Гръцко - планината Смоликас в масива Пинд(ос)

Смоликас 21-22.05.2011

И така, прочетохме внимателно написаното, водихме си бележки и тръгнахме.
Отпътуването бе доста късно, към 8.30, така че хванахме празничната върволица към границата.
На самата граница се бяха наредили дълги колони. Насред опашката един РК хубаво ни разтресе - добре че беше се набутал в резервната гума, та видими поражения нямаше.
Към Солун се движехме неизменно в кордон от български коли, чак след като подминахме отбивката за Атина движението се поуспокои.
Имаше дилема дали да не продължим по магистралата към Йоанина, но все пак избрахме да се отклоним по планинския път. (На връщане минахме през Йоанина - незнам как е натам, но в обратната посоката магистралата беше или в ремонт или в тунел с непрестанни ограничения на скоростта, така че като време не мисля че спестихме). Магистралните такси и в двете посоки бяха 2 по 2.80.

По пътя, не много преди Коница подминахме странна табела с надпис "The road is closed", която предизвика бурен смях в колата. Оказа се истина, реката беше подкопала асфалта, а това, което бе останало, беше плътно заградено. Все пак успяхме да се промъкнем.

Пихме бира в Коница и си купихме карта на Тимфи. Пейзажът над селото бе направо алпийски - бяхме много впечатлени.
Продължихме към набелязания черен път, отклоняващ се малко преди Палиосели, който щеше да ни качи до около 1600 нагоре в планината. По пътя заваля.
Самият път се оказа по-скоро черен, отколкото чакълиран, но дори след дъжда бе достатъчно проходим.
Малко преди заслона, пътят се разклонява. От разклона видяхме палатки на една поляна малко по-нагоре. Оказаха се друга българска група с две коли. Така и не стана ясно дали имаха нещо против или не, но след като помислихме, си опънахме палатките при техните.
На следващата сутрин се качихме с колата до заслона. Големият катинар с верига на вратата се крепеше на два криви пирона, което ни позволи дискретно да надникне вътре. Добре изглеждаше.
До Смоликас се качихме за около 4 часа. Слязохме за по-малко от 2.
Същата вечер след бирата в Коница, отпътувахме към Микро Папинго и Тимфи.

Снимки

Хм, големи красоти, бре...Някои снимки сякаш наистина са правени в Алпите.

Мислиш ли, че може да пробваме пътищата и пътеките(в по-ниската част) с велосипед?
Поне на мен от кадрите ми изглеждат много подходящи...

Като гледах снимките от Амбарица ми е трудно да преценя кое се счита за подходящо. Не съм се заглеждал с това око, но според мен става. Серпентините и денивелацията на пътищата между селата по нищо не отстъпват например на тези около Cortina d'Ampezzo. Описанието е доста сполучливо Smile

:

	dido написа:
	Отсечката към последните села е дълга 26 км, с маса завои, при обща денивелация около 800 м. Кара се бавно и внимателно разбира се, главно на 2-ра и на 1-ва

И има за разглеждане из селата. Също пътеката до х.Астрака от Микро Папинго се суче с едни безкрайни дълги серпентини...

igurbev написа:

Като гледах снимките от Амбарица ми е трудно да преценя кое се счита за подходящо. Не съм се заглеждал с това око, но според мен става. Серпентините и денивелацията на пътищата между селата по нищо не отстъпват например на тези около Cortina d'Ampezzo. Описанието е доста сполучливо Smile

:

	dido написа:
	Отсечката към последните села е дълга 26 км, с маса завои, при обща денивелация около 800 м. Кара се бавно и внимателно разбира се, главно на 2-ра и на 1-ва

И има за разглеждане из селата. Също пътеката до х.Астрака от Микро Папинго се суче с едни безкрайни дълги серпентини...

Ясно, ще се пробва.Благодаря! Wink