Р.м.-х.Македония-х.Рибни ез-Р.м-вр Мальовица- х.Рилски ез.

На един дъх прочетох написаното, Ивайло, като си представих местата, през които си минал. Голямо тичане си му дал из Рила!
С това слизане за едно спане на Рилския манастир и после пак нагоре, направо ме уби! Яко мятане надолу – нагоре.
Тая денивелация, за нищо я нямаш. Ясно е, че меракът за „дозата планина” е голяма движеща сила!
За Кадиин връх ти отговорих в другата тема, но беше тръгнал. Няма значение, че не си разбрал навсякъде кой връх си видял
или изкачил, по-важно е, че си бил там! Все ще ги научиш някога и ще ги знаеш, както знаеш улиците в града.
Да си жив и здрав и със следващите си приключения, пак да ме разсмееш!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Иво, звучно звучи текста ти, но аз изобщо не успявам да проследя сюжета. Честно. Стигнах до половината и се отказах Sad

ZCEZBPM написа:

Първо да си кажа името. Казвам се Ивайло. Това главно за един от съфорумците с който се запознахме на връх Мальовица. Май забравих да му кажа името си. Казах му само първата буква от ника във форума, защото останалите букви ги бях забравил. Той откъде се сети кой съм не можах да разбера. Бях се сдухал от Дългия рид и бях леко неадекватен Smile

...

Аз ти казах моето име, но изглежда не си го запомнил...

ZCEZBPM написа:

Бях тръгнал вече към Мальовица когато кучетата залаяха по един турист който идваше по билото. Човекът се спря а песовете настървени. Извиках им няколко пъти разчитайки че след няколко прекарани часове заедно ще ме послушат, ама те май бяха гладни и бяха решили да закусят с него Обръщах се няколко пъти да видя какво става. Викам си че по това надолнище слизам само ако го натиснат в което обаче се съмнявах че ще стане защото бяха добри кучета. След малко дойдоха и тримата. Заприказвахме се и стана ясно че е колега от форума. Бях си забравил ника и помнех само първата буква(буквите са произволно избрани и добре че е браузарът да ме помни), но човека се сети кой съм. Направихме си по снимка, поговорихме за маршрутите и хижите на които ще ходим. Аз обърках Венетица със Заврачица, но пък познах за времето като споменах че ще ни намокри след обяда.

Този ден ме валя около три часа. Заваля малко преди Орловец. Качих го в дъжда. От тази страна има участъци, които се преминават с повишено внимание, дори при сухо време. После по улея между Орловец и Злия зъб слизах доста внимателно по мокрите камъни.
А вчера на слизане към Костенец, какъв бе тоя порой който ме връхлетя, примесен с градушка, колкото лешник...

За слизането от Смрадливото - възможно е да си се отклонил в дясно от пътеката малко след езерото. Там има едно място дето изглежда, че пътеката завива в дясно (надолу), но всъщност тя продължава направо след едно клекче. Поне така беше преди 3-4 години. Подобни случаи има описани също и из нета. Пътечката направо си беше съвсем хубава, върви на серпентини.
Разбира се, съвсем възможно е нещата да се се променили (към по-лошо) и вече да няма читава пътека. Смятам да проверя до месец и ще пиша.

Antoon написа:

За слизането от Смрадливото - възможно е да си се отклонил в дясно от пътеката малко след езерото. Там има едно място дето изглежда, че пътеката завива в дясно (надолу), но всъщност тя продължава направо след едно клекче. Поне така беше преди 3-4 години. Подобни случаи има описани също и из нета. Пътечката направо си беше съвсем хубава, върви на серпентини.
Разбира се, съвсем възможно е нещата да се се променили (към по-лошо) и вече да няма читава пътека. Смятам да проверя до месец и ще пиша.

А баш! Миналата година го преживях същия клекинг, даже тук някъде се бях жалвала. Читавата пътека е маркирана в жълто, но явно в началото не се вижда маркировката Rolling Eyes

За МАРКИРОВКАТА, за СУШАТА и КРАВИТЕ

Ожалих Рила за сушата, а сега пак „по вода” и с голям дъжд си идвам оттам.
За маркировка с боя от Карааланишки циркус - нагоре към Рибни езера и пак от ниската част на циркуса - към Кадиин гроб, скоро не са се сетили! „Тъмна Индия” е, ако има някъде, избеляла – от век и веков! Като минавате по такива места, които не са от „рилските магистрали”, трупайте и вие по някое камъче, че и пирамидки не навсякъде има, или изведнъж се губят!
То на нас ни е ясно къде вървим, но за хора попаднали за първи път и без съвременните блага за ориентация, ще е трудно!
Много обрасли с треви, с нов клек, самозалесили се пътеки!
Водата от Карааланишкия водопад - топла, само името водопад му останало. Малко вода, много мокри скали! Предишните мочурища, ниско под Реджепица – само спомен! Мурите с цели клонки прежълтяли иглички, освен от сушата и болест имало по тях!
Клек и широколистни храсти вече наедно, в пояса 2000 м. и нагоре... Лошо!
А кравите долу под водопада, цяло лято трайно са настанени! Всичко омачкано, опасано, изровено. На малините листата ги няма,
а плода стои за мечките. Сигурно има регламент за добитъка по тези наши планини, но и в Пирин – същото?!
Иначе с колата – френската, за нефренски каскадни пътища – 8 км. – за 1 час! – Това от разклона на Семково - до завоя на река Малка Узуница /при кръста и чешмата, в памет на Любо, долу под Кадиин гроб/. И тази река е сега рекичка, поток, или вада да
а я наречеш?
За информация, нефренският път свършва недалеч под хижа „Македония” и след него е пътеката до хижата, през Бялата пръст.
Разтъжих се тези дни с Рила, но С У Ш А, такава суша там не съм виждала!
Нали е "водната" ни планина, а и зеленото и водата – по-оскъдни отвсякога…

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

С това бялото куче вчера бях от Рилския манастир до Сухото езеро и обратно. Лепна се за мен, пазеше ме от мечките Very Happy

Всъщност аз му дадох едни сандвич, понеже ме хвана страх от него, а то се присламчи плътно да ме пази Laughing

Иначе - поздравления !

Страхливо е, аз се опитах да ударя едно дърво с пръчка и то така се уплаши и сниши Laughing

А, искам да попитам пътя за хижа Македония, откъде започва от шосето, някъде, където пише Рибарник „Бичи Бор“ или малко по-надолу, до едни заведения „Пчелина“ май.

tanjai написа:

Страхливо е, аз се опитах да ударя едно дърво с пръчка и то така се уплаши и сниши Laughing

А, искам да попитам пътя за хижа Македония, откъде започва от шосето, някъде, където пише Рибарник „Бичи Бор“ или малко по-надолу, до едни заведения „Пчелина“ май.

Мястото се нарича "зона за отдих Бричебор" там се сливат Илийна река и тази която идва от Рилския Манастир. Разклонът се намира се на 2-3 км. преди Рилския манастир и се хваща черният /с каменна настилка / път на дясно срещу течението на Илийна река. Пътят върви все покрай нея /Илийна/ има голям плакат /почти билборд/ с реклама на стаи за нощувка на 5 и нещо км. Пишеше "възрастни 10 лв. деца 5 лв." пътят минава покрай тези много прилично изглеждащи бунгала и още по-нагоре се хваща стръмната пътека.

Много благодаря !
Само да намеря 2-3 свободни, но и хубави дни и потеглям Very Happy

Аз да благодаря в тази тема на всички Ви за безкрайно добрите напътствия за пътя до хижа Македония. Не го бях минавала този път от 30 години, а когато навремето беше това съм била достатъчно малка, че да не запомня.
Иначе редовният ми транспорт Благоевград – Рила, автобусът за Рилския манастир го чака на автогарата в Рила. Шофьорът ме спря и аз потеглих. Свирках, чуках по дърветата, кръстих се и все напред. Не знам, мускулите ли не бяха ми отпочинали от едни тренировки, но се озорих по едно време.
Иначе на хижата всичко познато, даже и хижарят ми беше познат. Добре са я ремонтирали.
Преспах там и после към Бодрост, мързелувах и скучах там във вилата на брат ми и от там ме закараха до Благоевград. Иначе няма никакъв обществен транспорт.
Каквото и да ми говорят за мен Рила е най–красивата планина, обожавам я рано сутрин със специфичния й аромат. Харесвам я и в низините и по върховете !

То нищо не беше останало, опасани бяха Surprised

, не знам дали от мечки или коне, аз за за това треперих по пътя.

	tanjai написа:
	Каквото и да ми говорят за мен Рила е най–красивата планина, обожавам я рано сутрин със специфичния й аромат. Харесвам я и в низините и по върховете !

tanjai, обиждаш. Разбира се не мен, а останалите планини. Чувам как мърморят, "само да ми стъпи на гърба, ще я видя тогава". Всички планини са красиви, зависи как сме настроени към тях и как ги гледаме. Стига да им видим красотите.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

meco puh, разбира се, как се изразих ! Съжалявам, всяка планина си има своя чар !
Аз съм отгледала в тази част на Рила и имам особено отношения към нея