Хай
Да ви кажа тука с две приказки как неможах да кача Мусала в събота 13.11.2010
Пак тея метеоролозите разправяха че щяло да е перфектно за разходка. Оня шут по БТВ сигурно е получил оргазъм докато казва прогнозата
Тоя път обаче не намерих другарче с коет ода се разходя и хванах гората сам. Идеята ми беше да направя следното кръгче - Боровец - х.Чакър войвода - в. Дено -Иречек-Малка мусала - Голямата мусала и обратно на Боровец по мусаленската...
Понеже нямаше други и групата ми беше само от мен лесно се разбрах за час на тръгване. 8и30 гласувано и спечелено с мнозинство. Долях масълце на каляската и потеглих. Доста по добре се справя милата с групи от по 1 човек Газ към боровец под напева на In Flames и разни други дранйета и в 10 бях с раницата на гърба и бодра крачка по пътя към Чакър войвода. Сигурно го знаете тоя път. Няма какво да го обяснявам него. Ще спомена само че спрях да сменя панталона с късите гащи ама спрях до една локва, та успях в нея да си изтърва почти всичко което извадих от джобовете - ключовете, запалката, ножчето, шишето с вода също успях да го пусна вътре. НЕзнам как се получи така ама всичко мина през калта. Сигурно за да изглеждам по автентичен турист - леко омърлян И така час и 30 до чакъра. Там хижаря ми пообясни за маршрута. Малко над хижата спрях за 5 мин почивка. Хапнах една филийка лебец с вода и гас през клека. След час маане се откри хуба гледка зад в. Шатър. Хубава ама и малко стряскаща - северните склонове на Дено бяха едни такива заснежени. Викам си. . дано да се минава от там без проблем. Като влязох в сянката на върха все едно минах в друг климат на друго място. Както си мааах по къс ръкав и гащи на слънцето изведнъж стана студено та ми потрепераха мартинките. Въпросния заледен пасаж го минах много бавно и внимателно. Стъпвах по следите на някакво чивтокопитно. .. добре че беше минало от там , че иначе наистина щеше да е неприятно. Присетих се за нещасния случай от Северния джендем и ми стана едно такова гадно ! Така, излязох пак на слънцето, кръвта отново текна Хванах нагоре към върховете. Там вече ми дойде малко нагорно. Не бях ял (освен вилийката) и леко се поозорих. Ама бяхме решили в групата че ще ядем като стигнем Дено. Речено сторено. Поспрях, ядох, починах. Там ме застигна един друг самотен турист който ми препоръча да сляза покрай свинкса и да не ходя напред че било опасно. Аз си викам че ще ходя докато мога. Тръгнах... кеф голям, слънце пече, подухва В крайна сметка стъгнах до ръба на малка Мусала. Пробвах се да продължа ама там вече ме хвана големия бъзак. . .на места имаше много гадни снежни петна и по тоя каманак. . викам си "тука ше ме намерят на пролет чак". Поразмишлявах 3-4 минути чудейки се дали да продължавам с повишено внимание ама в крайна сметка мисля че разума надделя. Спуснах се от там към заслона. Мислех да се пробвам по въжето ама времето напредна а пък вечерта бях на РД и си поех надолу. Явно ходенето по къс ръкав в сянката на Мусала беше капката която ми беше нужна да прелея ... и прелях ама наистина. Изби ми от носа . . . и като потечеееее. Е такова нещо не ми се беше случвало. .. ама буквално си течеше и не спира. След 30 мин сякаш ме бяха лазили охлюви по муцуната. След още 30 бях като магистрала за охлюви )) Абе ужас. На всичко отгоре хванах и пътя към лифта вместо надолу по Мусаленската патека. . пустия му ГПС беше решил че през лифта по хубаво. Та като осъзнах че не мие там пътя (не бях ходил по тая пътека никога и не я знаех коя всъщност е) направих едно олимпийско спускане на една писта до станцията която се виждаше в ниското. Слязох на дребен слалом по разораната писна. Та открих и ски сезона.
От там надолу по пътя ... крача си, носа ми си тече, аз си го псувам, той си тече. За капак на всичко реших да си почивам. Понеже си нося кисело мляко почти винаги реших да си го изпия, че го бях забравил а и нямах вода... Ужасно решение. Докато го вадих от раницата се спука станиола . . .ооооо ДАА. Нали се сещате каде се изсипа цялото. . м да, в раничката. Стана такова мазало че нямам думи. Поне си беше за пране раницата и дрехите. Ама свинщина от всякъде. И така последните 5 км вървя си, носа ми тече, мириша на мандраджия и те така Стигнах на челник до каляската. Натоварих се и газ обратно. За по пряко минах перз Ихтиман, че не го бях пътувал този път. Интересно се кара там. . трябва и по светло да се мине .. като че ли има гори разни отстрани
Това е съботната ми разходка. Вечерта прах раница за завършек на разходката.
Имам 10 тина снимки от телефона. Ще ги кача по довечера тях
Пон Ное 15, 2010 2:05 pm
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
лелееееее
да знаеш, че ще почна да си събирам твоите пътеписи - мнооого ме кефи как пишеш
Пон Ное 15, 2010 2:38 pm
whitefeather
Регистриран на: 24 Май 2010 Мнения: 23
Re: Хвана ме шубето !
ferdi_mruvkata написа:
От там надолу по пътя ... крача си, носа ми си тече, аз си го псувам, той си тече. За капак на всичко реших да си почивам.
сори за кофти правописа. иначе се радвам че се забавлявате
Пон Ное 15, 2010 10:23 pm
many_ten
Регистриран на: 18 Ное 2010 Мнения: 7
И аз качих Мусала мин год. в мъгла.Но за мен Вихрен си остава ненадминат по красота.За един ден тази год, качих Малиовица с пътя отиване и връщане до Пловдив.Само Ботев не съм качила,но на пролет здраве и живот.Някои ще ми разкаже ли по подробно за маршрута.
Чет Ное 18, 2010 11:46 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Ferdy, чудак си ти! Чакам следващата порция смях!
Many_ ten, добре дошла във форума! Щом си от Пловдив, за изкачване на връх „Ботев” от гр. Калофер, или ако сте с кола и от „Паниците” е удобно. Виж в раздела СТАРА ПЛАНИНА, има доста писано по темата и ако имаш конкретни въпроси за маршрута, задавай ги там. Успех!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
