Не съм стъпвала в Пирин, но мисълта за него ми става мания.Кажете от къде да започна.Естествено Вихрен е под прицел ,но...какво друго?
Нед Май 29, 2011 8:33 pm
hvanigorata
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 69 Местожителство: София
Аз в Пирин бях миналото лято за един ден само:
-- пристигнахме петък вечерта в Банско и отседнахме в приятна къща за гости като нощувката беше по-евтина от на повечето хижи в Рила;
-- събота сутрин (около 8:--) от автогарата хванахме маршрутката за х. Вихрен;
-- към 11 и нещо бяхме на в. Вихрен, където обядвахме; слязохме от "другата" му страна и подсякохме в. Кутело;
-- към 2 и нещо бяхме на Кончето като приятелите, с които бях, ходиха и до заслона;
-- към 4 тръгнахме наобратно през Казаните и не знам какво се замотахме, ама чaк към 8 бяхме на х. Вихрен; тръгнахме пеша нанадолу;
-- към 9 и нещо ни качиха добри хора;
-- към 10 и 30 вече ядяхме сач и пиехме Пиринско
Най-леките и приятни преходи с изходна точка х. "Вихрен" са тези до х. "Синаница" и до х. "Демяница". И двата предлагат достатъчно красиви гледки без да е необходимо да се правят отклонения от маркираните пътеки.
Не съм стъпвала в Пирин, но мисълта за него ми става мания.
Щом не си стъпвала в Пирин, а мисълта за него вече ти е мания, не мога да си представя, какво ще бъде, след като видиш която и да е част от Пирин! Тогава ще търсиш всякаква възможност пак да хукнеш към него!
_________________ "Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"
Пон Май 30, 2011 9:53 pm
bobita
Регистриран на: 29 Май 2011 Мнения: 8
Re: от къде да започа в Пирин
Цитат:
Щом не си стъпвала в Пирин, а мисълта за него вече ти е мания, не мога да си представя, какво ще бъде, след като видиш която и да е част от Пирин! Тогава ще търсиш всякаква възможност пак да хукнеш към него!
Ти от къде започна?
Вто Май 31, 2011 10:47 am
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
А аз започнах...преди около 11-12 години...от Кончето. Бях кажи речи дете (едно време младежта не се развиваше толкоз бързо като днешната ), но също така и във вихъра на младостта, когато всичко е възможно и няма непреодолими препятствия. Тогава нищо не може да те спре - нито липсата на пари, нито липсата на опит. Нито пък липсата на екипировка. Жалко, че нямам сканирани снимки от този поход...за да онагледя думите си. Да видите как се ходи на планина, хихихихи.
Кончето ми взе акъла - все пак това ми беше първият преход в живота изобщо. Затова и го избрахме, за да ни е възможно най-трудно. Вихрен ми изглеждаше като гигантска, колосална пирамида (и до ден днешен Северната стена ми вдъхва същия респект).
Целият този хаос от върхове днес е строго подреден в главата ми. Но никога няма да забравя тези първи стъпки и чистотата на първото докосване до планината.
Тогава наистина нямаше такава навалица, дори и през юли.
И аз отидох с теснолинейката, голям майтап, а на връщане пътувахме на стоп до Блг (бяхме трима и не беше трудно), за да спестим пари за бира. А бира ни се пиеше много, повярвайте ми
Така че, не е важно от къде ще започнеш, важното е да започнеш.
А още по-важно е да опитваш, да грешиш, да се губиш, да те хващат бури, да се луташ в мъгли, да те бие град, да мислиш, да разсъждаваш, да взимаш решения.
Да разчиташ най-вече на собствената си преценка (ние така и не се включихме в "група", нито пък потърсихме водач през всички тези години).
Вто Май 31, 2011 1:52 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
П.С.
Пирин няма да ти се разкрие отведнъж. Не бързай и не го насилвай. И себе си не насилвай, както направихме ние.
Ако си свободна, отиди в Пирин когато е пик-а на Персеидите (около средата на август) - и няма да съжаляваш.
И да, определено, Синаница е едно от задължителните места, звездите ще падат направо в езерото...и ще оставят скъпоценните дири в душата ти завинаги.
Желая ти светъл път напред !
Зъба, Куклите и Яловарника, от където и да ги погледнеш, както и Каменица, са също от любимите пейзажи.
Щом не си стъпвала в Пирин, а мисълта за него вече ти е мания, не мога да си представя, какво ще бъде, след като видиш която и да е част от Пирин! Тогава ще търсиш всякаква възможност пак да хукнеш към него!
Ти от къде започна?
Ха, сега де! Не ми се иска да призная, че трябва да се върна толкова назад, в далечната 1979-та год. Тогава бях ученичка в 9-ти клас. Моите родители, които възпитаха у мен любовта към планините, взимаха карти за Екскурзионни летувания от тогавашните Профсъюзи и аз ходех с тях. Маршрута на тези летувания в Пирин, беше май един единствен и беше следния: Добринище - х. Гоце Делчев - Безбог, където тогава нямаше хижа и се нощуваше в голяма войнишка палатка - х. Демяница - Василашки езера, край които имаше палатков лагер - х. Вихрен - Банско. Предимството на тези летувания беше, че бяха по 14 дни и струваха по - малко от 30 лв. на човек. Никога, след това, не съм имала възможността да се моткам толкова дълго из Пирин. На някои хижи се пребиваваше по 3, а на други по 2 дни и имаше достатъчно време да се правят "лъч" - преходи до близките върхове и езера. Най - силният ми спомен от това летуване е "лъчът" от х. Демяница до Тевното Белеметско езеро. Беше в началото на юли и тогава разбрах, че по календара на планината, това значи март. Все още големи преспи покриваха бреговете на езерото и поляните на циркуса бяха покрити с лилави минзухари. Десетки пъти след това съм ходила на Тевното, но никога повече не го видях по този начин! Този образ, който и днес е жив у мен, беше моето първо преживяване на магията - Пирин. Много силни спомени имам и от пребиваването в лагера край Василашките езера. Той се намираше малко над Долното Василашко езеро. В продължение на две денонощия, да бъдеш потопен в романтиката на изгревите, залезите и часовете между тях, в толкова покой и светлина - беше неповторимо преживяване. Тъй, като съм художник, а тогава учех в Художествената гимназия, пазя си акварелните рисунки от този първи поход в Пирин. Те са ми по - скъпи от тогавашните черно - бели снимки. Колкото и да съм била начинаеща, имам един акварел, рисуван на брега на Голямото Валявишко езеро, под Джангалската порта, който и до днес много си харесвам.
Много пъти съм ходила из Пирин с хора, които стъпват там за първи път. Аз мисля, че е важно, да имате нагласата, че отивате във висока планина, където терена на места е труден и екстремен. Трябва да сте готови да положите по - големи физически усилия и понякога да поемете известни рискове, но за сметка на това, ще ви се открие такава красота, каквато няма никъде другаде! Не знам, къде сте ходили по другите планини, но според мен, не тръгвайте от карстовия дял /Вихрен, Кутело, Кончето/ или изберете маршрут, който да свършва на Кончето.
Все пак, се присъединявам към изказаното по - горе мнение, че по - важно е да започнеш, и не е толкова важно, от къде!
_________________ "Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"
Вто Май 31, 2011 5:56 pm
alexvan
Регистриран на: 20 Апр 2010 Мнения: 705 Местожителство: България
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети