А какво очаквахте вие? Горещини като в сахара ли? Какво очакваме ние, след няколко дни, като тръгнем. Знаем, намираме се в България, на 2000 метра височина, на най-коварната българска планина. Ами затова тръгваме, за да видим, дали ще издържим на тези условия. Нима тези, които покоряват полюсите не знаят какво ги очаква? Нима оня голям българин, който остана на Еверест, не знаеше какво го очаква. Според мен, знаеше, затова тръгна. Бъдете като тях, макар и при по-приятни условия.
Аз пък им съчувствам на ттръгналите, но не им завиждам
Не от вчера хората са установили, че най-стабилния откъм време период за Ком-Емине, е от 15-ти юли до 15-ти август. Вероятно затова и групата на БТС-то тръгват точно тогава. За съжаление не всеки може да излезе в отпуск точно по това време и понякога се налага да се тръгва през юни (най-дъждовния) или в края на август и септември (става студено нощем). Аз миналата година тръгнах на 2-ри юли най-вече заради нетърпението си да поема по тая мечтана пътека, а и заради по-голямата продължителност на деня. Обаче си изпатих здраво от дъждове и кал до ушите, която на много места ме принуди да бутам колелото, вместо да го карам, дори по терени, които са равни или надолу И в резултат на това се получиха едни неприятни контузии от преумора, които ми струваха пълния успех на похода (не че не стигнах до Емине изцяло на собствен ход, но около 20% от маршрута го минах не по билото, което си е провал). Затова тая година съм заковал датата на 29-ти юли, точно по средата на най-подходящото време по дефиниция, пък дано и реалността тогава да се покрие с теорията по въпроса
Борисов, като сравнявам твоя и моя график, като че ли ще ме застигнеш и ще се видим отново в източна Стара планина или на морето, ако нямам провал. Мисля да тръгвам около 15-20 Юли.
Не от вчера хората са установили, че най-стабилния откъм време период за Ком-Емине, е от 15-ти юли до 15-ти август
Така е, ама да не ти разправям преди години какъв сняг ме пра на Шипка посред август Свирепа планина си е, винаги магат да се очакват изненади. Пожелавам ти тази година да ти мине пътешествието без изненади! После ще разказваш!
Чет Юни 30, 2011 10:26 am
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 656
Благодаря! Разказ задължително ще има, докъдето и да стигна (щото нещо отскоро ми се появи някакъв проблем с коленете и имам съмнения за успеха на похода ) А ако ме вали сняг, то предпочитам да е точно някъде около района на Шипка, вместо да ме хване на Купена например
Мечо, аз лично много ще се радвам да се засечем по пътя някъде на изток, ама малко се съмнявам - колкото и да скромничиш, ти си ходиш стабилно и дори и само 10 дни да имаш преднина, ще е доста трудно да бъдеш настигнат
Няма да бързам, не го минавам за време, а за удоволствие. Ще бъде с почивки. Дори към края може да те чакам , ама може да ме настигнеш и на Шипка.Зависи как ще се чувствувам.
Регистриран на: 28 Мар 2011 Мнения: 509 Местожителство: Сливен
Най-вероятно ще се засечем на Ехо през нощта 22-23.07. Записали сме се със синът ми Тодор за 100х24/2011 СтаРа планина Ако стигнем до края се надявам да се видим със стари приятели и запознаем с нови.
Колкото до времето - прав е колегата, че понякога в Балкана е добре да ограничиш планувания маршрут. Тази седмица тръгнахме за вр. Вежен, Паскал и Пирдоп, а останахме за хорото на Дерменка и от там слязохме в с. Кърнаре. Много трудно се ходеше по билото заради силния и студен вятър, от друга страна групата беше голяма и нехомогенна ....
Чет Юни 30, 2011 9:08 pm
PREDATOR
Регистриран на: 26 Фев 2011 Мнения: 29
Борка като стигнеш село Козичино да поздравиш селските от мен .. Аз много се радвам че маршрута минава от там .. и минават много хора от цяла БГ Мечо и за теб същото се онася
Регистриран на: 28 Мар 2011 Мнения: 509 Местожителство: Сливен
И на теб успех Мечо по пътя за морето. Звънни ми за графика си да походим заедно. От Сливен имам много удобни връзки до Шипка, Кръстец, ХаинБоаз и Агликина поляна. И на четирите места мога да съм между 9 -10 часа с обществен транспорт Има връзки за Котел и Ришки проход но там сега не ми се ходи
Пет Юли 01, 2011 9:50 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 905
Здравейте, планинари!
За съжаление моят преход приключи принудително вчера насред 4-тия ден на Витиня. Причината е здравословна - получих отток на лявото ходило, което в комбинация с доста пришки по стъпалото и възпалено сухожилие, правеха всяка стъпка мъчение. Стиснах зъби с надеждата да отшуми, но нещата се влошаваха и най-важното скоростта ми на ходене много падна. Преценихме, че ако продължим с тази скорост няма да ни стигне времето с което разполагаме до края, а и предвид, че тепърва ни предстояха най-трудните участъци и неизвестността как ще се развие моят проблем взехме решението да спрем.
Все пак да разкажа как мина всичко, както и да споделя актуална информация за маршрута в Западна Стара планина.
Един приятел ни закара от София до новата х.Ком в четвъртък вечерта, където пренощувахме.
Ден 1-ви - 1.07.2011
Станахме към 5:00, навън беше ветровито, навъсено и ръмеше. Минахме покрай старата хижа и поехме по пътеката за върха. Качихме се на билото и поехме надясно. Оставихме раниците и в мъгла и дъжд забързахме към върха. Вятърът беше доста силен. На самия връх беше направо ураганен като носеше и нещо като суграшица. За съжаление беше в облак и нямахме видимост към никъде. Взехме по 2 камъка, по една снимка и газ обратно - не беше най-удачното време да се задържа там човек. Все пак на връщане отчасти се отрки та можах да го снимам. Върнахме се при раниците, нарамихме ги и газ към морето И двамата за първи път ходехме в този район и маршрутът ни беше напълно непознат. Но благодарение на GPS-ът ми (Garmin GPSmap 62s с перфектна топографска карта на България), в който бях вкарал 1:1 маршрута от 7-те карти Ком-Емине на БТС нито за момент не сме се губили. До Петрохан беше само слизане и там бяхме към 11:30. Хапнахме в едно от капанчетата и хванахме пътеката. Няколко часа вървяхме нон-стоп в дъжд и мъгла, но крачката ни спореше много и в комбинация с точната навигация напредвахме бързо. Към 15:30 спряхме на билото да се покрепим с малко бисквити с мед (дъждът спря и се поразвидели) и от там заслизахме към х.Пробойница. Минахме я транзит и от там по пътя през Губислав към 20:30 бяхме на гара Лакатник. Както казах крачката ни спореше в този ден и въпреки лошото време успяхме да покрием 48км, колко изчисли GPS-ът разстоянието от х.Ком то дефилето. Взехме нестандартно решение за нощувка, но за мен много атрактивно - опънахме палатката на терасата преди входа на Темната дупка насред Лакатнишките скали. Малко шумът от влаковете пречеше идилията да пълна, но бяхме поуморени и не ни попречи много на спането.
Ден 2-ри - 2.07.2011
Станахме към 5:30, но се замотахме със събирането на бивака. Слязохме до гарата да попълним водните запаси на макс и поехме към село Лакатник. Нищо особено до там, ходене по асфалтов път. След това продължихме с изкачването като "шунтирахме" х.Тръстеная, минавайки по-вдясно с цел към х. Лескова. И тук допуснах груба навигационна грешка. Бяхме спряли да обядваме насред пътеката малко преди вр. Издримец към 13:00, когато не знам защо реших да "питам" GPS-а за по-пряк път до Лескова. И за време и за разстояние той ми начерта един и същ маршрут през ман. Седемте престола и с. Осеновлаг. Само дето не погледнах изолиниите, че ни чака слизане от 1300м до 650 и после пак нагоре до 1400. Странното беше, че натам си имаше много подробна маркировка Ком-Емине, за разлика от други места, а накъдето бяхме тръгнали към вр. Издримец такава липсваше и се водехме само по GPS-а. В един момент се появи жълта маркировка с табела за Седемте престола, неоумолимо сочеща надолу. На едно място с жълтата се появи и черване и си викаме - на прав път сме. Слизането беше кошмар - подобието на пътека минаваше през абсолютни пущинаци и без GPS-а нямаше как да се оправим. И така към 17:00 бяхме на манастира, смазани от това слизане и с подронен морал след тази грешка. Глътка въздух и минахме още 8км по асфалт до с. Осеновлаг. Там бяхме към 20:00 и преценихме, че няма да стигнем до х. Лескова по светло затова решихме да спим там в едно ранчо - комплекс Ненкови. Събувайки обувките си тогава ми стана ясно, че нещата с краката ми и особено левия не са много добре. Имах няколко големи пришки точно на възглавничката, както и засилваща се болка в едно сухожилие от външната страна на глезена нагоре. Обработих "пораженията" и легнахме да спим в изключително комфортни легла. Като цяло за този ден бяхме изминали към 25км - много под планираното.
Ден 3-ти - 3.07.2011
На сутринта се чувствах много по-добре и се обнадеждих, че нещата ще отминат. За съжаление обаче времето беше срещу нас - обложен валеж още от нощта. Тръгнахме към 7:00 и към 10:15 бяхме на х. Лескова под непрестанен дъжд, в мъгла и студен вятър. На Лескова стигнахме подгизнали и премръзнали и запалихме камината в барбекюто да стоплим и изсушим. Хижарят (лесничей от Ботевград) тъкмо си тръгваше, Лескова да знаете работи само петък, събота и неделя до обяд. Отвън обаче има барбекю с камина и течаща вода, както и предостатъчно дърва на разположение, така че има условия поне за обяд/ стопляне. На Лескова се застояхме по-дълго от планираното, защото бахме вир вода и премръзнали. Натоплихме се, изсушихме мокрите дрехи и към 14:30 поехме към Мургаш. Времето се пооправи, спра да вали даже по-късно и слънце се показа. Проблемите с краката ми и особено лвеия обаче се влошаваха, което доведе до спадане в скоростта на движение. Не можахме да стигнем Мургаш и опънахме палатката насред гората, до оградата на ловно стопанство Витиня, там където ни хвана нощта. За този ден записахме едва към 17км.
Ден 4-ти - 4.07.2011
На сутринта ни събуди поредният дъжд и решихме да го чакаме да спре. Още един ден мокри до кости щеше да ни дойде в повече. Тръгнахме към 8 без нещо, като гората ни предложи уникални гледки, снимки по-долу. За радост болките ми бяха силно намалели и се обнадеждих, че ще го бъде. Отворихме добра крачка, подминахме вр. Мургаш отляво и поехме за Витиня. Малко след като излязохме на една мандра, където пътеката, подсичаща вр. Мургаш се събира с тази за него поехме по маркировката, но нещата в обувките ми силно се влошиха. Лявото ми ходило оттече, за капак вървяхме в дълбока кал, дело на кравите, а по-нататък по черния път на камионите от Горско стопанство Витиня, които засякохме няколко пъти. Тествах се по равно, но пак не можех да пожжържам по-голяма скорост от 2.5км/ч, правех не крачки, а стъпки. Особено на слизане, дори и най-полегатото, болките бяха меко казано силни. Планът за деня ни беше х. Чавдар, но с това темпо това нямаше как да стане. Проведохме кратко съвещание с моя спътник, Павката и взехме решение да спрем на Витиня. Първо, защото с такова темпо няма да се вместим в планираното време, второ тепърва ни предстояха най-сериозните участъци и съответно най-голямо натоварване и трето не можехме да прогнозираме как ще се развият нещата с лявото ми ходило. И така към 18:00 стигнахме пр. Витиня и след малко един приятел дойде от София да ни вземе. Този ден от 8:00 до 18:00 минахме 23км. Така приключи първият ми опит за Прехода, но със сигурност не и последния.
И така да обобщя моите виждания. Има някои проблемни участъци с маркировката - от билото за слизането към х. Пробойница, от с. Лакатник към х. Лескова, не знам през Тръстеная как е. Също и преди Мургаш. Силно препоръчвам използването на GPS, има страхотна карта за Garmin. Хем и на двама ни маршрутът беше напълно непознат не сме се губили и за миг. Надцених си обувките, Netwalk, които си ги взех преди 3 год. и имам не малко ходене с тях. Трябваше да взема нови, които най-важното да са непромокаеми. Мокрите крака са в основата на всичките ми проблеми. Времето ясно, че няма как да си го поръчаме, просто трябва да сме готови за всичко.
