Неделният ден бе поредния без нито един облак в небето. Рано сутрин се натоварихме на един микробус, профучахме през Попови ливади, с. Пирин и по долината на Пиринска Бистрица стигнахме м. Лъките. От това място започна нашия преход.
Групата пое по горския път за х. „Пирин”. До хижата не стигнахме, тъй като при бившата рампа до моста на Кельова река хванахме пътеката за Мелник. След кратко и стръмно изкачване се озовахме на Демирхан, над Горно Лопово, откъдето се отвориха качествени гледки към високия Пирин. Тъй като облаците упорито отказваха са се покажат тези панорами ни съпътстваха през целия ден.
Пейзажа по този маршрут е доста разнообразен. По пътя се редуват тъмни иглолистни лесове, светли с окапали вече листа гори, и множество поляни. Някои похапна още на чешмата след м. Трите реки, но генерално обеда направихме чак на една от поляните под в. Петрова черква. Последва бързо спускане към параклиса „Св. Илия”, където е гроба на революционера Т. Александров, а след това и към с. Рожен.
В селото похода за някои приключи, други се отбиха до манастира, трети да позяпат от високо близките земни пирамиди. Имаше и такива, на които ходенето им бе малко, та продължиха по Роженското дере към Мелник.
След няколко наздравици в механа „Рожен” се натоварихме във возилото, пътьом забрахме мелнишката група и по тъмно се отправихме към Неврокоп.
На който му се гледат безоблачни снимки може да посети галерията
Регистриран на: 15 Юни 2010 Мнения: 151 Местожителство: Sofia
Ехееее, навяха ме спомени... едно от първите ми спускания от там преди 15-тина години ( от Тевно до с. Рожен ) съвпада до голяма степен с вашия маршрут в ниските части. Изключително изнурителен, очарователен и зареждащ преход...
А като гледам как се белеят върхарите от Хамбарташ до Ченгелчала и сравнително 'по-сухия' Яловарник направо ми се плаче от кеф!
Доволен съм!
Не е антично. Това са останки от стар водопровод, който е карал питейна вода чак от в. Петрова черва до параклиса. На едно място, където пътя подсича склоновете на върха тая тръба се вижда като чучурче встрани от пътя - глинена оранжева тръба.
Прекрасни снимки! Меловете, наистина греят, озарени от топлата есенна светлина, върху студения фон на небето и планината. И на мен ми беше приятно да си спомня този маршрут! През 2004-та слизах от х. Пирин в с. Рожен. Споменът ми е за едно продължително слизане, отново през горещ ден от август. Първо се минаваше през една приказна гора с огромни дървета, обрасли с лишеи и мъхове, сред които, мравките бяха издигнали своите купообразни дворци, а по - надолу, минахме през поляни, от които се разкриваха най - разнообразни гледки.
Впечатлена съм от последната снимка с Алиботуш и се изпълвам с гордост, че вече съм била и там!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети