До Тодорка, Василаки, Валевишки дупки и Къркъма - зимата
Миналата година в края на зимата - къмто 1-ви май 2010 решихме да разходим гореописаните пирински хубавини. Зимата все още царуваше нависоко в Пирин, та и ходенето беше такова - тежки раници с палатка, чувал, снегоходки и котки.
Тръгнахме сутринта от Шилигарнико - лелеяната кебапчийница на Банските скиори. По това време на годината мястото беше прекрасно пусто и човек можеше спокойно да се наслади на гигантските разорани траншеи и тоновете железария по Тодоркината снага. Посоката разбира се беше - към Тодорка, право нагоре по пистите. Компанията заформихме Дочка, Митко и аз.
Драпането по пистата в жега и сняг е кофти, няма да описвам детайлно мизерията на тоя двучасов преход от 1730 до 2520 надморска височина при най-високата лифт станция. Там направихме първата сериозна почивка. Компания ни правиха Ушиците на изток и исполините Вихрен и Кутело на запад - една достойна агитка.
Вихрен и Кутело, гледка от горната лифт-станция под Тодорка
Кутело
Оттам нагоре започна придвижването по стеснения билен ръб до същинския връх Тодорка. Стеснението не е за подценяване и при някои условия на това място трябва да се внимава. Ние го качвахме при голямо количество стар сняг, за съжаление лепкав и размекнат от обедното слънце. Ходенето по такъв сняг е уморително и нестабилно, котките не работят добре, снегоходките потъват и свличат големи снежни буци - абе мъка
Ръбът към Тодорка
Въпросното качване - от 2500 до 2750 м, ни отне точно 1 час. Към 14 бяхме на Тодорка, в невероятно спокойни условия. На върха разпънахме шалтетата и се отдадохме на абсолютно тричасово лентяйство. Не бях киснал толкова време на връх, все бързайки нанякъде
Лентяйство на върха
Крайната ни цел беше току под нас - Овчата полена до Къркъмския чал. Към 17:30 разпънахме палатките на едно оголено от снега място и отидохме да огледаме връо Къркъмски чал. Лятоска тая купчина камъни е мъчно достъпна заради многото клек наоколо, но ако последния е затрупан от стар сняг, ходенето до там е песен
Малкия цкирус при Тодорините езера - вълшебни гладки форми
Овчата полена и Къркъмския чал, гледка от Тодорка
Циркусът Василаки - над 2 метра сняг в началото на май
Къркъмския чал
Къркъмското езеро
Митко и Дочка
Залезът към Газей и Ушиците
Спането беше на закачалка - оказа се, че съм пропуснал мазилото за слънце - пропуск, който ми докара арабски изглед за следващия един месец.
На другия ден, неделя, тръгнахме нейде към Василаки. В движение, някакси колебливо, се насочихме към Рибното Василашко езеро. Едно от любимите ми е, напролет като се отдръпва снега по бреговете му има невероятни минзухарени ливади.
От оттока на езерото поехме към хижа Демяница и нейде около Комарника се отклонихме към малкия циркус Валявишки дупки. Митко и Дочка избраха един каменист улей за да се метнат на рида дето отделя Василаки и Валявишките дупки. Воден от неистов мързел, аз реших да го заобиколя. Което се оказа добро решение - надянах се на дълго търсения от мене "партизански" лагер Орлово гнездо. Вече в района на Валявишките дупки отново се събрахме с Митко и Дочка и набързо съставихме планът за следващия час.
Всъщност идеята беше да се покатерим на рида дето отделя Василаки и Валявишките дупки и по него да стигнем докъм Типиците. Този рид се вижда като много красива отвесна скала откъм Василаки, а откъм Валявишките дупки е по-скоро стръмен. Началото му почва от мястото, където Василашката вода тръгва право към хижа Демяница, и стига току до главното било при Типиците.
Та първоначалния план беше да подхванем рида и само по него да излезем към Типиците. Началото му обаче се оказа клечисто, а тая разперена напаст както е известно се заплита у всичко стърчащо по нас - снегоходки, каишки, раници и прочее. Поради което оставихме тоя красив клеков билен траверс за лятото. Сега с финтиращ маньовър и подсичане откъм Валявишки дупки избегнахме клеците и се качихме по рида вече на чисто.
По рида билно, със страхотна гледка наоколо излязохме под един от Типиците. Там има характерна седловинка, удобна за минаване от Василаки към Валявишки дупки. През седловината минахме във Василаки и слязохме към Горното Василашко езеро, а оттам обратно до лагера на Овчата полена.
Скалистият рид, който разделя Василаки от Валявишките дупки - по него минахме в неделя. В някои пътеводители неправилно се споменава като Василашки чукар
По рида към Типиц
Финалът на това ходене беше през Къркъмския циркус - едно диво място с чудесни стари беломурови гори покрай езерата. Слизането до Къркъма направихме в близост до Къркъмския чал по един сравнително стръмен улей. За късмет снега държеше там, иначе при лош сняг мястото за минаване трябва да се обмисля по-внимателно.
Гледка към Ушиците от пътеката Къркъма-Банско
Пътеката през Къркъма е почти виртуална и във високите части се намира трудно. Минава се покрай оттока на Къркъмската вода и след стръмно кратко спускане пътечката поема хоризонтално на север по тънко ребро. То завършва при банския връх Усипо и асфалтовото шосе Банско-х. Вихрен. Пътеката минава в непосредствена близост до една от ски-пистите. Там я изоставихме и скоро слязохме до Шилигарнико.
Последната промяна е направена от dido на Пон Яну 08, 2024 4:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Фев 12, 2011 2:29 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Предходния петък разучавах точно този албум, тъй като се беше появила идеята да се пробваме на Тодорка. Смятахме да го направим откъм х.Демяница, разбира се, доколкото е разумно в границите на предпазливото .
За лош или добър късмет, нещата не се развиха точно по план. След като пристигнахме в събота по тъмно на Демяница, разпитахме хижаря и компанията му и те ни окуражиха, че няма да имаме проблеми (освен затъването на едно или друго място). Дотук добре, но по-късно същата вечер се оказа, че по пътя съм си изтърсил телефона. В крайна сметка, след тежък размисъл, решихме да се върнем на сутринта да го намерим и след това да се качим по пистите.
Така и направихме. Горе след лифтовата станция духаше, но приемливо, а на места почри утихваше. Времето беше облачно и не много подходящо за снимки, но ето няколко
Пон Фев 14, 2011 11:30 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Крива работа това с телефона Поне сте разходили Тодорка.
Снимките ти са доста интересни между другото, вижда се добре как снегът по Ушиците и Вихрен/Кутело едва покрива камъняка.
Като гледам картинките, май най-сложния участък
е непосредствено преди Тодорка. От снимките изглежда,
че на рида има по-малко скално връхче и снежно седло
между него и Тодорка. Може и да е зрителна измама.
Както и да е, направили сте добра разходка, хубави снимки,
така че сега докато си пиете питието, маже да си гледате
картинки от Пирина !
Вто Фев 15, 2011 2:09 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Това седло го има, но по-техничния участък е по-ниско.
Иначе като цяло това минаване наистина не трябва да се подценява, доста стръмно е отвсякъде.
Иване, добра Новогодишна разходка сте направили!
С удоволствие разгледах снимките от Тодорка.
Оттогава в Пирин вална доста снежец, а не ми
се руши в сняг над 1 м. Може би през втората
половина на февруари или март ще измислим
нещо.
Да е живот и здраве!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Предходния петък разучавах точно този албум, тъй като се беше появила идеята да се пробваме на Тодорка. 
Поне сте разходили Тодорка.
