Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Himalayas 2011
1 и 2 ден: 17-18.04.11г.:
Уговорката бе в 06.30 часа да се съберем на Централна автогара в София. Един по един се събирахме, като всеки от нас носеше огромен багаж, но в рамките на позволеното. Разрешеният багаж за полетите от Истанбул до Катманду и обратно бе 30 кг, а за ръчния - 7 кг. Моят чохъл тежеше 21 кг, а ръчния - 6 кг. Събрахме се 9 човека: Евгений Динчев /водач/, Йонче /от Македония/, Светльо /доктора/, Нина, Олга, Митко, Таня, Ани и аз. Дългото ни пътуване започваше с автобус до Истанбул, тръгващ по разписание в 07.15 часа.
На самата граница свалихме всичкия багаж, но този път турските митничари бяха по-благосклонни към нас и не ни проверяваха щателно. Така, че всичко премина за около един час.
Малко преди 16.00 часа бяхме в голямата автогара /Büyük Otogar/ в Истанбул. На автогарата срещнахме една девойка от България. Беше с една голяма и една по-малка раница, т.е. бе от нашата „кръвна група”. Казахме и: „Хайде с нас…”, тя попита: „На къде?”. „Към Непал”, екзотично отговорихме, като мислехме, че ще я изненадаме… „Но аз от там се връщам…”, като ние останахме изненадани от отговора и. Оказа се, че три месеца обикаляла сама Югоизточна Азия - Индонезия, Малайзия, Тайланд, Виетнам,… и накрая - Непал.
Имахме сложната задача от автогарата, намираща се в европейската част на Истанбул да се придвижим до летището Sabiha Gökçen, намиращо се в азиатската част. Натоварихме се в един автобус, който ни закара до другия край на същата автогара… А там се прехвърлихме в автобус, мисля, че бе за Анкара. Този автобус ни закара до една автогара в азиатската част, като след това продължи по маршрута си. Ние пък от своя страна хванахме поредния /трети/ автобус, който ни закара на летището… Цялото предвижване стана за 2.30 часа. Неприятното бе само качването и свалянето на огромните ни багажи…
Полетът ни бе чак в 01.10 часа, така, че имахме много време до тогава... На всичкото отгоре полета закъсня с 25 минути. За 4 часа стигнахме до Шаржа /Sharjah International Airport/. Преместихме стрелките на часовниците с един час напред. Това закъснение на полета ни ограничи и без това малкото време до следващия полет за Катманду. Имахме само 45 минути.
Излетяхме по разписание и след 3.40 часа кацнахме в Катманду /Tribhuvan International Airport/. Тук преместихме стрелките на часовника с 1.45 часа напред и разликата с България стана 2.45 часа. Те нямат лятно и зимно време, така, че през зимата разликата на времето с това в България е 3.45 часа.Всеки си получи багажа. На митническия контрол попълнихме документи за издаване на 30 дневна виза, струваща 40 долара.
Окичиха ни с по един венец от цветя за добре дошли. Натоварихме багажа в един бус и се придвижихме до Hotel Red Planet в туристическия квартал Thamel.
Обменихме долари или евро за местни рупии. Един долар се обменяше за 70 рупии, което означаваше, че един лев се равнява на около 50 рупии.
След обяд направихме една обиколка по улиците на квартала. Всичко е доста стресиращо. Чудиш се дали да гледаш по витрините или да се пазиш от преминаващите превозни средства като коли, мотори, рикши, велосипеди… А те са невероятно много и постоянно натискат клаксоните…
3 ден: 19.04.11г.:
Сутринта с буса на шефа на туристическа агенция Маду /Madhu/ тръгнахме да разглеждаме местните забележителности. По програма първо трябваше да разгледаме Swayambhunath /храм на маймуните/.
След това пътувахме до град Bhaktapur. Той е третия по големина град в долината на Катманду и някога е бил столица на едно от трите кралства на Непал. Бактапур е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО с богатата си култура, храмове, произведения на изкуството от дърво, метал и камък.
Следващия обект бе в Катманду, една невероятно голяма ступа - Boudhanath stupa.
Вечеряхме в Jatra Restaurant заедно с Маеш /Mahesh/, учил в България в МЕИ.
4 ден: 20.04.11г.:
Оказа се, че през нощта Таня е вдигнала висока температура и не се чувстваше добре. Така, че те с Митко останаха в хотела, а останалите се разходихме по улиците на Катманду, като стигнахме до Durbar Square.
След обяд бе време за пазаруване.
Вечерта гостувахме на Маеш. Бил е женен за българка. Сега бившата му жена и двете им деца живеят в САЩ. Понастоящем Маеш е женен за непалка и имат малка дъщеричка - Tisha /Тиша/, която е на около две години. Семейството доста се бе постарало за вечерята.
5 ден: 21.04.11г.:
Сутринта станахме в 04.30 часа и след 30 минути с буса тръгнахме за летището. Багажа бе прецизиран, като за двама души бе събран в един чохъл. Само багажа на Евгений, Нина и Йонче /групата за Айлънд Пик/ бе в два чохъла. Така, че всичкия багаж за трека бе 5 чохъла, които щяха да се носят от петима носачи.
За около един час минахме всички митнически процедури, като проверка на документите, багажа, минаване през скенер и чакане да ни извикат, когато стане време за нашия полет. С автобус ни закараха до самолета, около 15-местен, на компанията AGNI AIR. Полета бе само 26 минути… Кацнахме на Tenzing-Hillary Airport в Lukla, една невероятно къса писта. Голямо умение се изисква от пилотите да „уцелят” пистата на кацане.
това е пистата в Лукла...
peak Nupla - 5885 m.
По програма трябваше да продължим до Monjo, но поради факта, че Таня продължаваше да поддържа 38 градуса температура и я болеше корема, решихме да останем в Лукла тази вечер. На другия ден ще се реши какво да се прави с Таня - дали ще може да продължи по програма или ще трябва да „слиза” към Катманду да се лекува по-сериозно. Беше започнала да пие антибиотик, след като другите медикаменти не и помагаха.
Денят ни бе свободен. Всеки сам /или на групи/ си решава какво да прави - дали да се разхожда, дали да си почива или друго, като игра на карти, Интернет /цената е 10 NPR за една минута/ и т.н.
За първи път, от както съм в Непал, реших да ползвам Интернет. Невероятно бавна бе връзката и така неусетно минаха 20 минути, без да видя нищо съществено… Платих 200 NPR /около 4.00 лева/ за нищо...
6 ден: 22.04.11г.:
Началото на трека бе дадено в 09.00 часа. Малко след Лукла настигнахме трима българи - Мартин, Петя и Росица. Идваха от Индия, като са били там около един месец /ако не бъркам/. Там са посещавали курс по йога. А тук в Хималаите са тръгнали към базовия лагер на Еверест и евентуално ако могат да изкачат Калапатар. В нашата посока са, както се казва…, така, че продължихме заедно.
повечето носачи са по на 16-19 години...
…но има и по-възрастни
Някъде по пътя имаше едно място, от където се вижда Еверест. Но ние нямахме късмет… Пристигнахме в 15.45 часа в Monjo /Guest House/.
7 ден: 23.04.11г.:
През нощта Таня отново бе вдигнала температура - над 39 градуса. Така, че бе решено заедно с Митко да се връщат към Лукла и да посетят местната болница. Също имаше вариант да слязат до Катманду и да потърсят помощта на Маду и Маеш за съдействие в намирането на болница.
Раздялата бе трудна… Пожелахме на Таня бързо оздравяване и поехме по програма към Намче Базар. Ходенето не е много, но за сметка на това е доста стръмно. Настанихме се в Khumbu Lodge. Тук ще спим две нощи (на около 3440 м.н.в.), като ще правим преходи до по-голяма височина (около 3840 м.н.в.) за аклиматизация.
След обяд тръгнахме към Conservation Memorial по многобройните стъпала. В началото се спъвахме в стъпалата, предполагам, че е от височината. Но това бе за кратко, след това нямахме проблеми. Движехме се бавно, защото ако се засилиш, почваш да се задъхваш и да дишаш трудно…
След това посетихме Sherwi Khangpa Center.
След вечеря сформирахме едно каре за игра на белот. Аз и Евгений срещу Мартин и Ани. Загубихме първата игра, която се оказа и единствена, поради загубен интерес към играта от Ани...
8 ден: 24.04.11г.:
Може да сме далеч от България, но по случай Великден, си поръчахме по две сварени яйца. Ани носеше боя за яйца, а Нина пък носеше козунак…
Следващата ни цел бе Everest View Restaurant, от където трябваше да видим Еверест… Но и този път нямахме късмет с времето. Всичко бе захлупено с облаци.
В Khumjung ни заваля и първия сняг в Хималаите /което в последствие щеше да е така почти всеки ден в следобедните часове/.
Минахме покрай болницата в Kunde, която е основана от сър Едмънд Хилъри през 1966 година. Болницата е финансирана и управлявана от Himalayan Trust до 1976 година, а сега е подкрепена от Фондацията на сър Едмънд Хилъри.
обща снимка на групата на пистата над Намче Базар /всички гледат към Кумбила, само аз към фотоапарата…/
peak Khumbila - 5761 m.
Намче Базар
С доктора направихме първата баня след 4 дни. Тарифата бе 300 рупии за 15-20 минути. Двамата се комбинирахме и се изкъпахме за по 10 минути всеки. Така банята ни излезе по 150 рупии на човек.
Спах с шапка, заради банята, която направих. Трябваше да се взимат предпазни мерки, защото ако настине човек, може да си провали трека.
9 ден: 25.04.11г.:
Тръгнахме в 08.00 часа.
първия як, който видяхме
още един як…
В Tengboche се настанихме в Hotel Himalayan.
От 15.00 часа посетихме службата на манастира, т.нар. пуджа.
След това се разходихме до някакво предвършие, а след това до една чешма да налеем вода за пиене. За аклиматизацията е важно да се движи човек, а не стои пасивно.
10 ден: 26.04.11г.:
На сутринта…
peak Ama Dablam - 6856 m.
peak Taboche - 6501 m.
peak Khumbila - 5761 m.
first look towards peak Everest - 8848 m.
Отново тръгнахме в 08.00 часа. Минахме последователно през Pangboche и Shomare, за да достигнем Pheriche. Настаниха ни в The White Yak Mountain Hut, като се хранихме в Himalayan Hotel.
Започна да вали сняг, който не спря до вечерта, като натрупа няколко сантиметра… За първи път никъде не ходихме след обяд. Аз използвах това време да изпера някои дрехи в реката под непрекъснатия снеговалеж. Направо ми замръзнаха ръцете…
11 ден: 27.04.11г.:
В резултат на падналия сняг, всичко бе побеляло /върховете Ама Даблам, Кантега, Тамсеру, Табоче, Чоладзе, … се бяха облекли в снежна премяна/ и имаше кристална видимост.
peak Kantega - 6685 m.
peak Thamserku - 6623 m.
peak Lobuche East - 6119 m.
peak Ama Dablam - 6856 m.
Точно в 08.00 часа тръгнахме към първия връх на трека - Nangkar Tshang - 5085 м.н.в.
Island Peak - 6189 m.
peak Nangkar Tshang - 5085 m. on the right
В бавно и спокойно темпо, и с кратки почивки бяхме на върха за 3.00 часа.
on peak Nangkar Tshang - 5085 m.
На слизане по-голяма част от снежната покривка се бе стопила, така, че ни бе по-лесно и за 1.35 часа бяхме в лоджата.
12 ден: 28.04.11г.:
Вече трети ден ме мъчи сухия въздух през нощта. Сутринта се събудих с остри болки в гърлото. Дадоха ми няколко хапове за смучене.
Както обикновено, тръгнахме в 08.00 часа. За около два часа стигнахме до Dhugla - 4620 м.н.в., като направихме почивка 30 минути.
След това по пътя спряхме до паметника на Димитър Илиевски - Диме, първия македонец изкачил Еверест на 10.05.89г. /загинал на слизане от върха…/. Йонче от нашата група е негов син…
След това за около два часа стигнахме Lobuche /Alpine Inn Lodge/.
След обяд се разходихме за аклиматизация до италианска обсерватория /Pyramid International Laboratory - Observatory/.
13 ден: 29.04.11г.:
Станахме в 04.00 часа, оправихме си багажа и в 05.05 часа тръгнахме. Спахме на най-голяма надморска височина в планината - 4938 м.н.в., но точно тук ми бе най-топло през нощта.
peak Kala Patar - 5643 m. /ahead/, peak Pumo Ri - 7165 m. /behind/ and peak Lingtren - 6714 m.
Gorak Shep and peak Kala Patar - 5643 m. /ahead/, peak Pumo Ri - 7165 m. /behind/ and peak Lingtren - 6714 m. /on the right/
За 2.20 часа стигнахме до Gorak Shep - 5180 м.н.в., движейки се в пакет.
След кратка почивка поехме към върха, всеки със своето темпо. Имахме да преодолеем почти 500 метра денивелация, но не е същото като например от хижа Мусала до връх Мусала. Върви се бавно, като се правят чести почивки.
Йонче и Доктора стигнаха на върха преди мен, а аз бях там в 09.30 часа. На връх Калапатар - 5643 м.н.в. сме! Е вярно, че изглежда като купчина камъни в сравнение с околните върхове, и особено с гиганта зад него - връх Пумо Ри - 7145 м.н.в. Последните дойдоха към 10.00 часа.
Няма как да се опише чувството, което изпитва човек, заобиколен от тези гиганти наоколо, начело с „третия полюс” на планетата - Еверест…
Еверест…
Нупце…
Everest base camp
Landscape from peak Kala Patar - 5643 m. /peak Khumbutse - 6640 m., peak Changtse - 7583 m., peak Everest - 8848 m., peak Nuptse - 7861 m., …
групата на Кала Патар
Надолу до Gorak Shep бе много по-лесно и за 35 минути бях там. Тук поставих рекорд за изпита бира на най-голяма надморска височина - 5180 м.н.в.
За обяд бяхме в Lobuche /Alpine Inn Lodge/.
След обяд ни предстоеше слизане до Pheriche. През целия ден не валя сняг, като само накрая преди Pheriche започнаха да прехвърчат снежинки.
14 ден: 30.04.11г.:
След закуска групата се раздели. Евгений, Нина и Йонче тръгнаха към връх Айлънд Пик - 6189 м.н.в., а ние към езерата Гокио и връх Гокио Ри. Уговорихме си среща на четвърти май до 14.00 часа на превала Монг-Ла.
Малко след 12.00 часа заваля сняг, а ние тъкмо бяхме в Pangboche и влезнахме в Gomba Lodge да обядваме.
Чакахме да спре да вали, но като не спря към 14.45 часа тръгнахме. Нямаше никаква видимост, а вървяхме високо над Dudh Koshi River. Пътеката е много живописна /установихме го след няколко дни, минавайки по другия бряг на реката/. По някое време спря да вали, и така неочаквано пред нас се появи Phortse, разположено на невероятна тераса.
Phortse
Настанихме се в Peaceful Lodge.
15 ден: 01.05.11г.:
Отново бе ден за раздяла. Мартин и Петя продължаваха към Намче Базар. Аз, Доктора, Ани, Олга и Роси продължавахме по програма. Уговорихме се на шести май да се съберем за вечеря в Jatra Restaurant в Катманду.
Бяха минали около 40 минути от както бяхме тръгнали и тогава Олга каза, че се връща за да си търси фотоапарата, паднал някъде по пътя. Решила по време на движение да го пъхне в страничен джоб на раницата, без да я сваля от гърба си. Интересно, че не е чула никакъв шум от падащия фотоапарат. Минахме няколко пъти по пътеката до мястото, където тя за последно си спомни, че е снимала. Обикаляхме и извън пътеката, но и там нищо не открихме. Ако е паднал надолу по склона и се е търкулнал, иди го търси…
?!
Dhole - 4040 m. /там трябва да сме след два дни…/
Към 13.30 часа бяхме в Thore, първото населено място по пътя.
По време на обяда заваля сняг, който не спря до Panga. Условията в View Point Hotel бяха под всякаква критика. Като възроптахме, ни взеха за нощувката 300 рупии, вместо исканите първоначално 500 рупии за петимата. 60 рупии за легло, това е 1.20 лева… Вярно, че бяхме мокри и премръзнали, но… след като преодоляхме първоначалния шок, и хората като запалиха печката, нещата почнаха да придобиват друг характер. Но като цяло не останах с добри впечатления от това място.
16 ден: 02.05.11г.:
Panga View Point Hotel
peak Cho Oyu - 8201 m.
За около два часа стигнахме до Gokyo Resort - 4800 м.н.в., като последователно минахме покрай първото и второто езеро, а третото е до Gokyo Resort.
След обяд направихме аклиматизационна разходка до четвъртото езеро и Ngozumpa Glacier. Отново валя сняг.
17 ден: 03.05.11г.:
Станахме в 05.00 часа, оправихме си багажа и в 06.00 часа тръгнахме.
peak Gokyo Ri - 5360 m.
Досега нямах проблеми с височината, и сега нямах…, но започнах да усещам умора. Мускулите на краката ми бяха доста напрегнати. Но с повече почивки бях на върха в 07.55 часа. Доктора отдавна бе там и се канеше да слиза. Хванах го да ми направи няколко снимки на върха. Това ми беше третия петхилядник в Хималаите. От върха има видимост към четири осемхилядници - Cho Oyu -8201 м., Everest -8848 м., Lhotse -8516 м и Makalu -8463 м. Олга и Ани също се качиха на върха. Роси бе стигнала до някъде и се бе отказала.
Landscape from peak Gokyo Ri - 5360 m.
Third and Second Lake of Gokyo
Надолу беше лесно и за 55 минути бях в лоджата. Понеже почти не бяхме закусвали, обядвахме по-рано. А ни чакаше и доста път до Dhole.
наздраве за третия петхилядник в Хималаите...
За първи път заваля сняг преди обяд. Но нас ни чакаше път и трябваше да вървим. Ани я беше обхванала някаква ленивост и се движеше много бавно, и постоянно спираше. В лоджата преди това, като се върна от върха, веднага заспа. Едвам я накарахме да стане да обядва и като това се случи, пак легна и заспа.
Малко преди Panga спря да вали.
Към 14.30 часа бяхме в Machhermo. Предварително имаше идея да нощуваме тук този ден, ако закъснеем и сме много уморени. Беше рано, а по предварителен разчет имаше 1.30 часа до Dhole. Останахме 45 минути в една лоджа, като след това Ани живна.
вижда се пътеката, минаваща по отсрещния бряг на Dudh Koshi River, по която минахме на 30 април и 1 май, когато нямахме почти никаква видимост
Сега вървяхме по другия бряг на Dudh Koshi River. Към 17.00 часа бяхме в Dhole /Himalayan Lodge/.
18 ден: 04.05.11г.:
Към 11.00 часа бяхме на превала Mong-La. Избрахме си Boudda Lodge и влязохме да обядваме и да чакаме останалите.
Към 13.00 часа дойдоха и останалите. Даже и Митко, и Таня… Били са заедно с Евгений, Нина и Йонче в Pangboche, предишната нощ. Имаше много неща да си кажем един на друг. Групата бяха качили Айлънд Пик, а Митко и Таня бяха достигнали до 4600 м.н.в. по посока на Nangkar Tshang - 5085 м.н.в.
Тръгнахме към 14.30 часа за Намче Базар, но не хванахме по-прекия път, а минахме по една много живописна пътека към Khumjung.
по пътеката…
по пътеката…
?!
обща снимка на вече цялата група
Към 17.00 часа бяхме в Khumbu Lodge. Направих втора баня след 10 дни. Но този път условията бяха много по различни. Дадоха ми ключ от апартамент с баня и тоалетна. Имаше си нормални кранове за топла и студена вода. Предишния път имаше само един кран - за топла вода, която на моменти достигаше до 61 градуса по Целзий…
Срещнахме се с три жени, на които Евгений бе осигурил гид и много по кратка програма от нашата.
19 ден: 05.05.11г.:
В 08.00 часа тръгнахме. На мястото, където минахме на 23 април /втория ден от трека/ и трябваше да се види Еверест, тогава нищо не се виждаше, за разлика от сега.
В 10.10 часа спряхме Monjo /Guest House/ за да се съберем, защото се бяхме разпокъсали по пътеката. Следващата спирка бе Phakding Star Lodge за обяд.
След обяд вървяхме цялата група заедно, като се изчаквахме. Нина бе доста зле и повръщаше. Беше много отпаднала и спираше често да си почива.
Към 18.10 часа бяхме в Лукла, където трека завърши.
Равносметката за целия трек: за 14 дни изминахме 170.72 км, като изкачихме три петхилядници: Nangkar Tshang - 5085 m., Kala Patar - 5643 m. и Gokyo Ri - 5360 m.
20 ден: 06.05.11г.:
На летището чакахме повече от 1.30 часа, докато дойде нашия самолет. Има няколко компании, които осъществяват полети от Катманду до Лукла и обратно. Нашата компания бе AGNI AIR, като полета ни бе №3 за деня. Полета бе кошмарен - много „друсаше”, все едно се движехме с автомобил по път с много дупки… На летището в Катманду бях като парцал…
Там ни чакаше Маду с буса, с който се придвижихме до нашия Hotel Red Planet в туристическия квартал Thamel.
След обяд бе време за поредни покупки.
Вечеряхме отново в Jatra Restaurant заедно с Маеш /Mahesh/, Иван и Станимир /правили трек в района на Анапурна/, Мартин и Петя /Роси не успя да дойде/, както и тяхна приятелка и трите жени по специалната програма на Евгений.
21 ден: 07.05.11г.:
Сутринта с Маду /Madhu/ тръгнахме да разглеждаме други местни забележителности. По програма първо трябваше да разгледаме Pashupatinat /един от най-значимите индуски храмове на бог Шива в света, разположен на брега на река Bagmati в източната част на Катманду/. Включен е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Само индуси се допускат да влизат в помещенията на храма. На останалите е разрешено да гледат храма от другия бряг на река Bagmati.
Следващият обект бе град Patan. Намира се на около 5 км, южно от Катманду, на южната страна на река Bagmati. Патан е един от 3 кралските градове в долината. Останалите са Катманду и Бактапур. Известен е най-вече със своето богато културно наследство, особено по отношение на изкуствата и занаятите. Града е пълен с гравюри от дърво и камък, метални статуи, има десетки будистки и индуски храмове и над 1200 паметници.
След обяд бе време за поредни покупки.
Привечер /към 17.50 часа/ посетихме един невероятен оазис в шумната и прашна столица - Garden of Dreams.
22 и 23 ден: 08-09.05.11г.:
Имахме свободно време до 10.30 часа и осъществихме наистина последни покупки.
С буса на Маду отидохме до летището. Полета ни бе за 13.45 часа. Излетяхме с малко закъснение /20 минути/ и след 4.15 часа кацнахме в Шаржа /Sharjah International Airport/. Тук преместихме стрелките на часовника с 1.45 часа назад - 16.35 часа местно време. Посрещна ни страхотна жега - 43 градуса, но вътре в чакалнята работеше климатик и бе дори леко хладно. Полетът ни бе чак в 20.50 часа, така, че имахме много време до тогава... Митко купи стекче с 4 бири /по два лева за бира от 500 мл/, които си разделихме, след като минахме през скенера...
Отново излетяхме със закъснение /10 минути/. За 4.20 часа стигнахме до Sabiha Gökçen Airport в Истанбул. Отново всеки си получи багажа. Преместихме стрелките на часовниците с един час назад. А това означаваше 00.20 часа местно време, а първите автобуси тръгваха в 05.30 часа. Трябваше да дремем по пейките през това време.
Хванахме първия автобус, който ни закара за 0.40 часа до площад Максим в европейската част на Истанбул, а от там в 06.50 часа с градски автобус №830 се придвижихме до голямата автогара /Büyük Otogar/. В 07.20 часа бяхме там, а автобуса ни за България бе в 09.00 часа.
На самата граница отново свалихме всичкия багаж, но и този път турските митничари не ни проверяваха много.
На софийската автогара бяхме в 18.50 часа.
Последната промяна е направена от Valio на Чет Фев 02, 2012 1:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Юли 18, 2011 3:33 pm
joropc
Регистриран на: 25 Яну 2011 Мнения: 649
Поздравления!
Тоо, след този разказ и тези снимки, едвали може да се коментира нещо.Изключително съм ти благодарен, че ме "върна" отново там.
Пожелавам на всички да видят тези красоти, защото са извънземни!
Пон Юли 18, 2011 6:56 pm
izvetrql
Регистриран на: 01 Мар 2010 Мнения: 156
Valio написа:
След това се разходихме до някакво предвършие.
Вальо, това го е писал някой друг, много е неопределено описанието.
Браво, чуден разказ.
Пон Юли 18, 2011 7:26 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Страшно впечатляващо е!
Между другото, според вас за колко най-малко време може да се направи подобно пътешествие? 23 дена отпуска не е за всеки ...
Пон Юли 18, 2011 9:14 pm
joropc
Регистриран на: 25 Яну 2011 Мнения: 649
igurbev написа:
Страшно впечатляващо е!
Между другото, според вас за колко най-малко време може да се направи подобно пътешествие? 23 дена отпуска не е за всеки ...
19 дни.Причината е, че при по-бързо изкачване нарушаваш схемата за аклиматизация, което си е меко казано рисковано....даже изключително опасно.В повечето случаи обаче, такъв трекинг е съобразен със самолетните билети(отиване/връщане).Спомням си, че за обратния полет два дни по-рано, цената на самолетния билет(отиване/връщане), беше с 40% повече, т.е. не беше LOW COST.
Пон Юли 18, 2011 9:47 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
joropc написа:
Поздравления!
Тоо, след този разказ и тези снимки, едвали може да се коментира нещо.Изключително съм ти благодарен, че ме "върна" отново там.
Пожелавам на всички да видят тези красоти, защото са извънземни!
Преди да заминем, разглеждах твоите снимки и обясненията по пътуването. Благодаря постфактум.
igurbev написа:
Страшно впечатляващо е!
Между другото, според вас за колко най-малко време може да се направи подобно пътешествие? 23 дена отпуска не е за всеки ...
Нашите 23 календарни дни бяха 13 работни... Иначе не трябва да се рискува със здравето и затова са тези дни за аклиматизация.
П.П. Миналата година на Арарат имах проблеми с аклиматизацията. Качихме върха за три дни, вместо за предвидеините пет дни...
joropc написа:
19 дни.Причината е, че при по-бързо изкачване нарушаваш схемата за аклиматизация, което си е меко казано рисковано....даже изключително опасно.В повечето случаи обаче, такъв трекинг е съобразен със самолетните билети(отиване/връщане).Спомням си, че за обратния полет два дни по-рано, цената на самолетния билет(отиване/връщане), беше с 40% повече, т.е. не беше LOW COST.
Вие сте го направили за 19 дни, но не сте ходили до езерата Гокио...
Вальо, благодаря ти за разказа, благодаря ти за снимките. Аз бях с вас, видях Хималаите, видях върха, където остана Хр. Проданов. Вие сте щастливи, защото можете да ходите, където си искате. И аз исках на младини като вас, но едвам ме допуснаха до някои страни от СОЦ лагера. Представете си, минах Ком-Емине през 1987 год. Аз не можах да видя връх Ком, въпреки че разполагах с открит лист издаден от МВР Разград. Може би нямаха доверие на МВР Разград, или аз бях неблагонадежден
Чудно.
Сега пък време колкото щеш, отпуски не ми трябват, желание да ходя страхотно, сили донякъде мисля че имам. Събрах малко средства от мижавата си пенсийка да мина и Ком-Емине, та въпроса ми към теб е:
Ако догодина събера 300-400 лева, като тая, мога ли с тях да прескоча и аз до Хималаите, че видях група пенсионери от Франция бяха на екскурзия до някакъв четирихилядник.
Много се извинявам с досаждането си, но това е нашият проблем сега.
Пак благодаря, че видях Хималаите още веднаж в нета. Да сте живи и здрави да ни радвате още дъъълги години.
Вие сте го направили за 19 дни, но не сте ходили до езерата Гокио...
Мдаа, така е.Вярно е, че имахме и три резервни дни, но добре, че беше така, защото след "висенето" на Лукла заради лошото време, ако ги нямахме тези дни, просто изгаряхме с обратния полет.
Абе, за по-малко от 20-24 дни, май няма как да стане.
Пон Юли 18, 2011 10:28 pm
dobber
Регистриран на: 04 Дек 2009 Мнения: 244
Здравей Вальо, много хубави снимки и приятен разказ
Можеш ли да споделиш, колко ти излезе целият трек? За всички харчове, бирите, покупките и тн.
Вто Юли 19, 2011 6:46 pm
dobber
Регистриран на: 04 Дек 2009 Мнения: 244
Здравей Вальо, много хубави снимки и приятен разказ
Можеш ли да споделиш, колко ти излезе целият трек? За всички харчове, бирите, покупките и тн.
Вто Юли 19, 2011 6:46 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Здрасти Иване! Утре живи и здрави ще се видим на Мазалат и ще разказвам.
Извинете ме. Аз се опитах да пусна шегичка, че едвам събрах 300-400 лева за Ком Емине, камо ли за хималаите. Такива ни са заплати и пенсии. Значи не умея да се шегувам. Пак ме извинете, А вие дерзайте, ходете. Не ви завиждам.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
...
