Камилата или Не правете като него...

След като това лято открих чара на Орловец и околностите, твърдо си бях наумил за последните летни ноемврийски дни отново да поогледам наоколо. В неделята паркирах рано на Меча поляна и към 8.30 вече потеглях от хижата посока втора тераса и БАК. Започна да духа, усетих че нито ръкавици имам, нито шапка (за пикел и котки не питайте). Аматьорска работа значи.
Едно слънце пекнало по източните склонове...

а в долината вятър и сянка, ама късно беше да променям плановете.

Малко преди заслона се отклоних посока циркуса и се започна мъката… Летните ми обувки започнаха да се хлъзгат, а пред мен море от камънак с остри, заледени ръбове и снежец, само колкото да си навехнеш краката. Идилия с една дума. Казвам си, дотук съм стигнал, ей сега като стигна Прозореца, от другата страна е лято. Драснах по първия улей, даже не се и замислих, нали скоро бях ходил, пък и GPS имах, ама кой да го гледа…Такааааа, снежец, колкото да се сурнеш надолу и да ти съберат кокалите, летни обувки (мека подметка), котки йок, ръкавици също. Само глупост в изобилие – не правете като него. Драпам нагоре, ама последните няколко метра от „Прозореца” съвсем стана нечовешки стръмно и заледено. Гледам GPS, не съм там където трябва…Хм, те тези машинки дават отклонение понякога, ей къде е прозореца, слънцето наднича, а там какво лято ме чака…В този момент откъртих няколко камъка, те красиво поеха своя път към нищото, мисълта да ги последвам разтрепера неконтролируемо крайниците ми.

И така, шубето в мен надделя и с омекнали крака и мноооого внимание започнах да слизам обратно надолу. За мой късмет, снега се оказа чудесен за слизане, път и щеките помогнаха. Вече долу разбрах, че съм объркал правилния подстъп към Прозореца и ако бях се качил на седловинката към която се бях запътил, вероятно нямаше да четете тези редове днес…

Омърлушен, към 11 бях на БАК, мина ми мерака за Орловец, гледам Камилата нещо ми се хили отсреща. Ей сега ще скокна при теб, да видим кой кого…Никога не съм се качвал горе, не виждам и пътека, пирамидки също няма. Ама пусто любопитство.

Набелязах си маршрут и драснах нагоре. Поне слънце и трева, а не замръзнал сняг и камънак. Трева, трева ама и тя свършва, а после пак камънак, пак лед и пак зор. Гледам нагоре и си викам зор, зор ама иначе позор, ако и този път се откажа, кракът ми няма да стъпи повече на планина. И така в името на туризма, издрапах някак си по леда и камънака, а после лесно – пак трева и кеф. Всичко хубаво, само една леко дискомфортна мисъл ме терзаеше – а пътят наобратно??? В този момент се сетих че планинската ми застраховка е изтекла. Хубава мисъл, в хубав момент. Единственото което ме успокояваше е, че никъде наоколо няма gsm покритие – така де, за какво ми е застраховка, като не съм в състояние да се възползвам от нея…Пък и този ден други луди в циркуса и наоколо не бях срещнал още.

Така в чудесно състояние на духа неусетно стигнах билото и ахнах. Гледайки го от ниското, аз лично винаги съм подценявал този връх и цялото било, но мястото е уникално – особено когато за първи път видях масива на Ловница, Иглите, Купените и целия циркус, гледан от билото.

Направих си кефа да застана на ръба и огледам Орловец и Зъба „от високо”, особено внимателно съзерцавах седловината към която се бях запътил сутринта, веднъж стигнал до нея, щях да остана там докато не дойде хеликоптер да ме прибере.

Поговорих си с Камилата на четири очи, обещах й отново да се видим другото лято…

Гледката към Мальовица и зад нея също е впечатляваща, разбира се, но не е нещо ново за тези които са били вече на Орловец или Ловница.

Мерак ми е да пробвам Мальовица по СИ ръб, ама първо да си подновя застраховката и изчакам оператора да пусне алото там горе...

Ами това е, слизането се оказа по - лесно от очакването (на страха очите са големи), до Орловец не стигнах, но поне с Камилата се сприятелихме. И най-важното - не правете като него!

Браво Начо, не си си показал главата през прозореца, но яхайки камилата си уцелил чудни гледки Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Браво, Начо! Чудесни места си посетил и интересно четиво си сътворил. Еле па снимките ти са за завист! Crying or Very sad

Такова осветление и видимост дори лятото трудно се улучват.

снимката на Камилата ме кефи много Smile

защо не я видях като качих върха лятото.....
вероятно щото не съм знаела за нея Laughing

Хубава разходка! Поздравления!
И аз понякога се мотая сам по Рила и Пирин,
в този район бях през септември.