Рожденнически туризъм.

Има пешеходен, поклоннически, алкохолен, секс и какъв ли още не туризъм. Що да няма и рожденнически… Първата половина на септември всяка година по традиция е отредена за този вид обикаляне. Някой от нас имат РД по това време и Градът тръдиционно ни отеснява. Този път тръгваме на 8-ми септември към обяд. Първата цел - Къпиновския манастир е достигната бързо. Гложде ме един спомен от пролетта, когато бяхме информирани от един господин от Обителта, че цената на стая за 4-ма е 10 лв. а т.н. ВИП стая може да се ползва срещу 15.
След разпит на една жена от манастира, както и очаквам всъщност, цените са такива, но за легло. Пошматкваме се малко край водопада и вира /иначе красиви места/ и въпроса за палаткуване до паркинга тактично е подминат / много артефакти от лятото останали има и не мирише добре/. Хеле си имаме резервен вариант – Хотница. Прогнозите ми за липса на навалица се сбъдват и към 19.30 вече сме разпънали тавана и стените. Прави ни компания и приятел от Търново с отрочето си и докато децата се плацикат във вира набързо забърквам какво…? Едни флотски макарони естествено. Шведското канче се представя чудесно, а с Мимера /това е горелка на Примус/ двете в комбинация, просто са една малка ядрена готварска печка. После изгряват звездите и сладката приказка в тъмната нощ се слива естествено с шумовете от милиардите падащи капки и нощната гора до нас. Нощта минава без произшествия както обичам да пиша по рапортите си и на сутринта потегляме за Плевен.

На сутринта.

Минаваме и покрай изворите на реката, която е като умален пентагон е чешмата там/, а щерката после, чак във Варна разбира, че наблизо имало геокеш…

Раниния предобяд сме до Панорамата. Половин час обикалям по разни пътчета докато уцеля подхода, а навигацията накрая се отчайва и ми показва злобен кукиш. Разгеле, накрая спирам на паркинга пред това уникално творение.

Има и други любители на Българската история, та си заръчваме всички вкупом беседа. Докато екскурзоводът декламира за отдавна миналите събития, аз си мисля, че в тая фактически недомислена, и от двете страни война /но като краен резултата донякъде щастлива за България/ греят само три звезди – саможертвата на мъжете от Вологда, Брянск, Киев, Хельсинки, Плоещ и други градове и на нашите безсмъртни опълченци, личната храброст на
Белия генерал и военният гений на фелдмаршал Осман Гаази паша. Не случайно на последния е върната сабята от Императора впоследствие и не е споделил незавидната участ на Сюлеймановата, да рачем, разбойническа сган, воювала предимно с цивилното население…

Радко се оптива да зареди и да гръмне към Космоса.

Следващата ни цел е долината на река Чернелка и към 13 часа сме в Горталово. Екопътеката е трасирана отдавна, някой неща са позанемарени, но като цяло наоколо е много красиво.

Тук Крали Марко се бил с някакъв Риза.Но не Али Риза Laughing

а някякъв средновековен Риза Кеседжи. Нещо като умрътвител. Не се знае фортуната накъде е духнала, но факт е че скалата се е цепнала от зор или от меч.

Провъртеника така и не намираме де, тая дупка дълбана с помощта на оцет в скалата, макар че минаваме наблизо от хижата в която има признаци на човешко присъствше и само дето хората ги няма.

После става следобяд и отпътуваме към Брестница. На парка за развлечения ни посреща Ваньо и се отпочват лакърдии, готвене, после ядене на мазни брестнишки кюфтета, други порочни занимания и си лягаме преди полунощ.

Един съсел гледа завистливо салатата ми от клоните на джунглата Blink

Следва...

Късно сутринта на 10 септември сме на път към едно близко село до Брестница за довършване на ходенето из едноименната пещера /което започнахме напролет/. В Градежница има панаир и затова лавирам между сергиите предпазливо. На края на селото / дълго няколкостотин километра/ оставяме колата и с Радко хлътваме в дупката.

Не след дълго установявам, че пролетта не сме влезли и до половината. А, може би това е илюзия понеже водата е малко сега. Пещерата, както казва един приятел е „много фотогенична”. Може да се дойде някога и за по-сериозна фотосесия.

На ръба на пропаста Very Happy

Само на фенерче без светкавица, дистанция 15 метра , корост 1/13:lol:

Всичко свършва със сифон, а непромокаемия ми гащеризон се сефтосва като за отлично. Радко на няколко пъти ме ползва за понтон и това си има плюсовете, щото ръцете ми стават четери да се придържам за стените по-ефикасно.

Срещат се и вандалщини от разни ммммм…унтерменшове, но за неизкушеното ми око те не са много. Не знам, може би спелеолозите ще ме оборят, все пак сме обикновени посетители.

После става обяд и след преобличането навън, правим няколко пеши тигела из панаира. Има разни музики и много шарения. Хората са приветливи, бира има, кебапчета в изобилие…абе панаир.

Нема мого пияни, а аз зорко забелязвам само един дето го замества астралното му тяло. От двете му страни седят двама начумерени, космати бабаити и вежливо го похлопват по врата като прекали с крякането. Понеже пияния е дребничък и слабичък мъж, та от най-лекото потупване по врата, главата му вибрира, сякаш шийния му отдел е от китайска пружина хахахахахахахаха…
Следва дълго обикаляне около едно не много близко село от Градежница в търсене на друга дупка.

До селото на изходния пункт заварваме,....... ааааааааааа........ нещо като скално счетоводство на стената на изоставена ферма. Счетолити от ерата на разв.соц. Laughing

...и куп загадъчни абревеитури които така и не успяхме да разгадаем.

Накрая на моите им писва и се цъбурват в пълната с рибки река.

До Брестница се връщаме през Ъглен. Правя снимка на Вит от моста. Много е красиво тук.

Следва...

При Ваньо към 18 часа започва веселата част. Изненадващо ни посещава и близка приятелка наминаваща наоколо. Всичко е шест.
На 11-ти септември 11-та година… към 11 без 11 тръгваме към Априлци. В някакво село, близо до там, влизам в едно СВА и купувам към метър и половина салам на пръчка и разни други необходими за следващите дни консумативи. Към 14.30 сме на паркинга под хижата. Да кажа – 2лв/24 часа/автомобил. На колите оставени извън паркинга не се гледало с добро око от парковата охрана и обратното от любителите на нощни обаряния на коли. Както и да е… след като салама понамалява по сантиметри и се преобличаме, поемама нагоре по екопътеката.

С нацупена муцуна някои Laughing

Странно, тук съм идвал само зима и номври – края на лятото нивгаж. Пътеката е много приятна, в началото езиците се поизплезват, но за около час и половина сме горе.

Хижни кученца...

На хижата изпиваме по бира и предприемаме разходка до феномен „Водните дупки”. Това означава, че първом се връщаме малко по пътеката до едни пейки, а после навлизаме в най-голямата според някой писания тисова гора в България.

По пътя срещаме стадо с овчици и две любопитни каракачанки. Едната дори ме ухапва за чантата на фотоапарата. Не от злоба май, а щото в едно джобче има малка нещастна и забравена обелка от салам.

Не след дълго сме пред дупките. Четем табелата и с Радко влизаме съвсем малко, че не било препоръчително проникването, щото била находище на псевдоскорпиони и разни други редки твари. А и няма образувания, освен съвсем мънички по тавана.

Щракам малко и поемеме наобратно понеже „время не ждет”. Напредва демек - тик-так-тик-так и станало време за вечеря…дето тука ми викат ракиено.

Буца злато надниква зад дърветата Cool

На хижата гости сме само ни май тая вечер. Има и нет щедър. Та вечеряме с мойте макарони, на фона на клюките от света на форуми, чатове и други потребни и непотребни цифрови ухищрения…
На 12-ти септември тръгваме в 8.10 за Ботев по лятната пътека. Макар и да сме с минимум багаж, Слънцето си пожулва и в един момент изплезвам език като змей.

