Хижа Македония-х.Пирин-с.Рожен

След дълго умуване дали да се включа с разказа си за моето първо излизане през зимата в планината най-накрая се реших да си отпусна душата дето се казва. Просто емоциите напират отвътре и още ме държат какво да се прави тръпката на новобранеца още бушува с пълна сила. Планината ме е привличала винаги, но поради една или друга причина винаги съм я загърбвал и посещенията ми в нея до преди две години се явяваха до Боровец,Пампорово и разни други курорти и масови летовища за кратки излети. Благодаря на приятеля ми Бойко, който успя да разпали в мен това желание и най-вече да си наложа да тръгна да ходя по планините. Нашата група по една или друга причина се раздели на две, първите започнаха своя поход по-рано на 25.02. от с. Говедарци , откъдето през х.Мечит-з.Кобилино бранище-х.Рибни езера на четвъртия ден за тях ще се срещнем на х.Македония.Втората наша група започна похода от х.Бодрост към х.Македония в състав трима души – двама пантят със ски ,а аз със снегоходки.И така ден първи- 27.02.2011 тръгнахме в 12,30 от х.Бодрост. Времето прекрасно ясно, слънчево ,аз в началото по добре утъпкания път от моторните шейни път не мога да се спра,бързам,спирам,затаявам дъх и примирайки от кеф се наслаждавам на цялата възможна хубост на зимната планина и така до първата пряка пътечка ,която съкращава пътя аз съм още без снегоходки стигнахме до някакво поточе ,което явно в големите студове е замръзнало над леда е навалял сняг около 50см.,впоследствие утъпкан от хората,но сега от слънцето се показват дупки в леда и снега отдолу шурти здраво и аз преценявам ,че надали ще успея да мина без аварийно, до другия бряг е около 1,50-1,80м и дори да сваля раницата -20кг., трудно ще прескоча от място, отдясно пад от около 1м и после стръмен склон,помолих един от скиорите да мине и със щеките да натисне леда да провериме за слаби места и първа крачка добре,на втората чувам започващото пукане на леда и усещам хлътване на крака ми и в същия миг преди да пропадна с последни сили от опората на крака ми се хвърлям по очи на пътеката по описанието на приятелите ми като тюлен с тази раница на гърба ми.Стига толкова експерименти сложих снегоходките и до х.Македония си изтрамбовахме без проблеми за близо 4,30ч.Тук вече отчетох първа грешка за повечето багаж ,който нося,но какво да се прави,който иска да пие много хубаво вино ще трябва да си занесе.Ден втори-на следващия ден докато изчакваме другата част от групата да пристигне от Рибни езера ,решихме да се разходим до Голям Мечи връх ,за скиорите беше голям кеф почти от върха спускане до хижата, аз издрапах почти до върха ,но честно казано ми досади беше много топло ,снега омекна ,като гледах скиорите с каква лекота и кеф се спуснаха надолу докато на мен ми предстоеше почти час трамбоване надолу и реших да се връщам, там пред хижата кеф-бира лаф с приятели и слънчице.Следобед пристигнаха и приятелите ни ,разказаха ,че са брали ядове покрай Аладжаслап,но пък аз възнаградих техните усилия с 1,5л. прекрасно сръбско бяло вино-Ризлинг.Ден трети- 1.03. тръгнахме за х. Добърско по пътеката х. Македония -Предела следвайки коловата маркировка стигнаме една малка седловинка между вр.Малък Мечи връх и вр.Езерец и тук няма никаква ориентировка къде точно е пътеката за х.Добърско/с.Добърско/ извадиха се карти и GPS и тръгвайки напосоки долу в ниското я уцелихме,надолу много ходене,биене на пъртина нямаше никакви следи, съкращаване на пътя давайки напряко през гората ,стигнахме до един разклон за х.Добърско и за Семково ,ние решихме да продължим до селото,с цел по удобно и лесно придвижване на следващия ден до Банско откъдето ще продължим похода в Пирин.Стигнахме селото след 7 часа и половина преход от х.Македония,намерихме къща за гости настанихме се. Седнахме покрай камината и отморихме добре. Ден четвърти-разгледахме църквата “Св.Теодор Тирон и Св.Теодор Стратилат” наистина уникална църква,после се свързахме с наш познат от Банско и си уредихме транспорт до Банско,а след зареждането с провизии и един обяд в Орлово гнездо буса ни закара до разклона за х.Демяница по-скоро до запуснатия хотел Бистрица.Към 14,30 тръгнахме към хижата ,времето вали сняг на парцали леко облачно от време на време се появява мъгла.Почти никакви следи ние си правиме пъртината.Стигнахме х.Демяница след около 4ч. ,в хижата нямаше хижар посрещна ни един голям котарак.Браво на хижаря или е имал намерение да се връща скоро или така практикува но радостното е ,че беше оставил ВЕЦ-а да работи и имаше ток,погледахме малко телевизия,дърва имаше предостатъчно.Ден пети-сутринта си честитиме 3-март ,закусваме и според плана в 8,00 потегляме към Тевно езеро,вали сняг мъгливо е и няма никаква гледка до края на този ден дори мъглата се усили и за съжаление нищо не успях да видя този ден,само разпитвам другите къде сме ,но едно е да чуеш друго да видиш.Емоцията за деня за мен беше преминаването през Мозговишка порта.Стигнахме до заслона в почти непрогледна мъгла.Набързо се разтоварихме и запалихме печката ,започнахме да стягаме софрата, да топиме сняг и отново на масата този път бутилка червено сръбско вино от сорта Гаме Ноар ,все пак имаме национален празник.Някъде на залез слънце приятел от групата,извика радостно –ей излезте да видите какво време се е отворило и наистина все едно някой беше щракнал с пръсти и мъглата беше изчезнала всичко наоколо синееше и беше приказно.Казах си,че ето заради тези магични мигове в планината и нейната белота и чистота си заслужава усилието, на моменти дори мъката и страданието от физическото усилие да стигнеш до някъде в планината и да се израдваш от сърце и душа на тези гледки.
Ден шести-заслон Тевно езеро-х.Пирин през дясна Кралевдворска порта.Време прекрасно гледки се отварят от всякъде и не смогвам да се озъртам във всички посоки ,все пак трябва и да се ходи предстои ни изкачването на портата и вече леко се задъхвам,в главата ми блуждаят мисли дали ще ми е трудно като на Мозговишка но бързо ги пропъждам и крачка след крачка нагоре,стигнахме портата вдясно са надвиснали две козирки,честно не очаквах въпреки разказите на приятелите ми които са минавали оттук поне 10 пъти по този начин,че това толкова ще ме впечатли-нормално все пак пред моя взор за пръв път се откриват такива красоти.Следва юнашко свободно спускане по задник надолу кой до където може запраща с хвърляне щеки,снегоходки и раници.Мен адреналина ме е запратил незнайно къде от кеф ми се ще тези стотина метра дето се изпързалях да ги изкача пак и после пак надолу сякаш детето в мен се върна на пързалката преди години.Но дотук с емоциите чакаше ни още път до хижата.Този и следващия ден бяха предвидени като “почивни” ,които да прекараме на хижа Пирин,най-вече заради групата ,която започна прехода си от с.Говедарци.На хижата имахме компания това бяха –Вангел, Марияна,dido и Калата. Ден седми-изтормози ни много запушения комин на печката в столовата и кухнята и постоянно бяхме под димна агресия но затова пък изкарахме маса навън,на едни талашитени плоскости се нахвърляха дюшеци и за някои плаж ,за други дрямка ,за трети направо сън на открито – кеф.Аз се захванах да готвя и спретнах с подръчни и останали от други туристи продукти две гозби-какво повече му трябва на човек.Вечерта лаф с другата компания ,която през деня си уплътнява времето из хребетите наоколо.Ден осми –хижа Пирин-с.Рожен време гадничко мъгла и пак мъгла до селото пак нищо не видях нещо го няма късмета ми.В селото при Пешо /Механа Рожен/,сме поръчали агнешко печено за вечеря и завършваме подобаващо прехода.След един бърз обяд се разходихме до Роженския манастир и пирамидите.Та това беше през тези дни толкова ми беше хубаво и отпуснато ,че на моменти забравях за дати дни и прочие.Починах си заредих батериите и сега мисля,кога и къде да отида отново на планина.
Ето и част от снимките :
https://picasaweb.google.com/Stefaka06/vDsuvC?feat=directlink
П.П.За прехода на първата група от х.Мечит до х.Македония може да прочете в раздел Рила,тема Хижа Мечит-Мелник 25.02.2011-07.03.2011

Последната промяна е направена от Stefak на Чет Мар 17, 2011 11:53 am; мнението е било променяно общо 1 път

Аааааа! Жестоко!
И снимките са супер! Clap

Като за първа зимна планина си е направо... без думи Respect

То ходенето екстра, ама това четиво не се препоръчва да се чете преди да е хапнал човек.
Агнешко, а?...
Отивам да ям Laughing

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Стабилна група сте, добре сте се поразкършили!
Снимките от Тевно са доста добри.
Хубаво е, че освен към туристическите обекти,
имате интерес и към културната дейност-
тия дегустации и тази механа ми правят добро впечатление!
Дерзайте и занапред! Пирин няма да Ви омръзне!

Това Тевно езеро ми се заби като пирон в сърцето Laughing

И на теб искам да кажа колко МНОГО ми се ходи натам !
И аз да питам за тези двете Порти, нещо не ми изглежда много здравословно минването през тях в момента...

Иначе късмет, успех и респект, както казва един приятел, и най-вече Respect

То така се започва, един преход, втори преход, и докъдето се усетиш, си затънал здравата. Зарибяваш се, демек Wink

Признавам си аз не съм човека ,който може да каже дали тогава на Мозговишка порта и на Кралевдворска порта е имало лавинна опасност, доверих се изцяло на приятелите ми които имат много голям опит в планината и никога не са поемали излишни рискове.Преди да навлезем в Превалския циркус отдясно от Типиците дни преди това беше паднала лавина която почти беше стигнала до река Демяница и беше около 50-60м широка,някои от маркировъчните колове бяха почти заринати.Преди х.Демяница от улеите също беше падала но това доколкото знам това са си известни лавиноопасни зони,които са обозначени със табели.Синджирите и от дясно на Мозговишка и от ляво се виждаха,ако говорим за тези синджири,които както ми обясниха са на пътеката от х.Вихрен.

Екстра преход! Croc

Здрасти Stefak, радвам се, че споделяш хубавата ви експедиция Very Happy

Синджирте на Мозговишка порта са за зимно преминаване. Зимния машрут към Тевно езеро е прекаран през Превалски езера, после вдясно по едно слаборазличимо ребро към седловината Превала. Оттам все по билото излиза до Мозговишки рид и по синджирите слиза към портата. Веднага след това се качва обратно, отсреща към в. Валявишки чукар. Оттам през седловината се слиза към Белемето (заслона).

Вие сте го минали по лятната пътека, с малко по-различен вариант след портата.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy