И така след ходенето по Врачански балкан от манастир „Свети Иван Пусти” през Врачанското било и завъртане през изоставания ретранслатор на БТК и слизане в кв.Бистрец , обиколка на вр.Пършевица, Бегличка могила, вр.Бук, еко пътеката около Леденика и последния нощен преход от х.Ком до вр.Ком и обратно, най накрая с Малкия Стражар, предприехме така чакания поход в Рила планина.
Дългосрочната прогноза вещаеше за слънчево време, само в последните дни с превалявания на места. И така на 8 юли сутринта потеглихме с първия влак към Костенец. Малкия беше на седмото небе, че се вози отново във влак и минава през тунели и мостове(Искърския пролом). На Костенец се прехвърлихме след едночасово чакане на маршрутката за Боровец и към 13.30ч. пристигнахме в курорта. От там поехме към лифта и веднага се качихме за Ястребец. На него малкия се беше возил преди 2години и сега с голямо радост си припомни колко е хубаво да пътуваш и да се наслаждаваш на околните височини и красоти на Рила. За наш късмет след междинната станция се появиха облаци и това ни помогна да се чувстваме по комфортно в тази затворена отвсякъде кабинна. Когато слязохме горе времето беше облачно а в далечината вр.Мусала и мъгливо. Екипирахме се и в 14.30ч потеглихме към първата цел, хижа Мусала. Времето беше хладно и приятно за ходене. Все по пътя за около час стигнахме до хижата. Тя е все още е недовършена, а и няма хора, които да работят по нея. Над езерото направихме следобедна закуска и потеглихме по виещата се пътека към Алековото езеро. Мъглата преди заслон Леденото езеро се дигна и се откри втората ни цел за деня, вр.Мусала. С няколко почивки в 19часа, заедно се качихме на върха. За наша изненада се бяхме разминали с метеоролога и затова развърнахме сергията за вечеря вънка на масата. Направихме няколко снимки и поехме към следващата цел седловината Джанка. На нея трябваше стигнем в полунощ по план график с лек нощен преход до нея. Към 8часа поехме надолу по безкрайния склон и се започна едно преминаване на поредицата от върховете Близнаците, Маришки чал, Юрушки чал и кота 2465. И така след Близнаците запалихме и челниците и се започна поредния нощен преход. Но това ни най-малко не ни смути, тъй като вече малкия Стражар имаше вече два нощни прехода предварителна подготовка. По пътя преди Марешки чал срещнахме баща с двете си деца, които тренираха за изкачване на Монблан и мислеха да спят на бивак на вр.Мусала. На чучура напълнихме вода и започнахме да се оглеждаме вече за бивак. Малко преди да се стигне Джанка, най-накрая намерихме тревисто заравнение и разспънахме в 12часа палатката. Дотука малкия се представи тотално по мъжки след дългото пътуване и рязката смяна на денивелацията от 160м надморска височина до изкачване на вр.Мусала и последвалите изкачвания и снишаване до седловината Джанка.
https://picasaweb.google.com/108998632808765519989/zUFYDE?authuser=0&feat=directlink
_________________ БАИР БУДАЛА
Чет Юли 28, 2011 1:34 pm
Yan4o
Регистриран на: 29 Юни 2011 Мнения: 434 Местожителство: Варна
Браво, невероятни сте, евала на малкия. Добър преход сте си спретнали. А на колко години е малчугана?
Чет Юли 28, 2011 4:16 pm
Malama
Регистриран на: 03 Окт 2007 Мнения: 173 Местожителство: София
Страхотен екип сте! Браво и на двамата! След този маратон, малкият дали ще тръгне пак с тебе. Той как го понесе - щото и физически и психически си е много.
Вторият ден започна с леко пооспиване за да компенсираме нощния преход и станахме в 7часа. Започна се едно прибиране на всичките багажерии и обличане на екипировката, закуска и най-накрая към 8.30часа потеглихме към седловината Джанака. От там продължихме директно нагоре, тъй като до вечерта трябваше да стигнем до р.Маринковица. Малкия вървеше с голям ентусиазъм, тъй като искаше да стигнем до някакво езеро или рекичка за да си поиграе, като хвърля камъни във водата. Откри се гледка към Грънчарското езеро и се виждаше, че и там хората вече започват да се раздвижват. Откри се гледка, към язовир Бели Искър и се започна едно дълго питане, защо, как и кога е направен. Днешния ден на малкия, му беше доста натоварен и интересен, но със кратките спирания покрай поточета и гьолове за кратка игра около тях разстоянието намаляваше с всеки изминат час. На потока преди вр.Налбант с многото пирамидки направихме предобедна закуска и починахме. Именно тука една група от чехи ни задмина и така цял ден се надминавахме един другиго до х. Рибни езера. След Налбант ние ги задминахме и срещнахме още няколко човека тръгнали за х.Грънчар. През тази седловина с бат Ицо видяхме голям зор докато я изгазим в девствения сняг зимата през февруари месец. Сега обаче пак не беше супер лесно по каменните пътеки, но все пак не се затъваше до коляно, както в пресен сняг(макар и със снегоходки). Долу в ниското срещнахме стадо коне, които веднага ни наобиколиха. Направихме си няколко снимки и продължихме нагоре, тъй като времето напредваше. На импровизираната чешма с метален стълб от зимната колова маркировка направихме обяда и заредихме с така живителната течност. За пореден път се разминахме с чехите, а малкия пак .......Ама тате, защо ни минават?... . Направихме един масаж на краката на ледено студената вода и ходене боси по тревата и след това потеглихме към следващата цел вр.Вапа. От тук нататък слънцето все повече напичаше и се наложи да понахлупим шапките докрай за да не изгорим от силните му лъчи. Съответно и темпото леко падна, но пък все повече се приближаваха вр.Канарата, вр.Йосифица и седловината Канарски преслап. На Вапското езеро имаше 4палатки с бивакуващи. Преди подсичането на вр.Канарата направихме поредната почивка и се приготвихме за подсичането по стръмната каменна пътека. Пътека за малкия човек си беше сериозно изпитание, но с повече внимание и предпазливост успяхме да из драпаме невредими до Канарски преслап . Там си направихме с газовия котлон по чаша нескуик три в едно, а за тати кафенце. От тук се започна поредното стръмно слизане по каменистата на места направо хлъзгава пътека по посока х.Рибни езера. Наслаждавахме се на красивите езера, горното от които беше повечко пресъхнало. Долу не слязохме до хижата, а продължихме директно към долината на река Маринковица. Подминавайки хижата видяхме, че чехите вече бяха се настанили отпред на пейките и си почиваха. Ние за да не пресичаме реката два пъти продължихме направо по брега на реката от към Йосифица. Направи ми впечатление, че пътеката на места беше прочистена от налегналия клек и беше доста широка и приятна за ходене. За около час се изкачихме и пуснахме към долината на Маринковица и започнахме да се оглеждаме за подходящо място за бивак. Гледах да е равно и отдалечено от реката заради комарите, но това не ни помогна. Бяха толкова нахални, че се наложи да ядем движейки се напред назад за да не ни вдигнат във въздуха. Въпреки това си похапнаха и те от нас. Бях забравил да взема аутана и затова си изпатихме. Мушнахме се в палатката, като по тревога в казармата и малкия заспа геройски, както никога не го е правил в къщи.
Равносметката за деня беше повече придобит опит от няколкото по екстремни каменни пътеки и не малката денивелация и разстояние.
_________________ БАИР БУДАЛА
Последната промяна е направена от стражара на Чет Юли 28, 2011 11:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Трети ден: Това беше денят в който ни предстоеше да изминем най-екстремните пътеки за турист на 5години. Станахме рано сутринта в 7часа.Оказа се, че външния слой на палатката беше целия в лед, което го усетих късно през нощта след като се събудих от студ. Малкия беше екипиран и закопчан догоре, а аз се наложи да се мушна изцяло в чувала и да го закопчея догоре. Тогава всичко се оправи и ми стана приятно топло и се унесох в здрав сън. Пресякохме реката и тръгнахме нагоре без закуска за да си налеем прясна вода и да направим с нея овесени ядки. По нагоре почти в подножието на вр.Маринковица, намерихме хубав чучур с вода и там хапнахме и напълнихме вода за прехода до заслон Кобилено бранище. Подминаха ни двама мъже които предния ден бяха ходили от Мальовица до Рибни езера, а сега се прибираха обратно. На разклона, където едната пътека подсича Сухия чал, а другата почти го изкачва се почудихме и решихме да го изкачим. Това с бат Ицо през зимата по коловата маркировка в късната нощ направо ни изпи соса, но все пак бяхме тръгнали за един ден от х.Грънчар до заслон Кобилено бранище. Сега с малкия си мислех дали не беше по удачно по подсичащата, но вече нямаше връщане назад. След леките като жандарми скалички при последната височина започна стръмно спускане по сипей, което много ме учуди , че и зимната минава от там. При по горе посочения преход, направо проклинахме този, който е прекарал зимната маркировка по този стръмен наклон, но тогавашните обстоятелства на фенери, и късния час към 2часа през нощта нямаше време за коригиране по друг безопасен маршрут(но може пък и да не съм прав). От тук се започна едно безкрайно спускане изпълнено с многобройно красиви места за бивак и големи гьолове около тях подходящи да се разхладиш. Бяхме решили да обядваме на заслона, а и се показаха и облаци, които ни пазеха сянка и затова забързахме към целта.
Таман стигнахме там и слънцето изцяло се скри в облаци, някой от които доста тъмни. На заслона хапнахме и си напълнихме вода от потока по долу. Изсушихме палатката и в един момент изведнъж от Рибни езера, дойдоха вчерашните ни спътници, чехите. Потеглихме малко след тях и започнахме подсичането на вр.Лопушки връх и изкачването към Поповкапските езера. Набирайки височина с помощта и на облачното време, което разхлаждаше приятно неусетно стигнахме до последното езеро, където починахме и направихме лека следобедна закуска. Тука малкия си почина с хвърлянето на камъни във водата, негово любимо занимание. След кратката почивка започнахме изкачване към Поповкапския превал и от там нагоре по камъните към вр.Попова капа. При така оформилото се прохладно облачно време набирахме доста бързо височина и прескачайки от камък на камък обръщайки го на игра се изкачихме на върха. Там се откриха едни гледки към изминатия от нас маршрут и настоящия до края на деня. Направихме по снимки на пирамидите, разпитаха ме, кой ги е правил тези пирамиди и потеглихме, че времето напредваше. От тук нататък беше най-голямото изпитание за Малкия Стражар. Вързахме се един за друг с прусек , като малкия беше свръзката отпред. По пътеката се справяше много умело и внимаваше доста на камъните, когато ги прескачаше. Все пак от многото повтаряне, че трябва много да внимава, защото ако стане нещо няма кой да ни помогне, беше схванал нещо. При слизането от един от Купените на пътеката видяхме усойница, която леко се беше смръзнала и малкия не се уплаши. До сега тази беше третата змия която виждаме с него. До тогава аз в планините бях виждал само на Копрен усойница, а с него доста често. Това може би се дължи на по бавното темпо с което ходя с него. Малко преди големия Купен облаците се дигнаха и се виждаше как в скоро време слънцето, ще ни изпрати, но пък снимките станаха много хубави на тази светлина. На Големия Купен направихме кратка почивка, облякохме се и потеглихме тъй като ни оставаше малко време до свечеряване. Тука пътеката вече стана по стръмна и по екстремна и се наложи да внимаваме повече, но пък гледките към долината на Рилска река, вр.Зъбът и халката бяха много красиви. Слизайки изкачвайки се нагоре надолу по тясната пътечка малко преди съмване се озовахме в подножието на вр.Ловница. Нагоре пътеката беше доста хард с изровения коловоз в нея, но лека полека се изкачихме горе. Там вече беше станало доста хладно и затова бързо се облякохме, хапнахме и заслужения си десерт, по случай изкачването на вр.Ловница. Поставихме и челниците тъй като вече почти се беше стъмнило и заслизахме по не леката хлъзгава пътека надолу към заслон БАК. Надолу докато прескачахме камъните, включихме челниците и така се спуснахме до заслона. За наш късмет там нямаше никой. Проветрихме вътре тъй като от влагата и целодневната жега вътре въздуха беше много застоял. Въпреки това цяла нощ държахме отворен прозореца, защото не се дишаше от миризмата предизвикана от голямата влага. На Малкия Стражар спеше за първи път в заслон и затова му беше много интересно и любопитно.
В крайна сметка този ден беше един от най-трудните тъй като последната част от пътеките бяха нетрадиционни за масовия турист, а и все пак сме все още малки, но въпреки това се справихме перфектно. До тук без нито една драскотина и нито един мазол на краката, при постоянно носене на 3кг раница на гърба.
Четвърти ден: Тази сутрин станахме към 5часа и стегнахме багажа.Идеята беше да тръгнем колкото си може по рано тъй като прехода за деня си беше доста дълъг, като разстояние, а в началото и по труден. Към 6часа вече бяхме готови за потегляне по стръмната пътека надолу към долината на Мальовица. По пътеката на места все още имаше сняг и малкия все ме питаше, защо не се е разтопил. Преминавайки няколкото тераски започна стръмното спускане по виещата се пътека. Внимавахме повечеко, тъй като от сутрешната роса камъните и тревата беше мокра и хлъзгава. Малко над камъка с плочите направихме кратка почивка със закуска. Кратка, защото все още долината беше в сянка от слънцето и беше страшен студ, затова на бързо хапнахме и потеглихме към Еленините езера. Нагоре видяхме малко зор, докато изпълзим по стръмната пътека до езерото, но пък слънцето още не беше напекло силно и затова беше прохладно за ходене. На езерото направихме почивка, нахвърляхме 1кубик камъни и може би то стана и по плитко, но пък се наиграхме . Започна се и изкачването на последната част от вр.Мальовица. Лека полека изпълзяхме по стръмната пътека до билото и след това бързо се придвижихме до вр.Мальовица. Там разбира се направихме предобедна закуска и заслуженото лакомство за изкачването на не лесния връх. Тука вятъра се беше усилил а и зад нас на хоризонта се виждаха тъмни дъждовни облаци за, които бяха казали по новините. От тук нататък изглеждаше, че ще се гоним с дъждовните облаци и чуващите се в далечината гръмотевици, но пък пътеките вече бяха широки и не с такива големи денивилациии. На такива пътеки, аз й викам магистрали, тъй като са отъпкани и широки. Преди вр.Додов връх започна и да гърми зад нас и затова се мобилизирахме и набързо го качихме и поехме към седловината по Дамга. Идеята беше ако загърми яко и завали да се смъкнем към х.Иван Вазов, а и да си напълним вода на чешмата. Обаче този път пак ни се усмихна късмета и облака ни подмина. На чешмата развърнахме сергията и аз се заех да направя на газовия котлон макарони Болонезе. Опита беше успешен и се получи вкусен обяд. Нагоре към Дамга се откриха много хубави и незабравими гледки към Урдини езера. Наистина са много красиви тези езера, а зимата с бат Ицо през нощния ветровит преход не можахме да се насладим на тази прелест на природата. На върха направихме поредната фотосесия и продължихме със спускане към седловината Раздела. Там срещнахме коне с ездачи отиващи към х.Иван Вазов. По надолу започна превръвицата от хора идващи от езерата. На вр.Езерен връх се полюбувахме на гледката и преговорихме имената на езерата. Продължихме надолу към ез.Окото, където направихме следобедната закуска. От тук поехме нагоре към вр.Кабул. Пътеката в началото беше перфектна на в последствие почти се загуби, но по нататък благодарение на стадата коне, които я бяха издълбали пак се появи. На седловината под вр.Кабул един облак пак ни попя но пак ни се размина. На вр.Кабул слънцето пак блесна. Тука направихме и последните високопланински снимки налюбувахме се на Рилските красоти и накрая си пожелахме пак да я видим, колкото си може би по скоро. Започна се едно неприятно слизане без пътека по поляни с хвойна към виждащата се седловина пред нас. На самата нея вече имаше по широка пътека и маркировка отиваща към х.Скакавица. Ние продължихме по пътеката с водопровода към местн. Зелени преслап. Половин час след този разклон се натъкнахме на някогашен овчарник, в момента само с една временна шатра. Времето беше напреднало и решихме да си направим тука бивака, а другия вариант беше да се спуснем до Зелени преслап. Решихме да е тук, защото днешния преход не беше никак лек за Малкия Стражар, а и му се спеше много. Опънахме палатката на едно заравнение малко над шатрата, в долчето има и вода за пиене. Хапнахме набързо и легнахме да спим за последно в Рила планина. В далечината се чуваше как гърми и трещи и затова опънах палатката със всичките й осигуровки.
Равносметката: яко ходене, без никакви пришки по краката, изглежда обувките бяха добри или краката на малкия са добре натрeнирани.
_________________ БАИР БУДАЛА
Последната промяна е направена от стражара на Съб Юли 30, 2011 11:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Юли 30, 2011 8:25 pm
elena
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
Поздравления за страхотния преход и най-много за издръжливостта на детето.Пожелавам му да израсни силен като скалите в планината.
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Пети ден: През нощта се будих няколко пъти от някакви приглушени звуци, все едно е далечна гръмотевица. На сутринта разбрах, че това е от водопровода, който минава наблизо. При по голямо налягане на водата по тръбите и последвалия въздух на моменти се получаваха тези звуци, които чувах през нощта. Направихме закуската и набързо събрахме багажа, защото ни предстоеше също не лек ден. Трябваше да слезем до Зелени преслап и от там пеша до гр.Сапарева баня. Последното, защото искахме да не се прибираме толкова рано в къщи. Пътеката си личеше, че е била доста широка, но в момента на много места е обрасла с висока хвойна. В боровата гора пътеката стана перфектна, широка и мека от боровите иглички. Слънцето вече пробиваше през гората на места и предсказваше горещ ден. Когато излязахме на Зелени преслап, едни перничани там се излюпваха от палатките. Ние се поозърнахме, но неможах да видя маркировка за подсичане. Въпреки, че бях минавал веднъж, я изтървах. По пътя се смъкнахме до новото шосе и видяхме поне, откъде започва. До там предния път бях ходил по черен път, а сега беше перфектено асфалтирано шосе. И така по него до разклона на пряката пътека. По нея беше пълен ужас в началото, изровена от пороите и доста на често нападали дървета. Но пък дърветата пазеха хлад и така напреднахме бързо до разрушеното вече заведение. Около него имаше много диви ягоди, а малкия ги обожава. Там разпуснахме малко и продължихме, до едно мостче с пикник след него. Хапнахме за обяд, починахме и тръгнахме за да не си изтървем влака. Преди да се влезим в града намерихме един малинак и разбира се и там се отбихме. Долу на центъра за наш късмет имаше автобус само след няколко минути. От там в Дупница вместо да хванем влака и да се пържим решихме да хванем намирашия се там автобус. И все така ни вървеше до край на директни връзки докато се прибирем, у дома.
В крайна сметка целият план, който си бяхме поставили за хубаво време и преминаване на маршрута планиран през годината, беше успешно изпълнен. Най важното е, че всичко мина без никакви инциденти. Никакви мазоли благодарение на удобните обувки и измиването на краката през обедната почивка със студена планинаска вода. Все пак за този дълъг маршрут помогнаха и предварителните преходи, които бяхме правили. За първи път носих на дълъг преход газов котлон, но с негова помощ винаги имахме топъл чай, кафе, нескуик и супа. Можехме да си преварим вода в случай на закъсване и от по застояла вода. Багажа беше добре подбран и разпределен в раниците. В пълно бойно моята беше 26кг, а на малкия около 3кг.
Надявам се догодина да направим и някой преход в Пирин планина.
В крайна сметка мога да кажа, че съм един щастлив родител имащ до себе си такъв роден турист.
Пожелавам на всичко здраве и много, много баири.
_________________ БАИР БУДАЛА
Нед Юли 31, 2011 4:35 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Възхищавам се и на двама ви! За тези пет дни, Малкият Стражар е научил най-важните уроци за планината.
Маршрутът е впечатляващ за неговата възраст. Убедена съм, че след време сам ще се върне по тези пътеки.
Поздравления и за смелостта на Големия Стражар!
Само един баща може да покаже Рила на детето си по този начин!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Благодаря за поздравленията. Ама наистина си е голяма смелост да помъкнеш дете в такава висока планина. Преди да тръгнем, колко пъти се отказвах ама после си викам всичко това може да му се случи и в ниското в града. Набрах смелост понеже, бяхме ходили доста през последната година, имахме вече и два нощни прехода зад гърба си, Врачански балкан с неговите скалисти била и пътеки, които на места неотстъпват на тези в Рила и доста преходи със сериозна денивилация от по 1200м. Бяхме направили и няколко двудневни преходи с преспиване на бивак. И в крайна сметка за мен ние бяхме добре подготвени почти за всички припятствия, но имахме и късмет, че без него на къде.
Поздрави
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Той как го понесе - щото и физически и психически си е много. 
. Направихме един масаж на краката на ледено студената вода и ходене боси по тревата и след това потеглихме към следващата цел вр.Вапа. От тук нататък слънцето все повече напичаше и се наложи да понахлупим шапките докрай за да не изгорим от силните му лъчи. Съответно и темпото леко падна, но пък все повече се приближаваха вр.Канарата, вр.Йосифица и седловината Канарски преслап. На Вапското езеро имаше 4палатки с бивакуващи. Преди подсичането на вр.Канарата направихме поредната почивка и се приготвихме за подсичането по стръмната каменна пътека. Пътека за малкия човек си беше сериозно изпитание, но с повече внимание и предпазливост успяхме да из драпаме невредими до Канарски преслап . Там си направихме с газовия котлон по чаша нескуик три в едно, а за тати кафенце. От тук се започна поредното стръмно слизане по каменистата на места направо хлъзгава пътека по посока х.Рибни езера. Наслаждавахме се на красивите езера, горното от които беше повечко пресъхнало. Долу не слязохме до хижата, а продължихме директно към долината на река Маринковица. Подминавайки хижата видяхме, че чехите вече бяха се настанили отпред на пейките и си почиваха. Ние за да не пресичаме реката два пъти продължихме направо по брега на реката от към Йосифица. Направи ми впечатление, че пътеката на места беше прочистена от налегналия клек и беше доста широка и приятна за ходене. За около час се изкачихме и пуснахме към долината на Маринковица и започнахме да се оглеждаме за подходящо място за бивак. Гледах да е равно и отдалечено от реката заради комарите, но това не ни помогна. Бяха толкова нахални, че се наложи да ядем движейки се напред назад за да не ни вдигнат във въздуха. Въпреки това си похапнаха и те от нас. Бях забравил да взема аутана и затова си изпатихме. Мушнахме се в палатката, като по тревога в казармата и малкия заспа геройски, както никога не го е правил в къщи.
