Разходка във времето...

Словата на много хора разказват за съдбините на предците им и за връзката им с планината. Потъвайки в разказите спираш да имаш усещането, че на света има друго освен планина. Постепенно се вливаш в разказа и заживяваш в друго време. Така преди много години Пазар дере по Малка Богородица се пълнело с добитък от цяла Рила. Ставал пазар- стопани от близко и далеч делели стоката по аршин, който те си знаели и овцете според хубавината си се разделяли на три групи. Най-добрите, средно добрите и по- лошите. Първите- най- класните поемали пътя за Симеоново. 12 дни ‘’паши” ход били необходими за да се стигне до една от най- големите кланници по тогавашните ни земи- днешно Симеоново /да- това до Бистрица- Софийско/. Имало една година, когато дядото на разказвача на тази история заедно с двайсетина свои земляци от подобна продажба на добитък получили толкоз пари, че като се върнали в селото наели майстори от Самоков и околията и за кратко време построили 20 хубави за времето си къщи, здрави и обитаеми и до днес. Така започнала нова част от историята на това село. Като ги видели и други, и те се хванали с тоз поминък, след това и те успели и …така.
Втората група добитък- средното качество овце се връщали в селото за разплод.
А третите- т.н. най- лоши се продавали на каракачаните. Каракачаните пък ги отглеждали „следвайки снега”. Паднел ли сняг по високото стадата се сваляли все по- надолу и на юг през Горна Джумая, после през днешен Сандански, та стигали чак Беломорието. Напролет поемали обратния път нагоре по Пирин и Рила, междувременно препитавайки се с част от добитъка. Преди да тръгнат от Пазар дере белязали животните с белег от нажежен метал- от там и името на вр. Дамга.
Имало не редки случаи, когато пастирите слизайки от Пазар дере били пресрещани от разбойници. Били убивани заради парите добити от пазарищата горе. За да избегнат подобна участ доста народ се научил да заравя спечеленото под камъни по пътя си надолу. По- късно и при различни условия се връщали да си приберат имането. Много от тез пари обаче си стоели там и до днес, твърди източника ми.
Друга история е таз за възникването на имената на Влашка махала в Дупница и Вангелово чешме. Отново прокудени я от турци, я от немотия доста власи бягали и се заселвали по нашите земи. Такъв бил случая на някой си Вангел- явно доста находчив влах, които докато се придвижвал от север на юг чрез търговия по понатрупал пари. Един ден като стигнал земите около днешна Дупница и като видял колко богати и плодородни били решил да се засели тук- накупувал мера и добитък- развил поминък. Покрай него и други власи се заселили, та от там и името на днешната влашка махала в града. На него по- късно именували и чешма в местност над днешното село Бистрица.
Друга пък е историята за името на река Горица, известна повече с приказните си водопади.
Друга е тази за броя на хората стопанисвали Рило манастирските стада и мери- твърди се, че над 2000 душ били заети само с манастирските занимания …
Друга е тази за злочестата съдба на един немски инженер, под ръководството на който са построили язовир Калин, за връзката му с Карагьол, за връзката им с Градинските и Дупница…
…. и други и други….
С всяка история се свързва и всяко едно име по планините ни, с всяка пътека- съдба. Живота на хората, запечатал се в топонимията на всеки хребет, дол, местност или връх, е бил толкова тясно свързан с планината, че имената днес звучат не просто убедително и подходящо.
Вчера и днес се разходих над Отовица, съзерцавах Овчаренския водопад, потърсих позабравена пътека, а разказите на Бисер /сладоледа/- коняр на езерата ми помогнаха да си представя фрагменти от едновремешния бит. И върховете, и местата, останки от кошарите са си там. Планината е била живота и съдбата на толкова много хора…
Ние днес сме само преминаващи … Както по подобен начин ни се случва с толкова важни неща от ежедневието ни. Не е добре, но и май няма накъде…
Забравих меморикартата на фотото и няма снимки.
Но пък бях там. Макар за малко- в историята на земите на дедите ни.
Поздрави!

Последната промяна е направена от W_sjankata на Пон Окт 11, 2010 9:38 am; мнението е било променяно общо 3 пъти

Много ми хареса! Разкажи за съдбата на немския инженер. Нищо не знам за тези язовири, освен, че са построени от Германци.

Чудесно четиво Вангеле, мерси за историята Croc

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последното което разбрах за немския инжинер е, че дъщеря му е финансирала направата или довършването на пътя от Винчето до Карагьол. Жената имала желание да се направи филм за живота на Баща й. Дано се случи!
Вероятно има доста инфо из нета за Немеца, за една вечер аз не можах да стигна до подробности. Това което разбрах е, че е бил на дваисет и... години, когато се е случвало всичко. Успял е да впрегне в работа около 1500 човека за построяването на язовир Калин. Разбрах, че са изградени подземни тунели и надземни бетонни водни пътища, които захранват язовира с единствената цел да се достави вода за град Дупница. Това е и факт и днес- Дупница пие от Калин.
Инжинера е бил убит от "пренавити" псевдопартизани, в усилията им да се докажат на новата власт.
Преди време във форума по тези /хидро съоръженията из Рила/ теми се изказа съфорумец -мисля дама, дъщеря на човек тясно свързан с тез неща. Ако внесе допълнителна яснота и посочи литература ще сме блгодарни.
От моите разказвачи разбрах, че до преди 5-6 години до Карагьол все още личали основите на пекарната за хляб на работниците. Днес вече е друго...

Да, има интересни останки около Карагьол. И част от релси се виждат. Ще е интересно, как точно е строено.

	irina написа:
	Да, има интересни останки около Карагьол. И част от релси се виждат. Ще е интересно, как точно е строено.

Скоро ще сканирам "Скици из Рила" на Асен Христофоров.
Той в един от разказите обяснява за релсите и водите по Калин-ите.

В тази книга има сведения за хижарите по планината, имена на пътеки и т.н., срещат се и такива за топонимията на Рила.
Кои са хижарите Боре, Светла, Киркор, Заека и др.
Густо, майна Laughing

Поздрави за убавия разказ!
Croc

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Оооо, Ристе....това е много интересно! Да го пуснеш като го сканираш ръкопляскания

Ех, че хубаво разказано за „Пазардере”! И аз много обичам да си говоря с местните хора по планините и самобитни селца и много ми са интересни подобни разкази. Аз така научих, че под връх „Ковач” /”Налбант”/, който има красива отвесна стена над „Якорудските езера” някога е имало налбатница - ковачница, където подковавали добитъка. От там е минавал старият, най-пряк път между Разлог, през Белица за Самоков. Сега е затворен заради язовир „Бели искър”. Предците ни са били в планината заради поминък и прехрана, заради освободителни борби, минавали са с кервани, защото от там им е бил пътя… А днес ние си ходим за удоволствие, заради красотата... Сигурно ако от някъде ни гледат, се чудят какво правим там без работа.
За язовир „Калин” не очаквай да намериш кой знае каква литература, като се има предвид, че е завършен в първите години на народната власт и през 1947 г. – национализиран. „Карагьол” разбира се не е строен от германци, той е скачен с язовир „Калин” и е завършен през 1952 г. Казаха ми, че някои ВЕЦ в района са строени от немски военопленници. Помолих познати да поразпитат и ако науча нещо, ще пиша. Аз имам спомени само за каскада „Белмекен – Сестримо”. Risto е прав, че който иска да знае много за Рила, трябва да прочете всичко написано за нея от моя съгражданин, учен, преводач и писател - Асен Христофоров. Дълги години и до края на живота си е живял и писал въпросните книги в скромната си къщичка в гората над село Говедарци. Невероятно красив изказ и страшно го харесвам. В „Трима с магаре из Рила” /1963 г./ например, много интересно разказва за „Кобилино бранище” преди векове. Наскоро търсих из книжарниците да си купя негова книга, оказа се че няма никакви нови издания и при старите книги нищо не намерих. Даже и в Пловдив е непознат, дори за хората които ги продават… В интернет четох само „Искровете”, иначе книгите намирам в библиотеката.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

	Цитат:
	Аз така научих, че под връх „Ковач” /”Налбант”/, който има красива отвесна стена над „Якорудските езера” някога е имало налбатница - ковачница, където подковавали добитъка

Ееех, преди месец си стоях на Ковача и съзерцавах...и не съм знаела тази история...Белмекен-Сестримо го знам, влизала съм в тунелите когато го строяха. обичам разкази за Рила, любима ми е!

Сканираната книга на Асен Христофоров "Скици из Рила" свали от ТУК.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Благодаря, Ристе!

Много интересен разказ, благодаря. Май като няма фото, човек "вижда" повече. Idea

Благодаря, Ристе! Бая труд си хвърлил! Cool

Ристе....благодаря!

Здравейте на всички,
Аз обикновенно съм от четящите в този форум , но тука не мога да се стърпя . Книжлето " Скици из Рила " е много добро.
Благодаря !