Поредния бивак с малкия стражар по Берковски балкан
И така дойде следващата седмица, но за съжаление си помислих, поради лошите прогнози, а и в събота е работен ден, че няма до ходим никъде. За късмет ни пуснаха в събота по рано и така към 5часа потеглихме от центъра на Берковица в посока кратката подсичаща, пътя пътека за х.Ком. Предния ден беше валял доста проливен дъжд и пътеките бяха пълни с насипи, които водата е влачела. За късмет този ден не валя, а и в планината времето се изясни и се вдигна мъглата. На беседката с чешмата направихме кратка почивка за следобедна закуска и попълване на водните запаси. Малко след беседката се напуска изцяло пътя и се тръгва директно по рида нагоре, който извежда до ретранслатора с антени, виждащ се отдалеч. Пътеката за разлика от последния път, когато се качвах и беше цялата в клони от извършващата се сеч там, сега беше почистена. И така за около 4часа се качихме на поляните с ретранслатора под х.Ком. Отдалечихме се от ретранслатора намерихме хубаво бивачно място с доста клони останали от сечта. Разпънахме палатката, запалихме огъня и поритахме малко топка. След това седнахме край вече разгорилия се вече огън и направихме чай с новия ни газов котлон на Примус. Точно за две минути водата кипна и чая вече беше готов. Хапнахме, насладихме се на вечерния огън послушахме малко радио и хайде в чувалите, че на малкия юнак му се доспа. Вечерта мина спокойно без никакви проблеми, относно времето. На сутринта даже имаше жар в огъня и го поразпалихме за да се постопли излюпилия се млад турист. И така след дълги приготовления по прибиране на палатката и оправяне на облеклото в 7часа бяхме вече готови за потегляне. Захапахме баира и на чешмата на новата х.Ком направихме пак чай и малкия закуси, попълнихме водните запаси, тъй като вода имаше чак преди Берковица.
Потеглихме нагоре и колкото повече се качвахме мъглата ставаш все по гъста, така се очертаваше да бъде през целия ден. Надявахме се поне дъжд да не ни вали. Припомнихме си за последен път през март месец ходихме в сняг нагоре със снегоходките, а сега вече по зелена трева и по летните пътеки. Горе на Фунията подухна по студен ветрец и се наложи да се пооблечем, но пък така в хладно време се върви по-бързо и не се потиш толкова много. За моя радост малкия обожава да върви по тази пътека от Фунията до вр.Ком. И така след една почивка по средата между тях се качихме неусетно на вр.Ком. Това изкачване за тази и предната година му беше за 8пореден път, като 3 от тях са през зимата и още няколко опита но заради лошо време се връщахме обратно. Там глътнахме по някоя сладка и започнахме спускането надолу към следващата ни за деня цел вр.Камара. Долу в ниското направихме нескуика с газовото котлонче а за тати кафенце и се отправихме към подсичащата следващото връхче пътека. След нея излязохме на бившия кльон и се започна едно разпитване за какво са тези колове тук и защо и защо............. И така с едни доста дълги обяснения започнахме да се изкачваме към върха. На него решихме да починем, но духаше силен вятър, а и гръмна няколко пъти. Затова тръгнахме директно надолу за да слезем на граничарския път, а и да не сме в най-високата част ако се появи гръмотевична буря. Долу на пътя над камарското кладенче хапнахме и пийнахме по един чай и таман тръгнахме и хоп граничарите. Но нямаше никакви проблеми с тях, ние все пак не бяхме навлизали в 300метровия граничен участък. Провериха ми документа поговорихме, учудиха се на толкова младия турист и изминатото разстояние и си пожелахме на всеки да е лек и спорен деня. Точно преди подсичащата пътека за х.Здравченица мъглата се вдигна и се показа чак гр.Берковица. На хижата починахме и видяхме как доста хижи в България умират лека полека от човешкото безхаберие. От хижата надолу продължихме по виещия се път надолу докато наближихме разклона с пряката пътека за града. Там направихме пак по един чай и се спуснахме надолу вече разсъблечени, като за лято, а дотогава като за късна есен. Леко стръмната пътека, път ни свали до реката и по нея за час и нещо бяхме до тучните поляни над мраморния завод. Там си дадохме почивка на малкия стражар, вместо да почива тръгна да бяга и рита топка. Направо му се чудя откъде пък му дойде тази енергия след близо 25километра ходене за деня. На мраморния завод хванахме такси за да ни хвърли до центъра на града, където се качихме на колата ни и се прибрахме благополучно. И така измина още един маршрут с бивачен лагер и хубави спомени от дългата разходка.
Общия одометър за двата дни беше 30км и денивилация на изкачване от 1588м.
https://picasaweb.google.com/101300109095426360038/ZmvmED?feat=directlink
_________________ БАИР БУДАЛА
Последната промяна е направена от стражара на Вто Юни 07, 2011 10:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Юни 07, 2011 3:20 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Сериозен екип сте вие Стражарите. Поздравления за прехода!
Вто Юни 07, 2011 4:32 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1098
Браво,
Радост за очите е Вашия син. Вече е пораснал и съм сигурен, че горе в планината е получил от вас безценни уроци, които ще са му от полза и ще помни за цял живот
Бъдете здрави!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети