Западен Балкан - от КОМ до МИДЖУР; 25-26.06.2008

Западен Балкан - от КОМ до МИДЖУР; 25-26.06.2008

Здравейте...
Два дни след пиринското скитане да се отчета и с обиколката из най-високата част на Западна Стара планина, а именно - от вр.Ком до вр.Миджур.

От известно време му се каних на този маршрут, и чаках удобен момент, за да го направя. И момента дойде.
Първоначално щях да тръгвам с едни хора, после с други, и накрая реших да потегля сам. По една или друга причина спътниците ми биха отбой. Малко преди да хвана към Балкана, се разбра, че по същото време натам тръгва и една групичка от тур.др-во "Кремиковци". Към тях се бяха присъединили Ани /Анадел/ и две нейни приятелки - Валя и Лили. Така аз се присламчих към тях и във вторник /24.06./ късно - около 21 часа, с колата на Ани поехме към х. Ком. Идеята ми бе да тръгна с тези хора - пък по пътя каквото стане - ако се замотават много, ще се хвана сам пътя. Оказаха се много стегната група, темпото бе високо и нямаше нужда да трамбовам сам - още повече из непознат район. Това ми бе първото посещение на Балкана на запад-северозапад от вр.Ком.
Така около 23 часа бяхме на х. Ком /нова/. Запознаване, хапване, пийване и към 01 часа се наместих на една полянка до хижата на шалте и чувал. Останалите спяха в хижата. Първоначалната ми идея бе да спя на чувал около билото, и да не губя излшно време да слизам до хижите и после пак да качвам до билото. Но все пак ми бе интересно да огледам хижите и района около тях и реших да се понагърча повече, за сметка на повечето време, което ще изгубя.

Първи ден: х.Ком /нова/ - х.Копрен.

Сутринта в 06 часа групата потегли, а аз малко след тях - в 6.30.
Настигнах ги при финалното изкачване на вр. Ком. Общо време за качване от х.Ком /нова/ до вр.Ком - един час, т.е бях на върха точно в 07.30. Всички от групата един по един до 10-на мин. след мен се качи на върха.
Времето през този ден бе доста променливо. Разбра се, че няма да имаме хубави гледки - имаше доста голяма облачност, недобра видимост, и вероятност за дъжд на по-късен етап от деня. Това от друга страна пък бе добре - нямаше да ни пече токова силно слънце, макар че си бе голяма жега. Време за кратка почивка, бързо хапване, снимки и потегляне към неизвестното. За всички тази отсечка - до вр.Копрен, ни бе непозната. И през двата дни имаше страшно много мухи, комари и всякакви летящи твари - направо голяма доста, но нямаше как - трябваше да се стиска зъби...
Последователно преминах през върховете по билото, като на някои от тях се качваха част от групата, на други бях сам, а те трамбоваха по подсичащия билото път - т.е по граничната полоса. Първия по личен връх след Ком в вр. Сребърна. След него по билото до вр.Копрен следваха по-ниски връхчета като Добро утро, Суровичница, Каца камък, и страничния на вр.Копрен Дупни камък. Привечер имахме стръмно спускане към х. Копрен, където нощувахме.

Като цяло ходенето от х. Ком до х.Копрен не е никак малко. Има доста път и за да се измине в светлата част на деня, трябва да се тръгва много рано - да кажем към 05-06 часа, за да се стигне там около 21 - 21.30 часа, докогато е светло. Ние пристигнахме на х.Копрен към 21 часа - общо ходене /с почивките/ около 15 часа за цялата група. Големи участъци от трасето са обрасли и трудни за преминаване, но не и невъзможни.. Wink

. Явно тази част от маршрута е доста рядко посещавана.

х.Ком /нова/ в ранната утрин на 25.06.

Старата хижа Ком - на около 20-на мин. по нагоре от новата. Тя не работеше в този момент. Не знам въобще работи ли, макар че личат ремонтни дейности по нея.

На вр.Ком

От вр. Ком в посока запад-северозапад. Времето е доста облачно и видимостта не е добра. Но пък е по-прохладно.. Smile

Към вр.Сребърна

На вр.Сребърна. При подсичащия път откъм българска страна под върха може да се намери и вода. Поне сега имаше. Но в разгара на лятото няма гаранция че няма да пресъхне.

Северно под вр.Сребърна има изоставена застава, където може да се пренощува при нужда.

В този участък няма големи денивелации, така че може да се ходи по-бързо. За жалост към обяд ни заваля дъжд, понамкри ни, краката джвакаха и ходенето не бе особено приятно. Но какво пък - нали така е в планината.. Wink

Малко преди да завали дъжда.

Част от пейзажа по пътя - малко преди дъжда. По билото и граничните пирамиди. Отсреща би трябвало да е вр.Добро утро. Но не съм абсолютно сигурен - нека по-запознатите с района да кажат..

На вр.Добро утро - ако е той. Има кота, връх е, на граничната 310-та пирамида е. Който знае, моля да каже ..

След дъжда и неприятното трамбоване из шубраци и гъсталаци - пред нас изниква мощната снага на Ком, а отзад надничат и Трите чуки :

Местността Каца камък. Тук навремето /ако не се лъжа/ са се провеждали събори между българи и сърби. Има големи скали, мраморана плоча и нещо като естрада. Днес всичко е запустяло и обрасло.

Поглед към местността горе от скалата:

Скали и цветя в района под вр.Копрен:

Спускането към х.Копрен. Най-остро очертаващия се връх централно в далечината е вр.Ком, откъдето дойдохме сутринта:

Ден втори: х.Копрен - вр.Копрен - Трите чуки - вр.Вража глава - Големата чука - Мартинова чука - вр.Миджур /първенеца на Западна Стара планина/ - х.Миджур /или още: при Милчо и Пепа/;

За този втори ден е характерно малко по-късото разстояние /но не прекалено късо де.. Wink

/ , но за сметка на това предоляване на по-големи денивелации. Особено ако искате да качите всички по-лични върхове по билото.
Най-голямото катерене започва още от х.Копрен до вр.Копрен. За да се стигне до върха, се качва доста, и то по стръмен наклон. Някъде по средата между хижата и вр.Копрен е местността Равно буче, до вр.Видичов камък. Доста стръмно е качването до там, и макар че има пътека, на места леко се губи, и трябва да се следи внимателно. Този ден бях облекчен откъм багаж, понеже част от хората вече се бяха отказали, и някои от тях отидоха с транспорт до х.Миджур. Така оставих багажа си на тях и аз почти без товар се качих за около 50 мин. до Равно буче, и за около 2 часа до вр.Копрен. Времето в началото бе доста нестабилно. Върхът бе забулен в облаци, в един момент се изгуби всякаква видимост се наложи да се поизчака малко, за да се разбере къде да се ходи. За радост това не продължи дълго, слънцето постепенно проби облачната пелена и пътя за /"покоряването" - как мразя тази дума... Mad

/ изкачването на върха бе открит.

Сутринта на тръгване от х.Копрен към вр.Копрен. Успоредно с това започнаха да се трупат и облаци около върха и билото.

Високите колкото човешки бой папрати на пътеката към Равно буче и вр.Копрен - харесаха ми и реших да ги снимам:

При скалата в местността Равно буче, и забуления в облаци и мъгла вр.Копрен:

Изкачвайки се към върха, слънцето постепенно започва да пробива и видимостта да става по-добра:

Стръмното изкачване към върха:

Малко преди върха - поглед надолу :

Връх Копрен. Самият връх е стръмен откъм българска страна, но откъм сръбска е обратното, като на билото е голяма заравненост - нещо като плато.

На изток от Копрен:

На запад от Копрен. Показват си и част от Трите чуки:

Докато чаках останалите да качат върха, се поразходих из района. Изглед към върха от източната му начало :

На вр.Копрен, на фона отзад на Трите чуки, леко забулени в облаци:

Малко езерце на сръбска територия на път към Трите чуки:

Спускането преди изкачването към Трите чуки:

Трите чуки чакат да бъдат "покорени" - опс...изкачени.. Wink

Изкачването на Първата Чука:

Спускането от другата страна на Първата Чука:

Изкачването към Втората Чука и поглед към Първата Чука:

На върха на Втората Чука...и поглед към Третата Чука. Беше пълно с калинки...и всякакво други гадинки..

При Третата Чука изкачването е много лесно - по полегат и затревен склон. Спускането от другата страна е малко по-трудно, по скалист склон, но е преодолимо.

Последва и изкачването след около час на следващия връх - Вража глава. За мен това е един много красив връх, със скални образувания, и доста стъмни склонове, особено откъм юг - сръбска страна.

