Сред езерата, върховете и облаците на Северозападна Рила

Обичам да ходя из планините след 10-ти септември. Времето не е толкова горещо, няма мухи, няма комари. По хижите също е много по-спокойно, особено от понеделник до петък.
И така малко преди обяд на 12-ти септември бях на последната автобусна спирка в Говедарци. Оттам започна моя 5-дневен поход из Северозападна Рила, която предпочитам заради езерата и върховете й. Времето бе облачно, но приятно за ходене. Поех по пътя за Мальовица, после се отклоних за х. Вада. Там хижарят ме почерпи чай с ракия, след което продължих за х. Ловна. Отбих се за малко, обстановката в ресторантчето бе уютна, но още през първия ден исках да се кача на езерата, затова продължих. С височината мъглата ставаше все по-гъста и на х. Рилски езера видимостта бе под 20 м. Това обезсмисли продължението към х. Седемте езера, особено като взех предвид сгодите, които новата хижа (хотел) предлага.
Рано сутринта поех към Бъбрека, а след това към Отовишкото било. От билото направих доста снимки на езерата, поне на тези, които се виждаха.

С времето от долината към планината се понесоха облаци, които ставаха все по-гъсти и досадни. След Раздела и особено когато бях на Езерния връх, видимостта бе много лоша, което направи безпредметно качването на Харамията, каквито планове имах. Върнах се в хижа (хотел) Рилски езера, където се възползвах в пълна степен от наличните удобства.
На третата сутрин поех към х. Мальовица. Отначало повторих маршрута до Езерния връх с надеждата условията за снимане да са по-добри, но отново щастието не бе пълно.

На Раздела се поколебах откъде да мина : по Зелени рид или по билото. Надделя вторият вариант – заради възможността да видя по-добре Урдините езера и да се кача на Мальовица.

До Мальовица времето бе средна хубост, но точно когато бях на метри от върха, облаците завладяха района. Почаках малко, па поех надолу. Току под върха срещнах господин и дама, носеща в раницата детето си. Бе любезна да се съгласи да ги снимам:

Четвъртият ден бе най-интересен – предстоеше ми траверс на Ловница и Купените. До качването на Ловница бе слънчево, след това, както и през предишните дни, започнаха да се явяват облаци. За разлика от предишните дни, обаче, тоя път бяха от юг. От Ловница до Голям Купен пътеката криволичи, обикаляйки иглите, които тук са в изобилие. Качването на самия връх Голям Купен не е технически трудно, а гледката от него е великолепна:

Когато достигнах прозореца между последния Купен и Попова капа, облаците обвиха върховете. Реших да не губя време и да се пусна по улея към Страшно езеро. Много неприятно слизане!
На езерото срещнах друг самотен планинар, с който си поговорихме за планината, фотографията и т.н.

Връщането до х. Мальовица бе по стандартната пътека.
Сутринта на петия ден бе безоблачна и по Заешката пътека бързо набирах височина. Преди билото срещнах диви кози, а високо на билото – стадо коне. Изкачих се до Ушите, от които се откриват интересни гледки във всички посоки:

След това слязох до Мальовишките езера, на най-горното от които поснимах на воля:

По Овчарския улей се върнах в хижата и след задължителната бира поех надолу към комплекса.

Така приключи един изпълнен с приятни емоции 5-дневен поход в най-хубавия дял на Рила.
Ако маршрутът и местата, показани на снимките на долния адрес, са Ви харесали, направете го и Вие!

Няма да съжалявате!

В Пикасата съм качил стотина снимки от походчето. Ако Интернетът Ви е бърз, може да ги разгледате като слайдшоу.

http://picasaweb.google.com/borislavninov/RILA2010#

Идеално време си уцелил Clap

Борко, много красоти си видял накуп! Браво! Но и ходенето ти е било доста. Снимките и текстовете към тях са много интересни и информативни. А младата майка е направо поразителна! Тя да не би на Урдините езера да го е родила? Laughing

хубав преход Smile

с удоволствие бих направила подобен

Поздрави за чудесното ходене и хубавите снимки!
И аз съм любител фотограф и привърженик на обиколките в планините през циганското лято по обяснимите причини, но май тази година няма да имам възможност Sad

Би ли ми казъл нещо за х. Ловна-/ условия за спане и храна/, защото все остава настрани от маршрутите.
Всичко най!
П.П. А на майката с детето /бебето/ задочно голям поздрав и за разбиранията й, и за реализацията им!!!

Бате Борко, както винаги снимките ти са вълнуващи и показващи много. Бяха чудесно допълнение към следобедното ми кафе. Обичам Пирин, но Рила е в сърцето ми! Може би така се е случило, но много плочи на загинали в планината са влезли в обектива ти този път. Както казваме помежду си, когато ходим из по-опасни участъци: „Внимавай, да не се превърнеш в табелка!” Едва ли този смисъл са имали думите на Иван Вазов за Рила: „Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея…” Снимката на майката с бебето обаче, е ведра и пълна с оптимизъм. Сигурно е, че с такова наследство, рилските пътеки никога няма да се заличат. Благодаря за споделеното и докосването до Рила!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Поздрави и от мен... красота, емоция и дух това усетих поне аз от фотосите и описанието към тях.. благородно ти завиждам Борко..

Има много красиви места по нашите планини, но за мен Рила е най-красивата!