Най-изтощителното и вдъхновяващо снегогазене от "Белмекен 2007" насам.
Бъндеришка порта все още не е лавиноопасна. В близост до нея обаче се беше отчупила козирка и тя беше предизвикала мини-лавинка. Забелязахме и отцепили се снежни дъски в региона.
Story и снимки soon
P.S. Благодариме на Стефчо за пъртината.
Пон Яну 10, 2011 1:20 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
сторито
Една история за любов, сняг, страх от тъмното и още нещо…
За шепота на леда, за кучето, което изчезна, за двамата без снегоходки, за сребърно-лунните кристали и за дупката към долния свят…
Ето я - такава, каквато беше, бог Перун ми свидетел: )
Дълго чакахме да поправят отнесения от реката участък от Е 79, за да посетим Синаница през Кресна и Върбите. Преди Нова година обаче пътят ни понесе към Рила и Грънчар, а Синаница остана за 2011. Времето като че ли напук се задържа слънчево и стабилно, а планинарския морал учи, че е грехота да се седи у дома в такова време, освен ако не си със счупен крак или жена ти не ражда. Макар че за втория случай може да се поспори. И ето ни, в петък вечер стягаме багажа за Синаница, само че нещо вече не ни се качва през Върбите. По-добре да използваме хубавото време и да се насладим на билни гледки, отколкото да се забием в ония ми ти Кресненски пущинаци. До последния момент няма желаещи да се присъединят към нас и да ни правят компания през Голямото бяло. В петък е Иванов ден и всеки 2-ри българин празнува. По ирония на съдбата, тъкмо Иван е който ще се отзове на нашата покана.
В събота към 7.30 ч потегляме от София. Малко късничко, съобразно предстоящия преход, но това е положението, по-добре късно, отколкото никога. София тъне в мъгла, както и Дупница, и Благоевград, чак след Предела сиво-мръсната гадост се разсейва, за да блеснат пред нас в цялата си прелест Пиринските лични върхове – Вихрен, Кутело и т.н, знаете си ги, няма какво да ги обяснявам.
С колата – до ШилигарникО. Не ми се искаше да го вярвам, но е истина. Истина е и, че един дебел чичко стои и събира по 10 лв за вход, независимо дали има къде да си оставиш колата или няма. На един македонец не му издържаха нервите и за малко да стане тупаница. Ама не стана.
Към 11 ч лека-полека се ориентирахме към хижа „Вихрен”. Късно. Твърде късно. Не ми е по вкуса, но се бях хванала на хорото и трябваше да го играя.
Още тук нашата скромна 4-членна компания се разцепи на две. Задаваше се кофти ситуация…
На хижа Вихрен заварихме само един сънен пазач и един пухкав котарак. И много, много слънце.
Изчакахме Иван и Ели на хижата и се разбрахме, че от тук нататък продължаваме по отделно. Разликата в темпото беше драстична и нямаше никаква опция да се изчакваме повторно, тръгнем ли веднъж нагоре.
Самата аз не бях много уверена искам ли да продължа или не – в обедната мараня снегът беше лепкав и все едно си влачехме тухли на краката. А пъртина нямаше…Не и след Муратово езеро. Обаче Стефан ме нави – „ще има хубави гледки, за какво сме били целия път до тук, айде, аз ще бия пъртина”…шмекерии разни. Какво ли не прави човек в името на любовта, например, 9 часов преход.
И така, потеглихме. Той – с много ентусиазъм, аз – бавно и тежко като параход. Първият улей веднага ме извади от транса и ме принуди бързо да сляза на земята. Въпросният улей е малко след Равнако, целият е обрасъл с клек, през лятото от там се оттича вода от Муратово езеро, може би, но да не се бърка с рекичката, покрай която минава „официалната пътека”. От там се беше качил някой, предполагам със ски, за да се кефи после на пудрата, тогава, ние защо да не се качим. Е, голямо драпане падна ! Към средата на улея ни настигнаха двама юнаци, тръгнали от Банско пеша, защото нямало маршрутки - и те към Синаница. Искрено им се възхитих, вече рядко се срещат такива ентусиасти, а на всичкото отгоре, бяха без снегоходки: „Снегоходките са за гъзари”. Не знам, ама гъзарията в мен нито веднъж не проговори в следващите часове, в които неведнъж споменавах майка…просто нечия майка.
Улеят ни изведи малко преди Муратово езеро, не се ориентирам точно за посоката, слава богу/Перун, бяхме на правилното място.
На Муратово бяхме в 14 ч. Хапнахме по един „Сникърс” на крак, време за почивка нямаше. Стефан поведе, аз след него, след нас двамата. И още един. Кучето. От къде дойде това куче ?...Никой не разбра. Познаваше много добре района, знаеше всички пътеки, качило се до Муратов връх, докато ни чакаше да издрапаме до Бъндеришка порта (видях го да слиза). Страшен приятел ! Изобщо не досаждаше и не се натрапваше по никакъв начин на компанията. Мислех си, де да бяха и хората такива…
От Муратово езеро се качихме право нагоре, покрай лятната пътека. Снегът не покриваше добре камъните, на места се пропадаше здраво, едни такива коварни дупки се отваряха, да си счупиш крака с кеф ! Щяхме да берем ядове ! Никой от нас нямаше gps, а и да имаше, не вярвам, че би ни свършил работа. Трябваше да избираме пътя си сами, според обстановката. Не бяхме минавали друг път от тука през зимата, и на моменти ни беше малко трудно, но се справихме.
