Въпрос относно кактусите в Лозенската планина

До утре в 18:13 часа на спирката.
Smile

Днес се разходих до там (с намерението да хвана хубав залез) та намерих въпросното място.Ако ще ходите го направете от към стената на езерото.В началото тръгват 3 пътеки,вие хващате по средната която е нещо като алея покрай която има бордюрчета.Лявата не я знам за къде е а дясната предполагам слиза към брега.

След приблизително 5-6 минути се стига до това отклонение

.......по-широката пътека продължава към хижата а вие хващате в дясно,има леко спускане и след това леко изкачване (малко преди отклонението на един бор има маркировка бяло/синьо/бяло ).Сори за тези 2 снимки но ги правих на връщане та беше тъмничко. Wink

......след около 5 минути гората става борова

и след още малко ще видите този "фитнес" уред Very Happy

През цялото време се върви почти по равно с малки изключения.
Метри преди площадката с пейката (в ляво пътеката продължава към хижата която доколкото разбрах от едни хора е съвсем на близо)

Общо цялото ходене от стената до там е около 20 минути.

Това е част от пътеката с мястото

За съжаление там е имало беседка до преди 1-2 години но някои идиотски ръчички са и видяли сметката Sad

п.п.
Кактуси се забелязват ама с моите супер хлъзгащи се маратонки се пробвах малко надолу по скалите и се отказах Very Happy

Казаха ми че миналата година е имало и един доста голям от който сега няма и следа.

А така, благодаря ти, Светльо! Значи все пак прав съм бил, че това е някаква междинна пътека. На снимките изглежда съвсем прилична, но "входът" и "изходът" й са трудно забележими. Като се тръгне от стената, най-горното отклонение е горски път за коли, който води до хижата. Средната пътека води нагоре към военното поделение. Тя е с бордюрчето по края. По някое време пресича горския път (вижда се на сателитната снимка). Третата пътека е покрай брега на езерото. Когато търсех отклонението, свърнах по няколко странични пътечки, но те водеха или до някое място за огън (или пък до друго място Cool

), или свиваха обратно към главната пътека. Това отклонение, което Светльо показва, ми се е явило в гръб вече в сумрака и не съм го забелязал. Утре с 6 очи няма да ни убегне! За големия кактус е жалко. Може и зимата да го е убила. Но може и хората. Крайно неприятно впечатление ми направи една от снимките в репортажа за кактусите, на която една от девойките се е закичила с откъснат цвят. Що за морал трябва да имаш, за да си мислиш, че туй цвете е дошло чак от Мексико, за да закичи точно твоето ухо! Жалко наистина!

Ееее, браво Светльо! А лявото отклонение, съвсем долу ниско е за къщичката на язовири и каскади.

Участници: Ирина, Сотиров, LZ1FW.

Трак: http://www.lz1fw.com/lozen/cactus/Pancharevo_Cactus.gdb

Снимки... по-вероятно утре.

Супер беше! Мокри, щастливи с изпълнена мисия Laughing

Снимки от експедицията до кактусите край Панчарево на 25.07.2011
http://www.lz1fw.com/lozen/cactus/index.html

Извинявам се за тук-там замъглените участъци на снимките. Уж чистех обектива постоянно, ама явно не съм успявал винаги.

Още веднъж благодаря на Ирина и Сотиров за приятната компания и куража, който ми вдъхнаха да се спусна до кактусите.

тези дни и аз ше мина оттам да ги видя мерси на ентусиастите които споделиха снимки със нас Smile

Открихме ги! С вяра в доброто и с помощта на форума стигнахме до кактусите. Ирина, lz1fw и аз. В София ту валеше порой, ту светваше слънце. Решихме, че дъждът е за последно и се уговорихме да тръгнем. На спирката отново заваля. На стената пък не валеше. Посрещнаха ни един щъркел, който ще видите в линка със снимките на lz1fw, и този японски пейзаж:

Тръгнахме според инструкциите на Светльо, който ни спести излишното лутане и дори неуспеха. Най-много ни помогна снимката, на която се вижда отклонението от главната пътека - вдясно има един пън, а над пътечката едно криво дърво. Това е пътеката, която се вижда на сателитната снимка като средна между хижата и брега на езерото. Тя обаче има няколко отклонения още в началото, затова трябва да се внимава. Върви се по това, което е право напред и хоризонтално. Тук отново ни заваля дъжд, който яко ни намокри. След малко ходене стигнахме до заветната площадка с пейката:

Чуден изглед от нея, отвесни скали надолу - красота! И мокротия. На кратка оперативка обсъдихме плана за действие:

Отново ни поведе вярата, че кактусите са под краката ни и никъде другаде. След кратко слизане по хлъзгави и търкалящи се камънаци открихме кактусите:

Те съвсем не са малко! От цветовете им не е останало почти нищо, но все пак някои се бяха запазили. Наистина е невероятно странно как са устояли на студените зими в тоя район.

След площадката продължихме по същата пътека. Тя извежда точно срещу хижата на "Кремиковци". Но излиза така, че е невъзможно човек да я забележи, когато идва от Кокаляне, ако не я знае предварително. Началото й е скрито от насипана пръст и храсталаци. Освен това посоката й в първите десетина метра е обратна на очакваната - назад към Кокаляне. Успех на следващите, заслужава си!

Брей, ама упорити хора. Smile

Сега остава след толкова шум около тях и посочени координати кактусите да оцелеят. Sad

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Никси, сподели опасенията си с твоята компания и по-точно с това "мексиканско девойче":

За нас не бери грижа - ние поне събрахме една торба боклуци.

Траковете на пътеката с координатите на кактусите са изпратени на Екип ОФРМ. Практиката показва, че те ще ги включат в следващата версия на тяхната GPS карта. Така следващото лято хората, които искат да видят цъфтежа на кактусите край Панчарево ще бъдат повече.

Добавил съм и карта-картинка за тези, които не ползват GPS-и и MapSource:
http://www.lz1fw.com/lozen/cactus/map_cactus.jpg

	Цитат:
	Сега остава след толкова шум около тях и посочени координати кактусите да оцелеят.

До тези кактуси са организирани няколко екскурзии от поне две фирми. Любопитно ми е, участниците в тези екскурзии дали са поемали обещание да пазят в тайна местоположението на кактусите и дали са били подбирани по някакъв начин?

Някак си не е хубаво да пазиш информацията за интересни места само за себе си...

Малко снимки от мястото Smile

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.229103180464069.55844.172691892771865

Вчера, в неделята, се запътихме с големи планове към Драгалевци. Щом стигнахме обаче Околовръстното, Витоша почти не се виждаше от мъгли и ниска облачност. Дадох ляв мигач и се насочихме към Панчаревското езеро. Отдавна бях обещал на децата да ги водя при кактусите. Сега не е най-подходящият сезон, защото не са цъфнали, но пък кактусите са си кактуси. В съответствие с основния климатичен закон на София, проверен на практика, когато на Витоша времето е лошо, в София е хубаво и обратно. И наистина, на езерото беше чудно слънце. Поехме по пътеката, която с толкова търсене вече научихме. Някъде по средата сър Хенри Мур ни зарадва с каменна пластика:

Едно дърво пък сполучливо се правеше на елен:

На скалата с красивата гледка:

Най-малкия не го взехме заради "голямата екскурзия", която планирахме, и сега съжалихме. По този маршрут щеше да се справи без проблеми. Самите кактуси са в ниското на един гаден отвесен сипей, но момчетата бяха възхитени от канарите над тях и ги предпочетоха:

Кактусите се бяха приготвили за зимата - вече без цветове, леко спаружени заради сушата, но с многобройни израстъци, които напролет ще дадат живот на ново поколение. А ние напълнихме раницата и торбата на Мила с пластмасовите шишета, които простаците бяха хвърлили от площадката надолу, и по хоризонталната пътека - право в Кокаляне. Чудесна непретенциозна разходка за мало и голямо! Very Happy