Брей, хън така. Да й е честито постижението!
Предишната нашенка покатерила се горе, Йорданка Димитрова, пише, че станала "Снежен барс". Сега Кристина си тя ли е в барсовата група?
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Честито на нашето момиче.
Честито и на останалите българи - Иван от Русе и Младен.
Дано и другата жена там - Милена, се поздрави с успеха. Но най-вече да се прибере жива и здрави при синовете си.
Относно титлата "Снежен Барс" - Криси постави началото на т.нар. колекция от седемхилядниците на бившия СССР.
Дали ще стигне до тази корона - бъдещето ще покаже. Желая й го от все сърце...
Малко инфо:
- “Снежен барс” е неофициално звание, което получават алпинистите, изкачили най-високите върхове на някогашния Съветски съюз. Официалното название на отличието (материалния израз на наградата) е “Покорител на най-високите върхове на СССР” (“Покоритель высочайших гор СССР”).
Званието и знакът са учредени през 1967 г. Автор на ескиза за знака е заслужилият майстор на спорта и заслужил треньор на СССР Иван Иванович Антонович. Всеки знак има номер и всеки носител фигурира под него в почетния списък, който днес се поддържа и актуализира от Федерацията по алпинизъм на Русия (Федерация альпинизма России, ФАР). Включването в списъка става по реда на постъпване на данните за изкачванията.
Званието се ползва с уважение и авторитет не само в новите независими държави, които възникнаха на територията на бившия Съветски съюз, но и в чужбина. Споменатият официален списък включва имената на многобройни чуждестранни алпинисти.
В различни периоди званието е присъждано за изкачването на различни върхове:
от 1961 до 1984 г. – за седемхилядниците пик Комунизъм (днес Исмаил Сомони, 7492 м), пик Победа (7439 м), пик Ленин (днес Абуали ибн Сино или пик Авицена, 7134 м), пик Евгения Корженевска (7104 м),
от 1985 до 1989 г. – пик Комунизъм (днес Исмаил Сомони, 7492 м), Кан Тенгри (6995 м), пик Ленин (днес Абуали ибн Сино или пик Авицена, 7134 м), пик Евгения Корженевска (7104 м),
от 1990 г. до днес – за изкачвания на петте най-високи върха на бившия Съветски съюз – пик Комунизъм (днес Исмаил Сомони, 7492 м), пик Победа (7439 м), пик Ленин (днес Абуали ибн Сино или пик Авицена, 7134 м), пик Евгения Корженевска (7104 м), Кан Тенгри (6995 м).
Както се вижда, два от върховете са в Тян-Шан, останалите три – в Памир.
П.С: А аз от три години продължавам да си търся спонсор за тези върхове...
Нооо...надеждата умира последна..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Криси, имаш ли нещо против да ни разкажеш това приключение?
Да бе, да дава лош пример на децата! Разкази - само в раздел "не правете това в къщи - това е (не)контролиран експеримент".
Почитания за покорителката на предизвикателства за типичния и небрежно-гениален начин!
Вто Авг 16, 2011 9:55 am
Криси
Регистриран на: 08 Юли 2010 Мнения: 144 Местожителство: София
Регистриран на: 08 Юли 2010 Мнения: 144 Местожителство: София
Ами имахме късмет с хубаво време. Денем, когато беше слънчево, сме седели по тениски и на 5800. За през нощта не мога да преценя, не мисля, че е падало под -25. Не съм попадала и на силен вятър, а той е типично нещо там. Всъщност денят, в който се качих, беше обявен за най-хубавия през сезона.
Опитах се да се кача и на предния ден, 3 август, но се върнах до Лагер 4, защото спрях да си усещам краката. Било е навреме и ми нямаше нищо, след като ги стоплих в палатката. Евгени, който беше на няколко въжета зад мен също се върна, след като видя, че слизам, и после имаше проблеми с ръцете два-три дни. Обяснявам си го с това, че не ядохме и не пихме почти нищо на закуска, защото в палатката ни имаше един хипотермясъл иранец, за когото се грижихме до тръгването си. Не е било много студено, тогава ме задмина Денис Урубко (негов е рекордът за скоростно изкачване на Тенгри), който буквално тичаше нагоре и беше само с поларени ръкавици. Може би на следващия ден сме били и по-добре аклиматизирани, а и беше по-топло.
При Иван не знам колко студено е било. Имаше между първа и втора степен измръзвания на краката (първа е най-леката), ще му паднат ноктите, но ще се оправи.
По време на аклиматизацията нямах апетит, след това при изкачването не съм имала проблеми, дори не ме болеше главата.
А в началото бях болна няколко дни, защото тръгнах твърде рано към Лагер 1 и с твърде тежка раница, понеже не исках да се деля от Иван и Борис. Денивилацията не е голяма, но височинната болест се провокира и от претоварвания.
Посъбрахме малко опит, общо взето.
Сря Авг 24, 2011 10:49 pm
alexvan
Регистриран на: 20 Апр 2010 Мнения: 705 Местожителство: България
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
