автомобилна- ЖП- пешеходна и автостоп разходка в Алпи
Ами реших да спретна едно нюню описание на импровизираната разходка. идеята беше следната. кацаме на летище Бергамо, вземаме кола под наем и тръгваме наааа...където решим! Този план беше нахвърлян преди няколко месеца. Речено .. сторено. Сторено и то как Вечерта преди тръгването едно лудо търсене на кола, резервиранки питания и прочие... буквално никой не си мръдна пръста 3 месеца и точно 15 часа по рано се почна подготовката. снимки за на който не му се четат глупостите ми: https://picasaweb.google.com/ferdi.mruvkata/RazhodkaVAlpitu?authkey=Gv1sRgCNaasvzIrqKmiwE#
Ден 1 - 12 и нещо. Първата част от плана се осъществи т.е. безаварийното кацане! час и 30 мин си мислех защо цивилните самолети не са оборудвани с парашути!! И така с успешното кацане се започна. . . Отиваме да оправим документите за колата и ...РЕ-КОНТРА на всичко коз. . . трябвало да имаме 1200 Е в картата да сме оставили незнам си какъв депозит който щели да го върнат .. ако всичко е 6... Да ама понеже никой от фамили Рокфелер не беше в кюпа ( кюпа е от 3ма аз , един друг младеж и една младежка) тез 1200 евра просто нямаше от кадеда ги извадим. Е можеше да направим една театрално музикална формация на летището и да изкараме някой лев ( все пак дамата е пяла в хор в 4ти клас) .. ама времето ни притискаше. В последствие стигнахме до компрамисен вариант от 500 евро блокирани, но си взехме някаква застраховка за още 20тина евро. Хм кво си мислите, баси хорат имали са 500 Е в картата и се праят . . . дръжки.. . другото другарче ( притежателя на картата) развъртя един два телефона и получихме една транзакция от бг директно само за 40 мин
Макар и час по късно от предвиденото вече имахме колата. А сега на къде !?!? Отваряме картата и гледамеее. какво гледаме ?! ами къде най-наблизо е най-високо Хващаме от А към B като идеята е да минем до C щотото пътя минава на 2650 метра НМВ и ще има "ебаси гледките" ). Стигаме до В, а ГПС -а твърдо не иска да минем по пътя който е директно до С. защо ли ?! Е малко по-късно го разбрах какво е имал предвид. Тоя път беше еднопосочен с двупосочно движение ( примерно пътя към триград) и качваше по склоновете ... дооооста притеснително. безкрайни склонове, тесен път, дъждовно време.. На места имаше и преспи в които бяха прорязани канали за да се направи пътя проходим. Стигнахме на върха . беше наистина красиво. малко захладня. Имаше нещо като хижа , но решихме че имаме време да слезем по светло от другата страна и решихме да не оставаме горе. най-ни притесни възможността дъда да обърне в сняг. тогава нямаше да се получи слизането на другия ден. та така, слязохме в курортното градче Санта катарина Валфурва. слизането беше маалко по-спокойно от качването но като цяло всички се поуспокоихме като влязохме в горскяи пояс. В курорта намерихме къде да спим и в 9и нещо пиехме литър и половина червено вино за 3 евро ) Май беше тамошната Меча кръв. В "къщата за гости" беше доста приятно. имаше си всичко, а около курорта беше пълно с писти. цените в сезона зимния са по ниски от тука. незнам ние ли ще ги стигаме или те нас?!
Деня преключи рано рано. в 11 се изпонатръшкахме по креватите. Чакаше дълъг ДЕН 2... с доста емоции (ден едно почва от А до В и свършва в С, като якия планински проход е между В и С)
Ден дъве . . започна малко мързеливо. В 8и30 бяхме готови да напуснем къщата за гости. Италианската бабка ми направи едно еспресо. уви, дори след него не успях да прокарам път на ненужния багаж и деня не започне наистина добре за мен. Другите обаче успяха и то без еспресота, което ме депресира , а и те не криеха задоволството си от добре свършената работа и си ме дразниха. Рекох си карай. Ще го мъча по-късно. После като се замислих аз последните 40 часа бях ял веднъж Времето продължаваше да е намръщено, но не беше съвсем категорично. тук там просветваха разни гледки по високото. Вечерта докато пихме винцето и дремахме поогледахме картата. решихме да ходим до град Тирано който беше на 50тина км от текущата позиция C. Времето продължаваше да е преобладаващо Решихме да не караме по главните пътища, а да се въртим през селските такива. В едно селце спряхме на ХоРеМаг -а и другите да пият кафе. Реших и аз да повторя упражнението... е да, кафето беше много добро ама уви, без
успех ( Стигнахме в Тирано и зарязахме колата на един НЕ платен паркинг. Странно е да.. но наистина беше неплатен. Това което ни заведе в това градче е Bernnina Expres. Нещо като Диана експрес ама не съвсем. Влак от Италия (тирано) до Швейцария (Ст. Мориц). Маршрута на теснолинейката минава през Прохода Бернина като има панорамни вагони и си е цяло приключение само да се повозиш на влак. Влака минава на 2200 височина като мисял че тръгва от 700. Та групировката ще се вози на влак...ами сега .. до къде да го ловим влака ?! Оказа се че пълния маршрут до Ст. Мориц е 54 евро в двете посоки...!! това за 3ма правеше .... абве доста си правеше. Отпадна веднага като възможност... Решихме да си определим цена която можем да платим и да видим за тази сума до къде може да идем ди да се върнем. Определихме 14 евро като лимит. И докато ги мислим тез работи и чоплим по машината за билети на всички възможни езици то влака взе да потръгва. решихме да пазаруваме на борда. Строгата швейцарс
ка кондуктурка ни разреши да се качим без билети. И тай вече се возим към сърцето на Алпиту. Идва лелката с машинката за билети и все така желязното си изражение.
" Искаме 3 билета за по 14 евро" ... ама до каде може да стигнем и да се върнем ? това беше явно малко трудна задача за нея , а и сигурно леко странна. но след като почопли на Ипада около минута ни показа на картата до каде са 14 евро КУПУВАМЕ! 14 евро се оказаха до един сравнително голям град до едно доста голямо езеро. Слязохме си на наща гара. като се поогледахме ..абе беше си много яко. макар и да валеше (то пък не спря ..) облаците позволяваха да се видят разни неща, а и сякаше се усещаше какво се крие из тях. надъхахме се да продължим. но как ами да пробваме на стоп. хмм, не много лоша идея за фрее предвижване. И така аз се награбих с килограм хартия (брошурки картички , карти и кво ли не), дамата в групата, облечена с едно кожено яке, тъмни очила на челото и чадърче . .. просто бяхме страхотна гледка - стопаджии от класа. Всъщност само 3тия от групата има опит със стопа. И така вървим към изхода на града, вали си едно такова Амстердамско, постоянно лекичко и побъ
ркващо , а ние си стопираме в швейцария. Нямахме много надежди, но противно на очакванията 12 тата кола спря. Човека каза че нямало да ходи до най високото на прохода ама щял да ни остави някаде си . . И ние щасливи се намърдахме мокри в супер лъскавото му кожено Волво Пътя се виеше из една гора. стана стръмничко и се усети качване. човека ни остави на 15 тина км по нагоре. От тази позиция вече нямахме много избор. Влаковата линия вървеше от другата страна на един хребет дето сигурно 2 дена щяха да са нужни да се премине, ако изобщо имаше вариант. До върха където се събира пътя и линията по ГПС имаше 12 км..... Дъжда продължава да си вали. Съпътницте почнаха ад мрънкат нещо че били гладни. Там където спря да хапва първият ни шофьор нещо не им хареса манджата. аз проблеми с глада нямам. не бях гладен, а и можех дълго още да изкарам без да ям. та те се отказаха и викат пак да стопираме нагоре. аз обач имах подозрение че първия път ни беше вързало доста на късмет, ей така ко
лкото ад ни зариби. Та викам им на мойте , да хванем по пътя на горе и заедно с ходенето да си стопираме. така хем ще си направим трекче, хем ще се насладим на гледките и на магията на планината и шосето все пак това разстояние по пътя се върви за час -два. Те се съгласиха и тръгнахме на горе като дежурно една ръка стърчеше в страни и правеше "БСП-БСП-БСП" междувременно доста гледки се поразкриха. продължаваше да си вали ама облаците се изнесоха нагоре и някакво слънце осветяваше заснежените върхове. хмм доста хладна гледка. на едно две места хванахме директно през гората защото пътя въртеше огромни уши. Този вариант на съкращаване беше перфектен докато мацката не се размрънка че краката и са вир вода. И спряхме ад съкращаваме Май бях познал че със стопа няма да ни върви втория път. Извървяхме към 5-6км когато един бус с австрийска регистрация ни спря. човека ни пита до къде сме, аз му викам още 6-7 км до гарата на върха. Той вика "Айде ще ви сместя". Буса беше пъл
ен с разни куфари на които имаше емблемата на БМВ. В последствие се оказа че е част от някаква експидиция с мотори и всеки ден един кара буса с многото багаж , пък другите се забавляват на моторите. Той доста ни се чуди пича кви ги вършим ама като цяло май ни се изкефи пита какво има в България аз разбирасе направих един ПР - викам има френската ривиера и алпите , маалко умалине. тй каза че се чудил каде да ходи на море и щял да помисли Та стигнахме на гарата на върха , ама гарата се оказа някъде в ниското и не се виждаше, а и май ни се ходеше още напред та му викаме да ни остави на долната гара. И така озовахме се на изходна позиция само че от другата страна на върха с други думи , пак бяхме на 10 км от върха, само че от другата страна. Изтървахме и влака, кръчмата беше затворена, стана си студено по високото. Мен не ми пречеше нищо от тези, ама единия гладен, другия потен и мокър... та казах им да се оправт както искат. мен не ме бърка, да си решават. черпих ги
само един сникерс на вендиг машината, че ми бяха хартисали 1-2 франка ресто от влака.
Викат двамината да сме тръгнели пак пеш към върховата гара че да не изтиваме 1 час в нищото. тръгнахме като разбира се скандиранията "БСП-БСП" с едната ръка продължиха. Странно - но 3 тата кола ни спря. спря може би на 500 метра след като ни подмина. Един Фолксвакен от 90та. Вътре екипажа беше от един съпер червендалест швейцарец който само разправяше" пийййс" и правеше знака за пиййс, една симпатична румънка която нямаше нио общо като визия с господина. едно огромно рунтаво куч на задната седалка и разбира се ние тримата. това всичко на фона на някаква етно музика (която не беше никак лоша ама не разбрах каква е). Та слязохме този път на върха и се вкарахме веднага в кръчмата. тука ще пропусна подробности но час по късно си хванахме теснолинейката надолу (от където идваме). Е това беше наистина уникално изживяване. Този влак слизаше по едни осморки като гледките бяха просто уникални. Само търчах отляво и от дясно и ми се стичаха лигите по прозорците. Понеже няма как да го о
пиша с думи, ще оставя на снимките, макар че и те не пресъздават и 30% от това което е в действителност, размерите и дълбочината. Междувременно времето съвсем се оправи и напече .
И така слязохме до градчето до което първоначално си бяхме взели билет. Малко дахвърлихме бюджета с билет от върха до това градче, но не ни провериха пук във влака и решихме да ги върнем билетите все едно не сме ги ползвали. Абе циганийка малко ама ? Та вместо да продължим с влака и да не губим още час в този град, слязохме си там. Междувременно часа си отиваше към 7. Не успяхме да върнем билетите, но пък си купихме миризливо швейцарско сирене на дупки и кисело мляко от лилави крави ? Разбира се и джък фууд. Та хапнахме на гарата докато дойде влака. На мен ми беше първото ядене за деня. Върнахме се при колата и купона продължи. Часът стана към 8и30 а ние идея си янмаме къде ще спим. И хайде да търсим място за спане. Решихме да търсим къмпинги по голямото езеро Лаго ди Комо. Ама по пътя на там пак огладняха мойте хора. И понеже изтървахме магазините спрях им в едно крайпътно заведение – черната овца (така се казваше) да ядат пици. Съвсем окъсняхме. Мен вече ми се полягваше, но
такива изгледи нямаше. Стана една тъмница. По гпс –а успяхме да намерим един къмпинг в който нямаше жив човек. Мъчихме се да званим по телефони разни, ама пуста езикова бариера ..а по телефона с ръце не може да се разбереш. Кофти. Помотахме се малко из къмпинга и се оказа че едно от бунгалата е отключено , ключа му беше на вратата а бунгалото беше празно. Викаме си ... това ще е в краен случай. Направихме още малко опити да намерим нещо друго ама попаднахме на един крайпътен хотел тип „При Цура” и на още едно място дето рискувахме да се събудим ...евентуално . .. с някой друг орган по малко и понеже чаът много напредна решихме да се връщаме и да нахълтваме в бунгалото. Планът беше сутринта да залечим всичкия ДНК материял и беж да ни няма преди да са се появили собствениците. Това беше с цел да не се налага да се разправяме излишно и да се обясняваме с ръце. . а евентуално и с крака ? Аз заспах почти веднага. Бях доста скапан
(ден две е от С до Д с колата, от Д до Е влак и стоп, от Д до Ф при бунгалото)
Денъ три - В 6 часа бяхме всички на крак, с гурелясали очи и недоспали... обачеее излизам от бунгалото и уникалното място. От всякъде едни гори, пеят птички миришеше на някакви китки нацъфтели, едно езеро. Абе много приятно място. Ама нямаше за кога да се мотаме. Зачистихме косми и лиги да не ни проследяват и беш ? ( базикам се де, не сме се вкарвали в такива филми). Погледнахме картата в движение и решихме да ходим пак по някакви високи пътища. Нещо тоя път се объркахме и в крайна сметка ядохме сладолед в едно село и поехме през планината към град Беладжо. Скъсахме си нервите по едни тесни пътища ? как да е стигнахме до това градче. Оказа се яко туристически комерс, но пък гледката не беше лоша. Понеже времето ни притисна, че трябваше да връщаме таратайката , поехме към бергамо. То се оказа че било празник национален и нищо не работеше включително и бензиностанциите. Та неможахме да напълним резервоара на колата пък времето изтичаше. Викаме си по добре да ни таксуват малко п
о скъпо за бензина от колкото още един ден за бракмата. Отиваме ние и я връчваме не господина на паркинга и му показваме че резервоара е на ? и той вика нещо че трябва да платим ама кой да го разбира. Връчих му едно лисче да напише там сумата и . .. О ШОК ! 100 ЕВРА за това че празен резервоара. Викам му на български „ Абе ти нормален ли си бе ?!” Та след извесни уговорки ни изпрати на някаква Слеф сървис бензиностанция да заредим. Там малко като аборигени , но в крайна сметка успяхме да заредим и приключихме с разходките. Купона продължи до края на дена в стил предните два дни , тоест не знахме до 10 часа каде ще спим. Бяхме се нагласили за някоя пейка в милано но за това няма да разказвам че много се разводни разказа. Само ще спомена че това с пейката ни се размина ? (ден 3 е останалата част през града на езерото и до връщането на колата)
Това е в общи линии разходката. Дълго се чудих дали да се впускам в писания но в крайна сметка реших че ще е добре и за мен щото докато го пиша това все едно го иживявам на ново и ми става кеф.
Извинявам се за много ужасния правопис и стил ама всичко се пише между другото и нямам време за редакции.
Поздрави и до скитане
АААааааАААА, ННЕЕЕЕЕеееее - току-що догледах "The Hangover II" и попадам на това приключение.... НННееееННЕеее
Какъв щур ден.
Благодаря.
Гравитацията изчезна за няколко часа
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Вечерта преди тръгването едно лудо търсене на кола, резервиранки питания и прочие... буквално никой не си мръдна пръста 3 месеца и точно 15 часа по рано се почна подготовката. снимки за на който не му се четат глупостите ми: 
( Стигнахме в Тирано и зарязахме колата на един НЕ платен паркинг. Странно е да.. но наистина беше неплатен. Това което ни заведе в това градче е Bernnina Expres. Нещо като Диана експрес ама не съвсем. Влак от Италия (тирано) до Швейцария (Ст. Мориц). Маршрута на теснолинейката минава през Прохода Бернина като има панорамни вагони и си е цяло приключение само да се повозиш на влак. Влака минава на 2200 височина като мисял че тръгва от 700. Та групировката ще се вози на влак...ами сега .. до къде да го ловим влака ?! Оказа се че пълния маршрут до Ст. Мориц е 54 евро в двете посоки...!! това за 3ма правеше .... абве доста си правеше. Отпадна веднага като възможност... Решихме да си определим цена която можем да платим и да видим за тази сума до къде може да идем ди да се върнем. Определихме 14 евро като лимит. И докато ги мислим тез работи и чоплим по машината за билети на всички възможни езици то влака взе да потръгва. решихме да пазаруваме на борда. Строгата швейцарс
