Отново четири „пролетни” дни през ноември

Вечерта на 02.11.11г. пристигнах в Добринище с автобус. Отново бяхме в същия хотел, като миналата година. Останалите бяха там, като пристигнах.

1 ден: 03.11.11г.:
С бус се придвижихме до хижа Гоце Делчев и с лифта до хижа Безбог.

хижа Безбог и едноименното езеро

Направихме почивка на разклона за Джангалската порта, защото с Валери решихме да качим връх Джангал.

поглед към нашата цел - връх Джангал

Придвижването в снега бе трудно, защото се затъваше здраво… Подскачах от камък на камък, където бе възможно. На върха се качихме от запад право нагоре. На места имаше почти вертикално откатерване за около 2-3 метра…

на връх Джангал

Часът бе 16.35… Ясно бе, че ще замръкнем и тази година. До Тевно езеро, но без сняг, съм го минавал за един час, но сега…
По склона на връх Момини двори, който почти не се огрява от Слънцето, имаше много сняг… Няма да описвам подробно придвижването, но бе голяма мъка. Добре, че се отървахме без никакви счупвания на крайници. Но при мен имаше сериозно натъртване /ударих се два пъти на едно и също място, което в последствие се поду/. Стъмни се, но не използвахме челници, защото Луната „светеше” много ярко… И така след близо три часа бяхме на Тевно езеро.

2 ден: 04.11.11г.:

групата преди тръгване

Тевно езеро

Малко след Тевно езеро към нас се присламчи едно куче. Опитахме се да го изгоним, но то бе непоколебимо… Очакваше да получи ядене от нас.
На разклона за Спано поле направихме почивка за обяд. Имаше идея да продължим по билото и през Бъндеришки чукар да стигнем до Спано поле. Но нямаше друго ентусиасти, така, че продължих сам… Така си мислех, но това куче, което бе нахранено от останалите, продължи след мен. Опитвах се да го отпратя, като не го виждах по камънака към Бъндеришки чукар…
Останалите направиха завой покрай Башлийското езеро.

кучето, в очакване на пържолите…

сушата е разделила Типицкото езеро на две…

Беласица над море от облаци...

красивото Тевно Василашко езеро

Известно време не виждах кучето. Казвам си, отказало се е… Но след Башлийската порта чух учестено дишане зад мен. Обърнах се и какво да видя - кучето идваше… Спрях да хапна нещо, а то се хвърли на тревата и заспа като умряло… Но от време на време отваряше око да види какво правя.
Тръгнах по склона на Бъндеришки чукар, а то след мен, като и в най-мрачните си мисли не е предполагало какво го очаква… Повече не го видях, предполагам, че се е отказало по огромните камъни по склона на Бъндеришки чукар.
Към 15.00 часа бях на върха.

Вихрен и Кутело

Тодорин връх

Започнах слизане от върха, като на най-ниската точка, преди Караулите завих на ляво /на югозапад/.

връх Спанополски чукар

връх Бъндеришки чукар

връх Башлийски чукар

На заслон Спано поле бях в 16.40 часа, а другите още ги нямаше… Но там бяха Дончо, Стоян и две жени, като едната ме разпозна, че съм бил и миналата година по това време…

3 ден: 05.11.11г.:
Сутринта стана първото разделяне на групата. Нели и Саня тръгнаха към Попина лъка, а останалите - към връх Синаница.

връх Синаница

поглед от върха към езерото и хижата

поглед от върха към Вихрен

цялата група на връх Синаница

На Синанишката порта ни чакаше Здравка. Тук се разделихме с Илко и Джо, които тръгнаха към хижа Вихрен, а останалите - към хижа Яне Сандански.

вр. Яловарника, вр. Зъбът, вр. Куклите, вр. Голена, вр. Кельо

малко преди Попина лъка

Вечерта групата се увеличи с нови пет човека. Трима бяха направили преход от хижа Демяница до хижа Яне Сандански, а двама - от Яне Сандански до Спано поле и обратно.

вечерта в хижа Яне Сандански

4 ден: 06.11.11г.:
Динко, собственик на хотела в Добринище, където спахме, щеше да докара колата на Валери до хижа Вихрен, а от своя страна Илко да я докара до нас.
Краси и Мариана тръгнаха пеша към Сандански, като се надяваха да стопират някоя кола. В последствие се разбра, че им е спрял Дончо от Спано поле, като ги е закарал до Сандански. След това са хванали автобус за Благоевград.
Малко след 12.00 часа се появи и Илко. Натоварихме се седем човека на шест седалки. Валери щеше да закара Веско до Банско да си вземе колата, който пък трябваше от своя страна да вземе двете жени от Благоевград.
Останалите изчакахме в една кръчма в Симитли.
След това продължихме към София. Там трима слязохме, а останалите трима продължиха към Плевен.

Всички снимки:

Последната промяна е направена от Valio на Пет Фев 17, 2012 2:58 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Снимката на "Тодорин връх" ми прилича на макро снимка на мекица от Рилския Манастир, поръсена с пудра захар. Smile

:

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Чуден поход! Smile

Като казваш, че сте се качили на Джангал от запад, имаш редвид, че сте следвали пътеката до горните езера и оттам сте тръгнали директно нагоре? Доколко рисково е това качване?

	igurbev написа:
	Чуден поход! Като казваш, че сте се качили на Джангал от запад, имаш редвид, че сте следвали пътеката до горните езера и оттам сте тръгнали директно нагоре? Доколко рисково е това качване?

Провокира ме с това питане, за да си погледна траковете. И трите пъти, за които имам тракове, съм се движил по каменни пирамиди /сега накрая ги изоставих/. Оказа се, че не съм минавал по един и същи път. Има разминавания, но има и съвпадения. Но сега някъде над горните езера хванахме нагоре...

Нямаше риск, само може би споменатия 2-3 метров участък. Но това се наложи, за да избегнем затъването в снежното пространство между камъните, което за мен бе по рисково...

Браво Вальо, чудесно време сте хванали. Кадрата на Джангал и Синаница са много яки, евала Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Баси,
много е красиво на тази Синаница !

_________________
If I can stop one heart from breaking,
I shall not live in vain;