Около Кременските езера - от Джано до Кременския връх
Малко поизостанаха пътеписите, та рекох да наваксам ...
Таааа ето едно миналогодишно приключение ...
Отдавна му бях хвърлил око на оня красив клечасал рид от Джано до Кременския връх и Човеко. Миналата година - на 31 Юли 2010, решихме с Ива да се помотаем из клека и в петък привечер тръгнахме от х Гоце Делчев към х Безбог. Към полунощ, след 1:45 часа ходене опънахме палатката около старата хижа и в събота сутринта поехме към Поповото езеро.
Гледка към Каменица от пътеката за Попово езеро
Началната точка на истинското приключение беше Джано. От х. Безбог до този връх ни отне околко 2:30 часа ходене (за любителите на статистиката). Този път за разнообразие минахме покрай източния бряг на Поповото езеро. Този бряг дава някакси особено чаровен изглед към Джангала и поредицата върхове при Кралев двор, та исках да поснимам. Ето няколко кадра:
в. Джангал, изглед от източния бряг на Поповото езеро
Кралев двор и чуките наоколо
Гледки от Джано - към Яловарника и Каменица
Гледки от Джано - към Поповото езеро
След една протяжна почивка на връо се спуснахме - на места стръмно - по рида в посока Кременския връх. В доста бумаги тоя рид се нарича Лопки. Според някои неправилно, защото това име носи местност в района на Каменишкия циркус. Все пак аз ще възприема това име в описанието. Та - от Джано началото на Лопки стръмнее, но е доволно проходимо. Клек в началото няма кой знае колко, но към първата кота (2528 м), тоя високопланински израстък почва да се сгъстява. Следва лавиране между няколко каменни блокажа, където клека и маймунското потекло помагат
Между кота 2528 м и следващата тумба - Хамбарте - се придвижихме по билото, на места подсичайки в Каменишкия циркус. Скоро излязохме на разлата тревиста премка с чуден изглед към Средното Кременско езеро.
Ива пред Кременските езера
Ридът Лопки преди кота 2528, в далечината върхът Хамбартепе (2502 м) и Кременския връх (2467 м)
Кременските езера, гледка от изток
Средното Кременско езеро
От премката задрапахме към Хамбартепе, без особени премеждия. Темето на върха е покрито с особен рядък клек, а под него дебел пласт тревнозелен сочен мъх. Тук-там има разпръснати плочести камънаци. Въобще, красиво място.
Слизането към премката в посока следващия - Кременския връх, беше леко по-серт заради няколкото скалисти блокажа. Отново за късмет обрасли с клеци - преодоляват се леко.
На премката Ива реши, че и стига толкова клек и тръгна надолу по сипея между двете големи Кременски езера. Аз продължих нагоре към Кременския връх - зовът на клека беше очевидно по-силен Може и да съм фен на клековото грухтене, но до каменната купчина на Кременския връх ми се отели вола. В тоя участък клекът расте неправилно, по Рилски - насреща, и изцежда последната останала вода на праведния планинар. До горе вече бях изплезил езика, свършил водата, и ... оставих Човеко за друг, по-хладен ден. Засвятках се надолу по клеците право към оттока на Голямото Кременско езеро, където чакаше Ива, и се отдадох на едночасова почивка.
Голямото Кременско езеро
Кременския връх
На другия ден се събрахме с наши Неврокопски приятели и направихме една хубава обиколка през Десилшкото езеро, Полежан поляна и самия връх Мангъртепе. Слязохме през Горното и Долното Полежански езера, през тумбите към пътеката за хижа Безбог. За съжаление денят беше мъгляв, далеч от просторните гледки на предния съботен ден. От тогава съм оставил само една снимка на Газей и Горното Газейско езеро:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
