В 7 сутринта пред х. „Вихрен” цареше обичайната за август картина. Първите ранобудни вече гонеха слънчевия склон, по който се спуща Елтепската вода, други сънено ходеха насам-натам все едно безцелно из паркинга. Трети набузили четки за зъби се бяха вторачили в коритото на чешмата, където плуваха бирички и разни безалкохолни в кутии от 250, 330 и 500 мл. Имаше и една новост за мен. Приготовления по отваряне на маса за изцеждане на портокали и други плодове за фрешове.
Малко по-нагоре, из Равнако вече щъкаха рибари в маскировъчни дрехи, някои от които залягаха зад клека целеха майсторски вировете по Бъндерица с надежда някоя пъстърва да не ги е видяла и да лапне куката.
Прогнозата бе за дъжд, който още в ранния следобед, около 13-14 ч. да рукне над планините. Грам облак обаче не се виждаше, а ние напредвахме бързо. Хладината поддържаше добър тонус, а Тодорин връх любезно ни правеше сянка чак до Жабешко езеро. Тук ни парнаха първите лъчи и подканиха да направим първата почивка за деня. Имаше и какво да се прави де. Едни закусваха, други се мацотеха с кремове против изгаряне, трети снимаха.
Групата бърже отърча покрай Дългото езеро и захвана камънака. Аз го закъсах на това място. Едно ми ти огледало се ширнало, как да не се огледа в него човек. Седиш и заедно в Муратов връх се гледате във водата. Голям кеф!
Това огледалстване ми костваше бързане после, за да наваксам разстоянието от останалите, които се клатушкаха в края на сипея и вече докосваха стръмнината към Башлийска порта. В нейния край, преди да предприемем атака на последните камъни към билото, се кротнахме и зазяпахме красотите.
Малко преди да излезем на билото констатирахме, че от Равнако до тук не сме срещнали нито един човек! Ако бе октомври, нищо чудно, но през август… Нещо туристите тази година май-май са по-малко.
На самото било ни посрещнаха не хора, а 10-на крави, които още по тъмно бяха се изкачили тук от Башлийца да посрещат изгрева.
Откъм Опрено дочухме и човешки гласове. Двама ранобудници напредваха по пътеката към нас. Не пропуснахме да ги бъзнем дали са закусили с мекици на Тевно. Риторичен въпрос, след който се метнахме на т.нар. „връх Възела”, за да огледаме целите за деня – Тевното Василашко езеро и Василашки чукар.
След кратък разбор хванахме по следите на башлийските крави, който бяха направили прясна маркировка. По надолу заварихме две от тях, които зобаха свежа василашка трева. Остана само да слезем до езерото.
Какво може да се каже повече за гьола, освен че е голям красавец, един от най-големите в Пирин и т.н. хубави неща.
За да влезем в график много не се мотахме там и малко с нежелание закатерихме обратно, следвайки кравите, които вече бяха набрали височина и аха да превалят към Башлийца. Ние обаче кривнахме и отпрашихме посока Василашки чукар.
Върхът е доста обзорен и дарява посетителите с прекрасни панорами. Седиш, ахкаш, снимаш и се кефиш. Ако имаше повече време можеше да откараме 1-2 часа на него. Ама нямаше. Облаците подсказваха, че прогнозата на синоптиците май ще се сбъдне, а на нас ми предстоеше най-трудния участък за деня – минаването на седловината Премката.
Плъзнахме се надолу по склона и затяпахме между камъните и лека. Ходенето в този участък малко прилича на слалом, но е много приятно. Е, ако нямаш страх от високо де. При мен този проблем не стои, така че спокойно се цъклех наляво-надясно, зяпайки ту към Василак, ту към Дългото езеро. Да илюстрирам за какво иде реч.
Тъкмо преминахме седловината почти цялото небе се покри с облаци. Бързо слязохме на Жабешко езеро, където похапнахме подкефени от събраните прекрасни впечатления. По време на слизането към хижата нищо особено за отбелязване. Цъкахме с езици гледайки скършените треви и дупките по дънерите на клека направени от ледените късове, които преди 3-4 дни бяха опустошили района, и се чудехме дали някой нещастен човечец е бил под обстрел.
Мероприятието завършихме със студена бира, след което се отправихме към Неврокоп.
Добра разходка!
В тази част на Северен Пирин има много и все красиви езера.
Интересно е да ги види и снима човек не от маркираните пътеки,
а от различна гледна точка.
Поздрави и най-добри пожелания към автора!
Бате Борко, благодаря ти за хубавите думи. Здрави да сме само, за да обикаляме и да снимаме.
Веселке, и кравите посрещат изгрева бе! Ранобудни са и щъкат навсякъде Е, едва ли ще видиш сцена на 15 телета мучащи July Morning с фланелки на Uriah Heep, ама...
Сега съм в творческа почивка. Към края на месеца може да хукна пак из баира, тъкмо трафика ще е понамалял. Ще гледам да пускам по едно ЛС. Пък ако ви хареса мероприятието да походим заедно.
Супер, хайде ! Deal !
И ние сега отиваме за малко към Пирин, после Беглика, и после принудителна почивка до края на месеца
Пет Авг 12, 2011 1:21 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Като и се струват чалга Кременските, може да и пуснеш една оферта за комшийските им езера в края на месеца, там едва ли ще и хрумне да стъпи иначе ...
Хубави снимки Кольо, аз все не успявам да хвана Бъндеришкия чукар от подходящата гледна точка, рано сутрин.
Василашкия чукар как го слязохте, по камъните направо надоле или с леко слизане към Бъндеришкия циркус ?
Кои, Каменишките ли ? И що да не ми хрумне ? Нали се сещаш, че аз не ходя в Пирин, прочитайки нечий пътепис или следвайки нечий gps ?...
Ни мъ ядосвай !!!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
