След Рамщайн у Београд, индъстриъл у Рила - Трионите.
Още съм по хавлия, но бързам да споделя как днеска с Петре се натресохме на Трионите и ги подострихме за бъдещия летен сезон.
Цел ден се занимавахме да сменяме котки/снегоходки/по чепици само. Много жега, кишав сняг по жандармите и др. приятни условия, за които мечтаеме всички.
Историята почна тревиално с изваждане. По 15 лв. на човек.
От там по билото та до Алеко:
Към Алеко откатерихме едни лееееки 50см. широки скални ръбчета с отвеси от двете страни. Успешно както забелязвате.
Качването до Мусала беше лесно и по камъни - манахме сички урудки от краката с изключение на чепиците.
В подстъпите към върха се оказахме и главната атракция за една големшка групичка туристи, слизащи по стандартната пътека по въжето. Сигурно са ни помислили за бракониери, щот идехме некъде от към с. Бели Искър. Тази беше посоката.
На връо сичко си е като секи път. Станцията си е там, бетона на 2925,40 си е там и синьото къще на ненамкъвсиинститутнабанзаЯДРЕНИ изследвания и той си стои.
Апнааме у стайчето, туриме по един печат /аз на якето на качулката, Петре ше пише къде/ да ви докажеме като се видиме, че сме били на "Покрива на Балканите", отстреляхме полвин и повече Рила и тръгнахме на доле.
Са тука има малко предистория. Некъде преди Алеко Петре ме зариби за Трионите. Я се дозарибих и за Дено. Ма Петре натърти - "ако е подходящ снега".
Та като апнаме аз му споделих, че тръгваме към Трионите. На него обаче снего на връо не му аресал и вътрешно се отказал. Ама не ми казва - сигур е чекал да се наручам, та да приема по-спокойно убавата новина. Оти като съм гладен съм зъл.
По работещата логика "отиваме до последното безопасно място" тръгнахме все пак към Трионите...
Петре мери с окомеро гранулометрията на снего по склоно към Малка Мусала:
Стигнахме Малка Мусала, последва едно технично слизане и после качване към Иречек. Минахме го този участък сравнително бръже, щото беше с еднаква трудност във всички подучастъци. Па и нали вече сме ветерани-джедаи след Трионите... Даже Петре зе да се хили и то не насила:
На Иречек Петре ме убеди да си оставиме все пак нещо за по-натам - Дено, Сфинкса и да слезнем до Палеца по реброто от Иречек.
Така поехме нататък. Последва тревиално слизане-маане до Боровец по Мусаленска път"ека".
Срещнахме г-на от НСИ.
9 часа Риломусаленски шокаритети.
п.п.Петре - драсни некой ред пикантни подробности!
Последната промяна е направена от Ристо Туристо на Нед Мар 28, 2010 12:09 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Съб Мар 27, 2010 10:11 pm
pepino_bg
Регистриран на: 24 Юли 2007 Мнения: 197
Две крастави магарета като вземат да се подкокоросват - ето това е резултата.
Качването на Алеко за мен се оказа по-трудно, отколкото очаквах.
Беше неприятно, че през по-голямата част по Трионите и след Малка Мусала трябваше да ходим с котки върху камънака, което лично мен ме затрудни. Още повече, че върху снега котките бяха малко ефективни (но на места достатъчно).
Моят извод: добре, че го минахме сега, че ако го бяхме минали лятно, не бих си и помислил да стъпя там зимата.
ПС. На нас се падна 33-то качване на Мусала за тази зима на въпросния господин.
ПС2. Ицо, писал си "луди подсичания". Не са луди, а единствения възможен начин за заобикаляне на този жандарм при зимно ходене. В зависимост от състоянието на снега това подсичане би могло да бъде и много лесно. Лудо би било според мен да се подсече от север.
За съжаление зимата си отива доста рано.
_________________
Съб Мар 27, 2010 10:37 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Еее, Ристе..много забавно си го описал! И гледки хубави си отстрелял!
Почти 1 година по-късно отново по маршрута.
Участниците - същите.
Традицията със Сакън дупка се запази.
Разходката - удължена до Дено - Шатър - х.Чакър войвода. Посетихме иглустроенето и се видяхме с приятели по тъмно и на ракийка.
Отне малко повече време по субективни причини.
Потренирахме малко въжета и осигуровки по рисковите участъци около Алеко и след Мусала до Иречек за юлската идея. Единственото нещо, което не ми хареса при осигуряването е, че постоянното следене къде е въжето за да не го настъпиш, краде от съзерцаването на гледките наоколо.
Времето беше перфектно. Снега беше разнороден. Фирнован до Мусала, мек по Трионите, отново фирнован след Иречек и мек от пирамидата на седлото м/у Дено и Шатър до Чакъра.
Погазихме малко расовия Рилски клек след Шатър. И зиме и лете се си е тегаво.
Петре и клекa написаха сценарий за поредицата по Дискавъри "Mithbusters".
- Mith BUSTED!!! /TSL-226/.
Носете си лейкопласт в планината!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3, 4Следваща
Страница 1 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
изследвания и той си стои.
Даже Петре зе да се хили и то не насила: 
Не бих направил такова нещо, но пък ми хареса много описанието. 
И фотките разбира се 
