Тримца на Седемте езера

От многолетен опит знам, че около 9 септември времето се пречупва. Така се случи и тази година. След чудесното слънчево време изведнъж прогнозите обещаха всеки ден да вали. Краят на седмицата обаче беше единствената възможност да отидем с двамата внуци на Рила и аз реших да рискувам. Викам си, както по планините ме е валял сняг при осигурено хубаво време, може сега пък да се случи обратното. Така и стана. До известна степен.

По ред семейни причини, най-вече туткане, тръгнахме от София по обяд. Пристигнахме в Паничище вече късния следобед. За мой срам използвахме незаконния лифт, който на драго сърце бих разрушил, ако зависеше от мен. Но в случая просто нямаше как иначе. С две малки деца и огромни раници без лифта нямаше да стигнем доникъде. Слязохме на новата хижа на Седемте езера и поехме към старата. Големият внук вече е на седем, а малкият – почти на шест. Крачката им е енергична и широка, а моето тътрене отзад не личи на снимката:

Двамата си носят дрехите заедно с втори високи обувки и по един хляб. Аз съм се нарамил със самар, в който има палатка, спален чувал, дрехи, газов котлон с посуда и храна за пет дена. Предишните години те изяждаха на обяд една консерва, а аз гладувах. Сега изяждат две консерви, а аз пак гладувам. Отделно нося на ръка втора раница с още един спален чувал, одеяло, якета и още туй-онуй. Кошмар! Добре, че поне вода никога не носим.

Времето беше мрачно и във въздуха вече се носеха капчици дъжд. Ускорихме крачка и на десетина метра от хижата заваля истински. Втурнахме се вътре и тогава дъждът се превърна в порой. Валя не повече от половин час, но вече нямаше смисъл да опъваме палатката. На тъмно, в мократа трева това нямаше да е най-приятното занимание. Затова решихме първата нощ да спим в хижата. Бяхме само няколко души.

На сутринта ни очакваше великолепно слънчево време. Знаех си аз, че прогнозите на синоптиците не важат за високите планини, и излязох прав. А в Самоковско продължаваше да вали и цялото поле беше в мъгла. Поехме към езерата по реда на номерата. Ето го Близнака с Харамията, надвесен над него:

Над него е Бъбрекът, сниман милиони пъти, но за първи път от нас:

Още по-нагоре – Окото. Едно от най-очарователните рилски езера, най-дълбокото от седемте и затова най-синьото:

Продължаваме да се изкачваме към най-горното езеро, Сълзата.

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 21, 2018 11:23 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

	Цитат:
	Знаех си аз, че прогнозите на синоптиците не важат за високите планини, и излязох прав

И....къде опънахте палатката?

Ето ни на върха над езерата. Една добра какичка ни увековечава за историята и форума. "Над облаците ли сме?"- пита малкият. "Да!"

“Мамо, на Сълзата сме!” – докладва големият:

Планирахме да обядваме на езерото. Вятърът обаче е толкова силен, че трябва да слезем на завет на Окото. Вадя консервите. Забравил съм газовия котлон, но телешкото с грах и залоено е много вкусно! Поне така предполагам:

Един поглед от високото към три от езерата. Поразява ме колко странно и величествено се вижда оттук Харамията – като че ли сме на друга планета:

А тази скала е твърде подходяща за един урок по алпинизъм:

Времето продължава да е чудесно, явно ще опъваме палатката.

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 8:49 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

След като се върнахме от Седемте езера, започнахме да си правим бивака. Реших за всеки случай да сме близо до хижата, защото всичко можеше да се случи през нощта. Още докато опъвахме палатката, задуха ужасен вятър. Мястото беше доста открито и по едно време вятърът така удари, че почти залепи едната стена за отсрещната. Рейките се усукаха, входът се сплеска и се наложи да подпра стената отвътре със самара. Но поне не валеше. Докато вечеряхме в хижата, вятърът поутихна, но страхът от ураган през нощта си остана. Стана доста студено. Двете деца бяха в отделни спални чували – вече не можехме да се завиваме тримата с един чувал, както миналите години. За мен чувал нямаше. Затова постлах половината одеяло на пода, а с другата се завих криво-ляво. Метнах си отгоре още едно одеяло, което взех от хижата. Най-отгоре якето. Можете да си представите тази неустойчива система от завивки, която се плъзгаше надолу при всяко движение! Треперейки от студ, изкарах до сутринта. А сутринта изглеждаше така:

