По Джамджиев ръб, Котешки рид и .... Тодорка

Двамата с Емо се качихме от х. Бъндерица по зелената пътека. От нея се отклонихме още в началото, в най-северната и точка, където прехвърля ръба, и тръгнахме по самия ръб. За съжаление там, където излиза улея над х. Бъндерица хванахме една пътечка, която ни отдалечи от ръба в посока Казаните. Оттам нагоре започва едно голямо клеково петно и се надявахме пътечката до го заобикаля някакси. Тя обаче вървеше в посока зелената маркировка и след известно трамбоване из клековете успяхме да се върнем на въпросния ръб. Идеята да го извървим изцяло отгоре не се получи - остава за следващия път.

Включихме се 200-300 метра преди червената пътека и хвнахме нагоре към Джамджиевите скали, като целта ни беше първите чуки от ръба (най-трудната част). Преди 2 месеца ги бях подсякъл отляво - очевидна грешка. Този път ги изкатерихме както си требе. Катерене си е обаче, има риск от падане трябва повишено внимание. Явно славата на Джамджиевия ръб е точно заради тази отсечка, понеже оттам нагоре няма никакъв проблем.

След като откатерихме скалите решихме да пропуснем горната част и в. Вихрен и да намерим слизане от Джамджиевите скали от Големия казан. Слизане има, но е сравнително сложно - склонът е терасиран, с големи скални блокажи и не може да се мине отвсякъде. Проходите през блокажите също не са очевидни на слизане, трябва усет и късмет да се уцели правилното място.

Ходенето по Котешкия чал беше много приятно, макар да се получи твърде припряно ... Едва в края му успях да си извадя фотото и да поснимам ...

Качването на Тодорка по улея на другия ден за мен беше каймака на двудневното ходене. Тръгнахме от х. Вихрен, по едни засукани пътечки през клека над хижата в посока склона на Тодорка. Тук-там се губят, там се разделихме с Цецо. Той хвана един от по-южните улеи нейде под средната от трите коти на Тодорка. Ние с Емо понеже сме мързеливи се набихме право в първия срещнат улеи и задрапахме нагоре. В началото беше много стръмно, почти постоянно откатерване на разни камънаци. В средните части и нагоре улея се стесни и стана по-проходим. Горе камъните почти изчезнаха и качването ставаше по стръмен тревист склон.
Тук е мястото да спомена, че според мен няма добра гледка на Вихрен и Кутело от склона на Тодорка и самия връх Тодорка. Комбинацията от двата върха, острите скални зъбери на Джамджиевите скали и дълбоката долина на Бъндерица е просто неповторима.

Ето няколко снимки от мен:

Вихрен и долината на Бъндерица

Муратов връх

Вихрен и Джамджиевите скали, гледка от Тодорка

Останалите са в галерията

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Пон Яну 08, 2024 5:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Привет.
Не бяхме виждали Тодорините очи... Oops

Е - днес ги видяхме - с остатъци от зимния грим Very Happy

Видяхме и Василашките и Каркъмското езера:

... и Вихрен и сие, разбира се:

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Променили сте плана, но и това не е лошо...

1-ви ден: къмпинг Бъндерица - хижа Вихрен - връх Вихрен по Джамджиев ръб - седловина Премката - Кончето - връх Бански Суходол - Котешки рид - Кончето - връх Кутело - хижа Бъндерица - къмпинг Бъндерица.

2-ри ден: къмпинг Бъндерица - хижа Вихрен - Жабешкото езеро - Тодорина порта - връх Малка Тодорка - връх Средна Тодорка - връх Тодорка - хижа Демяница - къмпинг Бъндерица.

Снимките

Здравейте, има ли някой от пишещите тук, който е минавал за Ръба с подход от Бъндерица, но не по подсичаща пътека, а покрай пещерата (демек, напряко през гората) ? Ще се радвам да сподели впечатления и опит Very Happy

Аз съм минавал по тия места, но в различни ходения. Какво точно те интересува ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Интересува ме участъка от Бъндерица през гората до началото на ръба. Very Happy

В книгата на Калина и Ангел Гушеви има някакво описание на въпросния участък, от което нищо не мога да разбера (да не се сърдят авторите, но така си е).

От х Бъндерица тръгваш по пътечката за гроба на алпинистите. На 100-на м от хижата се отклоняваш вдясно към улея. В началото няма пътека, но после нагоре към скалите се появява. От улея изтича сипей, пресичаш го отляво на дясно и тръгваш нагоре. Държиш само дясната част на сипея. Хана е на около 2060 м височина, ръбът е на около 2100.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Мерси много.
Имам още един въпрос. Има един доста мощен (лавинен) улей, който пресича асфалтовия път, там се получава и нещо като уширение, където доста често паркират коли. Вижда се на първата ти снимка. Ако се тръгне по него право нагоре, "засича" ли се пътеката от хижа "Вихрен" за Казаните ?

Да. Вероятно обаче по него ще сте доста по-бавни сравнено с ходене по пътеката.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Здрасти, в събота минахме по Ръба, използвахме традиционния подход, през хижа "Вихрен", по пътеката за Казана. Нямахме никакви проблеми с преминаването, малко съм изненадана от нещата, които се пишат, че е страшно, трудно и т.н., може би всичко е субективно, а и зависи дали си с багаж или не. Обаче при втората плоча ни заваля суграшица (небето се мръщеше през цялото време), та малко се притесних, честно казано. На Вихрен само спряхме да се облечем, и газ надолу. За 5 часа общо се качихме и слязохме.
За Тодорка пак избрахме нормалната пътека. Много ни се искаше по някой от улеите, но тъй като не бях сигурна по кой точно, реших да го оставим за следващия път, че не се знае до къде щяхме да стигнем и дали ще стигнем върха изобщо Wink

Иначе, за Джамджиевия ръб ме интересуват всички пътечки освен тази от хижа "Вихрен", защото тя е неизползваема през зимата. Затова питах. Ще се върнем, живи-здрави, за да доразуча нещата. Very Happy

По рЪБА над Джамджиевите скали, откъм червената пътека има два вариант за минаване в самото начало. Там има един скаляк с характерна клекова ивица отдясно. Обикновено го заобикалят (подсичат) отляво, след което стръмно се качват нагоре. Другият вариант е да се изкатери директно и да се върви само отгоре. Това е най-трудната част на пасажа до Вихрен реално Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Мисля, че се сещам за какво говориш. Обаче ние нищо не сме подсичали, защото, доколкото разбрах, това е предпоставка за пребиване Very Happy

, а на мен още ми е мил животът. Катерене и откатерване. Разбира се, съвсем условно го наричам така, просто не знам каква друга дума да употребя Very Happy

Със сигурност обаче, ако скалите са мокри, ще бъде "забавно".
Между другото, мислех си...има едно ребро, което се съединява с Джамджиевия ръб малко преди върха, пада се отляво на големия лавинен улей, някой минавал ли е по него, дали става ?...

Има ребра и ребърца всякакви бре, Кольо миналата година около 1-ви май мина оттам нейде Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Мммм, боб с ребърца Wink