Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Четири „пролетни” дни през ноември
Вечерта на 03.11.10г. пристигнахме в Добринище. Там се настанихме в малък семеен хотел.
1 ден: 04.11.10г.:
Собственика на хотела ни закара с неговата УАЗ-ка до хижа Гоце Делчев. Лифта не работеше заради профилактика. Но заради обслужващия персонал го пуснаха и ние се вредихме.
На хижа Безбог почти нямаше хора. Само обслужващия персонал ни гледаше, като рибар на шарани… Предполагам си мислеха: „А…, дано клъвнат”.
Тръгнахме по лятната пътека покрай Безбожкото езеро към Безбожки превал.
класическа снимка на хижа Безбог и едноименното езеро
връх Джангал
Направихме голяма почивка на Попово езеро, всъщност след като го подминахме. А беше време за обяд…
Дотук ходенето ни спореше. Но след известно време дебелината на снежната покривка се увеличи и затрудни нашето придвижване. А и терена се наклони…
В района на Момини /Самодивски/ езера, Валери тръгна към улея между вр. Момини двори и вр. Джангал. Целта му бе да се качи на връх Джангал. Останалите петима продължихме по традиционната пътека за Тевно езеро, а именно през Лява Краледворска порта.
Не след дълго и аз последвах Валери. Нагоре избирах да се движа по големите камъни. С това избягвах вероятността да попадна между тях, с нежелано последствие, като счупване на крак... Издрапахме до връхната точка на улея към 15.30 часа.
вр. Малък Полежан, вр. Полежан
връх Джангал
Надолу по този северен склон имаше навят много сняг. На моменти се затъваше до кръста… След огромни усилия, стигнахме маркираната с оранжев цвят лятна пътека от Тевно езеро до връх Джангал. Местонахождението и открихме с помощта на GPS-а.
Тук единодушно решихме да продължим към Тевно езеро. Беше малко след 16.00 часа. Ако продължим към Джангал, по преценка на око, към 17.00 часа може би ще бъдем на върха. А това означаваше, че по обратния път, през по-голямата част ще се движим с челници…
Тевно езеро на залез
През август месец, разстоянието от Джангал до Тевно езеро го взехме под час време… А сега от почти средата на това разстояние се добрахме до Тевно езеро за 1.30 часа…
Валя и Иван ни посрещнаха. Все още не бяха слезли в града. Освен нас, имаше един младеж и една девойка от Холандия…
2 ден: 05.11.10г.:
Сутринта нямаше от традиционните мекици на Валя, но и пържените филийки бяха на ниво.
групата преди тръгване
Към 10.00 часа бяхме на Беговишки превал. Тука се разделихме на три групи. Джо и Илко тръгнаха да катерят Каменица, аз и Валери тръгнахме към улея между връх Яловарника и връх Зъбът, с идеята да минем по цялото било - връх Яловарника, връх Зъбът и връх Куклите. А Калоян и Саня продължаваха по традиционната пътека за хижа Беговица.
Изкачването по улея бе с трудност 3х в сравнение с изкачването на вчерашния улей. В крайна сметка за около три часа от Беговишки превал бяхме на седловината между връх Яловарника и връх Зъбът. А там имаше съвсем малко сняг на места, а на по-голяма част изобщо липсваше… Заслужаваха си усилията по улея. А и какви гледки се откриваха…
Боздаг
Алиботуш /Славянка/
връх Ореляк
гигантите Вихрен и Кутело
От тук е много лесно да се стигне до най-високата кота на Яловарника. Там бяхме в 13.45 часа. Най-накрая и аз го посетих този красавец…
Каменица, снимана от Яловарника
поглед от Яловарника на северозапад
В 15.15 часа бяхме на връх Зъбът.
поглед от върха към Газей, Малък Полежан и Полежан
Един час след това бяхме на най-високата кота на Куклите. След това продължихме към Солището, от където продължихме по маркираната пътека от хижа Пирин за хижа Беговица. Времето напредваше и там бяхме към 17.00 часа. Ясно бе, че ще вървим и по тъмно.
За пръв път минавам по тази пътека. Оказа се, че е доста изровена в началото. По някое време стана тъмно и запалихме челниците. Към 18.20 часа бяхме на хижа Беговица.
Само нашата група бе в хижата.
