Малко позакъснях с писането на тоя пътепис, но така може и да се получи по-добре с отлежалите спомени
На сутринта след прехода в Беласица слязохме обратно в Петрич, хапнахме по няколко банички и тръгнахме на запад към село Гега. То трябваше да ни бъде изходната точка в обиколката на Огражден планина. Посоката беше към върховете Голак, Билска чука и Маркови кладенци. От Маркови кладенци трябваше да слезем на югозапад по пътеките обратно в село Гега.
Пътят към Гега е приемлив, стига се бързо. Впечатление ни направиха крайпътните дървета с изцяло орязана корона - стърчат само къси остатъци от клоните. Спряхме до три баби и ги поразпитахме защо са така вандалски орязани дърветата. В началото не можахме да се разберем, но в един момент бабите викнаха -- Аааа, това са "листници" бе Оказа се, че режат клоните с листата за храна на животните. Това беше май първия признак какви странни гледки ни очакват...
В Гега паркирахме пред кметството - видяхме на бора до сградата червена туристическа маркировка. Казахме добър ден на няколко люде по пътя и продължихме към съседното селце Чурилово. Тука е момента да спомена, че Гега иде най-голямото село в околността. Около него по склоновете на Огражден има пръснати маса по-малки селца и отделни къщи, с население от по няколко десетки до няколко - просто - души. До Чурилово има разположен манастир, "Свети Георги". Водят го и Чуриловски манастир, или още Гегански.
Кметството на Гега - началото на маркираната в червено пътека
От Гега към Чурилово, а и нататък, придвижването става по черен камионен път. Туристическата маркировка следва пътя. След Чурилово пътя плавно вие нагоре, следва село Кукуряхцево, разположено стъпаловидно на склон до надморска височина около 900 метра. Името на селото странно, поразпитахме, хората обаче не знаеха отде иде ...
Чуриловския манастир и село Баскалци насреща. Това е типичната панорама за района - голи хълмове, прорязани от пътеки и разхвърляни къщики наоколо
Отново манастира
В Кукуряхцево за сефте видяхме как си редят купите със сено в района - режат клоните на някое ниско дърво и редят сламата отгоре на къси малки конуси. Практично изглежда - да не мухлясва сеното... Въпросните "листници", дето видяхме още преди Гега, ги имаше и тука. Само дето в Кукуряхцево бяха проявили съобразителност и буквално бяха изсекли стъпала по ствола на дърветата, да им е лесно качването нагоре
На излизане от селото отново странна гледка - две купи сено вървяха към нас. Оказа се, че това са две малки магарета, върху които стопанина беше подредил бая големи количества слама. На магаретата им стърчаха само муцуните, дори и краката им не се виждаха
Оттам пътя навлезе в гориста част. Минахме през доста дерета с кестени и буки. Там нейде срещнахме една баба - вървеше между буките загледана надолу, и плетеше чорапи. Нереална гледка просто Ходила да носи хляб на дядото - овчар. Не че дядото не може да пъхне хляба в торбата още сабахле, ама нали бабата ще трябва да си плете плетката в къщи иначе...
Следващия по ред беше един овчар, млад човек. опънал се беше на припек на една ливада. Зарадва се като ни видя, стана голям моабет. Откъде, накъде, защо и прочее. Поразпитахме го и ние, разговора долу-горе следния:
-- Овцете пасеш, файда има ли. Мляко дават ли?
-- А, дават те, ама никой го не ще...
-- А вълна?
-- А, има вълна, ама не я изкупуват - на тавана на къщата имам вълна още от баща ми -- вика овчаря.
-- Е, ми тогава що са ти овцете бе човек? ... питаме ние
-- Е, нали все нещо трябва да се прави бе - отговаря човека -- Едно време поне даваха помощи да останем да живеем тука, сега вече никой не ни помни даже.
-- Добре бе момчета - елате ми на гости, не че имам много в къщи, ама ще пием по едно, на сутринта ще ви изпратя да си ходите по пътя...
-- (отказваме - няколко пъти - че бързаме) ...
-- Добре де ей на да ви почерпя по няколко ябълки за из път, друго не нося (вади от торбата и ни дава по 2-3 малки ама сладки ябълки)
Те това е Огражден - с няколко думи. Няма такова място просто.
Върховете Голак и Билска чука, 600 метра ги отделят един от друг
След срещата с овчаря стигнахме до нещо като заслон, заключен. Там нейде изгубихме маркировката (или тя просто свърши). Хванахме по реброто нагоре, газейки по малко сняг. Точно преди Голак билото се оголи, почнахме едно здраво газене, а снегоходките оставихме в колата ... С голям зор стигнахме до върха, оттам до Билска чука. Чуката я дават по-висока от Голак, ама мойта машинка я измери с 10 м по-ниска, странна работа. На Билска чука решихме да прпуснем ходенето до Марковите кладенци - без снегоходки нямаше да му се види края ... (15 км бяхме навъртяли от Гега до тука) Затова хванахме едно към гьотере безкрайно спускане към дерето на реката, посока село Баскалци и Гега.
Гледка към Маркови кладенци и югоизточните склонове на Голак и Билска чука
Пресякохме горския пояс под върховете и излязохме на голи склонове, целите прорязани от пътечки и оврази. Скоро стигнахме до няколко самотни къщи, част от Баскалци, разположени на склона под Голак обаче. Там пак среща - момче наш набор и дядка, бая стар, теглят една греда.
-- Мараба как е хавата? - хората като ни видяха пак моабет половин час. Кой откъде накъде защо и прочее. Момчето се оказа - познава много добре района - върхове, местности и прочее. На изпроводяк викат - абе вие не казахте как се казвате. Дидо, Ники - викаме... -- А вие? В тоя момент момчето рецитира като скоропоговорка трите имена. Почудихме се, питаме дядката. Той - същата работа, трите имена. ... в Огражден сме, вече не се учудваме, попиваме тия впечатления мимоходом и продължаваме ...
Слязохме до дерето, изпънахме склона и продължихме към същинската част на Баскалци. Селото си е уникално като изглед. Потресаващо бедно, малки улички като да се разминат двама души само, калдъръми нагоре надолу, няма огради между къщите, склоновете подпрени с каменни зидове на места, гигантски вековни кестени с напукани кори ... Кметството - сграда с с изпочупени стъкла, неизмазана. Само табелката му нова. Кофти работа, стана ми терсене и гледах да се изнеса по-бързо оттам някак си, виновно ...
Вековно кестеново дърво
Листа и плодове и кестенови шишарки
От Баскалци до Кукуряхцево е близо, още около час иде до Гега. В Гега пинахме по бира. Хората пак ни поразпитаха кой отде е. Там попаднахме на Сашо май се казваше - млад човек, даскал бил, заговорихме се. Стана дума, че не съм ял кестени. Човека вика - стойте малко, нали вие сте с пежото пред кметството, и изчезна. След 10-на минути дойде до колата с една торба кестени, -почерпка.
Това беше, -- Огражден. Особено място с особени хора. Като отида на такива места после ме държат разни революционни мисли поне 20 дена, споменавам комунистите до девето коляно и прочее знаете как е
Айде по-здрави! снимките довечера. Не че са много де, Никси снима бая повече него ден. Ще ги пусне надявам се
Последната промяна е направена от dido на Вто Ное 11, 2008 8:14 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Ей тва е! Баси трагедията. Млякото и вълната никой да не иска. Тук наскоро разговарях с един дядо от едно село на 30 км от Неврокоп в Родопите и той вика слаба работа с млякото, ама гледал животните , за да се занимава с нещо, иначе трябвало да стане пияница. Ц ц ц
Тъжно. Тежко наследство от миналото съзирам. Да ти дават помощи за да живееш някъде не е нормално, никога не ми е изглеждало нормално. Трябва да има някакъв поминък, нещата не стават на сила. Само цигани биха се заселили ако даваха помощи. А дали и те щяха да отидат?
Пет Фев 22, 2008 11:39 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Тия дни се позамотах из Пирина и намерих обяснение за разликата във височините на двата върха Голак и Билска чука. В близост до х. Гоце Делчев (около 100 м Ю-ЮЗ) свалих координати на мостче в стръмно дере. НМВ по ГПС-а излезе 1512 м. Изкачих дерето и свалих отново координатите на хижата. НМВ излезе 1484 м. Очевиден абсурд - дерето беше поне с 20 м по-ниско от хижата. Обяснявам си причината с по-калпавия сигнал и по-голямата грешка на машинката в дерето (беше силно обрасло с гора, а хижата си е открита все пак).
Оттам и обяснението за Голак и Билска чука. Голак е гола скала с перфектен изглед към небето, нищо не пречи. Съответно билската чука е изцяло покрит от гора и грешката във височината е значително по-голяма.
Пон Фев 25, 2008 11:42 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Огражден планина - 31 Януари 2008
Огражден планина - 31 Януари 2008
И аз да се включа към темата с известно закъснение, чрез впечатления, допълнения и снимки.
Решението да посетим Огражден се породи в нас непосредствено предишния ден, когато бяхме на Беласица. В началото тази планина не бе в плана ни, но след като за по един ден качихме Алиботуш и Беласица, ни остана още един сводбоден ден, който решихме да посветим на разположената северно от Беласица по-ниска планина Огражден. Така тя се оказа третата ни планина в обхода из планините из Югозападна България. Идеята, която дадох на Дидо, той прие с охота, и понеже и двамата не бяхме стъпвали в Огражден, а и ни беше в района, решихме да отскочим и до там .
Огражден е планина, която принадлежи към гранично разположените планини от Осогово-Беласишката планинска редица. На юг и запад за граница служи добре оформената долина на р.Струмешница, която южно я отделя от Беласица. По-голямата част от нея се намира на македонска територия. Там се издига и най-високия й връх - Огражденец /1744м./.
На българска територия най-високия връх е Билска чука /1644 м./, точно 100 м. по-нисък от първенеца на цялата планина. Непосредствено до Билска чука в северозападна посока, отделен от малко билно седло е разположен втория по височина връх на българска територия и само 5 м. по нискък - вр.Голак /1639 м./. В някои източници тези два върха са посочени като един - вр.Билска чука /Голак/, което не би трябвало да е правилно. Тези върхове, макар и близки един до друг, са отделени помежду си от понижение и са добре обособени като отделни върхове.
Още по-фрапиращ е факта, че за първенец на Огражден все още продължава да се споменава доста по-ниският вр.Маркови кладенци, висок 1523 м. В много карти /визирам "Картография", а и не само/ и учебници, първенците Билска чука и Голак въобще не са споменати, за разлика от добре известния и посочван като български първенец на планината вр.Маркови кладенци. Може би това се дължи и на факта, че Маркови кладенци е разположен доста по-навътре в българска територия и със свободен достъп, за разлика от намиращите се в близост до граничната полоса Голак и Билска чука, чиито достъп е бил преполагам доскоро забранен /или силно ограничен/.
Интересна планина, макар и ниска, е Огражден. В нея властва един по-топъл и сух климат, с определено средиземноморско влияние. На това се дължи и развитието на сухолюбива растителност, особено по южните й склонове. Като цяло растителността, особено дървесната, е силно ограничена. В миналото планината е била в много по-голяма степен залесена, но в резултат на голямата сеч през последните два века, и особено в началото на миналия век, са останали много малко гори. Главно в най-високите, връхни части има запазени насаждения от бук и бял бор, а останалата част на планината е силно обезлесена. Тази обезлесеност в резултат на човешката дейност от своя страна води до силна ерозия на почвите. Типични за Огражден, и особено за спускащите се стръмни южните склонове са суходолията, дълбоките долини и дерета.
Частично запазени на отделни места са насажения от келяв дъб и обикновен кестен. Все още Огражден, както и северните склонове на Беласица, е известен с кестеновите си гори и кестените са едно от основните доходни пера и храна за местните планинци. Кестеновите гори са запазени главно по източните и южните склонове на планината, и то предимно по долините на р.Градешница и р.Рибник. Някои кестнови дървета са столетници и достигат внушителни размери.
Село Гега бе изходния ни пункт за обиколка из планината. В кр.на 80-те и нач.на 90-те год. населението му е достигало около 600 души, докато сега то е намаляло наполовина. И все пак то в най-голямото село в района, център на гравитиращите около него няколко малки селца и махали. В близост до него е изграден известния за региона манастир "Св.Георги", познат още като Чуриловски манастир.
Главната улица на с.Гега, малко след площада, снимано в посока север. На хълма се издига бившото училище-интернат, сега безлюдно. В заден план се извисяват първенците на българската територия вр.Голак и вр.Билска чука.
Отново поглед към най-високите върхове на българска територия. В подножието е разположения манастир "Св.Георги", а вдясно от него е склона, който води към вр.Маркови кладенци.
Манастирът от друг ъгъл. Манастир "Св. Георги" /Чуриловски манастир/ се намира на 2 км. между с. Гега и с.Чурилово. Възстановен е през 1858 г. на мястото по-рано съществувал, но разрушен от турците манастир. Над него е най-известния /но не най-висок/ вр.Маркови кладенци.
с.Кукуряхцево - типична пасторална идилия по южните склонове на Огражден планина.
Едно от често срещаните вековни кестенови дървета по пътя. От старост ствола се напукал и разцепил. Интересно бе, че кестеновите дървета - старите особено, са разположени поединично, на голямо разстояние едно от друго, и обикновено покрай урви и стръмни склонове.
В потвърждение на казаното от Дидо относно изсичането на стъпала по ствола на дърветата, за лесно качване и слизане при сушенето на шумата.
А ето и често срещаната "фризура" на дърветата, където в основата на окастрените клони се суши листа шума, използвани като фураж за животните - т.нар "листници".
Вървящите купи сено към нас. Отдалече направо бяхме учудени - подвижно сено, не може да бъде. Вече доближавайки се до нас, видяхме да се подават и муцуна, и големи уши от балите сено - ха, магарета.
А ето и "висящите" конусовидни купи сено, които съхнат на дърветата над земята.
Заслончето, до което стигнахме, построено на билна поляна. До тук имаше много добра маркировка, която изведнъж загубихме. Първоначално тръгнахме по пътя вляво от заслона, мислейки, че скоро ще се появи, но уви. Нищо чудно или да свъшва там, или да хваща вдясно от заслона покрай дерето, или пресичайки го.
На билната заравненост преди финалното изкачване към вр.Голак. Върхът се намира в обратната посока, зад гърба ми.
Това е западно разположения вр.Голак. Следва леко спускане към едно билно седло, представляващо широка и дълга около 300-400м. поляна, покрита със сняг до коляно.
Хареса ми това дърво с израсъка /всеки да си го оприличи на каквото иска/ ...А отсреща - Северен Пирин.
Доста по-залесения и не-панорамен вр.Билска чука.
Сами по себе си и двата върха не са нищо особено, няма и голяма панорама от тях. За разлика от вр.Маркови кладенци, който според други е доста по-обзорен. Може би и затова той е по-известен и посещаван. На нас не ни остана време да отидем до него - на билото имаше достатъчно сняг, затъваше се и времето напредна, така че хванахме направо от върха надолу в посока юг - към селата Баскалци и Гега.
Склонът, по който се спуснахме директно от върха към долините на реките Баскалска и Градешница.
В обратната посока - по склона нагоре към вр.Билска чука. Виждат се отделни къщи от разпръснатото селце Баскалци. Вдясно и близост до с.Баскалци се намира и село Волно. В миналото то се е казвало Робско, ала на Тодор Живков не му харесало името - "Вие да не сте роби" - казал той, и го кръстил Волно. Тук срещнахме и споменатите от Дидо стар дядо и младия човек-набора, дялкащи една греда и които изрецитираха и трите си имена, когато решихме да се запознаем.
От южните склонове на Огражден към северните склонове и билото на Беласица.
И пак поглед към Беласица по време на залез.
Пасторалното селце Баскалци. Един друг свят, в близост до цивилизацията.
И пак с.Баскалци с типичните за района стари къщи.
Площадът и кметството на с.Баскалци.
И последен поглед към южните склонове на Огражден, както и към билото на Беласица в заден план.
Така завърши еднодневната ни зимна обиколка из планината Огражден, една гранична и слабопозната планина. Един друг свят, в близост до цивилизацията.
Хм. Този случай с Маркови кладенци никак не е изключение адаш. Нали се криехме от врага!? Е скрихме се. Сега врага знае всичко, а народа тука вярва на легенди.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Тук наскоро разговарях с един дядо от едно село на 30 км от Неврокоп в Родопите и той вика слаба работа с млякото, ама гледал животните , за да се занимава с нещо, иначе трябвало да стане пияница. Ц ц ц
...А отсреща - Северен Пирин.
Е скрихме се. Сега врага знае всичко, а народа тука вярва на легенди. 
