Дълго-дълго одене (Ястребец - Рибни и Рилецкото било)

едва ли е от непосредствено значение, но две устройва ли те като отговор Rolling Eyes

Абсолютно...
Щом сте имали време за по две бири значи наистина сте големи бързаци

а водата как е горе?-Аз обикновено ожаднявам повече от бирата.Носите си повечко или изворчета?

Ах, не съм те разбрала. Делнахме си една бира на рекичката (кой ш'ти мъкне толкоз бири на гръб) Laughing

По две после на рибни Razz

Водата - на Леденото, после има една чешмичка около Близнаците и една между Джанка и Рибни. Жадни не останахме Smile

Интересува ме пътеката през Бричебор - найстина ли нямаме шансове без GPS? Няма ли купчинки нещо? Аз по принцип добре се оправям с карти.... Друго ме интересува - на това било има ли вода или се носи от Рибни?

Тодоре, и аз ходя без ГПС по планините все още. Рилецкото било-Бричебор не съм го минавал, но ми е в плановете отдавна и съм решил как да го мина - направо по цялото било и да сляза по рида до водослива на Илийна и Рилска река. За ориентир ще разчитам вододелната линия / връхните части на рида/. Забелязал съм отсреща / от рида Баучер/ че гората по въпросния рид започва малко на по-ниска надморска височина. Струва ми се, че този вариант е по сигурен, отколкото прекия - по северния склон направо на Рилския манастир. Ето една снимка към края на Рилецкото било/Бричебор/ към водослива на Илийна и Рилска р.:

Бричеборското било хич не е за подценяване. То е доста дълго като разстояние и за десерт завършва с едно 1000-метрово спускане към Рилски манастир през дебела и висока гора. Там в 4 следобед вече е сумрачно и трудно се търси непозната пътека. Когато я минах за първи път, бях без GPS и без водач. Но! Бях проучила всичко писано за нея, главно от Аспарух и Румен Грънчаров, бях научила наизуст картата и нещо важно, което горещо препоръчвам като за първи път - тръгнах отдолу нагоре. Така винаги можеш да се върнеш обратно, ако закъсаш. Иначе се оказваш късно следобед на 1000 метра над манастира и се чудиш накъде, щото, ако си забелязал, склоновете там са много стръмни и почти всички са пълни със скални отвеси накрая. Освен това, тогава нямаше нападали дървета. Сега те допълнително затрудняват следенето на пътеката. Ако тръгнеш отгоре без трак и без водач, няма намиране, особено както в момента е обрасло с трева до пояс.

Вода има на едно място, така наречената Дядо Тодорова чешма (шегобийци Smile

). Като слизаш от Теодосиеви караули към Баба, вляво има един слабо изразен връх Дъбрава, малко преди него търсиш пак отляво на пътеката, там е въпросното кладенче, дори го има отбелязано на някои карти. Чешма е ясно, че няма. Понякога е почти затрупано и трудно се вижда, но се намира и има вода, колкото да пиеш.

Всъщност преходът е най-красив до Баба и после може да се слезе през Манастирски езера, както някой по-горе беше предложил. Слизането през цялото било ти спестява тропането по асфалта до манастира, което си е голяма досада, безспорно.

Кладенчето си е там Smile

Иначе хващането на пътеката отгоре ми се струва почти невъзможно ако не я знаеш точно къде е. Много висока трева, пътека дефакто няма, трябва да си много наясно по кое точно ребро да се спуснеш.

Въпросното кладенче:

Пътеката тръгва... някъде тук най-грубо казано. Малко по-вдясно даже.

Май не съм дала линк към всичките снимки:
https://picasaweb.google.com/stamenova/EujktD

И това:
http://gamina81.blogspot.com/2011/07/9-10.html