След това продължихме по един монотонен с леки изкачвания и слизания граничен път около близо два часа, преминавайки покрай вр.Голямата чука, която не ме впечатли, докато не достигнахме в началото на изкачването към вр.Мартинова чука. Междувременно времето пак се развали, стъмни се, позаваля и погърмя за малко, след което отново се пооправи. Така бе през целия ден - редуване на по-светло и слънчево, и по-тъмно, мрачно и дъждовно време.
Масива на вр.Мартинова чука изплува от облаците при поредното проясняване :

Началото на изкачването към вр.Мартинова чука. За да се стигне до самата кота откъм изток-югоизток, се преминава първоначално през две-три предвършия. Имаш чувството че това е върха, а след него изниква още едно връхче..Отзад в мътилката личи и вр.Миджур:

Изкачвайки Мартинова чука - поглед назад към билото и вр.Големата чука :

При Мартинова чука...и Миджур в далечината:

Красиви и ароматни цветя при слизането от вр.Мартинова чука:

Отново предстоеше един монотонен път по граничната полоса - ама сръбската.. Wink

, докато дойде и последния етап от прехода - изкачването на вр.Миджур. Преди върха има отклонение за спускането към бившата застава - понастоящем къщата-хижа на Милчо и Пепа. Групата са насочи натам, а аз продължих по билото. Бях решил да изкача Миджур, понеже на следващата сутрин се прибирах в София, докато те щяха да го качват сутринта и да продължават към х.Горски рай.

Отново падна мъгла, и качвайки се нагоре се молех поне малко да се проясни, за да мога да се порадвам на гледки, пък и да видя къде точно е върха, проходимо ли е до там...и т.н. - нали все пак не съм бил тук, и не знаех какво да очаквам.

Забуленият Миджур . И все пак постепенно той взе да се разкрива пред мен.

Преди финалното изкачване към върха. Поглед назад :

На връх Миджур - в посока изток :

Вр.Миджур - в северозападна посока:

Северните /български/ склонове на вр.Миджур и изворите на р.Бърза - началото на р.Лом :

Най-накрая и на вр.Миджур... Cool

Групата беше долу в ниското - при изворите, аз умирах от жажда, времето напредваше, бях към 20 часа на върха и имах около час и нещо до стъмване и се спуснах директно от върха надолу в северна посока към дълбокото дере. Падна здраво газене на хвойна, високи треви, камънак..и т.н. Добре, че и те се бяха позамотали долу в ниското, та успях да ги стигна преди гората. Иначе нощта скоро падаше и трябваше да нощувам някъде из храстите и гората наоколо. Долу в ниското вляво се минава през голям малинак, и има пътека, която обаче е трудно откриваема. По нея се пресича кратък участък през гората и се излиза на черен път. Оттам вече следва само спускане около час до хижата.

Така малко след стъмване - около 22 часа, бяхме на х.Миджур. Последва здраво наваксване с бира, таратор, салати и какви ли не течности...
Опънах си чувала зад хижата след полунощ и дремнах няколко часа.

х.Миджур /бивша застава/ - стопанисвани от любезните домакини Милчо и Пепа :

На другата сутрин - обратно към мръсна и прашна София - но не задълго.. Wink

Пускам и линка към всички снимки :
http://www.bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=19509

По-здрави...и до-скитане.. Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Много хубаво ходене! Дали не си обърнал внимание, снежната пряспа на един от улеите на Копрен, дали още е "жива"?

Спускането от Миджур по северния му склон не идва ли малко в повече стръмно Никси ? Пътеката миналата година си беше леснооткриваема... то всичко друго е як храсталак Laughing

.

_________________
Който пие бира не умира!

Браво бе човек, вие бая километраж сте навъртели Very Happy

Привет...
Сори за късния отговор, ама сега се прибирам след 8 - дневен курс на Мальовица..

Митко, относно пряспата, не съм обърнал внимание - или по-скоро не видях такава пряспа. Пък и една част от изкачването бе или в мъгла, или в полу-мъгла. Чак при върха си изясни изведнъж и се откриха гледки...като по поръчка.

Цеци, директното спускане от Миджур северно надолу към дерето се е бая стръмничко..Но не е чак толкова екстремно де. Но поради напредване на времето и непознаване на района взех това решение...за да мога да догоня групата.
Другият път ще го извъртя по класическия маршрут... Wink

По-здрави...и до-скитане.. Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Поздравления за успешния преход.
На тази пирамида според топографските карти и местните граничари, се на мира вр.Змиянец. Около самия връх в сръбска страна има полуразрушен наблюдателен пост. Вр. Добро утро се намира на пирамида 312, където в българската има разрушена гранична застава.
Поздравления, за прехода.
И аз тази година се отчетох за поредн път по този преход, само че за три дни. С тръгване от гр.Берковица и последния ден с изкачване и на вр.Оба. Също така както и вие спане и весело разпускане при Милчо и Пепа.
Групат с която ходих този път беше от гр.Пловдив от туристическо дружество ''Руен'', които бяха направили прехода от н.Емине до вр.Ком за 20дни и завършихме заедно от до вр.Миджур.

_________________
БАИР БУДАЛА

Благодаря за инфото...

И през 310, и през 312 пирамида минах, ама пусто като не им знам върховете и имената. Пък и на топографските карти не ги пише - пише само номера на пирамидите. Добре, че тях ги има поне, та покрай пирамидите да се ориентира човек за върховете.

По-здрави..и до-скитане.. Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

В района на Копрен има някакво странно преномериране на пирамидите. На основните големи пирамиди са заличени номерата, а са сложени - очевидно наскоро - междинни малки пирамидки от блокчета Итонг с табелки СЦГ и РБ + малка табелка с два номера. Единия номер вероятно отговаря на този на голямата пирамида, а другия е междинен за малката - примерно 242-11, 242-12 и прочее. Странното обаче беше, че основния номер не отговаряше на съседната голяма пирамида, а имаше малка разлика в цифрите.

Последната промяна е направена от ggattov на Вто Дек 14, 2010 6:13 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Извинявам се не обърнах внимание че всички са писали на кирилица

Превод /без поправки/ на горния постинг на Г.Гатов:
--------------------------------------------------
накои може ли да ми каже оритеровачно за колко време може да се земе от КОМ до Белограчишкия проход без да се слиза по хижите а с палатка, аз съм бил на части от маршрута но след Миджур нямам никаква представа, а от автора получих полезно инфо за растоянието от КОМ до КОПРЕН , въпреки че голяма час сам посещавал но не накуп.

Другото кодето ме интересува някой знае ли дали си заслужава да се ходи сле Белограчишкия проход до Вруйка чука Smile

последно трябва ми инфо за разрешителното, абе секи път ли зимате разрешителни когат минавате тоя път и голям ли е проблена някои дали знае ако нямаш с наще граничари
----------------------------------------------------------------

Разцепих темата и "Разрешителното" го пратих в "Обща дискусия", да се развива самостоятелно. Rolling Eyes

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

	Niksi написа:
	х.Миджур /бивша застава/ - стопанисвани от любезните домакини Милчо и Пепа :

Благодаря за изчерпателната информация и фотоочерк....

Искам само да уточня, че х. Миджур (бившата застава), и хижата на Милчо и Пепа, са две различни неща. Хижата на Милчо и Пепа, по стечение на обстоятелствата, почти се води за х. Миджур, а бившата застава, почти не се поддържа, (жалко) като ключ от нея има един човек от селото, и при нужда може да дойде и да отвори.... за контакти може да се попита ТД "Белоградчишки скали", но условията в нея са ужасни... така , че по-добре при Милчо и Пепа.... стига да има места. Но може и на палатка, на поляната винаги има място...

	Niksi написа:
	............................................... На вр.Добро утро - ако е той. Има кота, връх е, на граничната 310-та пирамида е. Който знае, моля да каже .. ...............................................

стражара написа:

.........................................
На тази пирамида според топографските карти и местните граничари, се на мира вр.Змиянец. Около самия връх в сръбска страна има полуразрушен наблюдателен пост. Вр. Добро утро се намира на пирамида 312, където в българската има разрушена гранична застава.
..............................................

Да, гранична пирамида 310 се намира на в. Змиянец, а в. Добро утро се намира на 400-500 м. северно от гранична пирамида 312. На в. Добро утро няма пирамида, а само триангулачна точка.

dido написа:

В района на Копрен има някакво странно преномериране на пирамидите. На основните големи пирамиди са заличени номерата, а са сложени - очевидно наскоро - междинни малки пирамидки от блокчета Итонг с табелки СЦГ и РБ + малка табелка с два номера. Единия номер вероятно отговаря на този на голямата пирамида, а другия е междинен за малката - примерно 242-11, 242-12 и прочее. Странното обаче беше, че основния номер не отговаряше на съседната голяма пирамида, а имаше малка разлика в цифрите.

Дидо, преномерирането не е само за района на Копрен, а за цялата ни западна граница. Ето малко история по въпроса, предоставена ми от приятели от Гранична полиция.
През 2004 г. се подписва споразумение между България и Сърбия за преномериране на пирамидите по общата ни граница. Пирамида 561 (по старата номерация, отбелязана върху съветските топографски карти) на устието на р. Тимок, става пирамида 1, като номерацията нараства на юг. По старата номерация гранична пирамида 1 е била на в. Тумба, а последната 561 на устието на р. Тимок. Новите номера на пирамидите се получават, като от 562 се извади стария номер на пирамидата. В момента има 456 пирамиди на сръбската и 106 на македонската граница.