Пет прекрасни дни в Стара планина

Пет прекрасни дни в Стара планина

Най-накрая настъпи мига в който отпрашихме за Стара планина.Голяма беше предстартовата треска,от 6 месеца не бях излизал в планината и нетърпението това да стане час по-скоро леко ме изнервяше.Но как да е ,на 5.10. тръгнахме от Видин,към 11,45 бяхме на Дядо Петровия хан над Кърнаре.Тук оставяме колите и след едно бързо зашкембване и поглъщане на две бири тръгваме през Джофар дере към заслон Орлово гнездо.В дерето тъкмо се чудехме от къде да си налеем вода и тя взе че изчезна,тук си теглех една майна на ум,жегата беше голяма и трудно бих издържал до Орлово гнездо,но след около 10 минути се появи едно поточе и си наляхме вода.Така вече освободен от бремето да крача в стръмното нагоре без вода,даваме газ и през едни серпентини бързо набираме височина,малко преди края на гората спираме за кратък панорамен обзор на Джофара и скалите покрай водопада.След около 45 минути сме на заслона където заслужено се отдаваме бирен тайм аут.Но няма време за разтакаване бързи две бири и потегляме имаме доста път до Добрила,времето ясно вижда се от Вежен до Ботев.Окрилени от бирите бързо стигаме Дерменка и отново бирен тайм аут.Бирите се поглъщат скоростно и потеггляме.Тук се натоварих вече като добиче,защото благодарение на Пешо собственика на ханчето дотук ми беше с поне 5 кила по-лека раницата,човека ни предложи тъй като се качва до Дерменка да си нагледа животните да ни качи багажа до там ние му дадохме виното,ракията и част от храната.Оттук до Добрила си натежа и раницата и пътя също.Замръкнахме малко преди боровата гора,запалихме фаровете и към 20,30 часа благополучно стигнахме първата спирка от прехода ни.Първа вечер, силна вечер разпивка,раздумка ,че чак до 02,30.Сутринта хапване,размотаване и тръгване в 09,00.За този преход си мечтаех дълго време Добрила-връх Ботев.Началото след двете бири на закуска не бе от най-лесните ,а и главата беше още мътна,но след половин час всичко бе о.к.С леко пуфтене стигнах до Амбарица дотам ми беше и тягостно знаех ,че тук в този район преди 17 години си отидоха от този свят 12 мои съграждани някои от които познавах лично –светла им памет.На Амбарица се засякохме с Емил Христов от паркова дирекция ,който проверяваше направената колова маркировка през лятото за да може след проверката да се плати на изпълнителите.Поотдъхнахме за кратко и запрашихме към Купена,чиято снага вече ярко се открояваше страховито и респектиращо по пътя мрачните мисли отстъпиха място на настроението създадено от красотата около мен ,за там се бях навил да почерпя групата с хубаво сръбско вино,пастърмица и луканка. Започна да ме обзема едно приповдигнато настроение –викам си и си свиркам направих си егати подаръка за 40-та си годишнина която днес навършвам .Три часа след тръгването ни от Добрила стъпихме на Купена-голямо кефлосване от моя страна извадих литър вино и мезета,готино време вижда се навсякъде колко му трябва на човек да му е хубаво.Въпреки добрто настроение на групата тръгваме отново ,че доста път ни чака още.Тука някъде по едно време някой каза ето го старопланинското конче не усетих нещо по така.Изобщо днес цял ден заради адреналина или обзелото ме щастие не усетих страх или притеснения,а те преди началото на прехода бяха доста. Оттук до Кръстците ми беше много гадно ,от виното ли ,от жегата ли,от що ли но започнах да се потя като за световно,за капак на всичко стъпих накриво и добре ,че бяха високи обувките иначе не ми се мисли какво щеше да ми се случи.В началото не ме заболя толкова,просто това беше знак да се стегна.Под Кръстците кратка почивка там си разтворих два витамина глътнах около половин литър вода и отново ми светна пред очите ,но до края не спрях да се потя според мен повече от обилно.След Костенурката в подножието на Жълтец направихме отново подкрепителна пауза,защото стръмнината никак не беше малка.Оттук до заслон Ботев повече не спирахме за почивка то и не се налагаше защото след върха започва равното и после полегато спускане към заслона.Тук си викам и по корем да се влача все ще стигна заслона-много сериозно върнах газта.Там малко преди заслона когато започва малко по стръмното спускане,крака започна доста да ме боли,на изкачването и по равното нямах проблеми но при спускането явно повече е натоварването и се озорих.