Грънчар

Този път идеята не беше моя. Гласях се за Зелени рид и Мальовица, после за Спано поле и Синаница и в посления момент курдисах на Грънчар.
Така или иначе изпуснахме групата, които бяха тръгнали предния ден и преспали на Семково.
Ранно тръгване, газ по магистралата и после не толкова през Юндола. Пътят от Якоруда към Трещеник беше сух, като изглючим последните няколко снежно-ледени километра, където дадох воля на уплаха си от зимно шофиране (добре, че нямаше други след мен, че щях да ги оставя да боксуват по завоите Smile

)
Малко над хижата избрах едни борови храсти да напъхам колата на скришно.
Пътят нагоре почти до Грънчар беше угазен от нещо с вериги. Напредахме без да се напъваме излишно. Имаше и едно вече скоросто връщане, за да събираме изоставените при събличане по пътеката фотоапарати.
Пристигнахме на Грънчар нейде към 3. Хижате беше безлюдна. Хапнахме, оставихме половината багаж, изчакахме да стане достатъчно късно и поехме към билото, за да причакаме залеза. Следвахме заешката партина, която ни изведе на седловината. Оттам поехме в посока Овчарец и тогава изведнъж слънцето хукна да се спука стремглаво надолу и се започна едно тичане нагоре, докато накрая, малко преди Овчарец то съвсем изчезна и трябваше да се връщане. Стана студено.
Междувременно другата група вече бяха пристигнали. Почти бяха успели да запалят печката. После събраха масите, извадиха доматите, сирената и луканките и така прекарахме час на кисели приказки преди да се скрием в чувалите, кой затрупан под одеала, кой стегнал качулката, колкото само носът му да се подава.
На сутринта температурата в стаята не предразполагаше към обилна закуска, така че пихме кафе набързо, сложихме снегоходките и се запънахме отново към билото. Слънцето вече напичаше. Като изключим размекващия се сняг, времето беше идеално за билен преход. Почти не духаше. Гледахме гледки и снимахме снимки. Партината от предния ден ни улесняваше. Качихме се на Ковач. От там се показа Пирин. Спуснахме се и завихме вляво по долината на река Малка Баненска (гледам се казва). На по-стръмните участъци спукането спореше, а и на клека му се показваха само връхчетата на игличките. По-надолу наклонът спадна, клекът се надигна. Започнахме да затъваме заедно със снегоходките, но в крайна сметка не особено болезнено успяхме да се проврем през загражденията и да се доберем до пътя, където нещото с вериги отново беше минало. Оттам беше лесно.

Снимки

Добра разходка сте направили!
Снимките с козирките са хубави.
Колекцията ти в Пикасата е богата,
някои от албумите ми харесаха много
(най-вече тези от Доломитите и Алпите).
Ако правиш малко повечко коментари,
ще е още по-добре за интересуващите се.
Поздрави!

За коментарите - ако става дума за имената Smile

- това е болна тема. Някак не се напъвам тенденциозно да помня имена на местности и върхове, още повече, че в България е трудно да намериш някои по-изпъкващи, които да нямат поне две имена. Не ми допада също модерното напоследък назначаване на имена, които очевидно нямат общо с българския език. Нека са били чалове и тепета по турско и хубаво, нека сега пак се наложат, щом такива са ни традициите.
Когато преди време се разхождах на Шипка и четях табелите с описанията на боевете бях доста шокиран. Нямаше една, която да не сочи към някой бунар или тепе, или подобно. Казвах си: "Бога ми, и за какво са се били? Това ли е българската земя?"

Е стига де, ти пък значи искаш всяка седмица на Синаница, то не може така, има си ред Wink

Аз като видях прогнозата за хубаво време, така ми се приходи на Тевно, че...Но няма как.

Ами супер сте си изкарали. На мен Грънчар много ми харесва, защото рядко има хора, или ако има, са в ограничени количества.

Иване, каква е тая просека, дет я виждам за първи път? По нея ли слезнахте от билото?:

Опиши обратния път.

пп Кат те мръзи да надписваш снимките... Laughing

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

	risto_turisto написа:
	пп Кат те мръзи да надписваш снимките...

Стига бе, грях ти на душата, такова дълго съчинение написах този път Smile

Не, не слязохме по просеката, нея я видях едва отдолу иначе вероятно щях да я предпочета. Снимката я правена почти от пътя Нехтеница - Семково. Просеката се качва към рида на Стражник (или по-звучното Курджилък).
Ние слязохме по долината, която се пада вдясно между двата върха на снимката. Тръгнахме от най-ниската част на седловината след Ковач. Затрупаният клек ни улесни доста в горната част. По-надолу през повечето време можеше да се различи пролука между клека, вероятно през лятото и пътека се вижда там. Имах отделни парчета от пътя на ГПС-а.

Ееее - са ше кажеш, че имаш мазоли на пръстите Laughing

Начи вие сте фанали циркуса и долината на реката източно от най-ниската точка след Ковач /Налбант/, точно дето пътеката прави завой на ЮЗ и започва изкачване. Лесно ли беше слизането от ръба в циркуса там? Че тия склонове с това изложение... Smile

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Мазоли чак не, но ЦПУ-то почна много да скача и трябваше да прилагам допълнително охлаждане Smile

.
В действителност не сме слизали в циркуса, заобиколихме го отляво и общо взето нямаше прекомерни стръмнини, нито пък ръб и козирки в смисъл като на тези, които се виждат от Грънчар насам.

Между другото "налбант" е турската дума за ковач. Българският "аналог" е по-скоро "налбантин".

	igurbev написа:
	Между другото "налбант" е турската дума за ковач. Българският "аналог" е по-скоро "налбантин".

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/41-42.jpg
Ще ти е интересно Very Happy

... и Cadir tepe /Шатър/, Jbir /Ибър/, Popova Sapka и т.н.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Интересно - да и все пак какво е това, като изключим, че е стара унгарска, леко крива карта с турски имена?

Ей глей как се запъваш. Ето една права БЪЛГАРСКА карта тогава Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Знаците за клек приличат на рисунки на умряли човечета Very Happy

Добре, имената са същите, но това не ги прави по-малко турски. Още повече, че във времето си те са били значещи - сега много от тях се възприемат като сричкосъчетания. Освен това някои от новите имена вече са се наложили - като Ковач или Додов върх. Но както и да е Smile

, да му мислят тези, които помнят имена, сега двойно повече Smile

.

Опасни сте! От кой шкаф пак ги изкарахте тези карти? „Криви”, „прави”, откъм имена са такива, както си се знаят и сега.
За мен връх Белмекен, никога не стана „Коларов”, нито Реджепица – Скалец. Тази тема с имената, поне в този форум е ясна и безкрайна...
Е, преживява се, че с годините Канарата и Павлев Връх /след тези карти/ са „пораснали” с по стотина метра, но какво ли се е случило със село NEdobarsko, та днес е вече: Добърско?

Igurbev, заешките следи и връхчетата на клека са като от приказка! И аз харесвам и чета всичко което качваш, но не винаги съм сигурна за върховете и местностите, които виждам. Така, че ако имаш желание и търпение, може да пишеш под снимките.
На снимка 40, това е долината на Бели Искър, нали и откъде точно се вижда така?

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

	ДИАНА написа:
	На снимка 40, това е долината на Бели Искър, нали и откъде точно се вижда така?

Снимката е правена от там, където пътеката от Джанка на юг излиза на ръба (в гръб на Суха Вапа), за да се отдели веднага от него преди изкачването на Ковач/Налбант. На снимката (от ляво надясно) Скалец/Реджепица, Пъстри Слап/Аладжа слап, Черна Полана/Карааланица, Канарата