като гледам не ни свърта всички в къщи през почивните дни, още повече, че временцето леко се беше затоплило..
Едно планче висеше 3 седмици в очакване да се изпълни. Та ето, най-накрая напуснах работа, и веднага дойде първата възможност за баир
Планът беше качване на южния склон на Равнец, стигане върха, гледки и снимки към Ботев, Южен Джандем и каквото се вижда още от върховете на запад, помотаване, спане на палатка, слизане - неуточнено откъде, според условията и прибиране / на стоп ми беше мерака /
Пътувахме с влака за Карлово и с едно автобусче от града към селото. От автобуса слязохме на "мегдана" или мястото, което го водят център, и се заоглеждахме. Селото голямо и хубаво се оказа, а гледката ощепо-хубава Никъде нямаше инфо за условията за качване от това село нагоре, пътеки има ли, стръмно ли е качването. Смятахме на място да решаваме накъде.
Първоначално гледки нямаше много, слънцето се беше скрило зад облаците и мараня леко пълзеше по земята. Едни от първите гледки бяха тези, маалко преди баира:
От долу се виждаше склона много добре Първоначално се върви през гора, по-нагоре тя оредява и изчезва, а още по-нагоре гол склон, който завършва със снежна шапка. Попаднахме и на една много удобна пътечка, която виеше през гората. Малко след гората срещнахме и едни кончета, които полюбопитствуваха какви сме ние и се приближиха към нас а ние това и чакахме :
Аз, знаете, съм любителка на ч/б-те снимки, та не мога да се въздържа да не пусна някоя. Тая е гледка около средата на склона. Много ми харесаха тревите, като море са..
Тъкмо тогава и маранята започна да се вдига и да се откриват гледки на юг. Само че кой ти гледа южната посока, като север е по-примамлив...
Общо взето, няма кой знае какви гледки, особено като няма слънце и ясна видимост. Чаках да напредне времето , както и ние с изкачването, за да се отвори Джандема. Склона на Равнец е доста обширен и на изток и запад се вижда само той..
До това време подухваше вятър, но не беше нищо особено. Докато се качвахме, си търсехме място за палатката, но равните места по склона бяха съвсем малко. На час преди върха и два часа преди залеза, попаднахме на не лошо място, което обаче беше цялото в сняг. Почудихме се малко дали там да опъваме палатката, но решихме да оставим тази задача за след като се върнем от върха. Оставихме багажа, сложихме гетите и се запътихме нагоре.
На места имаше доста пропадания до коляно, но колкото по-нагоре отивахме, толкова по-твърд ставаше снега. Върха изглеждаше толкова близо.. а се оказа измамно Но най-накрая стигнахме, разбира се. Почти претичахме последните метри до гледката...
Масивът на Триглав :
Ботев:
Горе подухваше, но това не беше пречка да се наслаждаваме на гледката, на върховете снежни и на залязващото слънце...
Това е гледка на запад от него, върховете от дясно на ляво на снимката са Дюзчал, Жълтец / Саръкая/ Костенурката, Кръсците, Купена, Малък Купен, Амбарица...
ето и цветно, малко по-отблизо:
Улеите под Ботев, вижда се и х. Рай долу дясно на снимката...
Дюзчал и Жълтец..
Нямаше наглеждане... обаче вятъра задуха доста по-злобно и силно, та решихме да се връщаме. Светлината падна още по-ниско и обагри в топли цветове обратния път...
Върнахме се при багажа и решихме да се спуснем още по-надолу, за да имаме относителен комфорт през ноща. До едно каменно заслонче опънахме палатката и се намърдахме вътре. В спалните чували беше топло и уютно, дори храната не ме примами да изпълзя от там
Все пак го направих де, за една почти последна снимка
Изглед от високо към с. Васил Левски.. а другите населени места кои са,не знам
На другият ден, нищо особено. Събудихме се от поривите на вятъра, почудихме се малко какво и накъде. Отказахме се от повторно ходене до билото и връщане през х. Левски. Интересното беше с връщането в Сф. Първо ни спряха едно тричленно циганско семейство, които отиваха в Розино. Попътувахме малко с тях, разприказвахме се. Друго интересно беше, че те по едно време се извиниха, че си говорят на цигански, да не сме се обидили един вид. В Розино, циганската махала е по в източния край на селото, точно откъдето влизахме. Забавен беше диалога, който проведоха нашия шофьор и местния.
"- Здрасти, брат, ти от кои си.. циганин, турчин..
-ами... аз съм независим"...
Разбраха се после кой при кой идва, а ние се разделихме с нашия любезен шофьор. В другия край на селото си спряхме друга кола, с която право в Сф. Поспах си по обратния път.. което е нормално за мен, ммдаа
Това е засега. До скоро
П.П
Ники, ти нали събираш табелки, имам една за теб
а, да, и един въпрос имам. Какво е това растение?
Последната промяна е направена от Kat на Пет Апр 18, 2008 5:58 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти
Чет Мар 27, 2008 11:03 pm
asenr
Регистриран на: 10 Яну 2008 Мнения: 87 Местожителство: София
Хубава разходка и хубави снимки :) А растението е някакъв вид млечка или Euphorbia на латински. Нещо като това или това.
_________________ Може да съм прасе, ама ми отива...
Много хубаво ходене, много хубави и разнообразни снимки.
Благодаря за табелката. Ще си я сложа в колекцията соц табелки обезателно.
За растението мога да потвърдя, че е от семейството на млечките. Не съм убеден кой точно вид е, но гледайки снимката прилича много на Мирсинитска млечка (Euphorbia myrsinites)
Аз от бабите си ги зная като млечки само, и не съм задълбавал навътре във видовете. Полезни растения са за разни болежки, но и трябва да се внимава с тях. Сокчето на доста вреди на рани и лигавици. Аз съм се лекувал с млечка по заръка на една баба и съм доволен.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети