въпрос за пътека към Страшно езеро

Здравейте,

На 22.06.2011 направих преход с. Говедарци - х. Мечит - Лопушки връх - в. Попова капа - Страшно езеро - х. Мальовица - ЦПШ - Овнарско - Говедарци. Пътеката по лятната маркировка, подсичаща в. Попова капа преди Страшно езеро ме уплаши - много е по ръба на пропастта, пък пропастта си е десетина метра дълбока... Ако паднеш долу, може и да не оцелееш и със сигурносхще се потрошиш доста. Тръгнах по лятната пътека, изминах 60 метра, уплаших се и се върнах назад. Минах през зимния маршрут отгоре покрай в. Попова капа.

Въпроса ми е аз ли съм се изплашил излишно или лятната пътека не е за всеки и трябва допълнително оборудване за да се премине?

За да се ориентирате по добре прилагам карта на този участък. Аз минах по оцветеното в зелено, това е зимната пътека - обозначена е с жълто-черни колове.

Официално маркираната с червена и жълта боя лятна пътека на картата е оцветена в червено.

Това е началото на пътеката. На картинката не изглежда, чак толкова страшна... ама аз се уплаших...

Ето го и трака:

http://www.lz1fw.com/rila/track_2011_06_22.gdb

Доколкото си спомням след доста оглеждане на масива се движех по ръждясалото въже. Към онзи момент си мислех, че е най- удачния вариант Wink

https://picasaweb.google.com/lh/photo/oFprJ89c4-dHYVq84OuYYQ?feat=directlink

Металното въже и аз си го спомням предишен път, когато минавах този маршрут. Но тогава вървях от х. Мальовица към Лопушки връх, по пътеката имаше въжета и не ме бе толкова страх.

Сега обаче нямаше и следа от въжета. Може и да не съм стигнал до тях.

Някой да е минавал скоро по тази пътека? Не ме е яд, че съм се уплашил и че съм се върнал и загубил около час време. Прехода беше хубав, сега съм жив и здрав и си се радвам на направените снимки.

Въпроса е ако наистина пътечката е опасна в момента, това да се знае.

Този участък отдавна е така.
Минава се и през една силно наклонена скала.
Преминаването в този участък е опасно, когато е мокра скалата или е обледена.
Иначе при сухо няма проблем.
Ама то всеки си има индивидуална степен на поносимост на отвесите наоколо Laughing

пп - мога само да стисна ръката /виртуално/ на хора, които си знаят лимита и не рискуват излишно за + 1 час ходене примерно.
А точно там пък и гледката от новата в.Попова капа си заслужава Very Happy

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

	risto_turisto написа:
	...А точно там пък и гледката от новата в.Попова капа си заслужава

Какво значи новата в.Попова капа ?

_________________
Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org

JWalker написа:

	risto_turisto написа:
	...А точно там пък и гледката от новата в.Попова капа си заслужава

Какво значи новата в.Попова капа ?

ЪЪЪ - мани, забрави.
Просто след девети има разместване на топонимията и тук. Сегашният Лопушки връх е автентичният в.Попова шапка:
http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/41-42.jpg
Интересна е абсолютната точност на надморската височина - 2698м. .... На карта от 1910г. Surprised

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Т'ва подсичане... Laughing

Хич не е за хора с аерофобия.

Аз веднъж го минавах, бих го минала и пак ако трябва, но определено не е приятно. А пък ако имаш страхове от урви и отвеси - по-добре през върха. Даже май деня преди да се забия там се видяхме с Ристо на Рибни и го разпитвах колко точно е кофти. Rolling Eyes

Това беше през 2009 - имаше нещо като въже, но не вършеше кой знае каква работа, беше увиснало и нямаше как да се държиш за него.

като се свалих на Страшното единствената ми мисъл беше, че Кончето е бахти булеварда, сравнено с подсичането на Попова капа. А аз иначе не се притеснявам от подобни места Laughing

Онзи наклонения участък е най-гадното.

Единственото ми тотално объркване в Рила бе точно в този участък. Правих преход от Кирилова Поляна за Мальовица през Сухото езеро. Тъй като бе началото на юни, имаше много големи преспи и над Попокапските езера обърках пътеката. Върнах се назад, където се събира с тази от Лопушки връх, но след малко пак я загубих и се спуснах по едни зверски камънаци, как не се претрепах, незнам.
Слязох долу, под заслона, на пътеката идваща от Йончево езеро, сигурно над 1,30 ч. съм се лутал там, докато стигна езерото.

22 Ноември 2010 г. Най-кошмарното ми преживяване. За 70 минути взехме разстоянието от разклона за лятното подсичане на Попова капа до Лопушки (до Раздела между Лопушки и Попова капа). Всичко обледено - някакъв ад. Въжето - я под леда, я над леда. За първи път минавах - видях зимна и лятна пътека, почти нямаше сняг - реших по лятната. Когато бях осъзнал, че сме направили грешка - беше твърде късно, ситуация от типа "Ни напред, ни назад". Някакъв ад. По 5 минути за да направиш една крачка. Без котки и пр. Някакъв ужас. Наистина се уплаших тогава. Ето няколко снимки, но от тях изобщо не си личи за какво иде реч, а и в повечето ситуации нямаше как да снимам...

_________________
ЕП "Български железници"
http://www.bgrail.eu/news