Нищо се не виждаше – нито езерото, нито върхът! Изпълнени обаче с вяра в доброто, ние смело поехме към Харамията. И наистина след малко мъглите останаха под нас и отново ни огря слънце. Изкачихме се над Чанаците и поехме по тясната пътечка по гърба на Харамията. Вероятно за да избегне старото турско име на върха, някой преди време реши да го преименува на Хайдута – име, което е не по-малко турско. Аз предлагам да го наречем Хайдука, което ще бъде много по-актуално. Ето ни на самия връх:

Духаше страшен вятър и се налагаше да държа децата за всеки случай – пропастта на половин метър от нас хич не беше успокояваща при такъв вятър. Изведнъж той така ни блъсна, че шапката на Боян хвръкна и отлетя към езерото. Отгоре на всичко взе да пръска дъжд и първоналното ни намерение да обядваме на горния Чанак-гьол (езерото Паницата, преведено на български) се осуети. На слизане от върха долу в ниското съзряхме бягаща дива коза. Никога не бях предполагал, че тя препуска като леопард – със задните крака изнесени пред предните:

Постепенно времето стана отвратително – мъгла, вятър и дъжд. Успяхме обаче да стигнем до базата на дъновистите. Тя се оказа обновена, разширена и стабилно защитена с метални капаци. Заключена. Отстрани обаче предвидливо беше оставена отворена една малка пристройка, в която при нужда могат да спят десетина човека. Скрихме се там и си приготвихме обяда. Този път не бях забравил газовия котлон, та си сварихме супа и стоплихме мусаката. Децата бяха във възторг от втория етаж на наровете и предпочетоха да ядат там:

Докато се приберем в хижата, дъждът ту се усилваше, ту спираше. Мъглата обаче не се разсейваше. Понеже беше събота, имаше доста туристи, които заради лошото време взеха да изпълват хижата. Събра се доста народ и аз бях доволен, че палатката ни е готова за спане. Този път обаче взех още едно одеяло от хижаря и прекарах нощта в небивал уют. Двете деца бяха въодушевени от дъжда, който валя цяла нощ. Палатката, въпреки че бе абсолютно деформирана от вятъра, се оказа много добра – не пропусна нито капка. На сутринта обаче, в неделя, макар че дъждът беше поспрял, мъглата беше толкова гъста, че не се виждаше на десетина метра. Разбрах, че няма никакъв смисъл да оставаме повече и стегнахме багажа. Жалко, но трябваше да съкратим с един ден пътешествието си.

Няколко битови наблюдения. Старата хижа се поддържа добре. Хижарят Павел е приветлив. Вечер пали печката в столовата. Има топла храна. Спането е между 7 лева (нар с ваши постелки) и 17 лева (стая с две легла). Разбира се, не се надявайте да намерите казан с безплатен горещ чай и печка, на която да си стоплите манджата – това отдавна са планинарски отживелици. Хижарят очевидно е толерантен към палаткаджиите. Аз моята я опънах зад хижата, та да не бие на очи, но последната нощ опънаха няколко палатки досущ пред вратата. Най-големият недостатък на тази хижа е, че туристите нямат достъп до мивка с вода (в кухнята, където е водата, се готви и не е удобно да се влиза). В столовата е забранено да използвате газов котлон, но можете да го оставите в едно друго помещение. Тоалетните са външни, примитивни, но чисти и имат осветление. Полезно е да ви предупредя за един атрибут на хижата – моя приятел Димо. Той е самобитен мислител, който разбира от всичко и държи да ви приобщи към своите широки познания. Ще ви обясни как да се доближите до Бога, как да си върнем Македония и как вашето нездравословно хранене ви създава хемороиди. Димо ще ви пуска песента за някакъв македонски войвода, докато я научите наизуст. Накратко, ако желаете да останете насаме с мислите си и тишината на планината, ще трябва по-бързо да бягате в палатката, както правех аз с внуците.

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 9:26 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

И така, в неделя сутринта поехме надолу. Не валеше, но всичко беше мокро. Трева, която бързо накваси обувките и панталоните ни, и клекове, които ни пълнеха вратовете с вода. Цветята обаче бяха като измити и страхотно ярки:

Често срещахме и едни смъртоносно привлекателни гъби - червени мухоморки:

А този колега-математик си беше изплел паяжината с точността на геометричен чертеж:

Слизането от хижа "Седемте езера" до хижа "Вада" е твърде дълго - 900 метра денивелация. Пътеката е в доста лошо състояние - изровена е от пороищата и човек е принуден да върви отстрани, а там се блъска в клековете и се пързаля по мокрото. Истинският кошмар обаче настъпва, когато стигнете пътя от "Вада" за "Ловна". Този път винаги е бил изкопан и с дълбоки коловози, но сега беше нещо невиждано! Преди нас беше минал някакъв камион сякаш с двуметрови колела, който беше изровил половинметрови улеи, пълни с вода. Десетки пъти трябваше да прескачаме тези улеи и да се прехвърляме от единия "бряг" на другия. Е, в края на великолепната екскурзия не бяхме склонни да обръщаме особено внимание на подобни несгоди, особено когато само на няколко километра ни чакаше чудесно изпържена пъстърва.

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 9:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път

с нетърпение очаквах тазгодишния Ви доклад Smile

пораснали са, хубаво сте походили, паяжината е един път Smile

	albena написа:
	с нетърпение очаквах тазгодишния Ви доклад

Благодаря за интереса! За съжаление миналата година заради концептуални разногласия с родителите голяма екскурзия не се състоя. А и почти цялото лято не бях в България, та нямаше кога. Тази година бе постигнато съгласие, но отново бях в чужбина, а те бяха на море, та изтикаха Рила буквално в последните два-три възможни дни. Тъкмо когато времето вече се развали. За малко да ме видите с трите деца на палатка вече с внучката. Сигурно нямаше да сме толкова нависоко, защото тя навърши две годинки преди месец, но някъде щяхме да отидем. Родителите обаче я върнаха от морето болна, та тръгнахме без нея. Едно сравнение за тези, които все още питаят съмнение и страх от планината, че там малките деца сигурно ще се разболеят: не е имало случай внуците ми да се върнат от море здрави. А те доста често ходят на море, понеже родителите им карат кайт-сърф. Децата се връщат с температури, кашлящи и с разстройство. А на планина са били в екстремни условия - мокри до кости, премръзнали, гладни и преуморени. Но нито веднъж не са легнали болни. Нито веднъж след стоте екскурзии за шест години! Не смятам, че имам лична заслуга, освен че ги водя на планина. Просто планината е много по-здравословна от морето. Родителите се оправдават, че на морето ги заразявали вируси. Ами значи на планината вируси няма! Cool

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 9:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път

от всякъде съм съгласна с Вас за благотворното влияние на планината Smile

догодина живот и здраве ще вземете и внучката Smile

а къде се намира базата на дъновистите?

	albena написа:
	а къде се намира базата на дъновистите?

Целият район над старата хижа "Седемте езера" е база на дъновистите. Като тръгнете нагоре към връхчето, ще видите десетки площадки, приготвени за палатки. Оформени пътеки с каменни стъпала, надписи по скалите, дълги маси с пейки и голяма дървена барака за много народ. На съмия връх също е оформена площадка с големи камъни. Изгледът оттам е чудесен и вероятно там дъновистите си провеждат проповедите. А като тръгнете към Харамията, ще видите един голям кръг, очертан с камъни, и надпис "Богъ е любовь". Там те танцуват. Долу на брега на самото езеро има голяма чешма, изградена от бял мрамор с две ръце, от които тече водата. Има издълбани надписи и някакви странни знаци. Когато обаче минахме оттам, водата беше спряла. Не допусках, че тази чешма, която тече от сто години, може да пресъхне. Дълго време мислех, че учителят Дънов е проповядвал от върха над базата. Но хижарят ми каза, че неговото място е било на един "трон", изграден от естествено вдлъбнат камък, който се намира на малкото връхче срещу хижата, като се пресече рекичката от езерото. Там обаче не съм се качвал.

Ето го кръга на дъновистите, гледан от Харамията:

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 14, 2018 9:50 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Със сигурност внуците са изкарали прекрасно Smile

Припомням си едно 20 и малко отгоре години назад, когато ме водеха по планините. Голямо приключение си беше за детското съзнание Smile

))

Г-н Сотиров, радост за очите са тези ваши внуци. Наистина са пораснали и съм сигурна, че горе в планината са получили от вас безценни уроци, които ще са им от полза и се помнят завинаги. В този форум гледам като цяло е негативно мнението за лифта, каквото е и вашето. Наистина лифтът – законен, или незаконен, прави района на езерата лесно достъпен и в Рила попадат хора, които не знаят защо са там, замърсяват и вредят. Миналата година на „рилската магистрала” - над „Окото” към „Езерния връх”, се заговорихме с един много възрастен турист, който каза, че благодарение на лифта е пак при езерата. Човекът изглеждаше толкова щастлив и доволен! Ако погледнем нещата от тази страна, може би и за нас ще дойде време, лифта да ни е от полза. Засега разболяващо красивата гора от „Паничище” - посока хижа „Скакавица” и нагоре, е преживяване, което искам да ми се случва отново и отново. Винаги с интерес чета за приключенията на трима ви. Поздрави и на децата!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Диана, много ме ласкаете с думите за моите внуци! Дано наистина им стане навик това, на което ги уча, и най-вече любовта към природата.

За лифта мнението ми не е еднозначно. Разбирам, че планината трябва да е достъпна за максимално повече хора. Въпросът обаче е каква е цената на тази достъпност. Ако това, до което получаваме лесен достъп, вече не е същата планина, значи цената е прекомерно висока. Според мен случаят с лифта над Паничище е точно такъв. Изсечената гора е в национален парк. Значи това вече не е същата планина! Дали пък не можеше да се построи лифт с по-тясна просека? Дали пък не можеше да мине някъде по-встрани? Сигурно е могло. Както е могло и пистите над Банско да не превърнат Пирин в пустиня. Както е могло и хотелите по Черноморието да се построят на двеста метра навътре в сушата, та пясъкът по плажа и дюните да останат непокътнати. Но не би! Всичко в България се прави с максимални щети за природата, а оттук и за бъдещето на децата ни. Утре ще се появят предприемчиви "хуманисти", които ще поискат да построят и шосе до най-високото езеро. Така то ще стане още по-достъпно. А на самото езеро - десететажен хотел с конна база, парк от АТВ-та и условия за спортен риболов. Тогава вероятно и аз ще се кача с кола. Но дали там ще намеря онова езеро, до което е бил проектиран пътят? Сигурно не! Ще има път, но няма да го има рилското езеро с неговата прелест! Давам си сметка какво ще последва. Втори път аз няма да отида там. Както няма да отидат и хиляди други разочаровани любители на планината. Лифтът и шосето ще останат паметници на разрухата, каквито сега са десетките недостроени хотели в Пампорово. Единствено мутрата ще си е изпрал парите и отдавна ще се е преселил по-близо до Алпите, където да се любува на запазената природа. За най-голямо съжаление това е сценарият, отреден на България.

С всичко казано съм съгласна, Г-н Сотиров. Ето, че ние мислим еднакво, но друго става в главите на онези, в които са парите и които са решили да „инвестират”, където си поискат и на всяка цена. След всичко това, дано и ние да има къде да заведем внуците. Точно преди месец завърши ежегодното почистване на района около „Седемте рилски езера” на ЕС „За Земята”. Организаторите призоваха участниците в почистването, да не използват незаконния лифт, нито за изкачване от х. „Пионерска” до новата хижа „Рилски езера”, нито за извозването на отпадъците. Даже имат желание за организирането на екологичен лагер за демонтирането на лифта! Такава е тяхната позиция и форма на протест. Дори и това да стане, вредите от изсечената гора, нарушените екосистеми и т. н. … си остават. Тази пролет Банско пострада с нечуваното наводнение. Дали е случайно? Така Пирин си отмъсти, чрез река Глазне. Възхищавам се и подкрепям всякакви инициативи на екоорганизации, но поразиите за природата са вече факт. Векове трябва да минат за да се възстановят горите и равновесието, а строителството край морето не е тема за планинарския форум, но е същата болка за хубавата ни България. Ние докато си пишем във форума, в момента някъде пак се сече и вместо на гора, пак ще мирише на мръсни пари.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Всеки път се чудя как успявате да мотивирате хлапетата. Щото преходите ви хич не са леки за такива деца. Пък и на Вас се чудя как се справяте с целия багаж. Но явно успявате! Cool

	Malama написа:
	Всеки път се чудя как успявате да мотивирате хлапетата.

Чудното е как всеки път успявам да мотивирам родителите, Малама! Cool

С децата нямам никакъв проблем - те сами ме питат кога ще ходим пак на палатка. Когато ги разхождам по Витоша, и там ме питат защо не си опънем палатка. Е, там вече не може, отговарям! Явно им е интересно. По въпроса за детската издръжливост съм писал няколко пъти, затова с две думи. Тя наистина надхвърля всякакви наши очаквания! Просто трябва повече да им вярваме. Ако ние самите не ги оплакваме, те издържат на ходене, студ, глад, жажда - на всичко! Досега не съм имал "бунт на кораба", макар че биха могли да го направят като едното нищо. А багажът действително започва да се превръща в проблем. Той става все по-тежък заради храната, а аз остарявам - лоша комбинация! Но пък децата вече са готови да носят по-тежки раници, та догодина ще се пробваме отново. Laughing

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Сеп 29, 2010 6:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път