Съботния ден бе слънчев, но това се отнасяше май само за ниските части на планината. След подобаващо наспиване малко преди обяд нагазихме в гората над Попина лъка и гълтахме чистия пирински въздух. Горе обаче нещата не бяха много обнадеждаващи. Когато стигнахме м. Башлийца бе мрачно, а над нас облаци и мъгли бяха закрили върхарите. Башлийския чукар, по едно време надзърна иззад тях, приклепка с оснежените си вече мигли, намигна весело за поздрав и пак се скри. Явно Пирин бе решил да не раздава щедро гледки този уикенд. Ние разбира се нямахме никакво намерение да пречим на намеренията му.
На другия ден, неделя, рано-рано потеглихме към съседна Гърция. Северен Пирин вече се завиваше с облачния си юрган, когато почти бяхме стигнали ски центъра над с. Волак в планината Боздаг. От в. Ореляк на юг всички планини грееха, а върховете им извисяваха чела над мъгливите околни котловини.
На моменти подухваше хладен ветрец, но ние с ведро настроение катерехме склона на в. Карталка галени от есенните слънчеви лъчи. Докато се удивявахме за кой ли пореден път на страховитите скални откоси стъпихме на върха. Увековечихме се за спомен и поехме край ръба към следващата ни цел – чайната на съседния връх. Вятърът обърна посоката, духаше откъм гърба ни като ни побутваше да се изкачваме по-бързо. Тази неочаквана помощ се оказа добре дошла за нашата група, която заформи дълга нишка нагоре по склона.
На терасата на чайната направихме кратка почивка, след което се упътихме към Пророк Илия – първенецът на Боздаг. Без много да си даваме зор се изкачихме на него, позяпахме красивите гледки във всички посоки и полека заслизахме. Закъснелия обяд на припек в чайната ни се отрази мързеливо и след като ударихме по едно вино в чест на един от членовете на групата, който бе рожденик, се упътихме към колите, които ни чакаха долу. Още преди залез слънце минахме границата и се прибрахме в Неврокоп.
Отворът на пропастта е доста голям. Огражденията мисля са някой скиор да не се метне вътре и да си си намери смъртта. Видимо откосът надолу не мога да преценя. На дъното има снежна преспа. В неделя в интерес на истината не погледнах дали е там, върпреки че минах на 10-на м от нея. Щя питам някой от групата дали е погледнал.
Доколкото знам е изследвана от българо-гръцка спелеоложка група преди време, която се пъхнала на 105 м. Дали това е истинската дълбочина не зная.
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Speedy, блазе ви – всеки ден в различна планина! На път за Драма, винаги ме изкушава тази отбивка в ляво и пътя към Волакас. Само че, обикновено съм в този район юли, или август и пътят ни все стига до плажовете на Неа Парамос и Неа Ираклица. Трудно мога да убедя моите хора за висока, гола гръцка планина в тази жега. Ето сега поне мога да попитам, ако все пак ги навия и оставим колата във Волакас, до тази чайна за колко време се отива, ако се ходи по-бавно, да гледаме и снимаме? Ако стигнем до чайната всички, колко е от там до върха „Пророк Илия” и дали сама е разумно да се кача до там? Кажи ми го горе-долу като време. Маркировка има ли? Ако това не стане, дай някаква идея за по-лека разходка, или предложи нещо интересно за този ски район, в лятно време.
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Сря Ное 24, 2010 11:33 pm
koce
Регистриран на: 04 Сеп 2007 Мнения: 81
По спомени от миналогодишното ни зимно ходене до Боздаг,оградата около дупката се е разпаднала,стоят само коловете.
_________________ Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те имат край.
Ето сега поне мога да попитам, ако все пак ги навия и оставим колата във Волакас, до тази чайна за колко време се отива, ако се ходи по-бавно, да гледаме и снимаме? Ако стигнем до чайната всички, колко е от там до върха „Пророк Илия” и дали сама е разумно да се кача до там? Кажи ми го горе-долу като време. Маркировка има ли? Ако това не стане, дай някаква идея за по-лека разходка, или предложи нещо интересно за този ски район, в лятно време.
