Dolomiti di Brenta, Monte Rosa, Montblanc 08.2011

Ето в общи линии как се развиха нещата:
Стигнахме до Madonna di Campiglio за 2 дена, като дори имаше идея на втория да се хвърлим директно на фератите, но (за късмет) на излизане от магистралата при Верона се пъхнах в грешно разклонение, което ни вкара в друга магистрала и ни принуди да караме на юг. След това решихме да изоставим магистралите и да продължим по по-малките пътища. Минахме покрай Lago di Garda (огромно езеро - караш по брега в продължение на 70 км по тесен като пешеходна алеа път из редуващи се курортни селца).

Ядохме сладолед и пихме бира в Arco. Настанихме се привечер в къмпинг малко преди Madonna di Campiglio.
Даваха го обаче времето да се разваля и през ноща, но особено до обед на следващия ден валя обилно и непрекъснато.
Наложи се да чакаме. Следобеда уплътнихме времето в разходки. Небето и околните върхове постепенно се показаха.
На следващия ден стигнахме до Parcheggio Vallesinella, където оставихме колите. От там се качихме до rifugio Tuckett, след която започваше нашата ферата.
Снимки: Bocchette Alte (Via Ferrata)
Преспахме на rifugio Alimonta и на следващия ден направихме втората ферата от плана.
Снимки: Bocchette Centrale (Via Verrata)
Същия ден продължихме към Alagna Valsesia в подножието на Монте Роза, където пристигнахме постред нощ.

м дам.. Лаго ди Гарда е доста голямо. Ако сте минали по западния му бряг ... там пътя наистина е ужасно натоварващ за каране. А иначе самото езеро немците го ползват за море Smile

а италианците го ползват да вземат парите на немците Very Happy

А това цялото за колко дни сте го правили ?!

	ferdi_mruvkata написа:
	А иначе самото езеро немците го ползват за море а италианците го ползват да вземат парите на немците

Езерото между другото е много впечатляващо. На отиваме минахме от запад, на връщане от изток - и от там не е никак разпускащо - едни безкрайни тесни тунелчета, натоварено движение, непрекъснати разминавания с прибрани огледала(още повече, че една каравана вече беше ожулила една от нашите коли при подобно разминаване), задръствания чат пат.
Иначе цялото пътешествие продължи 16 дена, заедно с пътуването.

Браво за ходенето Very Happy

Преди 3 седмици и ние минахме покрай езерото и импулсивно решихме да нощуваме в някое от местенцата там. За съжаление мисията се оказа почти невъзможна без резервация. Отне ни почти 3 часа обикаляне и 40 проверени хотели/къмпинги/бунгала до като намерим едно свободно место. Така че ако някой мисли да спи в района задължително да си направи предварително резервация иначе го очаква няколко часа лутане.
Smile

В Аланя пристигнахме след 11 вечерта и имахме сериозни опасения, че къмпинга вече е затворен, но жената ни пусна да преспим на футболното игрище.
Следващият ден започна мързеливо. Затътрихме се до лифта към обед, за да се окаже, че той е в обедна почивка до 14.15.
Сменихме 3 лифта до Punta Indren (35 евра). Бяхме си втълпили също, че от лифта до х.Гнифети е 3 часа път. Също ни беше страх, че на хижата няма да има места и ще се наложи да слизаме по тъмно до долната х.Монтова.
Та заджапахме по топящия се ледник:

За да излезем на ледника под хижата трябваше да изкатерим скалист участък:

Оказа се обаче, че споменаваните 3 часа са от предната лифтена станция и че нашия път е малко повече от час. На горния ледник се гоних с някакъв италиански водач, който най-безцаремонно ми хвана и премести ръката с щеката, докато чаках тези пред мен да се оправят - та доста скоростно се озовах горе на хижата.

Места имаше.
Идеята беше след като се настаним да направим вечерно качване по отсамната страна на Пирамид Винсент. Никси не успя да дочака всички да се оправят и тръгна напред. Групата по начало се движеше доста разпокъсано.

Нямаше много до стъмване и скоро почти всички решиха да се връщат. Аз бях набрал инерция от предходното тичане, а ми се щеше и височина да отчета преди първото преспиване, та си набелязах една скала в подножието на друга по-голяма, която по сметки на око трябва да беше на към 3800. Междувременно започнаха да се събират черни облаци. Докато се въртях горе на скалата преди да се реша да тръгна обратно, заваля суграшица. Чух Никси да се провиква и го видях на голямата скала над мен, стори ми се, че каза, че също тръгвал да се връща, но не бях сигурен. Загърмя и гръмотевиците се засилвана непрекъснато докато се опитвах да бързам надолу по камънака.

Стигайки до ледника подпалих котките и газ към хижата. Накъде по средата се обърнах, за да видя Никси, който се спукаше по един много стръмен снежен склон. Пъдхлъзна се и се изпързаля няколко метра. Стана и продължи да се спука към едни отвесни на вид скали. Надявах се, че ги вижда. Стигна до тях и смени посоката, за да ги заобиколи. Бях го видял, че тръгва по риза без яке, но не предполагах, че дори пикела си е оставил в хижата.
Хижата отвън изглеждаше пуста.

Снимките

	igurbev написа:
	В Аланя пристигнахме след 11 вечерта и имахме сериозни опасения, че къмпинга вече е затворен, но жената ни пусна да преспим на футболното игрище...

Жената е невероятна - швейцарка е.
Поздрави за

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

За следващия ден програмата включваше по-близките Piramide Vincent (4215) , Balmenhorn (4167), Corno Nero (4322) и евентуално Ludwigshohe (4342) - в зависимост от състоянието на групата, все пак разходка над 4000 в много отношения не е шега работа.
Тръгнахме сравнително късно, към 9. Облаците се движеха видимо бързо по небето. На стръмното преди Пирамид Винсент брулеше леден вятър.

След това се прехвърлихме на Балменхорн.

Часът беше към 1. Небето причерня и заваля суграшица. След известни колебания решихме да се прибираме към хижата. Никси вече беше изчезнал и не се видя повече това пътуване. Чу се, че споменал пред някой, че смятал да спи на заслона.

Снимките от този ден

За следващия ден бе основната цел на отклонението към Монте Роза - качването до хижа Маргарита (Capanna Margherita - 4554). Този път тръгнахме подобаващо рано (ние в 6, а част от групата вече се беше изнесла в 5).

Подминавайки Балменхорн забелязахме една фигурка с разкопчано яке и висящ в едната ръка пикел да прегазва ледника с небрежна крачка в посока Лискам. Предположихме, че може и Никси да е.

В един момент прехвърлихме границата и влязохме в Швейцария. Имаше чудна видимост в посока Матерхорн.

Първо се покатерихме на Zumstein(4563) - най-висикия лесен, до който се стигаше по едно хващащо страх ръбче.

И панорами накъдето и да се обърнеш.

След това се качихме и до Пунта Гнифети и хижата.

Оттам групата се раздели, едни държаха на още едно аклиматизационно преспиване на Гнифети и смятаха на връщане да минат през Ludwigshohe и Corno Nero, другите предпочитаха да си спестят 25-те евра (и 6 евро за бира) и да се спуснат директно към къмпинга в Аланя.

Снимките от целия ден

Ох, Иване, айде давай снимките от Монблан, стига си ни мъчил Laughing

Разкажи, моля, ако имаш време и желание, как се отрази височината на тези, които за пръв път излизаха на такава височина ?
Много скъпо в тез Алпи бре, тези хора не се шегуват !
А Никола...ахахха...една фигурка с разкопчано яке и пикел в ръка, небрежно пресичаща ледника, няма кой друг да е Wink

Миналата година на Брайтхорн(4165), когато се качихме с лифта направо на 3800 и оттам до върха и обратно, двама от групата бяха явно зле на слизане, макар че предния ден бяхме правили трекинг до 3400, което се оказа твърде недостатъчно. Тази година с преспиванията на Гнифети (3647) и лъчовете в района всички се справиха без проблем. Разбира се на такава височина краката ти доста натежават, но няма как Smile

.

Иване, благодаря за хубавите снимки! Вече ги научих тези апийски върхове кой кой е!

Ситуацията около Монтблан се оказа силно "комплицирана". Още с пристигането в Шамони проверихме прогнозата, според която времето се очакваше прогресивно да се разваля в следващите дни. На втория ден, когато трябваше да качим върха го даваха с гръмотевични бури следобед. Освен това Краси и Деси се бяха уговорили с водач, който да ги качи през "Трите върха", маршрут навсякъде описван с по-голяма техническа трудност от този през Гуте, също по- дълъг и с по- голяма денивелация (около 1400м в деня на качването срещу по-малко от 1000 от Гуте). Никой от нас не страдаше от излишна самоувереност, че този вариант е в унисон с възможностите му. Алтернативата обаче беше прекарването на нощта на пода на претъпканата (според слуховете) х.Гуте (Водачът беше обещал, че ще запази места за всички в х.Космик). Заедно с това в зараждащото се общо подтискащо настроение, започнаха да зачестяват изказванията, че не сме дошли с намерението да се качим на всяка цена.
При възникналата ситуация Таня и Боян заявиха, че тръгват самостоятелно на следващата сутрин към Гуте с идеята да се опитат да се качат и върнат преди да започнат бурите. На мен не ми се искаше да се отцепвам, но в този момент това изглеждаше единствения разумен шанс все пак да се качим на Монтблан. Осен това показаната от Таня и Боян склонност към независимост и за мен отваряше вратичката да пусна при необходимост в ход крачката и да направя каквото мога. Такива ми ти работи.
Към 6 на следващата сутрин се натоварихме с Таня, Боян и Весето на колата. Останалите останаха да чакат включването на водача. Настроението не беше весело. Аз също се питах дали при създалата се ситуация държа да го кача.
Хванахме първо лифт (13.30 двупосочен билет) след това влакче (20 двупосочен билет). След това започна 1500 метровото изкачване по каменистите урви към Гуте.

Напичаше, а и теренът не беше много подходящ за тежките двойни зимни обувки.

Минавайки покрай инфо къщичката край х.Тет Рус, от нея излезе и ме заприказва човек, според който качването към Гуте без предварителна резервация било забранено. Предложи ми да се обади от мое име и да направи резервация. Направи го Smile

Вече имахме резервация за четирима българи на името на Иван Laughing

След Тет Рус и в началото на изкачването почти отвесния камънак преди Гуте се минава през небезизвестния Грант Колоар. Наистина почти непрекъснато се търкалят камъни там. Преминаването му става по една крива, 20-30 метрова пътечка, на бегом.

Самото изкачване до хижата (около 650 метра денивелация) е доста енергоемко.

Пристигнахме в ранния следобед. Малко след това времето се развали и до вечерта през повечето време валеше суграшица.
В хижата вечерята започва в 6 часа. 8 е вечерния час. От там почти всички стават и се изнасят през нощта около 2.

Снимките

Пробвахте ли да ползвате намаление за нощувката с БТС картите? Имах познати, които споменаха, че някъде ги зачитали Smile

Наистина цените с карта от алпийски клуб са наполовина, стига хижата да не е частна. (Общо взето със закуска и вечеря излиза малко по евтино отколкото ние плащахме само за преспиване). Чува се също, че картите на българските клубове се признавали на някои места. Карта на БТС Smile

- незнам наистина, но ми се струва - никакви шансове Smile

За кои алпииски клубове визираш и как точно изглеждат тези карти? Можеш ли да дадеш повече инфо.
Laughing

Незнам, но със сигурност има такова животно - във всяка хижа преди да плащам ме питаха дали имам членска карта.