Върхът се откроява пред нас,отляво се вижда хижа Плевен,заслона пред очите ми и мислено вече съм две бири напред,но се оказа ,че първоначалния ни замисъл за нощувка на заслона няма да се осъществи,ремонтират столовата,посрещнаха ни не много учтиво ,все едно сме навлеци,питахме се какво да решим да правим същевременно поглъщайки бирите,към Рай ли да продължаваме но дотам бая ще се озорим или към върха тъй като хижаря ни каза че в момента в Метерологичната станция на смяна е Митко и той на закъсали се отзовавал с приютяване,и така ние чудейки се и маейки се ,защото явно ни се показваше ,че няма да бъдем най-желаните гости на заслона тази вечер се появи нашият спасител носейки се със своя делтапланер като волна птица няма и минута той кацна на заслона.Отправихме своята молба към Митко дали е възможно да ни приюти,човека се съгласи за което – МИТКО БЛАГОДАРИМ ТИ.И така без да сме го планирали по този начин наистина направихме траверса Добрила-връх Ботев.Вече в пълен мрак бяхме на върха настанихме се .на върха бяхме в 19,45.Този път скромна вечер явно умората си каза думата втори продължителен преход но пък удовлетворението за мен беше пълно и тотално.Крака ми беше отекъл и започна да наболва повече въпреки третирането с Волтарен болката не стихна.Тази нощ не спах изобщо добре,а и крака ме болеше.На сутринта още с първите стъпки покрай сутрешния тоалет усетих че работата не е на добре и като знаех стръмното спускане по Тарзановата пътека изказах своите опасения относно успешното ми слизане и измърморих не е ли по добре за мен през заслона и Баш мандра да слезна , но моите приятели веднага ме разубедиха с думите първо че е по дълго,второ че след вчерашния преход спускането по Тарзанова ще ни се стори като разходка в парка.Послушах ги за което не съжалявам въпреки трудното ми слизане и по бавно стигнах може би 20 мин след другите но всичко е добре когато свършва добре,само дето заради неудобството пропуснах купона на Калоферски купен,но пък падна такова излежаване на полянката пред хижата.Днес на хижата към 19 часа пристигнаха двама младежи съжалявам приказвахме си дружески с тях но не се запознахме –респект сутринта тръгнали от Добрила но изкарали до Рай браво. Пристигнаха и едни селски бекове от село Васил Левски използваха отсъствието на хижаря и си показаха селянията в пълен размер,точно това за мен е събирателнип образ на селяка.Поразвалиха ни малко настроението.На следващия ден бавно и спокойно към хижа Левски,сутринта при тръгването се поръча салата и готвачката много учудено попита сутринта за какво ни е салата,обясних че ще правим разпивка където пътеката пресича Бяла река,подсмихна се леко.Ако мога така метафорично да оприлича прехода като една прекрасна торта ,то купона който си спретнахме на Бяла река беше черешката на тортата.Първо бяха СПА процедурите в реката после бавно и напоително разпиване много ми допадна ципурото/гръцка домашна анасонова ракия/ ама мнооого.Но започнаха да се скупчват сиви облачета и вятъра се позасили и малко преждевременно прекратихме купона ,като че ли можеше още малко.Аз след това накисване на крака в реката и ципурото се чувствам на седмото небе,сякаш криле ми поникнаха направо литнах към Левски,направих последната фотосесия на Петолъчката беше ясно че времето се разваля,намерих и една подкова на пътя,която взех със себе си нали било на добре.Последна здрава вечер Вълко си даде китарата и благодарение изпълненията на Бойко направо се размазах.На сутринта вали сиво,мрачно и най вече ми е гадно че си тръгвам,надолу до Карлово дума не ми се продумва просто не ми се вярва, че така се чувствам на тръгване знаех че ще ми е гадно,но не чак толкова.Въпреки това важното че част от този ден също е в планината.
Втори ден пиша .Публикувам го във форума не защото искам да се похваля,правя това за да споделя радостта си от преживяното,защото пишейки аз отново бродя по пътеките,отново съм изпълнен с щастието съпътствало ме през тези дни.Почти всеки час разглеждам и фотоалбума една част от него също ще споделя с вас.
Благодарен съм на съдбата или на някои по висши сили за това ,че бяха благосклонни откъм прекрасното време ,за това ,че ни опазиха и ми дадоха сили.
Ето и снимките https://picasaweb.google.com/Stefaka06/102011?authuser=0&feat=directlink

Имаше проблем с отварянето на снимките ,мисля че сега всичко трябва да е наред.

Поздравления за прекрасните снимки, оцели ли сте хубаво време Smile

Относно Заслон Ботев и нас не ни посрещнаха като желани гости въпреки, че ги бяхме информирали предварително.
Спор няма, на заслона са направени много подобрения, ала Вальо е малко горделив и обича да се хвали.

Що да не ви посрещат добре, нали е заслон, иска ли посрещане ?
Да не са почнали селективно да гонят баир-будалите за сметка на кебап-туристите ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Сря Окт 12, 2011 10:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Заслон,заслон но по всичко си го докарват на хижа и на печалбарството гледат май повече.Само капацитета откъм легла е малко иначе има баня,кухня,столовата е хубава,надявам се след ремонта да е още по-добра.Но наистина доста неприветливо ни посрещнаха хижаря заедно с майстора бяха скапани от работата и изобщо на хижаря не му се занимаваше с баирбудали като нас,но пък и ние с нищо кой знае колко щяхме да ги затормозим.На следващата вечер въпреки ремонта явно не им представляваше проблем да приютят конярите които ги снабдяват и пренасяха материали за ремонта на мостовете по Стара река след х.Левски.

Абе не е добре това пиене насред пътя, ама то човек с каквито се събере ... Very Happy

Поздрави и наздраве! Smile

Stefak -" в този район преди 17 години си отидоха от този свят 12 мои съграждани някои от които познавах лично ..."

Какво е станало, толкова много жертви?

Krasy, това е една тъжна и за съжаление поучителна история за хора като нас винаги да имат респект от зимата в планината.Накратко споделям това което знам- група от около 50 човека от гр.Кърджали се събират на Хижа Добрила нещо като предколедно/коледно/ чевстване.На хижа Амбарица се събира група от ТД Русе.Правят си водачите на групи или по скоро шефовете на туристическите дружества уговорка да се съберат двете групи на следващия ден на х.Амбарица.И групата от Кърджали решава да отидат до х.Амбарица,само че времето било лошо имало мъгла,снеговалеж, групата много разнородна-деца,възрастни,хора без опит в зимна планина ,а такъв колкото да отскочат до някоя по-близка хижа.Някои от тях са били и лошо екипирани.Тръгват много късно след 15,00ч., знаем декември колко е къс деня,виелицата и мрака ги хващат някъде покрай връх Амбарица,групата се разкъсва .Едни стигат до х.Амбарица и сигнализират ПСС за бедстваща група,други си правят снежни пещери и така оцеляват.Случва се най-лошото за дванадесет от тях.Според мен това си е чиста проба самонадеяност и безотговорност от страна на водача на групата да поведе толкова много хора в такова лошо време.

Последната промяна е направена от Stefak на Чет Окт 13, 2011 9:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Стефчо е пропуснал да спомене ,че Митака на Ботев специално отиде до тел.кула и ни донесе 4л бира,за което сме му двойно благодарни-спаси ни от жадна смърт Very Happy

Колкото до забележката на Гърбев,че по пътя не тр. да се пие-това е наистина така....за който кара по учебниците. Аз съм приключил с тях отдавна.

Да бе как забравих да спомена за една от многото добрини на този човек,за някои най-важната.И за мен де.Още веднъж благодарности на Митко.

супер

т.нар Старопланинско конче е доооста на запад от Купена и Кръстците - между Братаница и Вежен.

Stefak написа:

Krasy, това е една тъжна и за съжаление поучителна история за хора като нас винаги да имат респект от зимата в планината.Накратко споделям това което знам- група от около 50 човека от гр.Кърджали се събират на Хижа Добрила нещо като предколедно/коледно/ чевстване.На хижа Амбарица се събира група от ТД Русе.Правят си водачите на групи или по скоро шефовете на туристическите дружества уговорка да се съберат двете групи на следващия ден на х.Амбарица.И групата от Кърджали решава да отидат да х.Амбарица,само че времето било лошо имало мъгла,снеговалеж, групата много разнородна-деца,възрастни,хора без опит в зимна планина ,а такъв колкото да отскочат до някоя по-близка хижа.Някои от тях са били и лошо екипирани.Тръгват много късно след 15,00ч., знаем декемри колко е къс деня,виелицата и мрака ги хваща някъде покрай връх Амбарица,групата се разкъсва .Едни стигат до х.Амбарица и сигнализират ПСС за бедстваща група,други си правят снежни пещери и така оцеляват.Случва най-лошото за дванадесет от тях.Според мен това си чиста проба самонадеяност и безотговорност от страна на водача на групата да поведе толкова много хора в такова лошо време.

Съжалявам за случилото се...

	Gamina написа:
	супер т.нар Старопланинско конче е доооста на запад от Купена и Кръстците - между Братаница и Вежен.

Даже между Братаница и Пъпа.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Браво за добрия ти пътепис и за добрите снимки,които си успял да направиш.Струвало си е,просто си си направил страхотен подарък за 40-те години.И аз съм на толкова,а на Купена не съм се качавал от 25 години.Сега само дерзая.

_________________
в.Голям Купен