Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 159 Местожителство: Sofia
Преди години през лятото бяхме на палатка до Еленино езеро в Рила. Сутринта като излязохме от палатката до нея имаше пресно, още топло "ако" от мечка, а тя беше по пътеката за Еленин връх, явно преди време мечките не са били още толкова агресивни, както сега при демокрацията
Тази тема ме хвърли в чуденка
Какво пазене каква заплаха
Ходя повече от 15 години из всички наши планини (а и други от време на време ) - и досега никога подчертавам НИКОГА не съм имал проблем с каквото и да е диво животно или овчарско куче ! Ходя сам из планините ,водя и групи ,но съм научил едно нещо - НАЙ-ОПАСНОТО ЖИВОТНО В ПЛАНИНАТА СИ ОСТАВА ЧОВЕКА (и то той е опасен предимно за самата планина ). Инъче стаха на човек е нещото, което пречи (когато човек го е страх прави неща ,които провокират животните). За това единственото ,което трябва да се прави при среща с диво животно или овчарско куче е да стой на едно място и да не се правят резки движения (те винаги се смятат за нападение от животните). Разбира се не е лошо човек да си носи нож или нещо подобно но той е предимно за самочувствие (пред самия него ),да си отреже пръчка и за пред хората . Така ,че ходете си спокойно из нашите красиви планини и не мислете за подобни глупости
Mоите са около 50 години. Никога не съм бил нападнат от диво животно, ако овчарските кучета могат да се зачислят към питомните. В една друга тема на този форум, бях писал за тези кучета, но някой може да не е чел, ще повторя. Дивите животни, ако не ги дразниш, странят от човека, тъй като е по-див от тях. Но обратно, има кучета , които са по-диви и от човека, тъй като така са направени от човека-собственик. Случаят:
2009 г. месец август. На слизане от вр.Ботев, на пистата срещу х.Плевен, пръснато стадо овце по средата на пистата. Няма никаква възможност за заобикаляне. Все пак се опитахме да минем покрай гората. Бях с моя внук на 12 години. Нападнаха ни две оромни кучета. приближиха се на 2-3 метра, озъбени, започнаха да ръмжат. Не можехме да мръднем, тръгваха по-лошо срещу нас. Докато се чудех, какво да правя, детето започна да плаче без глас. Стискаше ръцете ми до кръв. И така 5-6 минути. Обадиха се овчарите, които бяха при кошарите на 200-300 метра. Внука ми само дето не беше се "наакало". Като се прибрахме в х.Плевен ми каза:
Дядо, никога вече на планина. Беше първото и последно излизане на планина. Миналата, 2010 г. се качих на Ботев сам, въпреки че му се молих да дойде и той.
Няма по-диви животни от кучетата.
Не знам колко често ви се случва да спите в национални паркове, далеч от всяка цивилизация, за да го имате база за сравнение. Твърде е възможно ние да имаме лош късмет, но след като няколко последователни години с неприятни нощни преживявания, реших да потърся решение.
Знам, че по подразбиране си мислите, че дивите животни избягват човека, но когато те ни асоциират с храна и хранителни отпадъци е нормално да отидат и да проверят дали няма нещо "забравено за хапване" когато стане тъмно.
Ножове и огнестрелни оръжия е невъзможно да носим.
Не знам колко често ви се случва да спите в национални паркове, далеч от всяка цивилизация, за да го имате база за сравнение. Твърде е възможно ние да имаме лош късмет, но след като няколко последователни години с неприятни нощни преживявания, реших да потърся решение.
Знам, че по подразбиране си мислите, че дивите животни избягват човека, но когато те ни асоциират с храна и хранителни отпадъци е нормално да отидат и да проверят дали няма нещо "забравено за хапване" когато стане тъмно.
Ножове и огнестрелни оръжия е невъзможно да носим.
Ами много пъти съм спал в Националните паркове и НИКОГА не съм имал проблем с диво животно (може пък аз да им идвам много див на тях ).
meco puh
Съжалявам за внука ти , но пак ще кажа - всички животни включително и кучетата усещат страха! Затова винаги трябва да не се показва такъв. Относно конкретния случай покрай х."Плевен" сам казваш че са ви приближили НО не са ви нападнали (овчарските кучета (особено ако са от породата Българско овчарско куче) са обучени да показват агресия без директен контакт (респектират със ръст и държане )). Така ,че ако човек запази спокойствие и не изпадне в паника няма да има проблем (просто трябва да изчака овчаря и тогава да продължи).
Многократно съм бил заобикалян от подобни животни и просто си изчаквам кротко без да правя резки движения. Никога не е имало "директен" контакт . Бил съм и с деца - просто като по-възрастен човек трябва да им вдъхне увереност ,че нищо лошо няма да се случи.
И накрая пак казвам -съжалявам за всяко дете което се откаже от разходки в планината (без значение поради каква причина).
а по отношение на страха, някъде бях чел, че при стрес тялото отделяло феромони, така че кучетата ни усещат не само чрез нашето държание, ами им и намирисваме
а по отношение на страха, някъде бях чел, че при стрес тялото отделяло феромони, така че кучетата ни усещат не само чрез нашето държание, ами им и намирисваме
Усещат го и то не само кучетата - всяко животно надушва страха !
И аз кучетата не ги броя за диви животни, но те са най-голямия проблем за нас в планината. Тях никой не ги контролира и не се говори официално за това дори. Вярно че мечката е много по-опасна, но колко от вас са излизали очи в очи с мечка? Аз не съм, макар че се вра в деретата през последните години.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Съб Май 14, 2011 10:08 am
raver
Регистриран на: 17 Май 2011 Мнения: 59 Местожителство: София
Наистина с кучетата човек просто не трябва да изпитва или поне да не показва страх. Аз съм се научил вече дори в града, където бездомните кучета са доста по-опасни от овчарските. Просто не ги гледам, минавам си покрай тях и си гледам в небето или някъде настрани. Дори да ме е страх, не го показвам и запазвам хладнокръвие. Помага!
С лисиците конкретно - те не са опасни по никакъв начин, освен ако са бесни, но това е рядко явление. Все пак избягвайте контакт с тях или ако са яли от храната ви я изхвърлете (поради опасност именно от бяс). Аз досега също не съм имал проблеми с животни по планините, но всъщност много по-опасни са "невидимите" и тихите заплахи като змиите например! Нищо не може да се направи когато ходиш във висока трева или бъркаш в дупки по скалите, освен гореща молитва!
Другото със страховете в палатката - 99% всичко ти е в главата! Аз колко шумове съм слушал нощно време, то не е ходене, чупене на съчки и клони, просто си стоя вътре и се опитвам да си заспя. Помага и 100 гр. мастика
Звуци в планината всякакви. Случвало ми се е да слушам див и ужасяващ рев на метри от мен в гората. И кво се оказва - елен. Нищо страшно. Ама докато свикна да не се плаша мина все пак доста време...
За да оцелеете при среща с мечка, не изпадайте в паника и не обръщайте гръб за спасение чрез бягство. Страхът, особено ако е придружен с истерия, ще настърви повече горския хищник. Знайте, че и да побегнете, мечката на къси разстояние може да развие до 60 километра в час. Това означава, че без проблем може да ви настигне и разкъса
Кафявата мечка е най-опасният и голям хищник в Европа
Голяма част от ценните съвети за оцеляване в дивата природа дължим на ловци, пътешественици, легионери, бойци от специалните части, чиято дейност е свързана с пребиваване и оцеляване в екстремалната за човека природна среда, в която се срещат автентични представители от животинското царство.
Кафявата мечка (Ursus arctos) е най-едрият хищник не само в България, но и в Европа. Тялото ѝ е с по-масивна задна част, къс врат, дебел и здрав, къси закръглени уши, малки очи. На краката си има по 5 пръста, завършващи със здрави нокти, особено добре развити на предните крака (от 5 до 10 см). Опашката е много къса. Цветът на козината обикновено е кафяво-жълт, но може и да е по-тъмен. Зимната козина е по-гъста и по-дълга. Мечката достига на дължина до 2 м с тегло 120 - 250 кг.
Мъжкарите са по-едри от женските. В тихите и спокойни места тя броди през цялото денонощие. Старите мечки търсят храната си привечер и през нощта. Живее поединично, рядко на двойки. Има добродушен вид, но е непредвидима - може много бързо да изпадне в ярост. Храни се с корени, жълъди и млади треви. Обича горски ягоди, малини и боровинки, диви ябълки, сливи, круши, дини и мравки. През лятото кафявите мечки прекарват значително време в хранене, като имат нужда от 14 килограма храна на ден. По-голямата част от зимата прекарват в сън в леговищата си. Живеят от натрупаните през лятото тлъстини, но ако огладнеят, излизат навън.
През зимата мечката ляга в предварително приготвена бърлога - дупки в скалите, под корените на изкъртени дървета и др. Преди да легне, тя запушва всички дупки, с изключение на входа. Понякога си прави легло и зимува на открито. Сънят на мечката не е дълбок, тя се буди лесно и при безпокоене напуска бърлогата си. Преди да легнат, мечките се охранват добре. Ако не са натрупали мазнини, те бродят и през зимата. Такива мечки са опасни за човека. Когато храната не стига, мечките убиват по-дребни от тях животни. Нападат домашни животни и хора. Веднъж пристрастили се към месото, такива мечки се превръщат в стръвници.
Мечката се катери и плува добре и въпреки че изглежда тромава, на къси разстояния може да развие 50 - 60 км/час.
Продължителността на живот на кафявата мечка е 30 години.
Мечките-стръвници
Според изследователите на мечките, те променят "менюто си" от растително към месно, ако не могат да намерят обичайната растителна храна през летния сезон или ако се събудят внезапно през зимата и натрупаните запаси в бърлогата са свършили. Според наблюденията мечката се превръща в стръвница постепенно. Първо започва да яде месото на горските животни, по-малки от нея. После започва да напада добитък и накрая посяга и на човека. Последното се случва най-често, когато човек се притече на помощ на нападнатите от мечка домашни животни.
Има, разбира се, и изключения. Например схватка между човек и мечка. Мечката го побеждава, разкъсва и опитва месото му. То ѝ се услажда и мечката започва да търси занапред такава "храна".
Такава мечка трябва да се застреля, защото "апетитът" ѝ към месото, животинско или човешко, нараства непрекъснато. Ако не се премахне мечката стръвница, ще има много убити животни и хора.
2000 мечки бродят в нашите земи
България с нейните непроходими в миналото горски пустини е била "мечи рай". В нашите земи почти до началото на 20 век мечката се е чувствала пълновластен господар на гората. За да победиш такъв господар се иска голяма смелост. Не случайно ловците на мечки, особенно в миналото, когато не е имало огнестрелни оръжия, или те са били доста несъвършени, са били на голяма почит. Тогавашните хищници са били с впечатляващи размери, изглеждащи днес като мечки-мутанти.
В средновековието и в Европа се срещали грамадни мечки, наближаващи четири метра дължина, тежащи близо 600 кг. Разбира се, тези чудовища се срещали сравнително рядко, но все пак ги е имало.
До началото на 20-ти век мечката се е смятала за вредител и се е изплащала награда за убиването й. Тя нерядко оправдавала това прозвище, като нападала при възможност хора и животни.
С появата на нови по-съвършенни оръжия човекът взима надмощие в борбата с горския хищник и го убеждава да се дистанцира. През 1930 г. в България вече са са останали едва 300 кафяви мечки.
Тогава е взето решение да спре свободният лов на мечки у нас. След като видът е защитен в началото на 50-те години, популацията отново нараства. През комунистическото управление на България ловуването на мечки било забранено, освен за шепа политици и чуждестранни ловци. Малко са били привилегированите български ловци на мечки, които не са принадлежали към номенклатурата.
Допълнително от 1980 г. кафявата мечка е обявена за защитен вид, внесен в българската Червена книга на застрашените от изчезване растителни и животински видове.
След смяната на властта на 10.11.1989 г. интензивният лов и бракониерството отново се увеличават, което подтиква Министерството на околната среда и водите да обяви вида за защитен с изключение на индивидите, причиняващи щети или които са опасни за хората, така наречените стръвници.
Прзе 90-те години зачестяват нападанията на мечки-стръвници над животни и хора. През последните двайсетина години поне по 10 човека годишно стават жертва на мечки.
Въпреки това, от 2002 г. кафявата мечка е строго защитен вид. Според Закона за биологичното разнообразие, местообитанията на мечките трябва да се опазват приоритетно и да се включат като част от мрежата Натура 2000
По различни данни в момента в България има над 2000 мечки.
Българската популация на кафявата мечка в момента е разделена на две суб-популации – Рило-Родопска с около 1000 индивида и Старопланинска с 400 индивида. Останалите мечки мигрират и десетки екземпляри се движат планините Витоша, Осоговската планина, Странджа, Сакар. Отделни екземпляри слизат понякога от планините към по-равните места.
Стратегията на оцеляване при среща с мечка
Мечките не са рядко срещано явление в България, но сравнително рядко нападат хора. Ако все пак се наложи да се предпазвате от нападение на мечка, има техники, които ще помогнат.
