Регистриран на: 11 Авг 2010 Мнения: 9 Местожителство: Sofia
"ПЛАНИНСКА ТРЕСКА"
Скоро чух за болестно състояние подобно на морската треска , но наречено "планинска треска", което се появява при ходене по планината. Нищо повече не можах да разбера.
Ако някой знае, моля нека напише повече информация за проявление, за предпазване и т.н.
Вто Окт 05, 2010 3:20 pm
Друм
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 203
Хе-хе! Тази треска трудно се поддава на лечение. В повечето случай е хронична. Интересното при нея е, че най-те тресе, когато не си в планината.
Вто Окт 05, 2010 3:57 pm
Балкана
Регистриран на: 28 Юни 2010 Мнения: 162 Местожителство: на душата завинаги на Балкана-тялото днеска тук утре там..
Отг.
Здравейте !
Може би имате в предвид така наречената планинска болест-трансформирана от някого в "планинска треска".
Наблюдавал съм доста хора изпаднали в такива състояния по време на поход в планината.Някога във всяка организирана тур. група задължително присъстваше мед. лице.Една от неговите задачи бе да следи за общото състояние на учасниците в похода и при наличието на симтоми на "планинска болест"да вземе ефикасни мерки за прекратяването на по нататъшни усложнения.Естественно най-често такива симптони се появяват при свръх- натоварвания при големи надморски височини, а също така и от начинаещи и не добре подготвени планинари.
Ето "малко" инф. по този въпрос:
1.
"С повишаване на надморската височина се намалява барометричното налягане, което води до понижено парциална налягане на всички съставящи въздуха газове включително на кислорода, който е така необходим за нормалното функциониране на всички органи и системи в човешкия организъм. Този кислороден глад се чувствува още по-силно, когато въздухът е влажен или наситен с някакви изпарения. Например по склоновете На Елбрус, Казбек и други върхове от вулканичен произход сероводородните изпарения ускоряват настъпването на болестното състояние, причинено основно от намаленото парциално налягане на кислорода в алвеоларния въздух. Това състояние, известно още в древността, е познато като планинска болест. Признаците на планинската болест са най-разнообразни и строго индивидуални. Недостатъчното снабдяване на тъканите и особено на мозъка с кислород предизвиква нарушения в нервната система, кръвообращението, дишането и храносмилателната система. В по-леки форми болестта се проявява с мускулна слабост, понижена работоспособност, задух, главоболие, виене на свят, загуба на апетит, кръвотечение от носа, отпадналост, сънливост и др. Когато не се вземат мерки и болестта се развие в по-тежка форма, първоначалните признаци се задълбочават, след което се появяват силен задух, неспособност за ориентиране и движение, докато се стигне до загуба на съзнание. Хора с различен тип висша нервна дейност реагират по различен начин на планинската болест. Едни изпадат в състояние на възбуда, подобна на тази след употреба на алкохол. При тях се нарушават мисловните процеси и често пъти са способни да извършат погрешни действия. Такива хора се опасни както за себе си, така и за останалите членове в групата. В това състояние не могат правилно да възприемат и оценяват сложността на обстановката. Не по-малко опасна е другата крайност — затормозване на Мозъчната кора, хората стават умислени, апатични, със забавени рефлекси и действия. Сравнително малката надморска височина на нашите планини не дава възможност да се наблюдава пълната картина на планинската болест. Изследванията на Кр. Кръстев и Ил. Илиев показват, че при условията на нашите планини се появяват някои признаци, които се преодоляват най-много за-6 дни. Разбира се, това е строго индивидуално и зависи от моментното състояние и функционалните възможности на човека и от редица други фактори. Физически здравият трениран човек може да компенсира кислородния глад. Преминаването на тази граница води до тежки смущения в организма. Оттук нагоре се намира т. нар. „зона на смъртта“. В нея кислородният глад може да бъде преодолян с вдишване на кислород от специално приготвени бутилки. Лечението на планинската болест може да бъде медикаментозно или чрез даване на кислород. Трябва да се облекчи товарът, темпото да се забави и по-често да се дават почивки. Ако това не помогне и заболяването се задълбочи, слизането на по-малка височина е наложително. Най-сигурното средство за профилактика на планинската болест е аклиматизацията, при която организмът, поставен в условията на високата планина, постепенно се пригажда и приспособява от по-малки към по-големи височини. Слънчева радиация Частта от лъчистата енергия на Слънцето, която достига земната повърхност във вид на успоредни лъчи, се нарича пряка слънчева радиация, а тази, която стига след разсейване — разсеяна слънчева радиация. Във високата планина, където въздухът не е замърсен отпрах, пушек и други твърди частици, които да разсейват и намаляват силата на слънчевите лъчи, те представляват опасност за туриста и алпиниста. При ясен слънчев ден в планината човек ще бъде изложен на близо-пъти по-силна ултравиолетова радиация, отколкото в равнината. През зимата интензивността на слънчевата радиация се увеличава още повече поради отразяващото действие на снега —90% за пресния сняг. Мъглата също допринася за това увеличение. Интензивните ултравиолетови лъчи са фактор, който допринася за укрепване на здравето на човека, но прекомерното излагане и неправилното им използуване може да доведе до сериозни увреждания на откритите части на тялото и най-вече на очите. Задължителни при снежни условия са защитните очила. Особено през пролетните месеци в нашите планини и по ледниците на по-високите върхове се налага носенето на маски за лицето от тънка бяла памучна материя и на шапки, позволяващи проветрение (за предпазване от топлинен удар). Особено уязвими от слънчевите лъчи са ушпите. "
2.
Така наречената планинска болест и кесонна болест са сред най-често срещаните страдания, дължащи се на метеорологични фактори.
Планинската болест е първообраз
на въздействието на ниското атмосферно налягане върху човека, но не само във високопланински условия. Научно това въздействие би могло да се назове болест на разредената атмосфера, при която активното внимание отслабва, умствената продуктивност намалява, дишането и сърдечната дейност се учестяват. Появяват се задух и умора дори при най-леки физически натоварвания. Обратно - кесонната болест е породена от повишено атмосферно налягане. Тя се характеризира с това, че
разтворимостта на газовете
и по-специално на азота е улеснена в мастната тъкан, бялото мозъчно вещество и жълтия костен мозък. [size=18][color=red]Това води до дисфункция на клетъчните системи, чийто клиничен израз са главоболието, неловкостта (смутена координация), отслабналата памет, вегетативните разстройства, гаденето, повръщането и сърдечноритъмните смущения.[/color]
[/size]
Планинската и кесонната болест са крайни болестни състояния. При всекидневните
колебания на атмосферното налягане
те протичат в лека форма, част от присъщите им прояви, предимно невровегетативните им страни, са смекчени. Но хора, страдащи от някои невровегетативни и психични заболявания, както и лица със сърдечносъдови увреждания, са особено чувствителни към тях. В тези случаи намесата на лекаря е безспорно необходима. Терапията винаги е успешна, а възстановяването - пълно.
5.
Няколко комплексно действащи фактора, свързани с климата и условията на високата планина водят до така наречената височинна /планинска/ болест. На първо място това е ниското атмосферно налягане. Първите признаци на височинна болест могат да се наблюдават на височина 1500 –2500 м н. в., но за опасни състояния рядко може да се говори под 3000 м н. в. На 3000 м н. в. (приблизително височината на вр. Мусала) налягането е с 1/3 по малко от това на морското равнище, на 5500 (базов лагер на вр. Еверест) то е наполвина, а на вр. Еверест е едва 1/3 от нормалното.
Зоната 1500 –3500 м формално се нарича “висока”, 3500 – 5500 - “много висока”, а над 5500 – “екстремно висока”.
Трябва да се има предвид, че освен от височината налягането зависи от сезона, географската ширина и моментното климатично състояние на атмосферата, но това са по-слабо изразени връзки и значението им е от втори порядък.
На второ място, причина за планинската болест е дехидратацията (обезводняване) на организма. Тя се дължи на две основни причини: студения високопланински въздух е изключително сух, а същевременно дишането е ускорено поради недостига на кислород. Така, отделяната с издишвания въздух вода е голямо количество и организма бързо се дехидратира. Студът, умората, ултравиолетовото лъчение и дори повишената концентрация на озон във високата атмосфера също спомагат за развитието на височинна болест.
Реакция на организма към ниското атмосферно налягане.
Пониженото атмосферно налягане води до невъзможност на организма да си набавя необходимото количество кислород. Това от своя страна води до различни реакции на организма към новата среда. На първо време се увеличава честотата на дишането, както и неговата дълбочина – това е първия опит на организма да компенсира малкото количество кислород във въздуха.Такова състояние се нарича хипервентилация. То от своя страна поражда един интересен феномен – периодичното дишане. В действителност сигнала в мозъка, че е време за ново вдишване не се поражда от намаляването на кислорода в кръвта, а от увеличаването на концентрацияата на въглероден двуокис в нея. Когато обаче тялото е в състояние на хипервентилация, концентрацията на въглероден двуокис е минимална през цялото време. Когато сме будни, ние никога не бихме забравили да дишаме, но когато спим и мозъка не получава сигнали, че е време за дишане, то може да спре за период от 15 секунди или повече. След това обаче количеството въглероден двуокис нараства и дишането се възстановява, при това силно учестено. След няколко минути отново забравяме за дишането и т. н. Усещането да се събудиш защото си спрял да дишаш е почти толкова неприятно колкото да се събудиш и в просъница да видиш че партньора ти е спрял да диша. Това обаче е нормално състояние по време на аклиматизация, затова е добре просто да го имаме предвид. Освен хипервентилирането и периодичното дишане, се учестява пулса, започва произвеждане на допълнителни червени кръвни телца, увеличава се обема на циркулиращата в тялото кръв.
Разновидности и симптоми на височинната /планинска/ болест.
При изкачване във високата планина, в зависимост от аклиматизацията, скоростта на изкачване, физическата кондиция и генетично заложената височинна поносимост могат да се появят различни симптоми на височинна болест. Обикновино те започват с умора, задъхване, ускорено дишане и пулс, главоболие, неравномерно (периодично) дишане, гадене, липса на апетит, нарушения в съня. Когато тези признаци на болестта са в лека или средна форма, при почивка задъхването изчезва, а няколко часа след прекратяване на изкачването и останалите симптоми започват да намаляват - говорим за остра планинска болест. При проява на тези симптоми изкачването трябва да се прекрати и да се остане на същата височина или да се слезе до последното място за нощувка, на което симптомите все още не са били проявени. Ако изберем първия вариант симптомите би трябвало да изчезнат напълно за срок от 24 – 48 часа. Ако това не стане или се забележи и най-малко влошаване на състоянието след първите няколко часа почивка, незабавно трябва да се слезе 500 – 1000 м по-ниско. Когато симптомите отшумят напълно, изкачването може да продължи. В тази фаза на болестта може да се прибегне до употребата на медикамента Diamox R (Acetazolamide). Неговото действие се изразява в отделяне на бикарбонат от бъбреците и повишаване на киселинността на кръвта, което неутрализира ефекта от хипервентилацията, отстранява периодичното дишане и повишава ефективността на дишането като цяло. С негова помощ времето за релаксация след появата на леки симтоми на острата планинска болест може да се намали около 2 пъти: 12–24 часа. Затова някои автори го препоръчват дори като профилактично средство още щом започне изкачването над 3000 м., особено при хора будещи се от сън поради периодичното дишане, при бързо изкачване на голяма височина, както и при хора които са страдали от повтаряща се остра планинска болест в миналото. Това, разбира се, не значи, че Diamox R е чудотворен лек, с чиято помощ може да забравим за проблемите с височината – той просто подобрява дишането. Други разпространени и неправилни схващания за Diamox R са, например, мненията, че може да прикрие симптомите на болестта, че след спирането му състоянието ви ще се влоши и др.
След като се появят симтомите на острата планинска болест, състоянието на пострадалия може сериозно да се влоши, ако болеста се развие като белодробен или мозъчен оток. Причината за тези състояния се дължи на отделянето на течност в белите дробове и/или в мозъка.
Белодробен оток. Симптомите са трудно, запъхтяно дишане и силна умора, дори и след почивка, дълбока мокра кашлица понякога с розови храчки, посиняване на пръстите и устните (цианоза), както и типичните за острата планинска болест симптоми. По-често симптомите на белодробния оток се проявяват през нощта. Единственото ефективно лечение на белодробния оток е незабавното слизане на по-малка височина, като минимум 600–1000 метра. Слизането трябва да започне наистина веднага след откриването на първите симптоми, дори ако те са се появили през нощта - на сутринта вече може да е твърде късно. След като започне да се развива, болестта може да доведе до смърт за няколко часа. Всъщност, това е най-смъртоносната форма на височинната болест. При несвоевременно или неправилно третиране смъртността е 44 %. Голяма част от развиващите белодробен оток са младежи на възраст под 20 години. Ако е невъзможно пострадалия да бъде свален веднага, трябва да се започне лечение с кислород 4–6 л./мин., както и с Nifedipine еднократно 10 мг и после 30 мг на всеки 12 часа. Поставянето на пострадалия в чувал на Гамов е задължително при възможност. Чувалът на Гамов е пластмасов чувал, в който изкуствено се повишава налягането чрез напомпване. Тук трябва да споменем, че са правени изследвания за влиянието на хипоксията (недостиг на кислород в организма) в различни условия. Те са показали, че при еднакво количество кослород ниското налягане допълнително влошава състоянието, т.е. само с подаване на кислород не може да осигурим необходимите условия за възстановяването на пострадалия. След окончателното изчезване на симптомите и неколкодневна почивка изкачването може да започне отново, но трябва да се има предвид че за пълното възстановяване на организма може да са необходими седмици и вероятността за повторно развиване на болестта е голяма. Изследвания са показали че 66% от претърпялите белодробен оток го развиват отново при повторно изкачване.
