Добре е че си решил да се включиш в обсъжданията, мнението ти не е закъсняло, а и съдържанието му не дава повод за караници. Караница има ако някой обиди друг, заяжда се и т.н. Твоя постинг както и да го гледа човек няма такъв характер.
Не знам вече кой път в тази дискусия, ще кажа, че в тази тема говорим за представените в статията факти и ги коментираме. Никой не сменя и отнема имена на върхове. Това е форум, обсъждаме разсъждавайки различни неща, а не Комисия по наименованията, за да сменяме каквото и да било. Едно е да размишляваме и да правим разни изводи, друго да сменяме имена.
Въпросите които поставяш са интересни, разсъжденията ти също. Мисля, че по-горе се изговори немалко по въпроса за името на върха Момин двор горе на билото. На поне две места коментирахме и легендата за Перуника къде си е простирала ПЛАТНАТА, които тъкала. Пак ще отбележа, че това за прането е по-късна интерпретация на туристите – платната са станали пране.
На книжките и картите наистина се държи както правилно отбелязваш, тъй като източниците на информация са те (книгите) и сведенията на местните хора. Добре щеше да е ако бе споменал тези, които ти си ползвал като източник за пискюла, за да може да прочетем и ние, а не да гадаем.
За значението на самото име Джангал досега много не се говори в дискусията, тъй като тя набляга на това кой връх носи това име, а не на значението на самото название. Това за името е интересен въпрос, и провокиран от казаното от теб за пискюла на хълбока, ще се насоча вниманието си в тази посока.
На първо място трябва да се спомене, че това за овцата с пискюла е само една от 10-ната версии за значението на името Джангал. Дори езиковедите и ономастите, чиято работа е да тълкуват названията не са единни по въпроса. И те допускат няколко възможни значения на това име. Едно от тях е свързано с овцете чангали (джангали).
Аз ще цитирам какво са писали туристите по въпроса с пискюлите, че да има на какво да се опра, за да изкажа личното си мнение, пък и останалите съфорумци също. Все пак целта е да обогатяваме знанията си.
Ето какво са писали туристите:
Н. Папазов, и др. – Избрани туристически маршрути, 1961 г. На изток циркусът (Кременския, бел. моя) се огражда от в. Човеко (2332 м), на юг от в. Джано, а на запад – от острия рид на в. Сиврия (2585 м). Този връх местните селяни наричат Дженгал, а околността – Дженгалица. Дженгал на турски значи овца, агнетата на която са починали или изклани. При стригането на такива майки оставят по един пискюл над хълбоците за отлика от другите овце. В миналото откарвали дженгалите на паша в околностите на Кременските езера – оттам са и наименованията Дженгалица и Дженгал, който наподобява на пискюла на подобна овца.
Н. Папазов – От гр. Сандански до с. Добринища, 1962 г. Жителите на околните села наричат Дженгал Момин двор, защото според преданието неговите скалисти обятия били истинско спасително дворище на забегналите от турска похот моми. В източната страна на езерото се издига острия в. Сиврия, който същите планинци наричат Дженгал, защото приличал на пискюл на остригана овца, която на турски се нарича дженгал. Оттам и билото на Сиврия се нарича Дженгалица.
В. Попов – Пирин, 1966 г. Погледнат от езерото (говори за Попово ез., бел. моя), в. Дженгал стърчи над високата около 2600 м денудационна повърхнина като пискюл на главата на стригана овца. Пискюл на турски означава дженгал и затова сполучливо в турско време са нарекли този връх Дженгал. Според други Дженгалица значи ялова овца, но все пак изгледът на върха е дал неговото име.
Т. Ненов – Очите на Пирин, 1969 г. Връх Дженгал, погледнат от Попово езеро, стърчи над обширната заравненост подобно на пискюл вър¬ху главата на стригана овца. С такива пискюли овчари¬те отличавали някога яловите овце. Пискюл на турски е „дженгал".
Д. Душков – Пирин,туристически речник, 1972 г. Някои автори свързват името му с турската дума „дженгал”, означаваща овца без агне. На такива овце при стриженето оставяли на хълбока пискюл от вълна, за да ги познават и издояват напълно. Действително вър¬хът прилича на такъв пискюл.
В. Попов – Пирин, пътеводител, 1979 г. Погледнат от езерото, Дженгал стърчи над високата около 2600 м денудационна повърхнина като кичур на главата на стригана овца (дженгал на турски означава пискюл).
Какво се разбира, и какво не, от посочените цитати, според мен?
1. Не става ясно какво точно представлява тоя пискюл. Един оприличава Сиврия (Джангал) на пискюл, друг Джангал (Момини двори) на такъв.
2. Не става ясно къде е тоя пискюл? Едни казват на главата на овцата, други на хълбока.
3. Откъде трябва да гледаме двата върха, та да видим кой прилича на пискюл също не се разбира в писанията на повечето. Т. Ненов и В. Попов казват от Попово ез. гледано. Снимката която ти даваш по-горе е от друга позиция.
4. Н. Папазов 61-62 г., освен че обвързва формата на Сиврия с пискюл, ни съобщава, за връзката на названието на върха с това на местността Джангалица. Така казвали и местните хора споменава той. В. Попов 66 г. пише, че Джангал (Момини двори) дал името на местността Джангалица. Хубаво, ама върха е м/у Попово ез. и Валявишки циркус, а местността в Кременския!? Нещо нагласяване и недоизкусуряване има в цялата работа и връзката между върха, местността и името.
5. В. Попов и Т. Ненов пишат, че Дженгал означавало на турски пискюл. Няма такова нещо! На турски пискюл е пюскюл – püskül. От друга страна пишат и че дженгали били яловите овце. В крайна сметка пискюл или ялова овца е според тях дженгал? Че не означава пискюл казах защо. Сега ще кажа защо не е и ялова овца. Една овца е ялова ако не може да роди. Само дето чангалите (джангалите) са овце не безплодни, а чиито агнета са отбити (отделени от тях) или са заклани.
6. На турски името се произнася Чангал. Така е отбелязано и в картите на австроунгарците и на д-р Х. Луис, които съм приложил към статията. Джангал вероятно е побългарена версия. Джангалица гаранция е побългарено, с това –ица накрая.
7. Н. Папазов 61 г. казва, че дженгал е овца, агнетата на която са починали или изклани. В 62 г. пък пише, че остриганата овца се казвала на турски дженгал. В 61 г. околностите на Кременските езера нарича Дженгалица, а 62 г. само рида. Защо така!?
В крайна сметка се вижда, че това за пискюлите всеки си го интерпретира както си му е кеф, никой от цитираните автори не се основава на становището на езиковед, оприличава който си иска връх на някакъв пискюл, който пискюл ту е на хълбока, ту е на главата и т.н. пискюлоподобни неща. Въобще не се разбира в крайна сметка има ли резон цялата пискюлеста теория в значението на името Джангал, независимо кой от двата върха (или и двата) носят това име. За прането същата работа. Останалите преспи по склона на който и да е връх може някой да нарече пране. Странен аргумент е това с прането. Може би за да се позамаже нещо са префасонирали платната в пране - създали са нова легенда. казва ли ти някой!
Малееее, абе човек, кво напрай ти бе?!!! )) Всички четящи са достатъчно убедени, че си историк номер 1 във форумчето!
Ама да ти кажа честно аз яко се опетлавам отначалото с тея противоречиви теории на местни, туристи и изследователи на Пирин. Аз и без това не обичам да пиша по форуми, ама съм сигурен, че почти всички четящи тук са се объркали тотално от толкова много история. Напълно си прав, че без да познаваме историята си нямаме бъдеще, но не знам как това тук помага на дискусията... Никъде до тук не става ясно кой кой връх е - теории и загадки колкото щеш. Не знам как ще се разреши така въпроса... Да, от Душков съм прочел за пискюла, ама не само от него ги знам тея легенди... Аз просто исках да слея историята, легендите и вида на върховете та затова пуснах снимки на пискюла на Джангал и терасите/праговете на Момин двор. Не казвам че съм прав, но по другите въпросни върхове няма така изразен пискюл и такива тераси та ми се стори, че може да се поразсъждава в тая посока... Да, и Сиврията има нащърбен гребен по рида Дженгалица, а и северно от върха, но пък и Джангала има бая роошав гребен за да разберем кой бил набеден с пискюли, кой не. А междудругото за Сиврия не знам дали се спомена нещо стойностно в темата, а той все пак е един от 3-те 'проблемни' върха! Откъде идва това Сиври тепе?? Ако някой знае нека се включи.
Наистина като изключим Бъндеришки чукар, по цялото Главно било на Пирин на юг от Карстовото било няма по-висок връх от Момин Двор и е странно да си няма име. Това с 'Момин връх' по-скоро ме навежда на мисълта, че в последствие е приел промяната от 'връх' на 'двор' отколкото да се мести по съседните върхове. На мен имената си ми харесват така, някак логични, не ме разбирай погрешно - не искам да спорим, но долавям желание за промяната им у теб. Не случайно те цитирам по-долу, в отговор на предишния ми отговор, в който изразих мнение, че вече сте си ги прекръстили! Ти съвсем отявлено ( самоубедено ) наричаш днешния Джангал Момини двори вече!! :
Speedy написа:
Да ти кажа импозантен и ярко изразен е от вашата, санданската страна. Откъм по-голямата част на циркуса на Попово ез. (обидимско-кременската) върхът не се вижда. Момини двори (Джангал) го закрива. С това си обяснявам донякъде този на пръв поглед странен факт и наистина както отбелязваш е слабата брънка във веригата. Има накъде още да се рови по въпроса.
Ето какво се вижда дори ако човек е по-нависоко дори. Ако си долу в долината на Ретиже или на брега на Попово ез., особено там където изтича, върхът на билото, който знаем като Момин двор също не се вижда. Факт!
Да не говорим, че Момин двор се вижда и то доста остър от източните и югоизточни брегове на Попово езеро, но тука навлизаме в други пререкания... Както и не съм съгласен, че Момин двор изглежда 'импозантен' от санданската страна - от Валявишкия и Поповоезерния циркус си е доста огромен, остър и каменист, отколкото полегналия трапец откъм Тевно езеро... но не това е темата, а и не съм чак такъв познавач като доста хора тук - просто съм ходил няколко пъти около тея върхари, за разлика от много други места в Пирин та затова се намесих.
Няма да пиша повече - просто планината си ми харесва такава и не искам спорове, пък и достатъчно съм благодарен за инфото, което получавам от вас, обогатяващо допълнително знанията ми за красивия Пирин.
Останете със здраве, аз оставам с много силни впечатления от познанията ви!
Няколко човека ме попитаха по тел. и ел. поща къде могат да намерят списанието, където е публикувана статията за Момини двори и Джангал. Искат да имат хартиеното тяло. По тази причина, за информация на някой интересуващ се, споделям следната информация:
Списанието не се продава по павилионите. То се разпространява безплатно. В сградата на парковата дирекция вече няколко години функционира посетителски център. Там човек може да се запознае с любопитни неща за Пирин, както и да получи списание, чиято роля е да популяризира планината, а не да печели.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
)) Всички четящи са достатъчно убедени, че си историк номер 1 във форумчето!