Над Бъндеришка порта вече бяхме надвиснали козирките, та минахме вдясно, където камъните бяха оголени. Горе бяхме в 16 ч. Пак нямаше време за почивка. Но за снимки имаше ! Увековечихме новото приятелство с Кирчо и Слави и кучето. То всъщност беше кучка, демек беше женско. А казват, че жените били зле с ориентацията !
Пирин планина сияеше пред нас в меки залезни цветове. Боже, колко красота има по тоя свят, боже ! Само трябва да отидеш и да си я вземеш. Да отвориш очи, шепи, душа, сетива. Да се плъзнеш по надипления сняг както вятърът нежно се плъзга, ваейки форми и очертания. Да помълчиш. Да вървиш в тишината с разтуптяно от вълнение сърце. Сърце, което винаги ще тупти от радост при срещата с Планината. Ние не сме тук за постижения. Ние не сме от тука и сме за малко. Обаче това „малко” понякога може да трае вечно. Едно е човешкото време, а друго е времето в планината. Ние сме пленници на красотата. Вече нищо няма значение, ясно е, че ще стигнем по тъмно. Можем да спираме на всяка крачка и да гледаме как багрите се променят с всяка минута. Алчни сме, богати сме, искаме още ! Благодаря ти, Перуне, че ни даде част от твоето богатство !
Решихме да не качваме Гергийца, защото много ще се забавим, а да прекосим Полето и да издрапаме към премката между Гергийца и Безименния връх, да го качим и да се спуснем както дойде до Синаница.
Както си драпахме и аз пропаднах в една дупка. Много ме дърпаше надолу, аз дърпах нагоре, стъмваше се и излезе вятър; хич не беше весело да се стои на едно място. Другарите ме откопаха и с последни сили продължих нагоре. В далечината Иван и Ели запалиха челниците си. Стъмни се. И ние запалихме нашите. Луна и звезди, върхове. Това е. Какво му трябва на човека…Всички бяхме много уморени. Трябваше да внимаваме като вървим по „ръбчето” към Синанишка порта, да не слезем преждевременно надолу. От портата не слязохме, а направо се свлякохме. Беше забавно.
Изведнъж попаднахме в друг свят. Тишина, хармония, блестящ като разпилени бижута сняг. Да, днес Планината беше разсипала тук, на Синаница своята снежна огърлица. И чакаше Слънчо да я пробуди, за да си я събере.
В 19 ч влязохме в хижата. Нататък е ясно. Малко хапване, една-две бири и по леглата. И аз бях там, не ядох, че бях преуморена, но пих, и мед по брадата ми не тече, но мед ми капа на сърцето, че седя в тая топла кухня на края на света с любим човек до себе си.
Поздрави:
Весела
п.с. Балоните с надпис ЧНГ още си стояха. За много години на всички, посрещнали 2011 на Синаница.
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
aaa Весела, блестящо описание, толкова поетично стилно и реалистично - направо ми влезе сняг навсякъде четейки. Но аз бях останал с впечатление, че ти си една много много сурова и корава планинска девойка - как така те умори един сняг, та бил той и дълбок
Пон Яну 10, 2011 8:32 pm
atanas m
Регистриран на: 07 Ное 2010 Мнения: 18 Местожителство: софия
и за пътеписа !да ви завиди човек
_________________ Опознай Родината за да я обикнеш!
Пон Яну 10, 2011 9:11 pm
Vicky
Регистриран на: 09 Ное 2010 Мнения: 127 Местожителство: София
Много красиво разказано, сякаш за малко и аз го видях (на ум) Благодаря за хубавата емоция и продължавайте в същия дух да планинарствате!
ЦЦЦЦ
Тоя Пирин как отваря дар-перото начи.
Ае немам търпение снимките да видя.
Напълнили сте сетивата.
И колкото и да е банално - умната занапред, че сте набрали опасна скорост.
vasil111, преди бях корава, ама като срещнах Стефчо, се размекнах
Ристе, ако/когато падне още един пласт сняг положението ще стане напечено, то е ясно. Та ще внимаваме. Чудех се дали да не го изпреварим и да отидем на Тевно, но ще видим, че не съм много добре с краката. На няколко пъти Стефан ме дърпаше със щеката (при по-големите наклони), за да не товаря коляното...
Кольо, супер сте си изкарали, аз ме е шубето да се кача на вр. Синаница, но за тебе знаем, че пречки няма Ти сам ли ходи до Мурата ? Егаси залеза, чак ме фана яд
Иване, снимките са супер, аз със нашите още не съм се справила да ги кача
Вто Яну 11, 2011 9:59 am
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
ах Весела,
разказа ти е един път
сънувам ги аз снежните планини напоследък
Коляно + снегоходка = снегоходка
коляното се загубва
Малки крачки, гимнастика със ски на много добре подготвена спокойна писта, равномерно каране на колело... ако можеш ски и колело, разбира се.
Аа, това си е идея ! Мерси ! Спомням си, че си говорехме с един приятел, че трябвало да се ядат хрущяли, но аз не мога да ям такова, защото...блякс, блякс, блякс. Пък изобщо не съм се сетила за това лЮкарство.
Ами да ходим де ! Тевно езеро и особено Спано поле са редовен репертоар през зимата, според зависи колко е лавиноопасно.
Малко забравих да напиша, че всички снимки са на Стефан с леки корекции от моя страна
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
но се търпи.
и 
за пътеписа !да ви завиди човек
Ти сам ли ходи до Мурата ? Егаси залеза, чак ме фана яд 
