хм, нещата се завъртат бързо, почти неусетно.и преди да се усетиш си я загазил. в ежедневието си забързани, обсебени от разни обществени рамки, бързат хората насам натам. Рядко се радват на това което имат, на здравето си и прочие Не се замислят за .... ако искат да мислят. И аз няма да мисля, че се препълни с философи. По скоро ще споделя за една разходка. преди няма и месец богаташи в Рила, а сега мизеруване в Балкана
След разбиването петък вечер на In flames в хола на Христо Ботев Съботата иглеждаше обречена. двуцифрено число бири, едноцифрен час на лягане ... При тези входни променливи, хвърлях ексепшъни сутринта. Алармата звъни, фокосирам, .... фокосирам... фокосирах - 8:30 часа. Не ме устройва. Сноозе. 15 мин по късно фокосирам фокосирам... и фокосирах че навън пече прекрасно слънце. Е нямаше как. станах и почнах да се чудя. Не ми е много зле, но не ми е и много добре. Сега мога да се върна в кревата и да проспя деня или да хвана на някъде. Помислих оше малко и реших - що за веломаняк ще съм ако отида и си легна?! За това реших - товаря колелото в колата и заминавам на Вежен. Що на Вежен ли... ми щото така си искам Взех си кафе, стегнах раничката, натоварих колелото в багажника на каляската ми, смазах веригата и спирачките, аках и потеглих в 10 без малко. Право към Рибарица. Трябваше да заредя и понеже щях да плащам с карта нямаха значение намаленията от по някой друга стотинка по бензиностанциите. за това се боднах в едно ОМВ... което се оказа в ремонт. Сигурно единственото дето го ремонтират в тоз момент в БГ и аз го улучих... е разбрах че е в ремонт като налях газта и трябваше да изчакам опашката на единствената отворена каса, която беше външна, като продавачница на билетчета за градския транспорт. Дойде ми реда и ще плащам... сметка 27 лв..подавам си дебитната карта ( с наличност 43лв) и спокоен. Ама лелката ми я върна и вика "Изтекла мойто момче". И дам 01.10.2011 ... кво да правя. Нали богата работа.. подавам си другата карта с около 30 лв в нея. "Въведете ПИН мойто моче" . Въвеждам аз ама ... аз тая карта я ползвам само за пазар от нета и съм и забравил ПИНа. Ами сега. "Я дай да пробвам пак, още ми е мъгляво от бирата може да бъркам" Опаа, втори път грешен ПИН... Почвам да се припотявам. Опашката взе да се поизнерва а и количеството и беше в размер който не предполагаше да седя там повече и да си ровя из флопито за ПИН. " абе ще плащам кеш, ей сега се връщам" и отскочих до колата. Хмдам интересно. Имам 24 лв и стотинки. Позапотих се още малко. В колата си имам една дупка в която пускам стотинки от ресто като се случи. за трудни моменти. Незнам колко пари се бяха събрали до тогава, но почнах да броя стотинките. По 5,10, 20 .. докарах ги до 3 лв и се събраха за сметката. Отидох с наведена глава, изчаках пак опашката платих си ... и то стана 100 часа. Къде съм тръгнал, по пладне ... ама няма връщане назад. Музичка, магистрала . .стана ми готино. Главата ми помина. Особено като отбих към Тетевен - деня ми се оправи. И понеже бях закъснял реших да си оставя колата в Тетевен и да продължа с колелто. Така де, нали съм мобилен..така и направих. В Тетевен имаше празник на града - скара бира и чалгия и навалица от всички махали в района. Поради това паркирането беше трудно. Как да е , намерих си място пред една къща, хората обещаха да ми пазят колата. Покрай ситуацията с плащанията и блокиранта карта и другата която предстоеше да блокирам бях останал само с остатъка от стотинките от ресто. Еми кво да се прави... събрах каквото беше останало.. към 5 лв. Първоначалната идея беше да си взема нещо за ядене от Тетевен. Ама при тая съдала се ситуация реших да не оставам хич без пари и реших да карам на природни богатства и тръгнах без пазар, само с чешмяна водица. По пътя си набрах 5-6 ябълки и Така 5 лв на стотинки в джобчето ми дрънкат, без семки и бонбонки карам си весел и щаслив. Само дето парите бяха на стотинки та и тях трябваше да мъкна. Както и 500грамовата ключалка за колелото която видях доста късно че е в раницата А маршрута го бях замислил Тетевен -Рибарица -х. Ехо -вр. Вежен и обратно при колата. хванах черния път към хижа ехо , който се пада зелена маркировка след рибарица. Друсам си се ухилен по калдаръма, свиркам си и си зяпам насам натам по съседните баири. ииии о ... поглеждам пътя .. огромна змия на половин метър пред мен. Стреснах се, нямаше време да я заобиколя. (( дам, пълен идиот съм ама минах през нея. то не само тва ами се и поуплаших да не реши да ме хапе. За щастие беше жива и "здрава" ( то какво и да и се счупи де ) продължих си нагоре. Свърши пътя и хванах пътеката. Тука колелото ми проговори с човешки глас. вика "Измнорих се, малко почивка?". Нали съм добра душа... викам му "айде ти ще ме покараш сега". Метнах го на гръб и айде в гората. беше много приятно. тишина, горе долу топло. след известно време изкочих от гората. откри се гледка трепач. На хижа Ехо бях към 15без5 имаше само хижар и едни малчугани, които май помагаха за дървата които събираха на хижата. Бяха си загубили телефон и го търсеха. Питах дали има нещо за ядене ама уви... бил закъснял днес и манджата сега се готвила, щяла да е готова след час.. ама аз нямам толкова. Питах го за вафли някакви. Провери зад бара и в едно кашонче се търкаляше един кроасан. "Това е мойта кифла, с шоколад и крем тоз път" Взех единственото за ядене нагънах го и точно след 1 мин все едно не го бях ял. Поех към Вежен в 15и10. Бях го замислил за два часа и 45 мин да съм на връх Вежен. Пуснах се по подсичащата пътека на Юмрука и от там колелото пак почна да ме кара. Гледките бяха прекрасни, златна трева, зелени все още гори... много свободен се почуствах. Обаче почнаха да поизлизат едни облаци, вятъра се усили доста. Стана бая хладно. Кроасана и ябълките отдавна ги бях превърнал в парникови газове по баира. Бях малко пообдухан Малко преди Каменица легнах в тревата на завет и си починах. Облякох кавото имах. Останових че съм си забравил дълги гащи . Ама това не ми беше проблем де. Проблем беше че както го смятах времето в 6и15 трябваше да съм на хижа вежен и тамън по тъмно да съм в Рибарица. За това реших да пропусна Вежен. Докато катерих Каменица ръцете ми замръзнаха много здраво не очаквах така... добре че сутринта хвърлих едни чорапи та ги обух като ръкавици. Въпреки че времето стана малко неприятно все още се чуствах перфектно, щастлив и надъхан за спускането Цялата пътека към х. Вежен я карах. Катарзис... каманак, съсредоточаване, адреналинче малко - истински рестарт - няма глад, няма студ, няма умора. Ръцете ми се стоплиха за 0 време и така лека полека се спуснах до х. Вежен. Всичко беше по план като изключим че изпуснах качването на върха. Ама това беше като инвестиция - да мога да пускам пътя надолу по свтло. та в 6 на хижата, разбира се никакво ядене. Предложи ми хижара филийка с маргарин, ама отказах. Пих един чай за 50ст ( кроасана беше 1.50). Останах с 3 лв и зареден с енергия. Хванах колелото, стегнах каската която тоя път не бях забравил ( както направих по предната седмица на Мусала) и газ надолу. Устремен....докато не ме преряза ужасен звук който звуче "Фсссссссс тряс тряс тряс". Оооооо писна ми. пак спукана гума и то само на 2 км от хижата. трагедия. а толкова се точих. Попсувах малко, докато сменях гумата. спуканата не ставаше. беше сцепена. загубих 15 мин. Което беше по лошо, с малката помпа не можах да напомпя достатъчно резервната гума. От тоз момент нататък спусках и се радвах че няма бабички с пазарски колички, шото щеше да ме е срам да ме изпреварват ) Е не пусках чак толкова бавно, но бях изключително на щрек къде карам, и през цялото време тръпнех да не чуя ужастния звук отново. Просто нямах желание да ходя 15 км до най близката бензиностанция. Стмни се ... а бях на 12 тина км от Рибарица. Стана чисто черно. челника осветяваше малко пред мен, но не си личеше много по какво карам. И да.. стигнах до асфалт .. още 7-8 км и съм в Рибарица... уви асфалта не беше по добре от каманака. Напълно съсредоточен в пътя .... нещо изгрухтя в храсталака. Незнам как да опиша това което почуствах. веднага насочих челника в посока на шума и кво да видя. До мен покрай пътя тича огромен язовец. Грухти, пръхти, тича и поглежда назад. Не повярвах. Няколко секунди по късно се чудих как да го снимам ама реших да не се прибивам докато вадя телефона в движение. Говедото обаче продължаваше да тича по пътя. Понамалих с идеята да му дам възможност да избяха в храстите а и да не го предизвиквам да става агресивен (което си му е в природата). То взе че спря и си седи на пътя.. пак набрах скорост и онова пак почна да тича по пътя. сигурно 500 метра така и взе че отби в храстите. Като се разделихме пак ми стана много яко. В гората, по това време... с колело, пълна тмница. Ухилих се и вече не ми пукаше дали ще пукам гуми пак. колкото виждах, толкова карах. По надолу в селото ме гони едно куче малко, ама нямаше шанс На бензиностанцията в рибарица напомпих гумата добре. Предупредиха ме да внимавам много че сега се прибирали пияндетата от Тетевен. Откуснах си още 10 ябълки в пълната тъмницата и леката мъглица която се постла. До Тетевен стигнах супер бързо. нямах много желание да се мотам по пътя. Погледнах ГПС -а. Поддуржах около 35 км/ч . И така намерих си каляската, по най брзия начин се преоблякох, натоварих и обратно към Джунглата, че бях на РД и зверски окъснях. с останалите 3 лева си взех фъстъци и кисело мляко. Под звуците на концертната музика, приятно изморен се прибрах живо здраво в 22. Като се замисля ( обешах да не го правя ама ми напира от вътре) какво му трябва на човек да се чуства добре ?!
Бих се почувствувал щастлив като теб, тъй като съм в една от най-хубавите части на Балкана. Но поне малко щях да чувствам мизерията в джоба (стотинките). На това аз му викам смесени чувства. При всички положения обаче, ти казвам ЕВАЛА. Някои хора биха се върнали от бензиностанцията, право, обратно в леглото. Голяма смелост, без пари и храна, на почти 2000 метра!!!
Беше баси сутринта, с такъв хилеж не съм тръгвал на работа
ПП. Що не дойде доле на Въртопа в събота вечер, щяхме да те напоим и нахраним ...
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Окт 04, 2011 8:54 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Уф, цял ден нямам време да седна да чета. Ефектен разказ и ефектно изживяване! А и тъкмо това и аз щях да кажа - от другата страна на Вежен се вихреха някакви..
ами бях обещал да се прибера вечерта ... а и аз доволно си се напоих като се прибрах Ще си запазя правото да ме напоите и нахраните някой друг път
а, чайят явно се плаща. незнам как е било до сега на хижата, никога не съм пил чай там, само други стоплящи напитки
свалих и едно тракче, което не е до края но обхваща голяма част от ходенето. В Рибарица като си погледнах телефона и пишеше че паметта е пълна и явно е спрял да траква http://www.megaupload.com/?d=KO2XWUS0
Сря Окт 05, 2011 7:23 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Ferdi, ако решиш да участваш в някакъв конкурс за писане, кажи, ще навия поне всичките си приятели да гласуваме за теб. Това твойто са си шедьоври, от които падат ченета (от смях).
А и преживяванията си ги бива !
Чет Окт 06, 2011 5:10 pm
BURKAN
Регистриран на: 03 Сеп 2011 Мнения: 4 Местожителство: София
Еха....супер разказ!
Чет Окт 06, 2011 9:27 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Добре пишеш! Пък и няма спор, яко шпориш из планината!
Най-добрият планинар сред писателите и най-добрият писател измежду планинарите!
Чет Окт 06, 2011 10:01 pm
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
Plamen К написа:
Добре пишеш! Пък и няма спор, яко шпориш из планината!
Най-добрият планинар сред писателите и най-добрият писател измежду планинарите!
с риск да те обидя....
най - добър планинар НЯМА!!
също и най-добър писател няма, щото писанията на всеки се тълкуват различно и въпроса "какво е искал да каже авторът с тази запетая" е без отговор
По-здрави
Пет Окт 07, 2011 1:44 am
BURKAN
Регистриран на: 03 Сеп 2011 Мнения: 4 Местожителство: София
ferdi_mruvkata написа:
с риск да те обидя....
най - добър планинар НЯМА!!
също и най-добър писател няма, щото писанията на всеки се тълкуват различно и въпроса "какво е искал да каже авторът с тази запетая" е без отговор
По-здрави
С риск и аз да те обидя, ама нямаш чувство за хумор! Ти да не се разхождаш из планините с каменна физиономия!??
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
(( дам, пълен идиот съм ама минах през нея. то не само тва ами се и поуплаших да не реши да ме хапе. За щастие беше жива и "здрава" ( то какво и да и се счупи де 
Цялата пътека към х. Вежен я карах. Катарзис... каманак, съсредоточаване, адреналинче малко - истински рестарт - няма глад, няма студ, няма умора. Ръцете ми се стоплиха за 0 време 
