До връх Миджур 02.04.2011

До връх Миджур 02.04.2011

До Миджур -02.04.2011
Това изкачване беше замислено да се осъществи през февруари тренировъчно за прехода ни за Рила и Пирин,но поради заетостта на хижа „Миджур”/Милчо и Пепа/ се отложи за незнайно кога.Един приятел се зае с организиране на групата и с намирането на мястото за пребиваването ни там за три дни-една ведомствена постройка на ВЕЦ -овете,която се намира на около три километра преди началото на пътеката по рида Козя гърбина.
Първа вечер на маса приятна раздумка с приятелите ни от София,с които не сме се виждали доста отдавна.Реших да си запазя силите за изкачването на върха и се оттеглих за да си легна,добре че го направих бях почнал да взимам засилка откъм погълването от мен на разнородни напитки .Част от компанията са останали до 4 часа ,ако и аз бях останал сигурно щях да капитулирам при изкачването на Козя гърбина.
На сутринта леко тиктакане откъм черепната ми кутия в резултат явно на както казва Бойко/Gollum/ лоша мозъчна химия.Реших с два упсарина да туширам това неудобство и след бърза закуска в 10,10ч. с Бойко поехме нагоре останалата част щеше да тръгне след нас с бус до където е възможно да достигне МПС-то по черния път.След половин часа ходене буса ни настигна и се качихме и ние за да не се делиме,още около километър нагоре и оставихме буса преценихме, че нататък не е разумно да продължим с него.За около 20 минути достигнаме до началото на пътеката по рида,следва почти едночасово доста стръмно изкачваве на рида тук хвърлих няколко води от себе си.Времето си беше мрачно и още отдолу виждахме ,че билото е изцяло в мъгла,пак никаква гледка ,за разлика от предния ден когато пътувахме към Горни Лом билото се къпеше в слънчеви лъчи.Изкачвайки рида ,след кратка почивка нагоре към върха продължихме 4-ма,като Вики дръпна много преди ние да стигнем края на рида е продължила сама напред,другите поради липса на екипировка и предварителната им нагласа ,че разходката ще им бъде дотук поеха обратно.Аз, Ицо и Бойко продължихме по думите на Бойко до върха остават около два часа.Навлезохме в едни хвойнови поляни които се редуват една след друга ,между тях останали преспи сняг ,в които аз доста сериозно затъвах обувките въпреки гетите започнаха да ми се пълнят със сняг,аз вече съжалявах че не съм със снегоходки.Така с малко мъка от моя страна изкачихме седловината между Обов връх и вр.Миджур излиза се точно на гранична пирамида 336/1780м./.Оттук до Миджур се върви само по билото където е и граничната бразда между България и Сърбия.В началото преди първата стръмнина вървиме по трева и боровинки.Само по сняг започнахме да газиме точно където се отделя надясно рида към вр.Бабин зъб.Тук снега беше набит доста и не затъвахме така здраво,мъглата ставаше все по-гъста на места с видимост не повече от 30м.,по едно време излезе много силен вятър който ни блъскаше ,ту фронтално ,ту странично реших да измеря силата му с помощта на щеката си –повдигайки и държейки я за темляка тя се повдигна повече от 45 градуса,нали Миджур трябва да ни покаже ,че е свирепо място.Ходейки така и псувайки на ум ,а отвреме на време и гласно моя късмет който ме преследва откъм време имам предвид не лошото време като сняг,студ и вятър ,а мъглата която ме лишава от възможността да се насладя на красотата на планината.Викам си какво ще стигнеме Миджур ще заобиколиме пирамидата и обратно.Тук някъде се засякохме с Вики при нейното връщане от върха.При срещата си с нея Крис- огромно куче от породата Московска стражевая реши да ни изостави предпочитайки женската компания. Малко преди върха времето се смили над нас и вятъра утихна над върха все едно имаше похлупак който ни пазеше от вятъра.Стигнахме Миджур за общо време 4,30 ч.Направихме си по няколко снимки,мен до момента толкова ме беше яд на мъглата ,че изобщо не бях посегнал към фотоапарата,вързах една мартеница на една вързанка,записахме се в тетрадката и започнахме подкрепяща и леко напоителна почивка изполвахме триангулачния знак на върха като масичка ,изкарахме си биричката,ракийката,мезенцата и заформихме един готин лаф.Аз много горд от себи си задето съм изкачил националния първенец на Сърбия,или както казват сърбите съм На кров Србиje.Интересно не чувствах никаква умора какви чудеса върши ракийката и биричката на близо 2200 м.,така в сладка раздумка,по думите на Бойко като в селски хоремаг откарахме близо час,но време е да потегляме обратно.Преминаваме отново през участъците с много гъста мъгла и силен вятър ,стигайки до спускането към седловината се показа за кратко и слънчице и видяхме дори небето,там незнайно защо много по рано кривнахме надясно и се нахендрихме в хвойните. Много благословии отнесе Ташев заради гетите явно заради затъването или не знам поради какво но на два пъти ми се откачаха лентите въпреки затягането, а и долния ластик не е много стегнат и крачката ми пак се понапълниха със сняг,нищо че охлаждането действа и ободряващо ,но защо да бъде без ти да си го пожелал сам, половин час се правихме на глигани из хвойните но леко по леко стигнахме до началато на стръмното и устремно спускане до реката. Много зле ми действат тези стръмни спускания ,дотолкова много ,че дори като излезнахме на черния път и наклона по него ме ядосваше,странно хем си свирках кефещ се вътрешно на днешния преход ,хем попръжнях наклона .Минавайки покрай хижата от нея се появи едно момче от София и попита каква е обстановката по билото и на върха ,тяхната компания имали намерение утре да се катерят нагоре.След близо 8,30ч. стигнахме до нашата отправна точка,там на двора кипеше веселбата и ние след кратко освежаване на чешмата на двора се включихме активно в нея,след мръкване продължихме вътре до към 12,30 -1,00 часа ,тази вечер по скромно накрая умората си каза думата.
Ето и снимки https://picasaweb.google.com/Stefaka06/02042011?feat=directlink

Re: До връх Миджур 02.04.2011

	Stefak написа:
	Минавайки покрай хижата от нея се появи едно момче от София и попита каква е обстановката по билото и на върха, тяхната компания имали намерение утре да се катерят нагоре.

Дам, аз всъщност загрях кои сте, но едва на следващия ден, когато се присетих, че прочетох някъде, че смятате да ходите на Миджур. Ние сякаш имахме по-голям шанс с времето, макар че на отиване билото беше плътно в мъгла, но след това се разкара.

Е ,жалко че не се спряхме за повече време и да се поопознаеме и разменихме приказки с вас,но ние си бързахме да стигнем до нашия стан.След като публикува твоите Солови изпълнения из Рила и Пирин би било интересно да си похортуваме ,особено двамата с Бойко сигурно бихте си разменили доста мнения за вашите многократни митарствания из планините.Дано отново някога се засечем някъде поне вече ще знам кой си. Respect

брe-eй,че е малък света. Що не се обади бе igurbev?
Имахме време за по бира.

	Gollum написа:
	Що не се обади бе igurbev?

Щото от ракията ли, от друго ли, предположението кои сте изплува далеч след това. Smile

Ето малко снимки по темата и от мен

От снимките си правя извод ,че с изключение малко преди Миджур сте улучили на време поне откъм възможност за гледане.Важното е да сте изкарали добре.С пожелание за нови по дългосрочни срещи.

Рида ,по който се качва от хижата към Миджур се казва "Козя гърбина",ако въобще има някакво значение. Croc

Ето един пресен опит (от миналата седмица) в района.

Голяма борба с вятъра е паднала.Ние сме намислили да отидем до Миджур към края на месеца.Тук поне ни е наблизо и не трябват планове отдалече.Нямаше ли пак някъде забравена гега та с нейна помощ да се оправят и този път нещата.

	Stefak написа:
	Нямаше ли пак някъде забравена гега та с нейна помощ да се оправят и този път нещата.

	igurbev написа:
	Ето един пресен опит (от миналата седмица) в района.

Готини снимки Ванка, евала. Инак тоя връх най-лесно се качва от хижа "Бабин зуб", Сръбско дали има и 2, 30 часа. Вие чак от "Горски рай"...през Обов връх...доста си е това при кофти време особено. Wink