Зимен Алиботуш. До Цари връх /в.Алиботуш/ по браздата.
Зимен Алиботуш две години по-късно.
До Цари връх /в.Алиботуш/ по браздата еднодневно.
Маршрутът се оказа много добър и от към гледки и от към натоварване.
Изходната точка е центъра на с.Нова Ловча.
В началото ходихме в полето посока граничната бразда.
Малко по-късно хванахме една много добра войнишка пътека, която чрез едни приятни, щадящи силите ни серпентини, ни изведе на прилична надморска височина, от където се откриваха гледки към Боздаг, Южен и Среден Пирин, ЮИ Рила, долината на Места и т.н убавини.
Времето беше прекрасно. Сняг се появи чак на високото ок 1900м.
По граничната бразда на около цитираната надморска височина имаше едни скали по реброто, дето при по-серт условия са си истинско предизвикателство за преодоляване /ето ги в профил от отсрещното ребро по което се спуснахме от Цари връх/:
Малко преди тях скрепихме българо-гръцката дружба с един ловец, който беше част от дружинка завардила дерето от към гръцко - бяха излезли на лов за диви прасета.
Попаднахме на разни интересни неща - минно поле , ловна джипка на 1700, разни местенца за пиршества с нещо дет расте на кокал:
Малко по-късно стигнахме билото при пирамида 103 на един безимен връх. Малко под върха зимата напомни за себе си - излезе остричък СИ вятър. Имаше разкошни гледки към Гоцев връх и Шабран, към Боздаг и Алибаба.:
По реброто посока север стигнахме до Цари връх /Алиботуш/.
Порадвахме се на околните гледки, но напредналото време бързо-бързо ни изгони от върха. Чакаше ни прибиранe в с.Нова Ловча в изходната позиция. Слязохме от върха към х.Славянка по стандартната пътека през седловините Койнар и Вапа.
Малко след х.Славянка хванахме един маршрут, който минава над с.Парил и преваля билото м/у с.Парил и с.Нова Ловча и слиза в последното.
В началото е път, после с помощта на машинките и начертан предварително трак от Дидо се включихме в стара пътека, която ни заведе в селото при колата.
Искам да попитам: това момиче на първата снимка верно ли е с велурени ботуши или така ми се струва ?
Денивелацията на този преход е титанична, тъкмо там миналата година ми блокираха колената, евала !
Жалко, че няма никакъв сняг, аз съм гледала и другите ти снимки от зимен Алиботуш, няма място за сравнение, егаси калпавата зима !
Мисля, че точно откъдето вие сте се качили, ние бяхме тръгнали да слизаме, но се отказахме и решихме да си минем по традиционната пътека, аз тогава даже бях писала въпрос във форума. Су-пер-ско.
Искам да попитам: това момиче на първата снимка верно ли е с велурени ботуши или така ми се струва ?
Денивелацията на този преход е титанична, тъкмо там миналата година ми блокираха колената, евала !
Жалко, че няма никакъв сняг, аз съм гледала и другите ти снимки от зимен Алиботуш, няма място за сравнение, егаси калпавата зима !
Мисля, че точно откъдето вие сте се качили, ние бяхме тръгнали да слизаме, но се отказахме и решихме да си минем по традиционната пътека, аз тогава даже бях писала въпрос във форума. Су-пер-ско.
Аааа - много набито око имаш.
Да - девойката е с велурени ботуши, които след расодката не показваха никакви признаци да са намокрени... Дали е така не я питахме. С тях имаше проблеми само за ок. 200-300м. по стръмния фирнован СИ склон под Цари връх /Алиботуш/ на слизане.
Уф - верно много калпава зимата.
Напоследък зимата горе има повече слънчеви дни от лятото, деа.
А колко народ чекаме гоУемио, не е истина.
Ше-ше
Спомнете си миналата и поминалата зими кога падна снега и не мърмънисвайте. Има си и положителни страни. Шейните паркирани на Попина лъка примерно не могат да потеглят. Коментираните ботуши не са за сефте по такъв терен. Държат се перфектно, колкото и чудващо да е.
А бе Ристе, до огнището на мурата има окачено нещо като скара бе. Замислям се за едни печени свински работи там - ребра, врат и прочее. Явно мястото е подготвено, и хубава гледка има.
Малко инфо за снимка 8 да дам ако някой се интересува. Десния, по-близкия връх е Св. Елена (Ляльовския връх), а левия, по-далечния е Св. Дух (Лясковския връх).
Това качване по билото Свети Константин се получи чудесно. Бих казал, че това е може би единствения участък в планината с екстремни пасажи, в горната част. Не че липсваха такива и в долната част - прекосяването на минното поле в гръчко го направихме с дружно попръцкване
Бивака и скарата горе беше по-скоро гръчка работа в наша територия - качват се с джипката досами граничната бразда на 1700 надморска На мурата висяха скари, щипци, руло тоалетна хартия, на земята имаше кутия с пирони - абе всичко от първа необходимост
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Яну 18, 2011 7:56 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6453
След близо половин година от това ходене, рекох да пусна и аз моите снимки:
Заравнението по билото южно от върха Св. Константин. Насреща е граничната бразда и билото с Цари връх вдясно
На билото. На заден план вдясно Гоцев връх, вляво над седловината - планината Шарлия (Бродската планина) в Гърция.
Жорката разгрява на Цари връх
Гледка от седловината Койнар към билото Свети Константин - вижда се профил на маршрута, по който се качихме
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
, ловна джипка на 1700, разни местенца за пиршества с нещо дет расте на кокал:
