Отново тримца на Седемте езера

Потегляме към Седемте езера в миналогодишния състав: двама от внуците и аз, съответно на 8, 7 и 67. Багажът е стандартен: палатка, три спални чувала, по няколко ката дрехи и доста храна. Първите години минавахме тримата с една консерва за обяд. Сега носим по две. Аз съм решил да отслабвам. В раниците на децата - техните си дрехи, по един спален чувал, по един хляб и всеки с половината консерви. Общо за шест дни, от 2 до 7 август. Качваме се с лифта от Паничище. Колкото и да е срамотно да го използваме, друг начин нямаме - с тоя багаж е изключено да се кача пеша. Впрочем другият начин е да качим багажа на коне, както правят дъновистите, но за него научихме чак горе.

Рила ни посреща така:

Е, не ни е за пръв път! Ние вярваме в добротата на природата и никакви стихии не могат да ни разколебаят. Опъваме палатката близо до старата хижа и вече сме спокойни - поне имаме покрив над главата си:

Към 3 ч. сме готови за малка разходка към върха над нас. Времето се пооправя, мъглите се разсейват или поне не са вече толкова плътни. Просветват панорами ту към езерата, ту към върховете. Ето го Харамията, който ни очаква вече цяла година. Вляво е Долният Чанак (Голямата Паница), за която отдавна имам мерак:

По пътеката четем морализаторските надписи, издълбани в скалите:

Някои от скалите пък са чудесни за "детски" алпинизъм:

На връщане минаваме покрай прочутата чешма с ръчичките:

Накрая, преди вечерята - съзерцание на езерото:

Лягаме рано, че от утре започва баш екскурзията!

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 21, 2018 11:20 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Първият пълен ден за екскурзии е повече от обещаващ:

Естествено ние от опит знаем, че това нищо не значи. Поемаме към Харамията и скоро потъваме в мъгли и ниски облаци. Добре, че поне не вали! Минаваме покрай Горния Чанак (Малката паница) и по зимната маркировка се изкачваме на Зелени Рид. Оттам пред нас се разкриват гледки за милиони, с видимост цели десетина метра:

Ние обаче, както казах, вярваме в доброто и уверено очакваме някой слънчев лъч да пробие облаците. И наистина, след малко съзираме едно от лелеяните Урдини езера:

Оставяме посещението на Урдиния циркус за следващия ден - в такава мъгла просто няма смисъл, и продължаваме по билото на Зелени Рид към връх Иван Вазов (бившия Дамга). Стигаме до Раздела и оттам надолу към най-горното езеро, Сълзата. На езерото обядваме и времето се прояснява, както се надявахме. Най-накрая! Затова поемаме отново нагоре, към Отовишки връх, за да заснемем седемте езера едновременно. Бях мернал снимката на mariapepel в нашия сайт. Къде ти! Езерата играеха на криеница: когато се покажеше едното, се скриваше другото. Така и не ги наброих до седем и се отказах. Самият рид към Отовишки връх обаче си заслужава разходката:

А и върхът хич не е нисък - най-висок е в околността (2696). От него поне заснехме Отовишкото езеро:

От Отовишки връх поехме право надолу към Окото. Видимостта беше познатата:

Само след двадесетина минути обаче децата скорострелно се затичаха и езерото ни се разкри в цялата си прелест:

По-надолу - Бъбрека на фона на Малкия Кабул, също набелязан в списъка на целите ни. Времето отново е благосклонно за изтъркания от снимане сюжет. Но пък това езеро е толкова красиво и толкова различно във всеки миг, че човек с камера да го снима, няма да открие два еднакви кадъра!

Прибираме се "у дома" и вечеряме топла супа и юфка със сирене. Вкусно!

На следващия ден, живот и здраве, предстои нашата мега-екскурзия до Урдините езера.

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Апр 11, 2018 9:00 am; мнението е било променяно общо 1 път

Ееехх..колко са порастнали! Лошо време случихте този път, но сигурно сте си прекарали чудесно!

	irina написа:
	Ееехх..колко са порастнали!

Да, как лети времето само... Браво, много се радвам когато чета за излетите на вашата група

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Ей, тва вкусната манджа на дедо и по-слабата гравитация на високото как са издължили юнаците Smile

Смогваш ли им вече? Аз малко по-голям от тях тичах последните тристатина метра към Мусала от мерак.
Ай безаварийно горе.
Croc

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

	risto_turisto написа:
	Смогваш ли им вече?

Вече не смогвам. Те сядат и ме изчакват. Е, вярно, че на еднодневните екскурзии аз нося раницата с храната, газовия котлон и якетата - няма да помъкнем три раници, зер!, но аз съм заметно по-бавен. С една изненадваща ме благосклонност те ми обещаха, като пораснат още малко, те да носят тежките раници с палатката, а аз да ходя с тях без багаж. Много мило, само да съм жив! А интригуващите рилски истории тепърва предстоят - следете бюлетина!

През нощта къщата ни бе подложена на изпитание. Тъкмо си легнахме към 9:30 и от небето се изля истински потоп. Невероятно силен дъжд, който вятърът буквално натикваше в палатките. Рейките пък се огъваха и палатките се деформираха. Шумът от ударите по покрива беше зловещ. На сутринта ми казаха, че дори бил валял град. По шума нямаше как да го различа от дъжда. Макар че валя само около половин час, много народ пропищя от наводнението. Нашата палатка обаче издържа! Вътре не влезе нито капка. Така уважението ми към нея се затвърди и оправда нейната сравнително голяма тежест - около 4 кг.

На сутринта си пекна слънце, като че ли нищо не е било. Закусихме и поехме към Паницата под Харамията. Когато пристигнахме там, дъновистите вече играеха своята паневритмия. Значи е било 10 и нещо. Слязохме до езерото и поехме по една слабо известна пътека, която по каменист улей извежда направо на Зелени камък. Стръмно е, но пък е разнообразно за разлика от тревистия склон - има водопадчета, пещери, скали... Най-интересното е, че се стига до едно грижливо изградено изворче, което е само на няколко метра от върха (2592)! Какви са тия гънки на терена, които извеждат водата толкова нависоко, не ми е ясно.

След като се прехвърли Зелени Рид, долу в ниското е едно от Урдините езера. Там вече гладът надделя, макар че нямаше още един часа:

Пред нас се изправяха стените на циркуса - почти отвесни затревени склонове, които предстоше да катерим, засега неизвестно къде и как. Най-отзад се издигаше Мальовица:

А ние, скок-подскок, от езеро та на езеро. Наколо нямаше жива душа! (Освен табуните подивели коне.) Времето беше чудесно и водните огледала бяха твърде живописни:

Отсреща пък се виждаше може би най-високото езерце, което е така сгушено сред околните възвишения, че човек може да се изкачи съвсем близо до него, без да разбере за съществуването му:

Минахме покрай любимото ми рилско езеро и не се сдържахме да слезем до него, макар че то е бая в ниското:

Тогава дойде време и аз да вляза в кадъра. Първо с единия внук:

После с другия:

Настана време да се измъкваме от циркуса. Тръгнахме по хребета, който свързва езерото с Мальовишкото било. Къде на око, къде по някаква полуразрушена маркировка - изкачихме се на Додов връх. На самия връх - паметна чешма. Не работи, очевидно е затлачена. Толкова ли няма кой да я почисти, стига да разбира? Оттам нататък всичко е ясно - по билото, по билото, леко нагоре, леко надолу, та до връх Дамга и Раздела. Отляво в пропастта се вижда Рилският манастир - внушителен, като мираж:

Един последен поглед към Урдиния циркус и започва спускането покрай Седемте езера:

В 9 вечерта сме в палатката. 12 часа преход - съвсем по нашия стандарт! Един миш-маш набързо и хайде в чувалите!

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Апр 11, 2018 9:29 am; мнението е било променяно общо 1 път

Следващите два дни ни връхлетяха несгодите. Най-неприятната бе, че ми изфиряса батерията на фотоапарата. Не бях взел нито зарядно, нито втора батерия, което щеше да е най-умното. Последните дни угасна и мобилният, но за Нокия зарядни на хижата - колкото щеш. А за фотоапарат Самсунг нямаше в склада. Cool

Затова илюстративният материал тук секва и продължаваме само на слово.

На четвъртия ден се запътихме към Скакавишкия водопад. Бил съм там преди много години, още преди да построят лифта. Спомнях си, че стигнахме до началото на водопада, после покрай Сакакавишкото езеро се прибрахме в хижата. Оттук дойде и обърквацията. Пътеката от Бъбрека по билото ни отведе в гората и вече нямаше никакъв начин да свърнем и да стигнем реката. Трябваше да слезем до хижата. А тя е твърде ниско - денивелацията от езерото Бъбрека е 400 метра, които естествено после трябваше да качваме. Връщане назад обаче нямаше и от хижата тръгнахме по приятната пътека към водопада. Ето последната снимка с моя апарат:

При водопада решихме да се качим "отгоре му". Питахме няколко души, дали знаят пътека. Половината ни отговориха, че качването е невъзможно, другата половина - че няма никакъв проблем. Както винаги истината беше по средата: качихме се по един камънак отляво на водопада, но ни се взе здравето. Двеста метра лазене по скали, провиране през клекове - никакво удоволствие! Накрая излязохме над водопада, но доста вляво от него и прекалено високо. За да стигнем до началото му, трябваше да слизаме. Часът вече напредваше, мъглите ни преследваха от вси страни и затова, след като отчетохме тактическа грешка, поехме почти напосоки към билото. Слава Богу, стигнахме коловете на зимната маркировка, преди мъглата да се сгъсти до видимост пет метра. По-нататък отново Бъбрека и езерата надолу. Резултатът бе деветдесет процента глупаво ходене и десет процента красоти. Но пък вече знаем откъде да минем!

