Петък сутринта тръгнах с колата към Боровец. Ветровете по пътя подмятаха двутонния самурай сякаш беше от памук. На всеки полъх на вятъра отговарях с цветущи фрази от речника на Бат Сали. Уцелих време няма що. След обяд стигнах Боровец и право към гондолата – естествено табелата беше там – Closed due strong winds. Теглих му една хубава. Местен, учтив младеж ми обясни, че при над 15м/с затварят гондолата . Каза ми също, че ако искам да се кача на вр.Мусала трябва да дойда лятото, да си наема водач и с него. Сега било много опасно и най-много да стигна до хижата, след това ми трябвали нагоре…(започна да имитира забиване на пикели) иначе било невъзможно . Благодарих му все пак, оправи ми малко настроението. Вечерта Чолака докато казваше прогнозата така се радваше, че бяха измерени рекордни ветрове с скорост от 144км/ч , сякаш той държи 90% от ветро-парковете в България. Бях сигурен, че гондолата нямаше да работи и в събота. Плановете отидоха по дяволите, спрях да псувам и се примирих. Новия план беше разходка до х.Мусала да се ориентирам кое къде е за догодина. Като предната вечер пак не можах да спя , общо от двете се събраха 5-6 часа сън. Хапнах в 6,40ч и в 7,00ч бях точно на табелата в началото на пътеката. Много трудно ходех нагоре - недоспиването, скорошната закуска и 10кг раница на гърба си казваха думата. Времето беше мега гадно – мрак, вятър, облаци и на моменти сняг. Маркировката поне бе чудесна. След около 30мин почнах да вървя по леко , влязох в ритъм спирах и снимах доста карах го лежерно. Малко след Велчевото мостче седнах да почивам на един камък, пих вода, снимах, бъбрих по телефона . Гледам напред виждаха се само облаци, кьорав връх нямаше само един от лифтовете на Маркуджиците се подаваха. На Ястребец беше слънчево - неговата вяра. Погледнах назад задаваха се двама мъже. По младият носеше брадва! Казаха, че отиват към върха, „ама да видим”. Влачехме се нагоре и към 11,30 стигнахме х.Мусала. Времето почваше да се пооправя. Аз спрях да почивам „брадвите” продължиха. Към 11,40 пристигна „машина” №1 – гол до кръста човек около 30-те, тръгнал в 9,00ч. от долу. Каза ми, че до горе се качва за 1,30ч. Видът му ми подсказваше, че трябва да умножа по две за да получа моето време. Посъветва ме да сложа котките(да все пак си купих нема да се циганим за 100 гущера я) преди въжето. Като се отдалечаваше извика да не се отказвам. Към 12,00 пристигна негов приятел , с него поговорихме повече, тъй като той реши да почива до мен на шезлонгите до хижата. Група от 3-ма чужденци със ски също почиваха на хижата отстрани. Не след дълго на малки интервали тръгнахме нагоре, аз последен да мога да снимам тези пред мен докато катерят за мащаб . Постепенно изостанах назад – Мусала съвсем се откри и я разцепих от снимки. Малко преди Леденото докато правех поредната панорама ме настигна друга машина. Пак гол до кръста(явно е модерно) на около 50години. Каза, че това изкачване му е 34(до колкото си спомням бях лееко змаян) от началото на годината и че цяла зима качва гол нагоре. Носеше торба – с неясно съдържание. Стигнах заслона – ужааасен вятър , реших че трябва да облека втория суетшърт, който носех. Е да ама къде- заслона не работеше и вратата му беше затрупана? В този момент изскочиха брадвите отзад на някаква каменна постройка близо до заслона и тръгнаха към върха. Реших и аз там да се скрия. Преоблякох – вече бях с 3 слоя дрехи ,термобельо, една шапка и две качулки, втората от която с възможност за стягане така че само очите да се подават. Сложих и котараците и се почувствах готов за въжето. Гледах как се качват другите на горе. Двама от тях обаче доста се суетяха в началото на въжето. Изглеждаше, че духа много силно там. Снегът от ръбът оставаше голяма диря в небето. Починах още малко и реших да тръгвам нагоре. Планът беше да стигна с разпънати щеки и фотоапарат отпред до началото на въжето, там да поснимам , да прибера щеките и фотото обратно в раницата и да тръгна нагоре. Голяма грешка! Метър два преди началото на въжето, като от нищото ме удари тъкъв вятър, какъвто не съм и сънувал. Как точно съм успял да прибера щеките и фотото не си спомням, спомням си единствено студът. Под минута всичко по мен замръзна, сякаш бях гол. Разбрах тогава защо се продават уиндстопери и хардшел якета по магазините. На кантар бях дали да продължа нагоре. Бях седнал в началото на въжето с гръб към вятъра и забити котки да не литна и се чудех. Незнам колко време съм стоял така, но по едно време вятърът утихна. Поогледох се и видях от къде съм дошъл.Почнах леко да се ядосвам, после съвсем побеснях като се сетих цялото маане до тук. Половината въже го минах на инат. После почнах да му свиквам. На 4-5 пъти отново се появяваха зверски пориви – тогава просто прегръщах някой кол и чаках да утихне. След като минах и последната най-интересна част от въжето излязох на равното. Там срещнах машините. Вече облечени . Всички бяха с усмивки до уши сякаш те се бяха качили горе за първи път, поздравиха ме бурно. По младия ми каза, че се хванал на бас че ще успея да се кача. Метри след тях срещнах и чужденците които си бяха захвърлили ските по средата на въжето между едни скали. Минах отзад на станцията и легнах на полу откритата пейка от снега. Там беше голям кеф – завет и слънце. Бях се качил за 2,50мин. от хижата. Общо 8часа до върха. Поснимах прилично с изключение на частта от която бях дошъл, там направих два опита да снимам но беше невъзможно – духаше ужасно. Не съм влизал в станцията защото си бях стегнал котаците перфектно и не исках да губя време. По едно време от там изскочиха брадвите. Зарадваха се много, че ме виждат горе. По-възрастният се радваше като дете, че е успял. Каза ,че му е за първи път. Разказа също, че и те са се чудели много дали да продължат по въжето нагоре в предвид зверският вътър – явно тях съм видал . Да съм стоял горе макс 20-30мин и след внимателно слизане по въжето(с най-бързото снимане и прибиране на апарат в началото на въжето- когато вятъра утихна) знаех, че съм успял. Тогава вече се зарадвах истински. Единствените проблеми който имах надолу са пропадането на 5-6пъти в снега(слънцето грееше повече от 5 часа и размекна снега), затова внимах до края на маркуджиците . После беше лесно. В 20:57 бях пред хотел Рила. Общо 14ч.
"пътеката" по която се върви представлява следи от други минувачи върху замръзнал сняг на места до метър дълбок(може и повече). Няма как да се объркаш или да я изпуснеш. Почва от бариерата на Маркуджик и стига до хижата. По нея също има колчета с изтрити тъбели на тях. Просото на отиване малки предо или след бариерата има една табела с отбивка наляво и пише ясно х.Мусала. Това е баш зимната пътека мисля си аз защото имаше колова маркировка много на често. За нея по- горе някой беше споменал, че през зимата никой не минава по нея. В случея имаше дълбоки следи от само 1 човек.
Моя съвет е, ако ще ходиш скоро- задължително снегоходки. Времето почва да омеква. На връщане след като слънцето постопли снега затъвах въпреки, че внимавах доста. Аз лично ще си купя за следващото зимно ходене защото с все багажа съм над 100кг.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
