Здравейте Няколко пъти вече сме изкачвали с приятелката ми вр.Ботев и всеки път е било по обичайния маршрут от Паниците през хижа Рай и Тарзановата пътека. Скоро мислим да изкачваме отново от Паниците, но не през хижа Рай, а искаме да минем по другия маршрут. Всеки път виждахме коловете на зимната пътека (преди Джендема), които водят право нагоре, но така и не се наемахме да тръгнем оттам.. Искам да попитам, дали някой знае откъде точно минава тази пътека и за колко време се изкачва връх Ботев, ако се мине оттам.... Благодаря ви предварително!
Лично аз несьм я минавал но това е най-старият пьт кьм вьрха .Много добре е описано в пьтеписете,некаде тук ги четах от човека който прьв е направил телефона врьзка от Ботев мисля че през48г на миналият век и поставел началото на строежа на станцията.Това е зимната маркировка за Ботев.
По този маршрут съм минал веднаж преди двадесетина години. Приятен е, има видимост на всички страни, минаваше се покрай някакви кошари и се излиза на пътя Калофер-Ботев, под връх Параджика, при изоставения заслон Рудината. От там по пътя, покрай заслон Маринка се изкачва вр Ботев. Маркировката е с пилони-зимна. Опасни места няма.
Искам да попитам, дали някой знае откъде точно минава тази пътека и за колко време се изкачва връх Ботев, ако се мине оттам....
Както вече писаха, това е зимният път за върха от Паниците. Минава по билото, спускащо се на юг от вр. Параджика, а след Параджика - по главното било на Стара планина. Този път е малко по-дълъг от Тарзановата пътека, но разликата не е кой знае каква. Иначе наклонът е по-малък. Параджика може и да не се качва. Малко под този връх се пресича камионният път от Калофер за Ботев и може да се продължи наляво по него до заслон "Маринка", за да се спести мъничко изкачване. От Маринка - пак по стълбовете до Ботев, защото пътят много вие.
Маршрутът е гол, открит, все по билата - не е много добър за лошо време, особено ако гърми. Гарантирана вода има до заслон "Маринка", на северния склон, на има-няма 5 минути от заслона по ясна пътека. Освен "Маринка", има заслончета и по билото южно от Параджика. Можете да се качите по единия път, а да слезете по другия за разнообразие.
защо изкачването от паниците да е обичаейният маршрут ?!
Сря Авг 24, 2011 12:29 am
burti_ustar
Регистриран на: 26 Авг 2010 Мнения: 10
Здравей Погрешно съм се изразил. За нас е обичайния маршрут от Паниците, а не по принцип разбира се. Зависи кой откъде тръгва да изкачва. На нас просто оттам ни е най-удобно.....
Минете веднаж от Карлово-х.Равнец-масива Равнец-Петолъчката-вр.Жълтец-заслон Ботев.Няма да съжалявате. Ще видите много много красоти, цялата алпийска Ст.планина. Казвам ви, това е един от най-хубавите преходи, между тези, които съм минал.
Съгласен с Мечо Пух, с допълнението, че с тръгване от Калоферския манастир, после пак по Равнец и т.н. е доста по-красиво. През голяма част от времето човек може да се любува на Южен Джендем, билото от Амбарица до Голям Кадемлия ,че и още, а пък ако има и вода на Райското пръскало - още по-добре. А така и така е там, може и да види набързо Бяла река и хапне скара полята с бира в кръчмата там.
Сря Авг 24, 2011 11:55 am
JimBoj
Регистриран на: 21 Юли 2009 Мнения: 157
По билото на Параджика съм минавал няколко пъти и определено е по дълго и по - от варианта х. Рай -Тарзанова Пътека. Минава се покрай три заслона: първо Бункера, после едно което е Кошара- Заслон и накрая Маринка. Покрай Кошарата има вода, но едва ли може да се намери ако някой не я покаже в едно деренце на югозапад от кошарата доста по- ниско от нея, може би на около 300 метра.
Първия път от кошарата решихме да не се качваме на Параджика и минахме по една доста успешна подсичаща пътека на запад. Вижда се едни много красив водопад с поетичното име Сухото пръскало, защото го има само пролетно време до към юни, началото на юли.
Втория опит да минем от там не бе така успешен, бяхме двама и Георги с планинското име правата черта На едно място, където подсичащата пътека тръгва на север да се качва към з. Маринка на право запад се виждат кулите на връх Ботев и тръгва една добре очертана пътека маркирана с пирамидки и Правата черта, каза ей къде се вижда Върха има и пътека къде ще обикаляме и тръгнахме на запад пътеката свърши съвсем скоро може би след 15-20 минути на брега на едно фантастично езеро, мисля че и то се казва сухото. Не беше сухо и от всякъде обградено от колоса на връх Ботев. Викам Аз „Давай назад“, но този човек не зная тази дума, поне го разубедих да не перем право напред където бяха почти отвесни склонове, направихме една лека врътка хванахме едно тревисто билце и давай нагоре, през повечето време се дърпахме за тревите но издрапахме до върха. Вследствие на това и двамата имахме мускулна треска на другия ден, което за мен бе известно удовлетворение. Това е едни абсолютно не стандартен маршрут, който изобщо не препоръчвам.
А не особено стандартен, който обаче е много за препоръчване е този от Баш мандра до заслон Ботев. Прекрасен е! Точно от развалините на мандрата на север тръгва добре очертана и маркирана пътека която за 30-40 минути се свързва с лятната пътека от от Дюза за заслона, но за това кратко време предлага възхитителни гледки на три пръскалца и приятна планинска долинка
Лелеее Толкова готини маршрути предлагате всички, че вече не знам по кой да тръгнем първо Но най-добре всичките да ги минем, но един по един Всеки от тях предлага уникални гледки и всеки си заслужава да се премине С едни приятели преди две години направихме страхотен преход от х.Рай, през връх Ботев, заслон Ботев, х.Добрила, х.Дерменка, та чак до Беклемето Още не мога да го забравя и ми се иска пак да го мина...Беше просто невероятно изживяване. Всеки който го е минавал със сигурност знае за какво говоря)))
Изкачвал съм го отвсякъде, но този толкова прелестен и толкова коварен, мой любим връх, не можах да го опозная, няма и да ми стигне времето затова. Изкачвайте го отвсякъде, откъдето ви е удобно, когато ви е удобно, откъдето ви е лесно или трудно, то той винаги ще ви се яви по различен начин, веднаж като рози или маргаритки, друг път като бодли или тръни, и никога няма да можете да кажете: Опознах го. Затова се казва, връх БОТЕВ.
Изкачвал съм го отвсякъде, но този толкова прелестен и толкова коварен, мой любим връх, не можах да го опозная, няма и да ми стигне времето затова. Изкачвайте го отвсякъде, откъдето ви е удобно, когато ви е удобно, откъдето ви е лесно или трудно, то той винаги ще ви се яви по различен начин, веднаж като рози или маргаритки, друг път като бодли или тръни, и никога няма да можете да кажете: Опознах го. Затова се казва, връх БОТЕВ.
Добре казано!
Следващият път ще му направя "обиколка", с начало и край заслон Ботев. С придържане към ниво 2000-2250м би трябвало да стане. Това поне не съм го правил.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети