Греховно беше да се пропуснат съботно - неделните последни почти летни дни на 2010г. Настройвах се да съм сам около Малъовишко било- имах да наваксвам в този район, когато в последния момент взех Ристе от Самоков - и той с идеята да "попълни" спомени за незначително малкото необходени все още от него места около Малъовишко. Това, че му се израдвах яко не промени факта, че нито той, нито аз сме от ранобудните и бързо тръгващите - около 11 и нещо най после се нагласихме на ЦПШ, направо си беше жега. За къде - ми към Йончево, па ще видим. Точно там на езерото настигнахме впечатляващата група на CHO за ремонта на заслона. И се запознах с Вангел и CHO - много приятна среща, друго си е да видиш на живо човека. Ристе веднага смени посоката към Кобилино бранище - тамън да "заснеме" пътеката за картата на Дидо, че имало леки отклонения. А и до Лопушки връх ( старата и истинска Попова капа) се оказа много приятно - толкова го гледах тоя нашарен връх от Рилецкото било преди месец - та ми беше много интересно защо е толкова шарен. А да си с Ицо в Рила е чудна работа - като новородено бебе в прегръдката на майка си, света му се показва ококорено и поучително и в същото време е уютно, сигурно и комфортно. От Лопушки като помръзнахме 10 мин и позяпахме на кристална видимост на вятъра се спуснахме директно към заслона, около 600 метра денивелация - немаше никой към 18 часа. Първото ми впечатление - отпускащ задушевен заслон, чувстваш се повече от колкото да "си вкъщи". Зареден е за зимата- клековици има, разбира се не в промишлени количества, но има. Поради претъпкаността на "Страшното" след малко дойдоха и едни деца - двойка момче и момиче и станахме 4 човека общо - пълна заслонска идилия. Децата ручаха, легнаха в 19.30 и заспаха! Удивително! И ние ручахме, ама гледахме с респект огромната цъфнала луна над Мечитите - как да спиш на това облещено светило, склоновете на Водни чал се виждаха като на длан. Ако беше тука Петре като нищо щяха да отфучат към Реджепица през светлата нощ мдаа, Петре ни липсваше определено. Нищо не спахме - въртяхме се в чувалите цяла нощ превъртайки и собствените си мисли. Въпреки това ноща не беше отегчителна - чувствахме се идеално добре и свежи все едно сме спали 8 часа. Към 9 сутринта вече се засрамихме от себе си и взехме, че отворихме чувалите. Децата още спяха. Събрахме боклуците по раниците и излезнахме - кристално време. Ицо обходи коловете на зимната за Мечит да ги заснеме и се събрахме на пътеката за Страшното над поповокапските езера - леко заледени са вече. От там закатерихме Попова капа (новата) по сипеите и улеите от югоизток, над езерата. На връо си духаше яко студено, но с кристална видимост, насладихме се набързо с поглед отново на върховете на рилецкото било и си ги преповторих. Пак обърках някой - ама карай. И нова среща с ремонтиращата група от Страшното - те обхождаха Купените без раници. От Купените до Ловница ни налегна студ и вятър - колкото и да мечтаех да се порадвам на този връх, който ми липсваше от Малъовишко скорострелно се изнесохме надолу на завет. За да не слизаме от БАК на магистралата за ЦПШ Ицето избра слизане от Ловнишки превал до пътеката за страшното при Ръждавица. Ми аз се влюбих в тоя улей от ловнишки превал - абсолютно магнетично място в подножието на Ловнишките игли от една страна, а от друга скалистата гърбина на връх Камилата. По средата на улея има подход за изкачване именно на Камилата - отклонението е маркирано с пирамидка. На пътеката нова среща и запознаване - с Иван Гърбев, пак форумна личност. Накрая всички се събрахме за бира в чайната на ЦПШ - Вангел, Иван и пак ремонтиращата група. Изобщо много приятни положителни емоции. Сниките са в пикасата на ИЦО :
http://picasaweb.google.com/simchev/kAkNRH
Последната промяна е направена от vasil111 на Сря Окт 27, 2010 2:01 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Сичко екстра, само дето стръвните мишоци на Кобилино бранище ми наръфаха антената на машинката.
Ше ручат те...
Добре си го описал.
Поздрави на всички, с които се видяхме горе.
До нови срещи!
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
"Сичко екстра, само дето стръвните мишоци на Кобилино бранище ми наръфаха антената на машинката."
а имаше кво да ручат друго ядене предоволно, тия мишки са мутанти.
Сря Окт 27, 2010 1:36 pm
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
risto_turisto написа:
Сичко екстра, само дето стръвните мишоци на Кобилино бранище ми наръфаха антената на машинката.
Ше ручат те...
Добре си го описал.
Поздрави на всички, с които се видяхме горе.
До нови срещи!
е че те имат страст към тия неща, я що кликове имат из www-то
Чет Окт 28, 2010 6:08 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Да не са ви уроки
То и аз обичам да си поспивам. Едно време, га бяхме млади, ставахме в 5.30, ама сега...къде ти.
Абе най-важното е да се кефиш като ходиш, не да се гърчиш. Пък може и след мръкнало да се ходи, кой е казал, че само по светло ?
Луната беше уникална ! А ние Рила отдавна не сме я навестявали. От зимата. Но зиме иде - пак сме там !
Времето,настроението,срещите с приятели на Планината!
Мигове назабравими!
....................................
Преди време Пламен,хижара на Заврачица,предишния на Мусала, сподели с мен-"Че то по Планината сте едни и същи и зиме и лете"
Бих искал това да е знак.
За младите ,които да приемат предизвикателството.
И както е казал великият Меснер -"В Планината най много да оставим някоя следа по камъка от котките си.Но много по-важни са следите,които
Планината остава в нас!
До среща!
Бъдете здрави!
Чет Окт 28, 2010 11:53 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Еваларка Васко.
Ша стане писач от тебе..
Хеле тва:
Цитат:
А да си с Ицо в Рила е чудна работа - като новородено бебе в прегръдката на майка си, света му се показва ококорено и поучително и в същото време е уютно, сигурно и комфортно.
Мдааа...дручко си е в планината.
По-здрави..и до-скитане
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
мдаа, Петре ни липсваше определено. Нищо не спахме - въртяхме се в чувалите цяла нощ превъртайки и собствените си мисли. Въпреки това ноща не беше отегчителна - чувствахме се идеално добре и свежи все едно сме спали 8 часа. Към 9 сутринта вече се засрамихме от себе си и взехме, че отворихме чувалите. Децата още спяха
а имаше кво да ручат друго ядене предоволно, тия мишки са мутанти.