Най-добрата стратегия да останете невредими е да избягвате контактите с този горски хищник в свободно състояние. Любувайте му се в резервата, зоологическата градина, но не рискувайте да осъществите контакт с него в гората.
Ако все пак се наложи да бродите в горското царство, не бъдете сами. Най-добре да сте с ловци с пушки, ако имате предварителна информация, че в района, в който ще се движите, шества стръвница.
Ето няколко полезни съвета как да излезнете живи от екстремална ситуация - вие сте сам в гората и срещу вас застава не много дружелюбна мечка.
Какво трябва и какво не трябва да правим
Първо, не бързайте да правите, каквото и да било, останете неподвижни. Шансът мечката да ви нападне е сравнително малък, но все пак съществува. Ако е стръвница, повече от сигурно е, че ще ви нападне.
Ако обаче е "нормална" мечка, ядосана от нещо, въпреки, че може да удря по земята с предни лапи, да пръхти, сумти и да е готова за атака, тя просто е нервна и най-вероятно не иска да напада.
Ако все пак се случи тя да тръгне към вас, няма да помогне да побегнете или да застанете неподвижно, като статуя. В първия случай имайте предвид, че мечката бяга с над 60 километра в час и няма начин да избягате. Тичането, напротив, ще провокира агресията ѝ. Ще ви повали с един удар на лапата в гръб и дори да не ви разкъса, ще нанесе рани за цял живот. Ако се опитате да се правите на статуя, ще обикаля и души около вас, ще ви побутва, докато установи че сте "живо месо" и тогава най-вероятно ще ви разкъса.
Ако все пак се стигне до сблъсък между вас и мечката, дори да имате нож, не използвайте техники, описани в приключенските романи, според които човекът пробожда с дълъг нож в сърцето изправената мечка. Не забравяйте, че мечката има лапи с дълги остри нокти, с които с лекота би ви разпорила. От друга страна, напълно е възможно буквално да отхапе главата ви, докато се правите на Олд Шетърхенд от романа на Карл Май "Винету". Там е описана точно такава победа над мечка Гризли. Но практиката е показала, че такова пробождане на мечката в сърцето е възможно в случаите едно на хиляда.
Поради тази причина, когато обучават бъдещите командоси и легионери, им втълпяват в главите, че не трябва да влизат в близък контакт с мечката, опитвайки се да пронижат с нож сърцето ѝ. Мит е, че руският боец от специалните части, американският рейнджър, легионерът от алпийските подразделения бродят из тайгата, Скалистите планини или горите, въоръжени само с нож и с негова помощ се справят с всички горски хищници, в това число и с кафявите и сивите мечки Гризли. Изглежда романтично, но истината е друга. Мечките са побеждавани с помощта на огнестрелно оръжие.
При нападение от мечка, най-добрият начин за борба е, ако носите лютив спрей за самозащита. Той праща струя на около метър, метър и половина и може да даде на мечката добър урок. Люти повече от 15 минути и ще ви даде достатъчно време да се отдалечите от нея, въпреки, че е много вероятно тя да иска да се отдалечи от вас повече.
Ако нямате спрей, можете да използвате дървета, клони с които да целите очите на мечката. Това няма да убие горския хищник, но ще забави атаката му и ще ви даде време да избягате.
Този метод на отблъскване е използван с успех от пътешественици, френски легионери, когато в планината Атлас във френски Алжир все още се срещали гигантските мечки. Той бил познат и използван от американските каубои и бойците от спецчастите на много страни по света.
Ако разполагате със сигнални ракети, пиратки, бомбички, кибрит, действайте по следния начин. Ракетите изстреляйте към главата на мечката. Пиратките, бомбичките хвърлете зад гърба ѝ или встрани от нея. Това ще отклони вниманието ѝ и ще увеличи вашия шанс за бягство. Минимален шанс за спасение имате, ако успеете с кибирита да разпалите огън, като преграда между вас и хищника, ако се намирате в по-ограничено пространство.
Има минимална възможност да избягате от мечка ако сте на стръмен склон и се спуснете стремглаво надолу. Мечката развива 60 км на равен терен, но при стръмно спускане е доста неустойчива. Нещо повече, дори не тича, а се търкаля. В това е вашият шанс - ако запазите равновесие и не паднете, при спускането ще спечелите преднина и ще успеете да избягате.