Инересно…. по тия места и с раница или без, часовете минават еднакво бавно и потно. Зимата, лятото, па дори и есента. Времето за щастие е прекрасно, а с набиране на височина започва и приятно да подухва.

Под върха спираме за хапка. Убеждавам децата, че шепички от сублимираната ми кайма с малко вода се превръща в огромни кюфтета в коремите им и дори каката се престрашава да я пробва. Радко не чака покани, той си я тачи отдавна.

При наблюдателницата сме към 12.15. Три часа и половина при хубаво време, на празен самар и без почивките е целия масраф нагоре. Бавно, но лежерно, дето се вика.

Горе пийваме чаец, запознаваме се с чичко Лазар, печати в книжките на Децата и чао надоле…

Слизането е по-лесно за главите и по-трудно за коленете, но знам че ме чакат поне два чифта харни щеки в някой магазин отсега. Французойките ми се представят добре, не убиват, леки са и на моменти сами ходят Very Happy

А… имаме си и две дебели тояги. Хижаря от Плевен ни убеди да ги вземем за защита от агресивни кучета. Злобни вълкообразни псета така и не срещаме, но за подпора на жената и малкия навръщане сопищата свършват добра работа. После ги оставяме пред вратата на хижата, все едно са книги от библиотека. Може и да има свирепи кучеляци наоколо, кой знае. След кратка едночасова почивка и малко течности, слизаме при колата на паркинга. Тя е там още, във видимо добра техническа готовност и след преобличане и освежаване из разни гьолове палим към Хотница пак. Явно ни става нещо като базов лагер. Там пристигаме почти по тъмно, аз пържа някакви кюфтета докато другите разпъват палатката, после се запознаваме с един поп с попадия /също тазвечершни обитатели в палатка на поляната пред вира/ тръгнали на религиозен туризъм към Кръстова гора и бръщолевим нещо до посреднощ в беседката до водопада на бира, ракия, тлъсти меса и газена ламба с опушено стъкло. После и душата ми се опушва и ме наляга дрямка. Изпълзяваме, към свойто леговище и потъваме в мелодията от нощни звуци и ромона на водата. Всеки по свой начин. На другия ден, рано сутринта отпрашваме към Варна.
Ами това е.

п.п. По трасето за … и от… не виждам ни едно ПТП. Във Варна, при пристигането и на другия ден – общо три, от които едното тежко май с осакатени и с участието на учебен автомобил. Такива работи.

Всичкото хубаво,но нали съм си педант веднага ще направя лека поправка:
Битката в началото на Чернелка е била м/у Крали Марко и Муса Кеседжия(има хора,дето ще се обидят от пропуска)

съгласен съм и се извинявам за грешката. но това е все пак легенда, дали са се били муса кеседжия и марко кралевичи знаят само свидетелите които отдавна ги няма. поздрави и благодаря за корекцията.

Прав си,разбира се!Даже и аз,колкото и да съм дърта,не можах да присъствам на въпросната битка Smile

Видях само как са просякли скалата нехранимакойвците!Никакво уважение към природата!Вандали с вандали!...Шегувам се,някой да не се върже!
Иначе поправката беше само с оглед на това,което лично аз съм прочела в/у каменната табела под скалата!
Поздрави!
И следващия път се постарай повече с намирането на Провратеника!

	Цитат:
	И следващия път се постарай повече с намирането на Провратеника!

да, мислим да спохождаме често тази част от планетата, хеле и база си имаме наблизо. ся кат о се замисля, че сбърках муса с риза, щото докато ходехме си мислех за най-новата история на персия. шаха им се казваше през 20 век - риза пахлави и с шахкинята са идвали на гости на наш тошка, като ученик им помня още посрещането и кви подаръци са били биле дали на людмила и владимир тодорович...
доколкото разбрех сме преминали покрай самия провратеник, но не би да го видим тоя път.[/quote]