Мозъчен оток. Освен симптомите на острата планинска болест могат да се наблюдават силно неспиращо главоболие, липса на координация, обърканост, забавена мисъл. Ходенето на пострадалия наподобява това на пиян човек. Може да се направи тест за координацията при подозиран мозъчен оток, като се накара пострадалия да ходи в права линия или да си докосне с пръст носа със затворени очи. Както и при белодробния оток, болестта може да се развие през нощта и слизането трябва да започне незабавно. Изчакването може да доведе до смърт за няколко часа. Трябва да се избягва каквото и да е натоварване на пострадалия, затова при възмойност той трябва да се носи по пътя надолу. Лечението се състои в подаване на кислород 2–4 л./мин. Медикаментът Dexamethasone –силен кортикостероид може да помогне за отслабване на някои от симптомите. Дозировката е 4 мг на всеки 6 часа. Приема се през устата или с мускулна инжекция. Поставянето в чувал на Гамов при невъзможност за сваляне е силно желателно. Както и при белодробния оток изкачването може да продължи много внимателно след окончателното изчезване на симптомите и почивка от няколко дена на по-малка височина.
Аклиматизация. Лекарство срещу височинната болест няма. Няма и хора, на които височината да не им влияе зле в една или друга степен. С височината обаче може да се свикне. Процеса на привикване на тялото към условията на високата планина се нарича аклиматизация. Аклиматизацията е бавен процес, в който трябва да сме последователни, ако искаме да се качим на висок връх и да слезем от него със собствените си крака. Различните хора, както беше споменато и по-горе, имат различна адаптивност към височината. Затова един може да се аклиматизира по-бързо и по-добре от друг. Има значение и т.нар. остатъчна аклиматизация – ако сте прекарали дълго време на голяма височина – 6000 –7000 м н. в. и сте били добре аклиматизирани това може да ви се отрази благоприятно при изкачване дори и на следващата година. До голяма степен това се дължи и на психологическата подготовка. Освен това може да се проведе и предварителна аклиматизация – няколко изкачвания с голяма денивелация и нощуване на относително голяма височина, 1 –2 седмици преди експедицията може да ви “вкарат във форма”. В България няколко бързи изкачвания от Боровец до в. Мусала (без лифта) и нощуване на върха може да свършат добра работа. Ето и някои “универсални” съвети за добрата и безопасна аклиматизацията:
1. След 3000 м н. в. всеки ден се изкачвайте не повече от 300 м, като спазвате правилото “изкачвай се високо – нощувай ниско”. Това значи,че ако една нощ сте бивакували на 3300 м н. в. на следващия ден може да се изкачите до 4000 м, но трябва да се върнете за нощувка на 3600. Ако някъде е невъзможно да организирате лагерите си през 300 м, то трябва да се направи почивка преди да се изкачите повече. Когато например единия бивак е на 4000 м н. в., а следващия на 4700 м н. в., трябва да останете в него ден или два преди да продължите нагоре.
2. Усетите ли първите признаци на остра височинна болест незабавно прекратете изкачването. Глупаво е да мислите че ако се изкачите по-високо, по-бързо ще се аклиматизирате. Най-бързо ще достигнете целта си, ако останете за почивка или дори слезете до предния лагер и продължите щом симптомите отшумят напълно. Ако не го направите, има голяма вероятност да развиете белодробен или мозъчен оток, който да е с фатални последици за живота ви или най-малкото за експедицията ви. Нормално е да се разболеете от височинна болест, но не е желателно да умрете от нея.
3. Не се дехидратирайте. На голяма височина човек трябва като минимум да изпива 6 л. течности на ден. Това е 3 пъти повече от нормалното и е свързано с бързото обезводняване на организма при дишането на сухия и студен въздух.
4. Работете и се движете колкото се може повече на голяма височина. Така ще стимулирате дишането си и аклиматизацията ще е по-ефективна. А и няма да мръзнете в студените вечери на високите лагери.
5. Нощувайте в добре проветрени помещения – няколко гъсто скупчени човека в малка ветроустойчива палатка в комбинация и с някой работещ примус може съществено да намали и без това малкото количество кислород. Поради лошото горене при недостатъчно кислород, примусите могат да отделят и отровния газ въглероден окис. Затова, по-добре да спите на 5 градуса по-студено, отколкото допълнително да ограничите достъпа на кислород.
6. Не употребявайте алкохол, упойващи вещества или наркотични болкоуспокояващи медикаменти, тъй като те забавят и отслабват дишането и сърдечната дейност и забавят аклиматизацията.
7. КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С ЛЕКАР при възможност. Самолечението с медикаменти може да бъде опасно за вас.
Материалът е подготвен от Александър Манушев с помощта на Марияна Панайотова по статии на: Mark D. Harris, James Terrio, William F. Miser, Joseph F. Yetter III – HIGH-ALTITUDE MEDICINE, April 15 1998; Thomas E. Dietz – ALL ABOUT ALTITUDE ILLNESS; Ciwec Clinic Travel Medicine Center – ALTITUDE ILLNESS 1998, 2000.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
инф. по този въпрос:
