Хехе има Голям Казан бе, специално минах оттам да му го щракна на Fulvio
На заслона при Тевно езеро бяхме в неделя вечер, нямаше индикации за тая драма, дето се е случила предния ден. Абе чудя им се на тия хора като ще палаткуват що ходят там. Известно е отдавна, че ако не спиш там, а се подмотваш само, има проблем ...
Сря Юли 09, 2008 11:51 am
vasil111
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
браво, перфектно "разцъкване" и "тигелиране" на пирин за 4 дни - просто супер. 1 въпрос само - от малък полежан стигнахте ли до дженгалска порта само по билото и после червените точки до превала на тевно? как ти се видя тая "пътека" до портата ако изобщо има такава.
Сря Юли 09, 2008 1:19 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Видя ми се лесно, не че има ясно изразена пътека, но е ясно накъде да вървиш и няма трудни пасажи. От Джангалската порта слязохме към езерата. Червените точки (всъщност са оранжеви) почват от другата страна на Джангала и остават във високото, към тази пътека(точковата) се включихме малко под Момини двори.
Ходенето беше страхотно!!! За съжаление се наложи да отработя двата последни дни през уикенда, докато моите хора кръстосваха чукара. И такива дни има ... Ето няколко приказки и малко снимки от мен...
------------
Ден първи - качихме се до Рибното Василашко езеро и при южния му бряг се качихме в южното циркусно стъпало на Василак. Там има разположени няколко езера, които иначе се гледат само от червената пътека по главното било. Теренът е мъчен - доста каменист и изпъстрен с клекови петна. През камънака стигнахме до красивото Тевно Василашко езеро - едно от най-дълбоките, тъмносини красиви очи на Пирин.
От езерото се качихме на главното било - нейде в района на връх Възела. От Възела поехме по една малко позната пътека. Тя пресича тясната скалиста седловина между главното пиринско било и връх Малка Тодорка. Пътеката е екстремна на доста места, особено в района на връх Василашки чукар, и от двете му страни. Поради това може би Василашки чукар е може би най-рядко посещавания личен връх в целия Пирин.
Пътеката се губи на места, на други подсича зъберите отстрани, отдолу, има стръмни тревни пасажи, а в някои кратки участъци се върви по тесен 50 см ръб с шеметни урви от двете страни. На около 200 метра северозападно от върха нещата се успокояват и се тръгва по уширение на билото, по големи плочници, през пътечка, просечена в клека. И така до Премката при Малка Тодорка. Оттам до хижа Демяница пътят е ясен.
------------
Ден втори. Поехме през Газей към Малкия Мангър тепе - или Малък Полежан както е известен след преименуването му с държавен указ през 1942 година. При Горното Газейско езеро се разделихме с Ани, Валя и Боян и хванахме все билно от Малкия Мангър към Джангалска порта. Билната пътека не е нищо особено като трудност. Основния проблем там е гигантската купчина неприятни плочници, които на места са дребни, хлъзгави и нестабилни. Точно там в момент на заплес някакъв, се пребих зверски, счупих си едната щека и за малко да си счупя главата. Трябва да се внимава де, че в един момент досадата от камъните притъпява бдителността.
Завършека... От портата има едно потенциално интересно изкачване на връх Джангал откъм северозапад и север. Бяхме го набелязали за нещо като финал, но се оказа заплетено и го оставихме за друг момент - когато сме по-свежи. Преминахме стандартно над горните Валявишки езера, включихме се в точките под Момини двори и оттам на Тевното езеро.
На заслона се съживихме с няколко бири, запознахме се с едни хубави хора, мисля от Карлово (спасиха ни след едно странно недоразумение и неочаквани загуби на течности ...), и се отдадохме на разюздано спане. Това, както по-късно разбрахме, е станало на другия ден след неприятния скандал с бити туристи на заслона.
------------
Ден трети. Тръгнахме на разходка по главното било в посока Башлийска порта. Не бях я вървял цялата пътека, губеше ми се участъка от Превалски чукар до по-западния Типиц. Както се оказа - един от най-живописните участъци, с чудесна гледка към Типишкия циркус вдясно.
Малко преди Башлийска порта, там, дето червената пътека слиза към Бъндерица, направихме почивка и след това хванахме по главното било към връх Бъндеришки чукар. Преходът в този участък е изключително интересен. Върви се по морени и едри каменни блокове. На места те се заобикалят от неочаквани посоки, другаде се прокатерват - преживяването е чудесно. Все пак по този участък няма рискови преминавания. Пътечка - има, виждат се каменни пирамидки.
На Бъндеришкия чукар направихме едно грандиозно размазване от около час-час и половина. Бяхме се обезводнили от жегата и почивката ни дойде добре. В един момент Синаница взе да пуска едни странни облачета, както тя си знае. Явно оттам нахлуваше по-студен въздух от района на Кресна и скоро небето над Спаните полета се позачули. По план трябваше да хванем към връх Башлийски чукар през скалистата седловина, дето го свързва с главното било. След това се очертаваше неприятно слизане до заслон Спано поле и безумно маане през изгорялата тревна равнина до Синанишка порта. Отказахме се от тоя вариант и решихме да продължим по билото, а слизането да направим в района на Спанополски чукар и езерото под него.
Там обаче отново ревизирахме плана и довършихме билната разходка през Караулите (Дончови караули). Тоя район на главното било също е просечен от пътечка - твърде еднозначна - няма мърдане вляво или в дясно, че там са урви страхотни. На първата и последната чучка има две неприятни стръмни слизания с урви в краката, иначе други рискове няма. От последната чучка до Бъндеришка порта е булевард, от там до Синаница - също. Въпросът е какъв ще го търсим на Синаница - там има бира както е известно
------------
Последният ден - четвърти, се поразделихме. Цецо и Руми слязоха до хижа Вихрен, аз поех билно към връх Вихрен. Все по Синанишкото било, през приказния връх Гергийца до Муратов връх. Оттам на северозапад има слизане в посока Влахинския превал. Слизането е неприятно в горната си част, в малък участък само - веднага след върха. Оттам до превала е просто стръмно.
При Влахинския превал (или превали) има два - ако не се лъжа - остри скални гребена. Южният се преминава от запад, северният - от изток (има си пътечка). След гребена от север се хваща или подсичащо към Кабата, или нагоре - към Хвойнати връх, където се качих и аз. Хвойнати връх (Овинати още както е известен), е особено обгледно място, оттам Вихрен прилича на внушителен бял зъб. От върха слязох към Кабата, качих се на Вихрен и си изпих последното кафенце горе докато се размазвах под пирамидата в компанията на банда светлокоси славяноговорящи екземпляри. Нещо като да пиеш едно кафе на Босфора, ама малко по-високо
След Вихрен минах през двата казана, снимах "Гранде Калдероне" за нашенеца Фулвио, слязох през хижа Бъндерица до кръчмето долу и с огромно удоволствие се присъединих към вече местните Цецо и Руми Там имаше интересна сцена накрая - човека, дето въртеше кръчмето - ни вика. "-- Абе да знаете какви малоумни чужденци са се навъдили - идват тука и ядат салатите с препечена филийка... Някой им е казал, че месото е фалшиво тука и требе да се внимава... Будали !!!" Това разбира се под одобрителните ни възгласи - месните препчени свински деликатеси на Банскалии нямат равни просто, верно са будали ония
Това е. Ето и снимки малко:
Василашки чукар, както се вижда от Рибното Василашко езеро.
Рибното Василашко езеро.
Полуостровчето в него
Връх Къркъмски чал
Тевно Василашко езеро, гледано от в. Възела
Бъндеришки чукар и главното било нататък гледка от в. Възела...
Участъкът от Тодориното странично било между Възела и Малка Тодорка - оттам се канихме да минем...
Лек зоом на същия участък
Горното и Долното (Рибно) Василашки езера, снимани от връх Василашки чукар. Сякаш това е мястото, откъдето съм ги виждал най-добре.
Тодорките
Василашки чукар. Спътниците ми тъкмо излизат от чукарестия участък и се включват в пътечката при уширението
Отново Василашки чукар, обзорна гледка към върха
Голямото око при Тодорките. Насреща е Тодорка, изглежда странно смалена заради обектива ...
На една от тревните тераси в Газей, отзад Тодорка, Вихрен и Кутело
Връх Кутело, зачулен в облаци
Горното Газейско езеро
Същото езеро в комбинация с връх Газей
Връх Газей и мраморните гиганти в далечината
Полежан с Горното Полежанско езеро
Сиврия и Поповото езеро
Градския се набира зверски, вече е стигнал Малкия Мангър. Жалко за ръката ми, но така става понякога ...
Голямото Валявишко езеро
Зъберите на Джангал
Каменица
Момини двори
Заслонът на Тевно езеро, след залез слънце
Хората, които ни почерпиха с чуден домашен пелин и ракия. От Карлово бяха ако не се лъжа
Едно от Чаирските езера, съгледахме това стълпотворение от палатки...
Джангала
Типицки циркус и езерата вътре
Тевното Василашко езеро
Отново Бъндеришки чукар
И билния участък между Малка Тодорка и Възела
Вихрен и Кутело, не е сняг бялото горе ...
Връх Спанополски чукар и езерото на север от него. Гледката е от Караулите
Пак оттам, една чудесна панорама към долината на река Бъндерица и Банско
Ушиците
Добитък се кефи на тревата, нейде из Голямо Спано поле
Хижарят на х. Синаница - Васко, се погрижи за чудесното ни изкарване около Синанишкото езеро ... Дали Загорка ще ме потърсят за рекламен договор?
Синаница по изгрева
Пак Синаница, една рядко виждана гледна точка - от връх Гергийца
Долното Гергийско езеро, отстрани - самотната мраморна грамада, която избива на североизток от в. Гергийца
Гергийските езера
Главното било към Хвойнати връх и Вихрен - гледка от Муратов връх
Караулите, гледка от Муратов връх
Част от Влахинските езера и ридът Гредаро вляво, гледка от Муратов връх
Вихрен, изглежда много внушително от Хвойнати връх
Мраморното било, вляво Бански суходол, вдясно - Кутело. По средата е стеснението на главното било, известно като Кончето
и последно - едно странно змийче, което видях проснато на асфалта, докато слизах към Тодорова орница.
Вто Юли 15, 2008 11:03 pm
amorpheus
Регистриран на: 11 Сеп 2007 Мнения: 163 Местожителство: София
dido написа:
Хижарят на х. Синаница - Васко, се погрижи за чудесното ни изкарване около Синанишкото езеро ... Дали Загорка ще ме потърсят за рекламен договор?
мда, ние пък бяхме направили една снимка на бутилка Бушмилс в Дисилишко езеро на фона на Полежан ама се затри ...
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
чудно, та чудно. прекрасно описание. невероятен прецизен маршрут - докоснати са всички най съкровени кътчета на тая велика планина. Браво! Само искам да добавя една снимка на гергийските езера с малко по различен ракурс (нищо че е с много лошо качество заради мойта примитивна техника),откъдето езерата изглеждат напълно симетрични с ясно изразено полуостровче от лявата им страна и почти идентични контури. Уникални езера отвсякъде.
и самотното гергийско езеро
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
)
Не очаквах снимки толкова рано!