Заобикаляйте бърлогите на мечките. Приличат на места, където куче би си направило къща на открито, но са пълни с диви плодове, семена.
Окачете храната си на поне 30 метра от вас, и то на високо дърво. Можете да използвате торбичка и въже, за да я окачите достатъчно високо.
Не проявявайте излишна "любознателност" към мечките и техните малки мечета, ако ги срещнете в гората, дори да изглеждат дружелюбни.
Не си играйте с малки мечета в гората, майката мечка е винаги наблизо.
Ако сте въоръжен и мечката ви напада, нямате друг избор, освен да я застреляте. Използвайте патрон, ако сте с нарезна пушка, или сачми, ако сте с гладкостволна от голям калибър. Стреляйте в главата на мечката на разстояние не по-малко от 30 метра, за да имате възможност за повторен изстрел или в краен случай да избягате, ако не улучите. Дайте подсигуряващ живота ви "контролен изстрел" в главата на мечката, за да се уверите, че е мъртва, преди да се приближте до нея. Има много нещастни случаи на разкъсани хора от преструващи се на умрели мечки.
Като последно средство за спасение от мечката, когато не сте въоръжени, викайте, крещете и ръкомахайте. Шансът да я изплашите е минимален, ако е агресивно настроена, но все пак съществува.
Най-добрият начин за безконфликтно съществуване на човека и мечката си отстават резерватите, където няма селища на хора.
Там страшните господари на гората живеят в естествена среда и не създават проблеми на хората, а в същото време не са застрашени от изтребване.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Сеп 01, 2011 10:02 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Това ще ме спаси ли от мечка?
Народът не напразно е казал: пази, Боже, да не те срещне мечка! И все пак, не е изключено. Видях, че в оръжейните магазини продават спрей с червен пипер. Стреля на 7-8 метра, с твърде мощна струя. На картинката - бягаща гризли. Видях и клипове. Струва 115 лева - множко е, но пък иначе... Знае ли някой подробности, колко би бил ефективен този спрей? Ракета към мечката също ми се вижда резултатна. Само се от какво се изстрелва тя? От газов пистолет? Пишете, ако знаете!
Всеки спрей има период на годност, едва ли е много голям. Примерно 2 години, нещо такова. После го хвърляш, щото ако ти потрябва и не ти свътши работа...трябва да се мажеш с ... каквото има в такъв случай.
Гледам, че тия карат на 2-3 метра, на такова разстояние от мечката вече трябва да сме напълнили гащите.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пет Сеп 02, 2011 11:47 am
geagleiam
Регистриран на: 04 Юли 2011 Мнения: 216 Местожителство: С. Дагоново
Нападение от мечка се случва веднъж на десетилетия, докато смъртни случаи от невнимателна стрелба от ловци стават десетки всяка година, т.е. те са поне стотици, най-вероятно хиляди пъти повече. Поставете темата ловец + нещастен случай в Гуугъл, за да се убедите. Един ловец ми каза, че 90% от застреляните са били пак ловци, а аз не вярвам, понеже от случаите, за които чух в нашия край, жертвите не са били ловци, както се вижда и от много от случайте в прегледа в търсачката. Но, тъй като мечката се е превърнала в мит, искам да дам за пример най-доброто проучване на поведението на кафявата мечка (в Скандинавските страни) - статистиката показва, че около 70% от нападенията са станали от ранени с куршум мечки:
http://www.lcie.org/Docs/Damage%20prevention/Is%20the%20Brown%20Bear%20Dangerous.pdf
В горното проучване се споменава и, че в едно 15 годишно проучване, в което хора умишлено са търсили среща с мечки, от всички 114 срещи не е станало нито едно нападение, въпреки, че в половината от случаите мечката е била или сварена с малките й, или близо до жилището й, или пък с храна (случаи, в които от нея се очаква да прояви агресивност).
Не мисля, че трябва да забравим мечката, когато излизаме; просто трябва да я мислим сред опасностите, където й е мястото.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) - и досега никога подчертавам 
. Така ,че ходете си спокойно из нашите красиви планини и не мислете за подобни глупости 
, но пак ще кажа - всички животни включително и кучетата усещат страха! Затова винаги трябва да не се показва такъв. Относно конкретния случай покрай х."Плевен" сам казваш че са ви приближили НО не са ви нападнали (овчарските кучета (особено ако са от породата Българско овчарско куче) са обучени да показват агресия без директен контакт (респектират със ръст и държане 