3 ден: 06.11.10г.:
Предстоеше ни лек преход до заслон Спано поле.
симпатяга
усойница през ноември...
нямаше никакъв сняг по пътеката…
За около три часа бяхме на заслона. Времето - приятно топло и необичайно топло за ноември.
заслон Спано поле
След като се наобядвахме, решихме да се разходим. Отново се разделихме на три групи: Джо, Илко и Саня към Синаница, аз към Башлийски чукар, а Валери и Калоян предпочетоха да мързелуват на заслона.
За около два часа по добре маркирана, с каменни пирамиди, пътека бях на върха.
вр. Каменица, вр. Яловарника, вр. Зъбът и вр. Куклите
поглед на изток от върха
поглед на северозапад от върха
Не ми се тръгваше. Виждаше се по-голямата част от високия Пирин. Красота…
Като се върнах на заслона, забелязах голямо оживление. Хижаря Дончо имаше рожден ден и беше дошъл с група хора да се черпят.
Седнах отвън при тях и се присъединих към тържеството. Там бяха и Валери, и Калоян.
едни мръвки цвърчат на скарата
По някое време се завърнаха Илко и Саня. Не стигнали до Синаница, но Джо продължил към върха.
Още бе светло, когато се върна и той. Качил се бе на върха.
След като се скри слънцето и стана студено, се пренесохме в столовата.
4 ден: 07.11.10г.:
Имахме уговорка в 13.00 часа да ни чака бус на хижа Вихрен. Темпото на ходене ни бе лежерно, с доста спирания. Не, че се изморявахме, а за да уплътним времето. После съжалявах за което…
връх Спанополски чукар
Муратов връх
Така, както не бързахме за 2.20 часа бяхме на Бъндеришка порта. Надолу не си сложих гетите, а снега бе доста и ми влезе в обувките. Така, след три дни със сухи крака, на четвъртия ми се намокриха. „Мързела не мори, а мъчи…”
Муратово езеро
Джамджиевия ръб на Вихрен
В 12.20 часа бях на хижа Вихрен. Останалите бяха по назад. Както по нагоре бях писал, съжалих, че се изчаквахме… Нямаше почти никакво време за кръчмата на Бъндерица.
В 12.50 часа бях вече на маса и си поръчах, въпреки оскъдното време. В 13.10 един бус мина и тръгна към хижа Вихрен. След това се оказа, че е нашия. Върна се в 13.20 часа, като аз бях свършил с обяда и двете бири…
Буса ни закара до Добринище, където ни бяха колите. Пихме кафе и с колите продължихме към София, като мен ме оставиха на спирка "В.З. Малинова долина", а останалите продължиха към Плевен.
Така преминаха тези четири „пролетни” дни, изкарани в приятната компания на хубави хора и в прекрасно време.
Регистриран на: 29 Юли 2009 Мнения: 280 Местожителство: ГРАД ДОБРИНИЩЕ
Значи сме се разминали...Ние на 5 тръгнаме от Демяница за Тевно езеро...И само ние си бяхме във заслона...заедно със Иван и Валя....Прекарахме добре....И вие сте направили добро ходене.....
_________________ Пирин планина номер 1
Пон Яну 17, 2011 12:03 am
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2492
Супер, Вальо!
същите пролетни дни (5-7 ноември) ние пък се мотаехме между Орлово Гнездо и Козя стена по тениски. Ужасно страдам, къде ми е зимата
Пон Яну 17, 2011 1:59 pm
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
хубаво ходене
да питам, от Яловарника до Каменица може ли да се стигне по билото?
на снимката ми се гледа, че може
и усойницата е голяма красавица, като шарено герданче
Чет Яну 20, 2011 12:20 am
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
благодаря за изчерпателния отговор Jordy
май-май за сега ще пропускам такива сложности
като бях на Каменица ми се видя общо взето страшничко, но от снимките на Вальо гледната точка беше друга и си казах май тогава очите ми са били гооооолеми от бъзе
Поздравления за хубавия маршрут и за снимките! Видях ги в Пикаса, веднага, след като бяха качени, но сега, след като прочетох тук и описанието на маршрута, впечатлението е по - пълно! Благодаря за споделеното!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Хаха, на една снимка съм написал Каменица, а на друга Бъндеришки чукар...