Стига толкова писане, догодина като го мина целия живот и здраве ще досаждам по-сериозно
Ето и снимките:
Стартът в ураганен вятър и кучи студ
Вр. Ком на път да се покаже от облаците
Около Ком
Между облаците се видя Вършец
Лакатнишките скали от мястото на първата ни нощувка
Поглед към гара Лакатник от бивака ни
На път към с. Лакатник
Ето го и селото
От Лескова към Мургаш
Излизам от палатката, опъната насред гората и ей това насреща ми
Tito, пожелавам ти доскорошно оздравяване. Плнината и догодина ще е там, няма да избяга. По-важно е здравето. Млади сте, живот и здраве догодина. А аз нямам време, трябва да бързам, да видим докъде. Моя GPS също е зареден с карта Garmin, но тъй като го зарежда сина, не зная каква. Моля те, кажи ми точно каква е картата. Извинявай за безпокойството.
Картата е OFRM v5.50 TOPO LAT на Геотрейд- http://www.karta.bg/ Кажи, ако искаш мога да я кача някъде и да си я свалиш.
Иначе аз съм ок, отока спадна, болките отминават и от утре се стягам да си довърша отпуската на вилата в Априлци.
Сря Юли 06, 2011 11:01 am
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 656
Без значение докъде сте стигнали, важното е, че сте вкусили от опияняващия вкус на Ком-Емине, който е несравним с който и да било друг маршрут в България За догодина ще си направите, надявам се, изводите и поуките от сегашното минаване И вие като мен сте разбрали по трудния начин, че тръгването в началото на юли е много рисково откъм атмосферни условия... От постовете преди и от разказа си правя извод, че сте подценили първоначалното разузнаване на маршрута и сте се предоверили на GPS-a. Маркировката в Западния Балкан си е добра и може да се разчита на нея, стига да си разузнал нещата предварително и да знаеш къде са по-"завързаните" места. А в нета вече има достатъчно теми, в които тези места са коментирани надълго и нашироко.
Ние с моите спътници няма да носим GPS, защото нямаме Разчитаме на картите, компаса и най-вече на моите познания и спомени от миналата година, когато почти успях да го мина. Притеснявам се само да не ни хванат мъгли между Кашана и Беклемето, по високото било, и да не виждаме маркировъчните колове, защото това ще ни забави, а нашия график е 8 дни и половина За в такива случаи е добре да има GPS, иначе не мисля, че е нужен, пък и отнема от тръпката да гледаш за маркировка, да се ориентираш и дори да се поизгубиш малко (и после да се намериш, разбира се )
Не е лошо за догодина да помислите за преминаване на пътеката с велосипед - по-бързо е и краката не се набиват толкова
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И в резултат на това се получиха едни неприятни контузии от преумора, които ми струваха пълния успех на похода (не че не стигнах до Емине изцяло на собствен ход, но около 20% от маршрута го минах не по билото, което си е провал). Затова тая година съм заковал датата на 29-ти юли, точно по средата на най-подходящото време по дефиниция, пък дано и реалността тогава да се покрие с теорията по въпроса 
Разказ задължително ще има, докъдето и да стигна (щото нещо отскоро ми се появи някакъв проблем с коленете и имам съмнения за успеха на похода 
) А ако ме вали сняг, то предпочитам да е точно някъде около района на Шипка, вместо да ме хване на Купена например 
....
От постовете преди и от разказа си правя извод, че сте подценили първоначалното разузнаване на маршрута и сте се предоверили на GPS-a. Маркировката в Западния Балкан си е добра и може да се разчита на нея, стига да си разузнал нещата предварително и да знаеш къде са по-"завързаните" места. А в нета вече има достатъчно теми, в които тези места са коментирани надълго и нашироко.
За в такива случаи е добре да има GPS, иначе не мисля, че е нужен, пък и отнема от тръпката да гледаш за маркировка, да се ориентираш и дори да се поизгубиш малко (и после да се намериш, разбира се 