Последния пълен ден решихме да прекараме на Долната Паница. Това е великолепно езеро, встрани от официалните пътеки и затова рядко посещавано. Казаха ни, че има пътека от лагера на дъновистите, но в часа, в който минахме през лагера, всички вече бяха на паневритмията и нямаше кой да ни я посочи. А пътечките между палатките им са десетки! Стигнахме до горното езеро и тръгнахме да се спускаме към долното. Пътят се оказа направо ужасен - стръмни скали, хлъзгави треви, мокри улеи... И отново гъста мъгла! Еле по едно време съзряхме езерото и тръгнахме уж към него. Потънахме отново в мъгла. След като изкачихме стотина метра камънак, мъглата малко се разсея и ние открихме езерото далеч под нас. Бяхме се качили почти до горното езеро, откъдето бяхме тръгнали! Тогава вече поехме съвсем по интуиция. Склонът към лагера на дъновистите се оказа убийствено стръмен. Лазехме на четири крака и имах чувството, че паса трева, която се завираше в лицето ми. На една от снимките открих със задна дата всичките си грешни ходове: скалите, по които сме слизали от горното към долното езеро, после изкачването обратно по грешния сипей, след това надясно и вертикално нагоре с надеждата да пресечем пътеката. А пътеката се вижда далеч по-ниско и по-вдясно от нас:

Накрая кошмарното качване свърши и дъновистите ни нагостиха с техния обяд. Ние обаче не мирясахме. След като ни показаха "легалната" пътека, поехме отново към езерото. Пътека за чудо и приказ! Мъглата изчезна и ние разбрахме всичките си грешки. На езерото се поизкъпахме и дори се опитахме да стигнем до един природен феномен - снежната пещера. За нея ще разкажа по-нататък, когато отидохме втори път до нея, вече със зареден фотоапарат. Върнахме се поживо-поздраво по пътеката, тя направо е удоволствие!

На следващия ден вече стегнахме багажа. Направихме едно блиц изкачване на Харамията - може ли да не се покажем на върха! - и оттам към Паничище. Така и не открихме приятна горска пътека, която да ни отведе до хижа "Пионерска". Скоро след Долното езеро излязохме на отвратителното шосе за новата хижа, по което трамбовахме повече от час. Пек, остри камъни под краката - кошмар! Ето това са подарили на туристите предприемчивите бизнесмени. Ако някой знае откъде е трябвало да минем, да ми обади.

За да не ми е прекалено безцветен репортажът, ще го оцветя с малко цветя. Не само красиви, но и уникални. На първо място е рилската (божествената) иглика - растение, което от цял свят се среща само в района на Седемте езера. Малко е прецъфтяла, но дава представа:

Рилската иглика естествено е в Червената книга. Пазете я! Следващо цвете също от Червената книга, изключително рядко, е жълтата тинтява:

А това преинтересно растение е петлюгата. Яде насекоми, които се виждат полепнали по листата му:

Един очарователен крем:

И накрая едно просто красиво цвете:

Разказът ми обаче продължава с второ издание на екскурзията до Седемте езера, една седмица по-късно. Очаквайте продължение! Very Happy

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Апр 11, 2018 9:58 am; мнението е било променяно общо 1 път

Сотиров очаквам продължението с нетърпение

Браво на вас!! Croc

Каквото и да кажа, ще е малко, особено за тройното пътешествие и с внучката!
Би ли описал по-подробно откъде при лагера на дъновистите е пътечката за Долния Чанак? И продължава ли според теб след това надолу (би трябвало някъде към Вада или Сапаревска вада). Тази година пробвах да сляза до това езеро, ама от най-долното от седемте езера. Беше обаче доста влажно и като видях от хребета какво ме чака надолу, ми мина желанието.
Чакаме и за снежната пещера.
Все така да сте енергични цялата група!

Антоне, благодаря ти за оценката!

Пътеката за Долния Чанак, по която минахме - от втори опит!, - тръгва от билото, което свързва кухнята на дъновистите с Харамията. Точно до кухнята има стръмен улей надолу, не е той. Следващият е по посока на Харамията, някъде на стотина метра. Пътечката минава между няколко палатки по стръмното и рязко завива надясно. Нататък няма нищо неясно. Точно преди езерото се пресича чудесна рекичка и има малко изкачване. Това е. Езерото може да се достигне и от Зелени рид, от овчарската къщичка, която е в края на гората към хижа "Вада". Пресичат се четирите долини на реките Студена вода, Бела вода, Дупкина река и Прави Искър - оттока на езерото. Може да се мине и отгоре по Зелени рид със спускане право към езерото. От Долното езеро няма удобна пътека, понеже трябва да се катери целият рид над хижата.