Няма нужда да оставяте колата във Волак. Има си перфектно шосе, широко с две ленти, до т.нар. ски център под Момин връх. Там оставяте колата. Ето тук -> http://oreliak.org/image.php?image_id=2678
Там чайната се вижда. Тръгвате по стълбовете на лифта, които водят до нея, и се качвате. До върха спокойно се отива за 1 ч. От там покрай оградата за още час се качвате и на Пророк Илия. Оградата води до самата връхна кота -> http://oreliak.org/image.php?image_id=2683
Може и на Момин връх (Корицомагула) да се качите също. Ходенията са къси и не много трудни. Имайте предвид, че горе няма вода, а чайната работи само когатои има сняг и условия за каране на ски.
Интересно е това с бузата. На гръцката карта така го пише. В с. Волак като съм питал кой е върха, отговарят Момин връх. Това за Корицомагулата не съм чул да казват. На въпрос откъде това момин разказват легенда за едно болнаво момиче, което починало там. Любовна история, доста интересна.
Различие в картата и сведенията на местните хора има и други. Веднъж разговарях с един пастир на ски центъра. Според него кота 2035 и кота 2111 (на който е чайната) са един, двоен връх с името Карталка. На картата обаче като Карталка фигурира само кота 2035 м, а кота 2111 е отбелязана като в. Хионотрипа. Смятам мнението на овчаря за правилно тъй като самата Хионотрипа (пещерата) е по склона на в. Пророк Илия, а не по този на кота 2111.
В различните гръцки карти има сбъркани и изписванията на върховете. Грешките вероятно са заради различните произношения на разните звуци. Примерно в. Клиседжик, често се изписва като Клисерджик, в. Вардина като Вардена, местността Ветреница като Витриница и т.н.
А бе интересна планина е Боздаг определено, както откъм топонимия, така и откъм места които си заслужава да се посетят и разгледат.
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Благодаря, в деня на Благодарността, Speedy! Изчерпателен си както винаги. Надявам се да го пробваме щом дойдем догодина. Този път към ски курорта се вижда много добре от нашенското село Тешово, нали? Почти съм сигурна, че не греша, като гледам снимките ви. Благословени сте с толкова много красота на едно място!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пет Ное 26, 2010 12:23 am
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
ДРАМСКИ БОЗДАГ – ЛЯТНО!
Все си мислех, че Фалакро, или някогашният наш Драмски Боздаг е само камъняк, змиярник и най-малко лятото ще става за разходка там. Мнооого съм грешила!
Най-тучни високопланински пасища под „Пророк Илия”, в средата на август и то в гореща Гърция! Един прекрасен ден, в който се пречистих със звъна от чановете на стадата!…
Голо, но красиво! Билки, цветя, на места боровинки и горски ягоди, направо из тревите. Без да има нито едно дърво, без нито подобие на храст. За целия ден срещнахме само един овчар, разбира се българин.
Шеметни гледки надолу в посока Драмското поле от верандата на хижата-чайна! Скални откоси и безкрайни пропасти, буквално под краката ни! Все такива смайващи гледки в дясно от дървената заградка и докато вървяхме към върхът – първенец „Пророк Илия” /2232 м./. Пътеката беше едвам различима заради свежата трева. Мислих си, че е безлюдно, защото на другия ден беше Голяма Богородица, но после разбрах, че това не е място, непрекъснато посещавано от туристи. Пълна противоположност на пътеката хижа „Вихрен” - връх Вихрен, три дни по-късно!
Моят спътник до върха, се появи буквално минути преди тръгването ни със съпруга ми към Границата. Видяхме го на улицата в селото по къси панталони и джапанки. Поканихме го на майтап да дойде с нас, а той вика: „Що да не дойда бе, личната карта ми е в джоба”. Докато го попитам накъде из Боздаг с тези джапанки, той беше вече в колата и тръгнахме. Иначе бяхме го решили, мъжът ми да ме чака на чайната и аз сама да ида до върха.
Още в българско беше огън и тръгнах лятно, само с едно яке и вода в раницата. Дъждобрана не го взех нарочно, да ме пита човек защо! Сложих туристическите обувки в багажника, а чорапите си забравих! По-голяма глупост не бях правила до сега – туристически обувки без чорапи!
След чайната аз докато снимах, гледах и се ядосвах за чорапите, Митьо моят другар към върха, беше доста преди мен и нали е селски човек, даже успя да завърне надолу едно голямо стадо овце и кози, което беше решило с нас да окатери „Пророк Илия”.
От върха на север също се откриваше чудна гледка към долината на Места, тъмна и пълноводна, изглеждаща различно, заради язовира, в който спираше водите си. Над главите ни прелетяха толкова ниско птици, че ясно чухме свистенето на въздуха в крилете им.
На слизане от върха се приближихме да видим страшния отвор на „хионотрипата”, а тя никак не е обезопасена! От снимките които бях виждала, не личи, че това е огромна бездънна фуния, от която идваше хладина и имаше хубава акустика. Да се приближаваш близо до отвора, не е много разумно, особено от страната на върха! Тревата е хлъзгава, има само ограничителни колове, набити като клечки за зъби и то боядисани със сребристо. Отдалече въобще не са добре различими. Явно някога е имало заграждения, защото парчета от мрежа имаше в тревата. Да се чудиш, как се е продънил склонът към върхът, само на това място, като че ли някакъв вакуум го е всмукнал?! Като го видях това ямище, ми мина всякакъв мерак за ски във Волакас!
Между другото разбрахме от овчаря, че ски – центърът се продава и уж някой българин щял да го купи. Дано се погрижат и за огражденията на „хионотрипата”, че със сигурност това „гърло” на Фалакро, крие тайни и все е погълнало някой през годините.
Много се радвах, че и там стъпи крака ми, но по обратния път, малко под чайната, далечните гърмежи от север, които чувахме през последния час, сякаш дойдоха точно над нас и се изля Богородичен дъжд. Мокрите дрехи се усукаха по нас. Митьо с джапанките беше по-добре от мен - с джвакащи обувки, на бос крак. С гръмотевици и тътен ни подгони Свети Илия. Нали си беше у дома, препускаше с небесната си колесница, както му е угодно!
Мокри и „по вода” ни вървеше пътят обратно към България. Парното в колата беше на шест, а долу в ниското и в полето не беше валяло. До Митницата стигнахме мокри и митничарят сигурно се е зачудил на вида ни, но не носихме други дрехи.
Хубаво беше! Окуражиха ме снимките и разясненията на Speedy, още през зимата и се радвам, че окатерих върха и без чорапи. Още си имам рани по краката, но пък бях там! Като се върна ще се опитам да сложа и снимки.
От КПП „Илинден – Екзохи” по пътя за Драма, до отбивката за Волакас са 30 км. и оттам до ски - центъра са 19 км. От границата отиване и връщане с кола – общо 100 км.
Чудно е за еднодневен маршрут, особено ако сте за няколко дни из Гоцеделчевския край на почивка, или по работа и имате възможност за еднодневна планинска разходка в Гърция!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
А ма че приключение. И голям интерес изчетох всичко. Най-хубавото е, че всичко е завършило добре. Нещо и на мен ми се приходи там. Вече си представям октомврийски или ноемврийски гледки от Вардина
Е, то на теб ти е близо, дето се вика може и пеш да отидеш.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Авг 25, 2011 11:30 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6454
Speedy написа:
... Вече си представям октомврийски или ноемврийски гледки от Вардина
А де, и аз си ги представях тия дни
ДИАНА, интересен разказ. Напомня ми моето майско посещение на това място. Тогава времето се смени 5 пъти от мъгла с ниски облаци, до виелица със суграшица на пр. Илия и спокоен красив слънчев залез по пътя обратно.
Дупките по тия баири се получават от хлътвания на пещери между другото -
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
