Щe се опитам да разкажа за двата концентрирани дни в Рила, които изживяхме на 22 и 23 Септември тази година. Целите бяха две – Урдини езера и Петлите. Съобразявайки се с метеопрогнозата, която бе за по-силен вятър по билата през първия ден, започнахме с Урдини езера. И така – ЦПШ, хижа Мальовица и нагоре до втора тераса, като намеренията ни бяха да минем през Овчарския улей. До там обаче не стигнахме, а минахме през тази скална цепнатина(в сенчестата част на снимката)
Скалата и цепнатинага през която минахме само на една от наличните ни карти бе означена като Камината.
По снимките в алпинистките сайтове,където намерих това име, не успях да се ориентирам кое точно е Камината. След „Камината” трябваше да преодолеем крайната част(сипей) на един друг улей, стоящ на 90 градуса спрямо „Камината” на изток . Трябва да сме излезли под вр. Малка Мальовица. От там се откри красивата гледка към Мальовишки езера и вр. Ушите.
След кратка почивка и снимки поехме надолу до езерата, после нагоре до основата на вр. Ушите. От там по пътеката на изток и после на запад започнахме спускането в Урдин циркус . Отне ни доста време докато се спуснем надолу по течението на Малка Урдина река. Но още по изтощително се оказа последващото изкачване към самите езера. Тъй като времето напредна успяхме да обходим само три от тях
и да зърнем в далечината ето това:
След това поехме надолу по вълшебната долина на Урдина река и успяхме да стигнем по светло на ЦПШ, където нощувахме през всичките три нощи. Така завърши първия ден, изпълнен с много ходене, малко самоизненади и за съжаление само 90 мин. всред най-красивите места-Урдини езера.
Втория ден започна със същото хубаво време и приповдигнато настроение като първия. След повторението на обичайния маршрут до втора тераса, лично аз усетих и умората от предния ден. И така продължихме нагоре по пътеката за вр. Мальовица, като не след дълго се отклонихме на югоизток по една пряка пътека, водеща към Петлите. Не след дълго бяхме горе пред самите тях. Почнахме с фалстарт – въпреки наличния трак на GPSа, непознаването на терена ни обърка. Владко атакува директно на изток, нагоре през скалите. След „сверяване на часовниците” открихме подсичащата пътеса от Юг
и без проблеми преодоляхме първия участък тъй да се каже.
След това пътеката се прехвърли на северния склон и преодоляхме още един участък без трудности. След това – пак объркване. GPSа показва трака, ама разстоянията са толкова малки, че две крачки вляво или вдясно – все си на трака. Да ама не. За втори път форсирахме право на изток през скалите нагоре и стигнахме тук
Вероятно някъде тук има слизане на юг към пътеката, но ние не го открихме. Върнахме се обратно и поехме пак по северния склон. Всичко беше ОК докато не стигнахме едно учасъче от буквално три метра с много оскъдно място за стъпване и още по-оскъдно място за хващане за скалата отгоре плюс доста постранство за свободно падане надолу!
Аз бях готов да се откажа, но с помощтта на Владко (буквално стъпка по стъпка) го преодоляхме и тримата и Ойла - Петлите свършиха. После видяхме подсичащата пътека от другата страна (юг) но, толкоз. За Владко предизвикателства до тук нямаше, та докато ние с Витя почивахме той скокна до последния Петел.
Последва изкачванего на Орловец с двата скални прага по пътя. И почивка с обяд на върха. Оттам набрюдавахме слизането на двама колеги туристи от Зъба. Отидохме и ние до скалата, където Владко като на шега се изкатери горе,
а аз снимах и него и алпинистите, появили се на Иглата.
За щастие мъглата, появила се още на Орловец си стоеше само на северния склон без да скрива гледките и действията, развиващи си на юг. След слизането на Владко от зъба се гмурнахме в мъглата към БАК и после с круизно темпо поехме към ЦПШ .
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
