Очарованието на Западните Родопи

Използвахме трите почивни дни за лека разходка из Западните Родопи.
Тръгнахме от Аврамово по маркировката на Е8 през Велийца до мах.Бозево. От там хванахме Бозевско дере и в района, в който се събират Бозевско и Аландере направихме първа нощувка с огън и всички екстри. От разговор с местните от Бозево с изненада разбрах, че има дори и магазин в махалата, но магазинера го няма - на събор в Юндола.
На другия ден отидохме до горския пункт Софан дере. Оказа се, че и там има магазинче с консерви, вафли и т.н. бира и всякакъв алкохол. Правят чудесно кафе. Много приятно си поприказвахме с местните хора - оказа се че са от мах.Биркова и само лятото са там. Разпитахме за пътя до съседното дере на река Грънчевица. Оказа се че най-прекия път минава през заградената територия на ловно стопанство. Имало зайци, сърни, прасета и според някой 3 според други вече 6 мечки. Това последното доста стресна моите спътници, но хората бързаха да ги успокоят "А нищо няма - те нашите мечки са "треварки", нищо не правят, те ги хранят с ябълки и царевица...."
Не съм наясно дали е забранено, но врата беше отключена и не видяхме никакви табели със забранителни надписи когато влизахме на територията на стопанството. Не знам дали наистина има мечки, но дори малините не бяха газени. Вече преминахме билото, когато видяхме двама мъже /баща и син/ да "работят трупи". Те ни казаха, че най-хубавото място за нощувка е "Юрушката вода", но ловните може да ни се карат и да ни глобят, а има и прасета и мечки... да излезем извън оградата. Така и не видяхме "Юрушката вода", защото те ни насочиха по по-пряк път.
Излязохме от оградата и продължихме за Кръстава. Пак с любезната помощ на местните хора намерихме една доста трудна за намиране чешма в близост до някакъв пункт на водното. Там срещнахме Али - кадрови войник в президентсвото. Той ни показа още по-хубаво място за нощувка - беседка с барбекю и т.н. Взе единия от спътниците ми с мотора до Крастава да си купим мръвки за скарата и после му помогнал да хване обратен транспорт. Отидохме на беседката и заварихме местни млади мъже да си пекат пържоли. Казаха ни че ей сега заминават и ни оставиха 1 чувал с букови дърва за скарата. Те се веселяха с турска музика и кокакола. След около 30 минути си тръгнаха, а ние разгорихме скарата. Овчите пържоли станаха чудесни.
На другия ден продължихме за Кръстава. Пихме от велеколепното ароматно кафе в джезве, ядохме някакви сиренки и продължихме към мах.Крантиите. От там последва яко спускане по пътеката за с.Цветино където ни застигна дъждът. До влака имахме над 3 часа и 4 км. до гарата. Това ни даде възможност да седнем под навеса на магазина/кръчма, да пием по 2 бири и много приятно да си поприказваме с местните хора. До гарата вървяхме в лека роса.
В заключение мога да кажа, че в този край живеят най-любезните и гостоприемни хора, които съм срещал в планините.