През почивните дни трима пътувахме до Попина лъка с идеята да нощуваме на Спано поле и да обиколим наоколо, ако времето позволи. Нагоре, както и в заслона, нямаше жива душа. Чак в неделя към обяд се качиха още трима, местни, от Сандански.
В събота вълшебните пирински гори бяха потънали в гъста мъгла, прехвърчаше и сняг. Отчайващо гъста мъгла.
Стигнахме рано, към 3 и половина следобед, но не скучахме. Първо тябваше да нацепим дърва за печката, което беше доста интересна задача с оглед на счупената балтия. След това трябваше да носим вода от реката (чешмата в заслона е спряна), но преди това трябваше да намерим самата река под дълбокия пресен сняг
Вечерта дойде неусетно. Обожавам това място заради спокойствието, когато няма хора, а в това време не съм и очаквала да има.
Надолу към Попина лъка снегът е малко, та и шейнари нямаше. Кеф !
Другарите се скъсаха да цъкат табла, а аз четох книжка за историята на българския алпинизъм.
Чак през нощта небето се изясни и когато се събудих от студ видях през прозореца стотици звездички.
На сутринта закусихме и газ към Башлията.
Снегът беше отвратителен за ходене. Мек, пресен, дълбок. Почти на всяка крачка се чуваше познатия "вууум" - трябваше много да внимаваме !
Башлията - чепат връх. Но много красив !
Отгоре се откри една гледка, не е за разказване. Тъкмо решихме да се връщаме, и падна мъгла. Отново. Блякс ! Това си беше за този ден.
Малко лирично отклонение за добро начало на седмицата:
Стърчаха там, извечни исполини,
подпрели небесата със чела.
И криеха в недрата си лавини,
и тънеха в прозрачна тишина.
...Надвесени над долината,
с набръчкани от старостта "лица,
скалистите им силуети
раздираха пейзажа в утринта.
Как исках да им подаря усмивка...
но нямах смях в торбата под ръка.
Поздрави:
Весела
п.с. Горе беше голяма кочина. Свалихме доста боклук (нечий)
Благодаря за информацията. Само един въпрос имам - със снегоходки ли бяхте? И за човек без снегохотки дали ще е голями мъчение?
Пон Яну 31, 2011 5:30 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Здрасти !
Най-напред да благодарим на Ники за информацията, защото си бях преснимала две карти на региона от неговия пътводител и си ги носех с мен. Освен това използвах един фотопис за същия маршрут от сайта на т.д-во "Ореляк"
Да, със снегоходки бяхме. До заслона, както и да е, все ще стигнеш. Нагоре си беше гърч и със снегоходките, и то як гърч, все пак става въпрос за дълбок пресен сняг, а под него ледена кора - едно, че затъваш, второ, че се хлъзгаш назад. Ако щеш вярвай, но даже до тоалетната ходихме със снегоходки
Ама сега снегът ще слегне (ако не вали още) и няма да е толко страшно.
Ако има повечко снимки щеше да е идеално за публиката?!
Сря Фев 02, 2011 3:32 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Ще кача. Само че сменяме харда и е тотална неразбория...с всичко.
Сря Фев 02, 2011 3:55 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
мъничко снимки
В събота пристигнахме в гъста мъгла, но денят в неделя започва така:
Слави бърза да види какво има по-нататък:
Слънчево и тихо е, но все още много студено:
Чукар до чукаря:
Започва се...
Тук пресичаме нещо като улей, не е много "здравословно" да се минава от там, ако има повече сняг:
Във всички посоки се откриват гледки, но си е голямо бъхтане нагоре
Миражно синьо-бяло:
Ето го и него, най-после:
Какво гледат толкова съсредоточено ?:
Ето това:
Изглежда тъй, сякаш сме сами в цял Пирин. Нито звук, никакво движение. Никакво човешко присъствие. Всичко е замряло. Времето тук е спряло завинаги.
Една самотна дива коза подсича склона на Бъндеришки чукар, необезпокоявана от никого. Тъй е било и тъй ще бъде винаги. Скулптора на природата и истински символ в едно. Ято птици пърха в далечината. Тънките им гласчета откекват сред безкрайните простори. Тъй е било и тъй ще бъде винаги. Стражите си стражуват, Вихрен си вихрува...Мъгли напират от долината, заплашват да помрачат прекрасните мигове на върха. Бързат да ме извадят от философската нирвана. Хукваме надолу.
Но след всеки нов връх се чустваме малко по-истински и малко "по-вечни".
п.с. Наскоро се получи недоразумение между мен и една симпатична девойка, защото открито изразих мнение, че не искам да ходя с голяма група. Когато си с повече хора е трудно да усетиш тази хармония, да чуеш тишината и да се отнесеш с мислите си...Поне за мен е трудно. Най-хубавото, най-благото нещо, е тишината - такава, каквато е, когато нас ни няма : тежка, плътна, натурална.
Неделя беше разкошно време, да...
Ама не ги жалиш коленцата.
Пиеш ли поне Шаркол?
А иначе голяма група хора някакси от само себе си се разделя на по-малки групички.
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
Вес, размазващи снимки, а тоя последния текст здраво ме отнесе, май ще го прочета за ... 15 път, жестока си отвсякъде! А Ицо е прав за големите групи, те и съвсем малките се разделят по единици.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
