До в. Риш по долината на река Шегава (Риша планина)
На 10-и октомври, неделя, по идея на Емо се разходихме към в. Риш на Риша планина, подхождайки от пресъхналото корито на р. Шегава.
Изходната точка е село Ръждавица, Кюстендилско. От Кюстендил взехме Ева и тримцата тръгнахме да търсим оптималния път до Ръждавица. Решихме да поемем през Скриняно за Копиловци, но мостът между двете села беше рухнал в реката и се наложи да се върнем до главния път София-Кюстендил. Между Коняво и Ябълково, покрай Струма, през Шишковци стигнахме до заветната цел - село Ръждавица. В Ръждавица излязохме горе на макадамовия път за с. Гърбино. Пътят пресича дерето на Шегава, където оставихме колата и поехме навътре (североизток) в долината.
Долината на Шегава
Долината смело може да се нарече каньон, с много стръмни южни и отвесни северни склонове. На места се извисяват непристъпни скални зъбери, странни звероподобни каменни образувания, пещери, отцепени скални блокове и всякакви дращещи очите скали и скалички. Дъното на пресъхналата река, по което вървяхме, пасва идеално с пейзажа - як трънак, убежище на глигани.
В един момент, когато гъсталака стана непоносим, започнахме да търсим път нагоре към върха по едно слабо изразено ребро. В началото се забелязваше нещо като терасирана пътечка, но не след дълго се загуби в скалните гънки и продължихме без пътека нагоре. Минахме през няколко стръмни сипея, стеснения и скални процепи и излязохме на добре изразено ребро, обрасло с изродени букови шлибалки. Оттам нагоре качването беше тривиално. Прегазихме още някой и друг гъсталак, гъсто изкуствено черноборово насаждение, финалния тревист склон и към 17 следобед бяхме на върха.
Връщането направихме през махалата Кьосаците и с. Гърбино. Кьосаците е разхвърляно по тревните тераси западно от Риш. Последните живяли хора там ще да са били 100-годишни старци в края на 90-те, а в момента малките къщи са обиталище на дивите зверове. Дори няколкодекаровата сливова градина под махалата беше тръгнала да подивява ...
Категорично мога да заявя, че освен в снимането, ставаш все по-добър и в писането.
Ей това е култово: "Минахме през няколко стръмни сипея, стеснения и скални процепи и излязохме на добре изразено ребро, обрасло с изродени букови шлибалки"
Това също: "На места се извисяват непристъпни скални зъбери, странни звероподобни каменни образувания, пещери, отцепени скални блокове и всякакви дращещи очите скали и скалички. Дъното на пресъхналата река, по което вървяхме, пасва идеално с пейзажа - як трънак, убежище на глигани".
Категорично мога да заявя, че освен в снимането, ставаш все по-добър и в писането.
Ей това е култово: "Минахме през няколко стръмни сипея, стеснения и скални процепи и излязохме на добре изразено ребро, обрасло с изродени букови шлибалки"
Това също: "На места се извисяват непристъпни скални зъбери, странни звероподобни каменни образувания, пещери, отцепени скални блокове и всякакви дращещи очите скали и скалички. Дъното на пресъхналата река, по което вървяхме, пасва идеално с пейзажа - як трънак, убежище на глигани".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
